Решение № 260051 от 16.04.2021, Окръжен съд - Враца

Р Е Ш

Е Н И Е № 260051 гр.Враца, 16.04.2021г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,

ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на 13.04.2021г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РОСИЦА ИВАНОВА при участието на секретаря ГАЛЯ И. разгледа докладваното от съдия ИВАНОВА т.д.№163 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са субективно съединени частични осъдителни искове от С.Г.М., ЕГН ********** и Б.А.М., ЕГН **********,***, представлявани по пълномощие от адв.С.Ч. от САК, срещу Гаранционен фонд, гр.*** общо за сумата 200 000лв., част от сумата 400 000лв., включваща сума от по 100 000лв., част от сумата 200 000лв. за всеки от ищците поотделно, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

В исковата молба се твърди, че при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 16.09.2018г., е причинена смъртта на внучката на ищците Б. Т. Б., ЕГН **********. Произшествието е настъпило при следните обстоятелства:

На посочената дата К. Й. Д. е управлявал лек автомобил марка "Фолксваген" с номер на рама WVWZZZ3LZYE070392 по пътя между гр.Бяла Слатина и с.Поповица. При управление на автомобила водачът нарушил правилата за движение по пътищата, като се движил със скорост, несъобразена с конкретната пътна обстановка и законови ограничения, не контролирал непрекъснато управляваното от него МПС, вследствие на което реализирал удар в дърво. В резултат от удара е причинена смъртта на бременната Т. Б. М., ЕГН ********** и на дъщеря й Б. Т. Б., които са пътували в автомобила. Във връзка с ПТП е образувано д.п.№538/2018г. по описа на РУП-Бяла Слатина и пр.пр.№1851/2018г. по описа на Окръжна прокуратура-Враца.

Твърдението на ищците е, че водачът К. Д. е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, като с поведението си е създал опасност и пречки за движението и е поставил в опасност живота и здравето на пътниците в автомобила; чл.20, ал.1 от ЗДвП, като не е контролирал непрекъснато управляваното от него МПС; чл.20, ал.2 и чл.21, ал.1 от ЗДвП, като се движил с несъобразена и неразрешена скорост и е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП, ако не бе нарушил посочените правила за движение.

В исковата молба се сочи, че причина за настъпването на смъртта на Б. Б. са множеството несъвместими с живота травми, намиращи се в причинна връзка с ПТП.

Ищците твърдят, че прекият делинквент е извършил деянието виновно при форма на вината непредпазливост.

Нататък в исковата молба се сочи, че починалата Т. М. е била бременна в деветия месец, на 19.09.2018г. трябвало да празнува своя 23-ти рожден ден, но вместо това на този ден било нейното погребение и това на дъщеря й Б., която завинаги останала дете. Ищците не били на себе си, не можели да повярват, че никога повече няма да видят дъщеря си, внучка си и неродените близначета, наложило се преживеят най-тежкото за един човек - да надживеят собственото си дете и внучка. На ищците била оказана спешна медицинска помощ, същите повтаряли, че е трябвало те да бъдат на мястото на Т. и Б., а нелепият инцидент отнел от семейството цели четири члена. Няма ден, в който ищците да не отидат на гробищата и да оплачат Б.. Същите не могат да преживеят загубата и са постоянно на успокоителни. Загубата на Б. е довела ищците до тежка депресия, стресът бил толкова силен, че те били неспособни да изрекат на глас новината на нейната смърт. Т. и Б. живеели в дома на баба си и дядо си. Б. била много чакано и желано бебе, всички посрещали заедно празниците, като ищците полагали грижи за възпитанието на внучката си, връзката с която била много силна и дълбока. След погребението на Б. ищците се затворили в себе си, станали асоциални и емоционално неустойчиви, имат проблемен и непълноценен сън, често сънуват кошмари, в сърцата им останала само голяма болка, мъка, тъга и никаква надежда. Душевната им болка довела до изживяването на сътресения от сантиментален характер, техните негативни, дълбоко стресиращи и депресивни изживявания продължават, като интензитетът им не е намалял, а това състояние се задълбочава. След загубата на Б. ищците изпитват и ще изпитват тъга, чувство на празнота, безнадеждност и безпомощност до края на живота си и липсата никога няма да бъде преодоляна. В случая се касае за смъртта на внуче при изключително тясна поддържана емоционална връзка, загубата била внезапна и неочаквана и причинила остра стресова реакция и душевно разстройство.

Ищците се позовават на традиционните за българското общество семейни отношения и на това, че бабите и дядовците са част от най-близкия родствен и семеен кръг и на това, че между починалото дете и ищците е съществувала трайна и дълбока емоционална връзка. Те черпят аргументи в тази насока от приетото в ТР №1/2016г. от 21.06.2018г. по т.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС.

Във връзка с пасивната легитимация на ответника Гаранционен фонд в исковата молба се твърди, че процесното ПТП е настъпило на територията на Република България и лекият автомобил "Фолксваген" няма сключена застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, което ангажира отговорността на фонда да заплати на ищците обезщетение за претърпените неимуществени вреди. Ответникът е образувал щета №210419/09.11.2018г. и с писмо изх.№24-01-835/13.11.2018г. е уведомил ищците, че не са налице основания за изплащане на обезщетение, с което е обоснован правния интерес от предявяването на частичните искове, с които се иска присъждане на обезщетения в размер на 100 000лв., част от сумата 200 000лв. за всеки от ищците поотделно, ведно със законната лихва от 16.09.2018г. до окончателното им изплащане.

Исковете са с правно основание чл.557, ал.1, т.2, б."а" от КЗ, вр. чл.45 от ЗЗД.

Ответникът е подал отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове.

Според ответника исковата молба не отговаря на изискванията на чл.127, ал.1, 2 и 4 от ГПК относно изложението на обстоятелствата, на които се основават исковете, и доказателствата, които се представят.

По същество исковете са оспорени по основание и размер. Според ответника размерът на претенциите е прекомерно завишен и не отговя на икономическите условия в страната и в тази връзка се прави възражение с оглед влизането в сила на §96, ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ.

Ответникът оспорва и претенциите за лихва от деня на деликта и в тази връзка твърди, че не е изпаднал в забава, тъй като не делинквент, не е застраховател и не изплаща обезщетения по силата на договор, а изпълнява чуждо задължение, като изплаща обезщетения по силата на закона при определени в него случаи и след изпълнението на специална процедура, като задължението за лихва възниква след изтичането на срока за произнасяне по претенцията на увреденото лице.

Ищците са подали допълнителна искова молба, в която на първо място изразяват несъгласие с поддържаната от ответника нередовност на исковата молба.

Във връзка с основното възражение на ответника за прекомерност на претендираните обезщетение ищците се позовават на чл.9, ал.1 от Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009г. относно застраховката Гражданска отговорност при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка. Според ищците държавата-членка на ЕС не може да определя граници на обезщетението, по-ниски от предвидените в директивата минимални суми. В тази връзка в допълнителната искова молба се сочат примери от практиката на Съда на Европейския съюз по отправяни пред него преюдициални запитвания и се поддържа, че решението на Съда на Европейските общности е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България. Излагат се пространни правни съображения в тази насока и се настоява, че §96 не следва да намери приложение поради противоречие с правото на ЕС, а приложение следва да намери общностното право. Алтернативно се прави искане за отправяне на преюдициално запитване до съда на ЕС.

Ответникът е подал допълнителен отговор, в който поддържа направените в първоначалния твърдения и възражения.

Излага правните си съображения във връзка с приложението на общностното право на ЕС.

По искане на ищците и на основание чл.214, ал.1 от ГПК е допуснато изменение на предявените искове, като след допуснатото изменение от частични същите се считат предявени за цялото дължимо им обезщетение, чийто размер е увеличен на сумата 250 000лв. за всеки от тях поотделно.

След като анализира и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната логическа и правна връзка, и взе предвид твърденията и възраженията на страните, съдът приема за установено следното:

С Присъда №23/30.09.2019г. по НОХД

№26/2019г. на Окръжен съд-Враца К. Й. Д. е признат за виновен в това, че на 17.09.2018г., на път ІІІ-134, км. 5+200, между гр.Бяла Слатина и с.Попица, обл.Враца, управлявайки моторно превозно средство - лек автомобил "Фолксваген Пасат" с номер на рама WVWZZZ3BZYE070392, с поставени на него регистрационни табели с №М *** АХ, издадени за друг автомобил - "Опел Кадет", собственост на К. А. Ж. от гр.Монтана, в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта 1.40 промила, установено по надлежния ред, и без да има необходимата правоспособност, е нарушил правилата за движение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като е превишил разрешената за движение извън населено място скорост от 90км/ч и се е движел със 104км/ч, изгубил контрол върху движението на автомобила, напуснал пътното платно и се блъснал в крайпътно дърво, с което по непредпазливост е причинил смъртта на повече от едно лице - Т.

Б. М., ЕГН ********** и Б. Т. Б., ЕГН **********.

В мотивите на присъдата се приема, че подсъдимият Д. имал интимна връзка с пострадалата Т. М. и от тази връзка двамата имали дете на 2 години - пострадалата Б. Б., а М. отново била бременна с близнаци. Установено е, че през нощта срещу 17.09.2018г. подсъдимият и пострадалата М. заедно с двегодишната Б. били в обща компания в гр.Бяла Слатина, където било употребено голямо количество алкохол. М. настояла да се прибере с детето в с.Габаре и около 1.30ч. двете пострадали заедно с подсъдимия се качили с него в автомобила и потеглили, като подсъдимият, макар и видимо пиян, управлявал същия, а двете пострадали седнали на задната седалка.

С Решение №209/02.07.2020г. по ВНОХД

№1424/2019г. Софийски апелативен съд е потвърдил присъдата на Окръжен съд-Враца. С Решение №196/08.01.2021г. по н.д.№718/2020г. на ВКС решението на САС е изменено в частта за размера на наложеното на подсъдимия наказание, а в останалата част е оставено в сила.

От представените с исковата молба удостоверение за раждане и удостоверение за съпруг/а и родствени връзки се установява, че ищците са баба и дядо по майчина линия на загиналата Б. Т. Б..

Представена е молба-претенция вх.№24-01-785/18.10.2018г., с която ищците са поискали от ответника изплащане на обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на тяхната внучка Б. Б.. С писмо от 31.10.2018г. ответникът е отказал да ги обезщети.

От заключението на допуснатата по делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че в резултат от ПТП Б. Б. е получила съчетана травма, изразяваща се в закрита черепно-мозъчна травма, гръдна травма, гръбначно-мозъчна травма и множество охлузвания, които са довели до остра сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност, като по механизъм уврежданията отговарят да са получени от действието на твърди тъпи предмети в условията на ПТП, т.е. е налице пряка и непосредствена връзка между уврежданията и претърпяното произшествие.

По делото е допусната и изслушана съдебна автотехническа експертиза, която изяснява механизма на процесното ПТП, скоростта, с която се е движел водачът Д. преди и по време на удара в крайпътно дърво и неговото поведение, и се произнася, че същият е имал възможност да предотврати ПТП, ако се е движил на дълги светлини със съобразена скорост, по-ниска от 74.7км/ч или на къси светлини със скорост, по ниска от 47.4км/ч и при предприемане на аварийно спиране без напускане на пътното платно.

Допусната е и е изслушана специализирана съдебно-психиатрична експертиза, чиито заключения не се оспорват от страните и се възприемат от съда.

След проведеното психиатрично изследване вещото лице се произнася, че след смъртта на своите внучка и дъщеря ищецът Б.М. е преживял остра стресова реакция, която е продължила няколко дни с плач, потиснатост и тъга, и е преминала в разстройство на адаптацията, изразяващо се в невъзможност да изпълнява обичайните си задължения.