Решение № 472 от 16.10.2024, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 472 гр. ***, 16.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КАЛИН ИВАНОВ при участието на секретаря СИМОНА Й. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от КАЛИН ИВАНОВ Гражданско дело № 20241630100758 по описа за 2024 година

Разглеждат се обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 415, ал.1, т.2 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, , чл.92, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът ,,***‘‘ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.,,***‘‘ № 1 е предявил срещу ответника К. А. Ц., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.***, ***‘, *** обективно кумулативно съединени положителни установителни искове, за признаване за установено по отношение на ответника че съществуват следните вземания на дружеството ищец към него, дължими по Договор за електронни и съобщителни услуги и устройство на изплащане, идентифициран с неговия уникален номер *** със системен партиден номер М****, както следва:

-664,61 лв. неплатени суми за ползвани електронни съобщителни услуги;

-207,68 лв. неплатени суми за устройства по договор за продажба наизплащане;

-***. общ размер неустойки, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 02.10.2023 г. До окончателното изплащане;

-366,08 лв. мораторна лихва, дължима за периода от 26.09.2021 г.

До 29.09.2023г.

Претендира деловодни разноски.

Към исковата молба са приложени относими писмени доказателства.

1

Изпълнена е процедурата по чл. 131, ал. 1 от ГПК, като в законния едномесечен срок е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника чрез пълномощник. Исковете се оспорват в цялост по основание и размер, за което се излагат пространни съображения, поради моли съда да ги отхвърли.

Претендира деловодни разноски.

Съдът, на основание чл. 235, ал.2, вр. чл.12 от ГПК, въз основа на закона и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Предявените искове са процесуално допустими за съдебно разглеждане, като предявени от и срещу надлежна страна в производството, в установения срок по чл.415, ал.4 от ГПК.

Разгледани по същество: исковете са 664,61 лв. неплатени суми за ползвани ел. съобщителни услуги и 207,68 лв. неплатени суми за устройства по договор за продажба на изплащане са изцяло основателни; искът за мораторна лихва е частично основателен, а искът за неустойка е изцяло неоснователен.

Доказателствата по делото са писмени.

По делото не се спори за наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по Договор за електронни и съобщителни услуги и устройство на изплащане, идентифициран с неговия уникален номер *** със системен партиден номер М**** Съгласно чл. 20а, ал.1 от ЗЗД ,, договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили‘‘. Това се установява и от приложения Договор към исковата молба ведно с приложения.

Видно от приложените по делото писмени доказателства, вкл. приемо-предавателни протоколи за устройства на изплащане, фактури/които са редовни от външна страна и съдържат изискуемите се реквизити/ на ищцата са надлежно доставяни от ищеца ,,***‘‘ЕАД, ЕИК: *** мобилни услуги, вкл. интернет и телевизия за процесния период от 23.07.2021 г. до 22.01.2022 г., както и са й предоставени в нейна фактическа власт 4 бр. устройства на изплащане.За посочените услуги, доставени от дружествотоищец, ответника дължи съответните цени на услугите и устройствата, предвидени от доставчика на мобилни услуги.

Водим от горното, съдът намира, че е налице договорно неизпълнение по възникналата облигационна връзка между страните по смисъла на чл. 79, 2 ал.1 от ЗЗД от страна на ответника Ц., който е неизправна страна. От друга страна в процеса се установи, че дружеството-ищец ,,***‘‘ЕАД, като изпълнило своята част от облигационните правоотношения, а именно доставка на мобилни услуги и предоставяне на устройства на изплащане, се явява изправна страна по договора, поради което има право да претендира да й бъдат изплатени исковите суми. Сумите са изискуеми и не са погасени и към настоящия момент.

Мотивиран от гореизложеното съдът намира, че установителните искове за 664,61 лв. неплатени суми за ползвани електронни съобщителни услуги и 207,68 лв. неплатени суми за устройства по договор за продажба наизплащане, като изцяло основателни и доказани, следва да се уважат.

Върху горните вземания съгласно чл. 86, ал.1 от ЗЗД се дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва, което за претендирания период е в размер от 138,92 лв.

Относно иска за неустойка:

Процесният Договор е прекратен предсрочно и едностранно съгласно ОУ поради неплащане от страна на потребителя повече от 124 дни на дължимите по Договора суми и е начислена неустойка в размер на 1 ***., за което е издадена фактура.

Съгласно чл. 92, ал.1 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.

Неустойката има три основни функции: обезпечителна, обезщетителна и санкционна. Съдът намира, че в случая ищецът не доказва в процеса да е претърпял вреди в такъв размер, за да претендира толкова голяма неустойка, която дори е в по-голям размер от самите вземания по Договора за предоставените от ищеца услуги. В този смисъл клаузата за неустойка е неравноправна клауза, облагодетелстваща по-силния икономически субект и водеща до неоснователното му обогатяване за сметка на потребителя. На следващо място, с уговарянето на едностранно прекратяване на Договора за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане с изминаването на определено време, през което потребителят не е направил плащания по Договора за съответните услуги, се нарушава императивната разпоредба на чл. 87, ал.1 от ЗЗД- на длъжника не е бил даден подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането му договорът ще се счита за развален.

3

Съдът намира, че предвид гореизложеното клаузата за неустойки в процесния договор е нищожна на осн. чл. 26, ал.1, предл. 1 и 3 от ЗЗД- поради противоречие със закона и накърняваща добрите нрави, поради което вземането за неустойки по нищожна клауза не е дължимо от страна на ответника.

Водим от горното, съдът намира, че установителният иск за неустойки, като неоснователен и недоказан, следва да се отхвърли изцяло.

По разноските:

При този изход на делото, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, в полза на ,,А1 БЪГЛАРИЯ‘‘ЕАД следва да бъдат присъдени направените разноски в -както тези, направени в настоящото исково производство, така и тези, реализирани по ч.гр.д.№ 2163/2023 г. по описа на МРС, съразмерно с уважения размер на исковете. Тъй като е направено такова възражение от пълномощника на ответната страна, съдът намира, че претендираното от пълномощника на ищеца в списъка на разноски по чл. 80 от ГПК в общ размер от 1 *** лв. следва да бъде редуцирано съобразно чл.7, ал.2, т.2 от НМАВ до размер, изчислен върху общия размер от цената на отделните искове, тъй като те са предявени в защита на един интерес по смисъла на чл. 72, ал.1 от ГПК, а също делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност, или дължимите разноски за адв. възнаграждение са в размер на *** лв. Предвид изложеното и съразмерно с уважения размер на исковете в полза на ищеца следва да се присъдят деловодни разноски от 238,70 лв. в исковото производство и 217,23 лв. деловодни разноски в предхождащото заповедно производство.

На осн. чл. 78, ал.3 от ГПК ответникът има право да му бъдат заплатени сторените от него разноски в исковото производство за *** лв. адвокатско възнаграждение/също редуцирано до размера, посочен в чл. 7, ал.2, т.2 от НМАВ, предвид направеното от насрещната страна възражение/, съразмерно с отхвърлената част от исковете, които разноски са в размер от 351,78 лв.

Водим от горното съдът, на осн. чл.235, ал.2 от ГПК,вр. чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 86, ал.1 от ЗЗД

4

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществуват вземания на

,,***‘‘ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и район на управление-гр.София, район,,Илинден‘‘, ул.,,***‘‘№ 1 КЪМ К. А. Ц., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.***, ***‘, *** дължими по Договор за електронни и съобщителни услуги и устройство на изплащане, идентифициран с неговия уникален номер *** със системен партиден номер М****, сключен между страните, както следва:

-664,61 лв. неплатени суми за ползвани електронни съобщителни услуги, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.10.2023 г. до окончателното изплащане на вземането;

-207,68 лв. неплатени суми за устройства по договор за продажба на изплащане, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.10.2023 г. до окончателното изплащане на вземането;

- 138,92 лв. мораторна лихва, дължима за периода от 26.09.2021 г. до 29.09.2023г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал.1 от ЗЗД за мораторна лихва в останалата му част над уважения до предявения размер на иска от 366,08 лв., като неоснователен и недоказан.

ОТХВЪРЛЯ изцяло предявеният установителен иск по чл. 92, ал.1 от ЗЗД за 1***. общ размер неустойки, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.10.2023 г. до окончателното изплащане, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК К. А. Ц., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.***, ***‘, *** ДА ЗАПЛАТИ на ,,***‘‘ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и район на управление-гр.София, район,,Илинден‘‘, ул.,,***‘‘№ 1, сумата от общо 238,70 лв. деловодни разноски, направени в исковото производство, както и общо 217,23 лв. направени разноски в заповедното ч.гр.д.№2163/2023 г. по описа на РС- ***- съразмерно с уважената част от исковете.

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК ,,***‘‘ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и район на управление-гр.София, район,,Илинден‘‘, ул.,,***‘‘№ 1 ДА ЗАПЛАТИ на К. А. Ц., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.***, ***‘, *** сумата от 351,78 лв. деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение-съразмерно с отхвърлената част от исковете.

5

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд*** в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – ***: _______________________ 6