Решение № 241 от 08.12.2022, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 241 гр. Ловеч, 08.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ Въззивно гражданско дело № 20224300500512 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 437 ГПК

Образувано е по жалба с вх.№ 61254/29.09.2022г. от взискател длъжник М. ВАСЕЛИВЕ К., ЕГН **********, гр. Ловеч, ул. „Сливница“ № 1 0 против действия на ЧСИ В. П. с рег. № 879 от КЧСИ по изп.д. № 202118790400968 по описа на същия ЧСИ, а именно: незаплащане на сумата в размер на 7 059.12 лева, представляваща част от дължимата парична сума по Постановление за разпределение на постъпили суми с изх. № 21707/16.09.2022г.

В жалбата се излагат доводи, че изпълнителното производство е образувано въз основа на влязло в сила съдебно решение за изнасяне на недвижим имот на публична продан, тъй като имотът е неподеляем.. Твърди се, че била извършена публична продан, извършено разпределение, което не е обжалвано. Съгласно него на М. В. К. е следвало да бъде изплатена сумата от 13 115.65 лева. Посочва, че реално му била изплатена сумата от 6 056.53 лева.

Остатък от 7 059.12 не бил изплатен, тъй като с тях са погасени негови стари 1 задължения към други взискатели по три заведени против него изпълнителни дела по описа на ЧСИ В. П.. Счита, че тези действия на ЧСИ са незаконосъобразни, тъй като на него като длъжник не са му връчвани актове, които да послужат като законосъобразно основание част от дължимата сума да бъде задържана и разплатена по други дела. Твърди, че ЧСИ се е разпоредил със сумата от 7 059.12 лева без неговото съгласие, като е нарушил собственото си постановление за разпределение на постъпили суми. Счита, че след като постановлението за разпределение и влязло в сила, то върху получените суми не може да се прави плащания по други задължения и следва да се изплати посочената сума. Сочи, че липсва предвиден в ГПК изпълнителен способ, при положението на който взискатели по други изпълнителни дела да насочат изпълнение пряко против сумата, която е следвало да получи от разпределението. Посочва, че такъв способ е запорът върху негови банкови сметки от взискателите му по другите изпълнителни дела, като част от получената сума от 6 056.53 била преведена, по негова воля на трето лице. Моли съда да отмени като незаконосъобразни изпълнителните действия на ЧСИ, с които е задържана и неизплатена сумата от 7 059.12 лева, представляваща част от дължимата сума по Постановление за разпределение на постъпили суми изх. № 21707/16.09.2022г. Към жалбата прилага извлечение от банковата сметка.

Изготвено е писмено становище на ЧСИ. Същият излага подробни съображения за хода на изпълнителното дело. Не оспорва, че изпълнително дело № 20218790400968 е образувано за осъществяване на публична продан на неподеляем имот, въз основа на съдебно решение от втора фаза по съдебна делба. Неоспорва, че е издадено Постановление за разпределение, което е влязло в сила и съгласно, което жалбоподателят Мариян В. К. е следвало да получи 13 360.32 лева. Посочва, че срещу това лице има две висящи изпълнителни дела пред него като ЧСИ, от двамата взискатели съответно:

„Мост Финанс Мениджмънт“ АД за вземане в размер на 4 911.20 лева по изп.д. № 20168790401835 и „Електрохолд продажби“ АД за вземане в размер на 2 147.49 лева по изп.д. № 20188790402532. Посочва, че по двете изпълнителни дела е наложен запор върху вземания на длъжника – съделител М. В. К. по изп.д. № 20218790400968, като при взискателя „Електрохолд продажби“ АД е станало при условията на чл.18 ЗЧСИ, а при „Мост Финанс Мениджмънт“ АД при негова изрична молба с вх. № 57625/15.09.2022г.

2

Твърди, че запорите са наложени преди извършване на самото разпределение, поради което те имат сила по чл.507 ГПК. Посочва, че представената от длъжника банкова сметка не е запорирана от никой един от взискателите, тъй като е нова. Счита, че действията му са законосъобразни и моли съда да остави жалбата без уважение като неоснователна.

В срока по чл.436, ал.3 ГПК другите съделителите А. Маринов К. и А.

В. Ц. не изразяват становище по жалбата.

ОКРЪЖЕН СЪД - ЛОВЕЧ като взе предвид изложеното в жалбата, мотивите на ЧСИ, както и материалите по изпълнителното дело, установи следното:

По редовността на жалбата

Сезиран е местно и родово компетентен съд по чл.436, ал.1, изр.1 ГПК, а именно ОС - Ловеч.

Жалбата е подадена от легитимирана страна в процеса – съделител М.

ВАСЕЛИНОВ К., ЕГН **********, гр. Ловеч, ул. „Сливница“ № 10.

Длъжникът е разбрал за извършеното изпълнително действие на 26.09.2022г., когато ЧСИ е превел част от сумата по разпределението (л.13 от делото). Срокът за обжалване, съгласно чл.436, ал. 1 ГПК е двуседмичен и изтича на 10.10.2022г. Жалбата е подадена на 29.09.2022г., поради което същата е в преклузивния срок.

Приложен е документ за внесена държавна такса в размер на 25.00 лева по сметка на ОС – Ловеч. Ето защо жалбата е допустима.

По допустимостта на жалбата

В разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК е посочено кои действия взискателят и длъжникът могат да обжалват. В процесният случай, тъй като се извършва публична продан на неподеляемо жилище, въз основа на съдебно решение за делба, жалбоподателят има качеството на взискател и длъжник.

Съгласно разясненията, дадени с ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, несеквестируемостта на непотребимите вещи е забрана за тяхното осребряване. Налагането на запор/възбрана върху тях 3 обаче е допустимо, тъй като запорът/възбраната ги задържа в патримониума на длъжника – налагането на запор или възбрана върху вещи не е несъвместимо с несеквестируемостта и в този смисъл не я нарушава.

Допустим е и описът на непотребимите вещи (той е елемент от фактическия състав на възбраната/запора, когато за първи път ги индивидуализира), забранено е осребряването им и поради това при описа несеквестируемите непотребими вещи не може да бъдат предадени за пазене вън от дома на длъжника, а несеквестируемото жилище може да бъде предадено за пазене на лице, което не се числи към домакинството на длъжника само ако не се намери такова лице и длъжникът отсъства.

В цитираното ТР е посочено още, че възбраната и запорът като изпълнителни действия не подлежат на обжалване. Подлежи на обжалване действия по насочване на изпълнението върху вещ, която длъжникът счита за несеквестируема. Такова действие по насочване на изпълнение е насрочване на проданта, което обжалване по чл.435, ал.2, т.2 ГПК тече от връчване на съобщението. Съдът се произнася по исканията на длъжника само доколкото посочените отделни изпълнителни действия са несъвместими с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушават. Отделното тяхното обжалване е недопустимо

С жалбата се цели да се защитят интереси, които защитават секвестируемостта на сумата, представляваща разликата от изплатената сума от разпределението 6 056.53 лева до пълният размер 13 115.65 лева, а именно 7 059.12 лева. Ето защо обжалваното действие е допустимо, следователно жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

От фактическа страна:

На 13.05.2021г е образувано изпълнително дело 20218790400968 по описа на В. П. - частен съдебен изпълнител (ЧСИ) рег.№ 879 на КЧСИ, с район на действие района на ОС - Ловеч. Делото е образувано въз основа на изпълнителен лист от 23.04.2021г., издаден от РС – Ловеч по гр. д. № 1681/2017г. за изнасянето на неподеляем делбен имот на публична продан между съделителите: А. В. Ц., М. В. К. и А. МАРИНОВ К. (л.1-2 от изп. дело).

Н а 27.06.2022г. е обявена публичната продан за приключила, като 4 делбеният имот е възложен на А. МАРИНОВ К. за сумата от 84 613 лева (л.197-198 от изп. дело).

На 09.08.2022г. е постъпило запорно съобщение за вземания на М. В. К. по изпълнително дело 20218790400968. Запорът е наложен в полза на взискателя „Електрохолд продажби“ АД по изп. дело № 20188790402532 с длъжник М. В. К.. Запорът е за вземания на стойност: 1 960.76 лева (л.208 от изп. дело).

На 05.09.2022г. А. В. Ц. е уведомена за извършване на разпределение по постъпилата сума от публичната продан (л.222-223 от изп. дело).

Н а 09.09.2022г. А. МАРИНОВ К. е уведомен за извършване на разпределение по постъпилата сума от публичната продан (л.229 от изп. дело).

На 09.09.2022г. М. В. К. е уведомен за извършване на разпределение по постъпилата сума от публичната продан (л.230 от изп. дело).

На 15.09.2022г. е постъпило запорно съобщение за вземания на М. В. К. по изпълнително дело 20218790400968. Запорът е наложен в полза на взискателя „Мост Финанс Мениджмънт“ АД по изп. дело № 20168790401835 с длъжник М. В. К.. Запорът е за вземания на стойност: 6 817.31 лева (л.231 от изп. дело).

Н а 16.09.2022г. е извършено разпределение на постъпили суми от публичната продан на недвижими имот, съгласно, което сумата от 13 115.65 лева следва да бъде изплатена на М. В. К. (л.234-235 от изп. дело).

На 26.09.2022г. ЧСИ е превел сумата от 6 056.53 лева на М. В. К., въз основа на изготвената разпределение по изпълнително дело 20218790400968 (л.244 от изп. дело).

От правна страна

Жалбоподателят и ЧСИ не спорят за образуване на изпълнителното дело. Не се спори между страните и качеството на съделител и качеството на длъжник по други изпълнителни дела с взискатели „Мост Финанс Мениджмънт“ АД и „Електрохолд продажби“ АД. Безспорно е, че сумата от публичната продан, която трябва да бъде изплатена на жалбоподателя е 13 115.65 лева. Съгласно чл.462, ал.2 ГПК разпределението се обжалва в 5 тридневен срок от неговото предявяване. За изготвеното разпределение, съделителите, включително и жалбоподателят М. В. К., са били редовно уведомени, поради което срокът за неговото ожалване изтича на 19.09.2022г.

По изпълнителното дело не е подадена жалба срещу разпределението, поради което същото е влязло в сила, който факт, също не се оспорва от страните.

Спорен остава въпросът дали съдебният изпълнител е имал право да вземе част от разпределената сума, в размер на 7 059.12 лева, и с нея да погаси задължения на съделителя М. В. К..

Съгласно даденото разяснение в т.1 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д.

№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, имуществото на длъжника се състои от вещи и вземания. В процесния случай М. В. К. е длъжник по изпълнителни дела с взискатели „Мост Финанс Мениджмънт“ АД и „Електрохолд продажби“ АД, който факт също не се оспорва от жалбоподателя. Общата дължима сума на съделителя към тези взискатели, по представените изпълнителни листа, е 8 778.07 лева.

Принудителното изпълнение се насочва върху отделен имуществен обект с налагането на запор върху вещ или вземане. В процесното дело взискателите „Мост Финанс Мениджмънт“ АД и „Електрохолд продажби“ АД са избрали изпълнителен способ – налагане на запор върху вземания на длъжника М. В. К., които вземания жалбоподателят има от изпълнително дело № 20218790400968. Сумата от 13 115.65 лева, представлява парично вземания на М. К. за неговия дял от съсобствеността и същата не попада в нито едно от ограниченията на чл.446-446а ГПК, поради което вземането на длъжника е напълно секвестируемо и към него ЧСИ може да осъществи принудително събиране чрез налагане на запор.

На следващо място, съгласно чл.450, ал.2 ГПК налагането на запор върху вземане на длъжника може да стане с получаване на съобщението за запора, като в него се посочи точно вземането, върху което се насочва изпълнението. В процесния случай, с двете запорни съобщения (л.208,231 от изп. дело) вземането на длъжника е достатъчно конкретизирано – посочено е, че е по процесното изпълнително дело, посочена е сумата за запора, точният размер. Запорът върху вземането на длъжника се смята за наложен спрямо третото задължено лице от деня, в който му е връчено запорното съобщение (чл.450, ал.3 ГПК). В случая ЧСИ по изп. дело 20218790400968 е трето лице, 6 което играе ролята на пазач. По силата на закона (ex lege), на основание чл.507, ал.2 ГПК, след като е получил запорното съобщение по изпълнителното дело, ЧСИ В. П. няма право да предава дължимите суми на длъжника. В този смисъл, тъй като запорът на вземанията на М. В. К. е за сумата от 8 778.07 лева, същата няма да може да бъде предадена на длъжника по силата на чл.507, ал.2 ГПК, въз основа на влязло в сила разпределение . За разликата от 8 778.07 лева до 13 115.65 лева, която е 4 337.58 лева, ЧСИ има задължение да я предаде на съделителя М. К., въз основа на влязло в сила разпределение. Съгласно чл.508 ГПК при наложен запор ЧСИ не само няма право да предаде тази сума, но е длъжен да ги преведе на взискателя по другите изпълнителни дела.