Определение № 20776 от 24.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20776 гр. София, 24.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Б, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Христова

Членове:

Цветелина Евг. Георгиева

Мая Й. Михайлова като разгледа докладваното от Мая Й. Михайлова Въззивно частно гражданско дело № 20251100509814 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 258 и сл.

ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх.№102286/02.09.2025 г. по вх.рег. на СГС на Б. И. И. и Б. Б. И. срещу Определение от 10.06.2025 г., постановено по гр. дело № 4435/2020 г. по описа на СРС, 123 с-в, с което е оставена без уважение молба за изменение в частта на разноските на постановеното по горепосоченото дело Решение № 20120061/08.04.2024 г.

В жалбата се навеждат доводи, че обжалваното определение, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателите за изменение на решението по делото в частта за разноските, е незаконосъобразно и неправилно. Жалбоподателите сочат, че присъденото на ответника ЗД „БУЛ ИНС“ адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 1 395.81 лв., е несправедливо. Навеждат доводи, че неоснователно не им е присъден пълния размер на претендираните от тях разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, тъй като претендираното адвокатско възнаграждение е действително заплатено и съобразено с вида, сложността и обема от извършените от пълномощника процесуални действия.

ЗД „БУЛ ИНС“ не депозира отговор на частната жалба.

Съдът, като прецени становището на жалбоподателя и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

1

Частната жалба е подадена в срок и от легитимирано лице, поради което съдът намира същата за процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Настоящият съдебен състав споделя изложените от първостепенния съд мотиви и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.

С постановеното Решение № 20120061/08.04.2024 г. гр. дело № 4435/2020 г. по описа на СРС, 123 с-в на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца Б. И. И. съобразно уважената част от иска са присъдени разноски в размер на сумата от 3 244.39 лв., представляваща сбор от дължимата държавна такса, внесения депозит за СТЕ и заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 2 344.31 лв., като съдът е отчел, че съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.3 от НМРАВ минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение е в размер на 5 050.43 лв. С горепосоченото решение ищецът Б. И. И. е осъден да заплати на ответника ЗД „БУЛ ИНС“ сума в общ размер от 1 395.81 лв. – представляваща сторени по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете. В постановеното решение са изложени мотиви за дължимостта на разноските, като съдът е разгледал обективно възраженията на всяка от страните за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено на съответния процесуален представител.

Съдът намира, че макар с решение C‑438/22 на СЕС да е прието, че Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения няма задължителен характер и може да бъде договорено възнаграждение в по-нисък размер, към момента няма създадена единна регулация и критерии извън общото правило за съобразяване на правната и фактическа сложност на делото.

Следва да се посочи, че при намаляване на платеното адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл. 78, ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от определените минимални размери на адвокатските възнаграждения по Наредба № 1/2004 г., в съответствие с постановеното Решение на СЕС (втори състав) от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г., а следва да вземе предвид конкретните извършени процесуални действия от съответния процесуален пълномощник, както и тежестта на конкретния спор и необходимите за разрешаването му действия по събиране на доказателства.

Конкретният спор не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност, 2 тъй като независимо, че предявените искове са два, то правопораждащите факти по тях са идентични и не е било необходимо събирането на други доказателства и доказателствени средства, извън представените от страните писмени доказателства и въведени от тях по делото възражения, които са по прилагане на правото и на тях съдът дължи да отговори с постановяване на съдебното решение. Делото е разгледано в четири съдебни заседания, като при този обем на дължима и надлежно извършена процесуална защита, въззивната инстанция намира за законосъобразен извода на съда в обжалвания акт за дължимо адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищците.

Доколкото с постановеното Решение № 20120061/08.04.2024 г. гр. дело № 4435/2020 г. по описа на СРС, 123 с-в са уважени частично предявените искове с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, присъдените на основание чл.78, ал.3 ГПК разноски на ответника в размер на сумата от 1 395.81 лв. са правилно определени.

Поради изложените съображения частната жалба с вх.

№102286/02.09.2025 г. по вх.рег. на СГС н а Б. И. И. и Б. Б. И. следва да се остави без уважение.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх.№102286/02.09.2025 г. по вх.рег. на СГС на Б. И. И., ЕГН ********** и Б. Б. И., ЕГН ********** срещу Определение от 10.06.2025 г., постановено по гр. дело № 4435/2020 г. по описа на СРС, 123 с-в.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4