Решение № 705 от 03.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 705 гр. София, 03.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Дора З. Илиева Въззивно гражданско дело № 20251100505745 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от името на ответника в първоинстанционното производство Д. С. М., чрез особения представител – адв. В. Т. срещу Решение № 4627 от 18.03.2025 г., постановено по гр. д. № 47037/2023 г. по описа на СРС, 77 състав, с което по предявените обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл.

79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, е признато за установено, че Д. С.

М. длъжи на „Овергаз мрежи“ АД, сумата от 1148,67 лева, представляваща цена за разпределение, снабдяване, доставка, достъп до газопреносна мрежа и пренос на природен газ за периода от 01.03.2022 г. до 31.05.2022 г. за обект с адрес гр. София, ул. ********, абонатен № **********, ведно със законната лихва от 18.11.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 64,73 лева, представляваща лихва за забава за периода от 12.04.2022 г. до 17.11.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 19.12.2022 г. по ч.гр.д. № 62847/2022 г. по описа на СРС, 77 състав.

Със същото решение на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Д. С. М., е осъден да заплати на „Овергаз мрежи“ АД, сумата 425,00 лева – разноски в заповедното производство и сумата 1702,81 лева – разноски в исковото производство пред СРС, както и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 650 лв., представляваща депозит за вещо лице.

В жалбата се сочат доводи за неправилност на обжалваното решение.

Поддържа се, че не е установено в издадените месечни фактури да са 1 заложени точно отчетените количества консумирана газ за периода от 01.03.2022г. до 31.05.2022г., на обща стойност от 1148,67 лв. Поддържа, че в производството е останал недоказан фактът на точното количество доставен и консумиран газ в процесния период.

В подкрепа на своите доводи се оспорва и изготвеното заключение на вещото лице, с аргумент, че последното почивало на необективни изходни данни и ненадлежно събрани доказателства, доколкото същите били предоставени от ищеца, а понастоящем не можело да бъде проверена верността им.

Поддържа, че първоинстанционният съд е следвало да съобрази, че ищецът, предоставил данните, въз основа на които е изготвено експертното заключение е заинтересован от изхода на делото.

С тези доводи, моли за цялостната отмяна на постановеното решение и отхвърляне на предявените искове.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Овергаз Мрежи“ АД, ищец в първоинстанционното производство, чрез адв. Б. Д. /с пълномощно/ е подало отговор на въззивната жалба на ответника, в който излага, че първоинстанционното решение е валидно, допустимо, обосновано, а по същество и правилно. Оспорват се възраженията на въззивника за недоказаност на доставените до имота количества газ, с твърдения, че вещото лице е посочило, че в месечните фактури са заложени точните количества.

Поддържа, че количествата природен газ се измерват с разходомер – собственост на ищеца, който е извършвал надлежната му поддръжка.

Подчертава, че ищцовото дружество е лицензиран от КЕВР обществен снабдител на природен газ и неговата дейност е законово регламентирана.

С тези доводи, моли за потвърждаване на първоинстанционното съдебно решение.

Претендира да му бъдат възстановени внесените разноски за особен представител.

Съдът като съобрази доводите във въззивната жалба и отговора на въззивна жалба, след като се запозна с приобщените по делото доказателства, достигна до следните фактически изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна правна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните /в този смис. т. 1, ТР № 1/09.12.2013 г. тълк. д. № 1/2013 на ОСГТК на ВКС/.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Настоящият състав намери, че обжалваният съдебен акт е валиден, допустим, не е допуснато нарушение на императивни материални норми, а по същество същият е и правилен. В мотивите на решението СРС е приел фактически положения и направил правни изводи, които въззивният съд споделя, и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Събраните в първата инстанция доказателства са правилно преценени към релевантните за спора обстоятелства, поради което не следва повторно да се описват в мотивите на 2 настоящия съдебен акт. Пред настоящия съдебен състав не са ангажирани нови доказателства.

По възраженията във въззивната жалба СГС намери следното:

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на възнаграждение по договор за предоставяне на услуги № CNT-180444 от 19.01.2021г. за присъединяване към газопроводната мрежа и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната мораторна лихва.

Правопораждащият фактически състав за възникване на спорното право по иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД се обуславя от съществуването на действително правоотношение по договор за продажба /доставка/ на газова енергия; Продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача и за последния да е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

Съобразно изложените във въззивната жалба доводи, спорът в рамките на въззивното производство е сведен до въпроса, касаещ реално доставеното до имота количество природен газ.

Според чл. 46 от ОУ на доставчик, измерването и отчитането на количествата доставен и приет природен газ се извършва чрез намиращите се непосредствено преди мястото на доставка средства за търговско измерване, вписани в държавния регистър на одобрените в страната средства за измерване и отговарящи на Закона за измерванията.

По конкретния правен спор, досежно реално доставеното до имота количество природен газ, по делото са приобщени 4 бр. фактури, проверени посредством изготвената по делото съдебно-техническа експертиза, според която, в издадените фактури са заложени точните количества консумирана природна газ. Вещото лице посочва, че разходомерът съхранява в паметта си показания само за една година, поради което отчетите на ползваните количества природен газ са взети от електронния масив на ищеца. Изслушана в рамките на проведеното на 18.02.2025г., открито съдебно заседание вещото лице посочва, че данните, относно показанията на разходомера за исковия период са й били предоставени от ищеца в ‘PDF“ формат, но същите не биха могли да бъдат проверени, тъй като в паметта на разходомера не се съхраняват данни за исковия период. Същата обаче посочва, че разходомерът е отчитан по радиоотчет и получените от нея данни са отбелязани почасово.

От заключението на приобщената по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че топлоснабдения имот е бил присъединен към газоразпределителната мрежа на „Овъргаз мрежи“ АД и през м.03.2021г. е бил монтиран разходомер.

От приетата по делото Съдебно-счетоводна експертиза се установява, че във връзка са услугата по разпределение, снабдяване, доставка, достъп до газопреносната мрежа и пренос на природен газ за периода 07.03.2022г. до 30.06.2022г. ищецът е начислил сума на обща стойност 1 486,22 лв., като всички издадени фактури са отразени в дневниците за продажби за съответните месеци и декларирани за нуждите на данъчното законодателство.

Посоченото е, че така начислената сума е намалена съобразно Решение № 30 на Министерски съвет от 2022г., изменено с Решение № 105, № 202, № 301 и № 356 от 2022г. на Министерски съвет от 06.07.2022г. със сумата от а 326, 74 3 лв. Общото задължение на ответника е намалено и със сумата от 10,81 лв., за което е издадено кредитно известие № 3912405/09.04.2022г. Така общото задължение на ответника възлизало в размер на 1 148,67 лв., които суми, понастоящем вещото лице посочва, че не са заплатени.

Предвид изложеното по – горе, настоящия състав на съда счита, че количествата доставен до имота природен газ се установяват посредством данните от разходомера, отчитан дистанционно, на база безконтактен и автоматизиран метод за събиране на данни от уреди, а съобразно заключението на приетата по делото съдебно-техническа и съдебносчетоводна експертиза безспорно се доказва, че в издадените от въззиваемото дружество фактури са заложени точно отчетените количества газ за процесния период от 01.03.2022г. – 31.05.2022г., които възлизат на стойност 1148,67 лв.

По предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Във въззивната жалба не са изложени конкретни доводи срещу правилността на решението в частта му по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, поради което и с оглед липсата на нарушение на императивни материалноправни норми, настоящият състав следва да следва да съобрази установеното от първата инстанция, като приложи закона, уреждащ спорното право.

Както правилно е посочено в ревизирания акт, според чл. 72 от Общите условия на ищцовото дружество „При неплащане на дължимата сума в сроковете, посочени във фактурите за плащане, купувачът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата“. От приобщеното по делото експертно заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, с категоричност се установява, че по издадените фактури, не са постъпили плащания.

В издадената на 31.03.2022г. фактура, касаеща периода 07.03.2022г. – 31.03.2022г., е посочен срок за плащане: до 11.04.2022г., поради което, считано от 12.04.2022г. до 17.11.2022г., въззиваемият е изпаднал в забава за заплащане на сумата от 623,54 лв., следователно е задължен за заплащене на мораторна лихва в размер на 38,11 лв.

В издадената на 30.04.2022г. фактура, касаеща периода 01.04.2022г. – 30.04.2022г., е посочен срок за плащане: до 12.05.2022. г., поради което, считано от 13.05.2022г. до 17.11.2022г., въззиваемият е изпаднал в забава за заплащане на сумата от 422,13 лв. следователно е задължен за заплащен на мораторна лихва в размер на 22,16 лв.

В издадената на 31.05.2022г. фактура, касаеща периода 01.05.2022г. – 31.05.2022г., е посочен срок за плащане: до 13.06.2022. г., поради което, считано от 14.06.2022г. до 17.11.2022г., въззиваемият е изпаднал в забава за заплащане на сумата от 101,42 лв. следователно е задължен за заплащене на мораторна лихва в размер на 4,42 лв.

В издаденото на 09.07.2022г., дебитно известие, касаещо задължение за резервиран капацитет за достъп до газопреносна мрежа на стойност 1,58 лв., е посочен срок за плащане до 10.08.2022г., поради което, считано от 11.08.2022г. до 17.11.2022г. въззиваемият е изпаднал в забава за заплащане на сумата от 1,58 лв., следователно дължи обезщетение за забава в размер на 0,04 лв.

Предявеният иск е основателен за сумата от 64,73 лв., както правилно е съобразено в ревизирания съдебен акт.

4

В жалбата не са направени други оплаквания срещу обжалваното решение, поради което предметът на въззивната проверка е изчерпан.

В обобщение на изложеното, по въведените в жалбата възражения СГС намери обжалваното решение за правилно, поради което то следва да бъде изцяло потвърдено.

По разноските

С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция право на разноски има въззиваемият, в размер на 200 лв., представляващи внесеният депозит за особен представител.

Така мотивиран, Софийски градски съд, II-Д въззивен състав, РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4627 от 18.03.2025 г., постановено по гр. д.

№ 47037/2023 г. по описа на СРС, 77 състав.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Д. С. М., ЛНЧ **********, с адрес: гр. София, ул. ******** да заплати сумата от 200 лв. на „Овергаз Мрежи“ АД, ЕИК 130533432, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „******** – представляваща, разноски във въззивното производство.