Решение № 210 от 23.03.2022, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 210 гр. Шумен, 23.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VII-И СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теодора Р. Йорданова-Момова при участието на секретаря Елена Вл. Пенчева като разгледа докладваното от Теодора Р. Йорданова-Момова Гражданско дело № 20213630103022 по описа за 2021 година

Предявени са обективно съединени искания с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК и чл. 127а, ал. 2 от СК.

В исковата си молба ищцата Р. Б. П. твърди, че с ответника К. Г. Г. са родители на детето К.К.Г, родена на 22.10.2020 година. От началото на съвместното им съжителство, което било кратко, между двамата съществувало напрежение, възниквали скандали и се разделяли. Причина за това бил агресивния характер на ответника, ревността му и желанието за контрол над ищцата. На 27.03.2021 г. страните окончателно се разделили след пореден скандал, в хода на който Г. нанесъл на П. удари в областта на главата в присъствието на детето. В резултат, с решение по гр.д. № 1023/2021 г. по описа на ШРС, съдът наложил на ответника мерки за закрила спрямо Р. П. и детето със срок 10 месеца.

Независимо от това, Г. продължил да упражнява тормоз спрямо ищцата, като я преследвал, заплашвал и се държал агресивно. От раздялата на родителите и понастоящем, Х полагала грижите по отглеждането и възпитанието на детето. Същата била активно подпомагана от своята майка, която независимо, че била установена трайно в Република Италия, се завърнала в родината с цел оказване на помощ на дъщеря си. От друга страна, ответникът не подпомагал издръжката на детето си. Освен това, възходящите на ищцата били трайно установени в Република Италия, като тя имала желание да ги посещава заедно с К.

Ответникът, обаче, отказвал да даде съгласие за пътувания на детето. Моли съда да постанови решение, по силата на което: да бъде постановено малолетното дете на страните – К.К.Г да живее при нея, да й бъде предоставено упражняването на родителските права, да бъде определен режим на лични отношения на ответника с детето и съгласно чл. 127, ал. 2 вр. чл. 142, вр. чл. 143, ал. 2 от СК, ответникът Г. да бъде осъден да заплаща на детето си К 1 месечна издръжка в размер на 200,00 лв., считано от депозиране на исковата молба; да бъде дадено разрешение за издаване на паспорт за пътуване извън пределите на Република България на малолетното лице К.К.Г и разрешение на същото да излиза извън пределите на Република България до страните – членки на Европейския съюз – безсрочно. Прави искане ответникът да бъде осъден да заплати направените деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответникът, чрез пълномощника си – адвокат, подава отговор на исковата молба. Същият оспорва претенциите, както и обстоятелствата, изложени в нея. Заявява, че също желае да му бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето и ищцата да бъде осъдена да плаща издръжка за същото. Твърди, че П. не разполага с родителски капацитет, тъй като употребява наркотични вещества. Излага, че редовно подпомагал ищцата в отглеждането на детето.

Счита, че претенцията по чл. 127а, ал. 2 от СК е изцяло неоснователна, навеждайки довод, че ако детето напусне пределите на страната, ще бъдат прекъснати контактите му с него. Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни, като му бъдат присъдени деловодните разноски.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:

Видно от приложеното по делото удостоверение за раждане от 25.10.2020 г., изд. въз основа на акт за раждане № 1024/25.10.2020 г., съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в Община Шумен е, че Р. Б. П. и К. Г. Г. са родители на детето К.К.Г, род. на 22.10.2020 г.

По делото е представено удостоверение № 2700127629/16.11.2021 г., изд. от ТП на НОИ гр. Шумен, в което се сочи, че през периода м. октомври 2020 г. – м. октомври 2021 г. Р.П. получава обезщетение за бременност, раждане и отглеждане на дете в размер на минималната работна заплата за страната. Ищцата представя и трудов договор № 7/03.06.2020 г., от който се установява, че същата полагала труд като отговорник ателие и получавала трудово възнаграждение в размер на 610,00 лв. месечно.

Съдът констатира от студентска книжка за факултетен номер 1840140001, изд. от ШУ „Епископ Константин Преславски“ гр. Шумен, че П. е студент в специалността „Педагогика на обучението по изобразително изкуство“, като през учебната 2021/2022 г. е в четвърти курс на обучение. Видно от материалите по приложеното гр.д. № 1023/2021 г. по описа на Районен съд – Шумен е, че въз основа на депозирана от Р.П. молба за защита от домашно насилие на 19.04.2021 г., с Решение № 181/01.06.2021 г. съдът постановил издаване на заповед за защита, по силата на която К.Г. бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо ищцата и детето К; същият бил отстранен от съвместно обитаваното с ищцата жилище и му било забранено да приближава П. и К за срок от десет месеца, било определено временно местоживеене на детето при майката. К.Г. представя декларация от 24.02.2022 г., в която заявява, че е регистриран като земеделски производител и се осигурява върху сума в размер на 420,00 лева. От представените 7 бр. преводни нареждания се установява, че в периода 31.03.2020 г. – 24.09.2020 г. К. Г. превеждал различни суми на ищцата. Ответникът представя и касови бонове, отразяващи закупени 2 стоки от „Лидл България“. Съдът констатира от писмо изх. № ИЗ-112/01.02.2022 г. на ДПБ с.

Царев брод, че Р.П. не се води в регистъра на психиатричното заведение. След изискване са представени и два броя справки от 12.02.2021 г. и от 13.05.2021 г., изготвени от полицейски служители, посетили адреси по сигнал на Р.П..

В изискания социален доклад, изготвен от социален работник при Дирекция „Социално подпомагане” общ. Шумен е отразено, че непосредствените грижи по отглеждането на детето на страните се полагат от ищцата. Същата била подпомагана от своята майка, като тримата обитавали апартамент, находящ се в гр. Шумен, собственост на родителите на П.. Били осигурени добри битови условия. Ищцата била студентка в четвърти курс, като понастоящем била в отпуск за отглеждане на дете. От друга страна, ответникът живеел при родителите си в апартамент в гр. Шумен, където също били осигурени добри битови условия. Г. заявил, че се издържа от спестявания, като бил регистриран и като земеделски производител.

Разпитаните като свидетели E Б (майка на ищцата), Д П. (сестра на ищцата) и М.Д излагат, че съвместното съжителство на родителите било съпътствано от скандали. При краткия им съвместен живот обитавали апартамента на родителите на ищцата, находящ се в гр. Шумен. След раждането на детето ответникът пребивавал във Федерална република Германия, като след завръщането му конфликтите продължили и се стигнало да напускане от Г. на съвместно обитаваното жилище през м. януари 2021 г. И тогава, и впоследствие, ответникът проявявал ревност спрямо съжитEта си, държал се изключително агресивно, имало случаи на заплюването й в лицето от негова страна, на физическо насилие. Това поведение на Г. продължило и след издаването през м. юни 2021 г. на заповед за защита от домашно насилие. От момента на раздялата на родителите, детето К било отглеждано от своята майка, подпомагана от своята майка – свид. Б. Последната, заедно със съпруга си, трайно се установила отпреди повече от 20 години в Република Италия, но през м. април 2021 г. се завърнала в страната, за да подпомага дъщеря си при отглеждането на детето.

Доходите на разширеното семейство се формирали освен от обезщетенията на ищцата за майчинство и от изпращаните от бащата на последната парични средства. Г. правил няколкократни подаръци на К. Поради упражнявания от ответника психически тормоз и независимо от постановените мерки за закрила по ЗЗДН, П. не отказвала на ответника срещи с детето, но те веднага прераствали в обиди и закани спрямо нея. Трите свидетелки отричат Р.П. да употребява наркотични вещества. Тъй като семейството на ищцата било трайно установено в Република Италия, тя имала желание да посещава посочената държава, заедно с детето си. СвидетEта Е. Б излага, че дъщеря й има желание изцяло да отглежда детето в Република Италия.

В хода на производството, като свидетели са разпитани и Ж.К, Н.Г (майка на ответника), и Г. Г. (баща на ответника). Същите излагат, че ищцата, по време на цялото съжителство с ответника, по време на бременността си и след раждането на детето, редовно пушела цигари с марихуана. Именно във връзка с тази зависимост възниквали скандали между страните по делото. Ищцата препятствала контактите между детето и баща му, както 3 и с дядо му и баба му по бащина линия.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Досежно искането с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК:

Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от СК, когато родителите не живеят заедно и не могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето си, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, спорът се решава от съда.

Претенции за местоживеенето на детето К и за упражняването на родителските права спрямо него са предявени от двамата родители.

Установи се по делото, че родителите на детето не са сключвали граждански брак и са разделени отпреди около година. Оттогава грижите по отглеждането и възпитанието на К били поети изцяло от майка му – ищцата, активно подпомагана от своята майка.

При разделеното живеене на родителите липсва обективно възможността да вземат текущи решения относно цялостното упражняване на родителските права, както и ежедневно да решават въпроси, свързани с конкретни права на детето. Когато родителите са трайно разделени или когато не са в граждански брак и не живеят заедно, с решението си по чл. 127, ал. 2 от СК съдът следва да определи не само при кого от тях да живее детето, но и кой от родителите да упражнява родителските права.

При определянето на родител, който еднолично ще упражнява родителските права в бъдеще, следва да се държи сметка за интересите на детето. В понятието „интереси на детето” се включват необходимостта от правилното му отглеждане и възпитание, създаване на трудови навици и дисциплинираност, подготовка за общественополезен труд. В това понятие влизат и материалните интереси на детето – обезпечаване на жилище, битови условия, управление на имуществото и грижи за съхранението му, представителство и други. Решаващо значение за интересите на детето има цялата съвкупност от интереси, но от аспекта на всестранното развитие на личността. От значение за определяне на мерките по упражняване на родителските права е съвкупността от обстоятелствата във всеки конкретен случай, които са от най-разнообразно естество: възпитателски качества на родителите – в случая съдът приема, че и двамата родители на децата не притежават в пълнота родителските качества, необходими за тяхното правилно отглеждане и възпитание. Съдът приема, че в известна степен, качествата на П. преобладават, тъй като през изминалия период от време именно тя ги е проявила активно, отглеждайки детето самостоятелно. Основание за този извод на съда е установеното по делото фактическо полагане на грижи от раждането на детето единствено от ищцата. За последната, обаче, са налице данни, че употребява наркотични вещества – марихуана. Ответникът, от друга страна, не е полагал преки грижи за детето. Инцидентното купуване на стоки за детето в никакъв случай не променя този факт. Освен това, доказа се по делото, че Г. е много агресивен, вкл. и в присъствието на детето. Желанието на родителите – изявена е готовност от страна и на двамата родители да отглеждат и възпитават детето; полът и 4 възрастта на детето – К е момиче на 1 година и пет месеца – възраст, при която ежедневната непосредствена майчина грижа е незаменима; социално обкръжение – социалната среда, в която предстои да живее детето е в зависимост от обкръжението на родителя, на когото ще се предостави упражняването на родителските права. Този критерий определя възпитателното въздействие на околната социална среда. В тази насока, съдът счита, че благоприятна за развитието на детето е социалната среда в дома на ищцата. Това е обстановката, с която детето е свикнало, в която е от раждането си. Жилищно-битови и други материални условия на живот – установи се, че в жилището и на двамата родители са осигурени добри битови условия; подкрепа на близки и роднини: в тази насока се установи, че и двете страни разчитат на подкрепа от роднини, като при ищцата тази подкрепа е доказана през изминалия период.