Определение № 511 от 12.07.2023, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно търговско дело 739/2022
- Вид
- Определение № 511
- Подписан
- 12.07.2023
- Състав
- Анета Николова Братанова, Дарина Стоянова Маркова, Георги Йовчев
Цитирани разпоредби
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.4 ал.2 · Наредба № 1 от 1 октомври 1999 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 511 гр. Варна, 11.07.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Анета Н. Братанова
Членове:
Георги Йовчев
Дарина Ст. Маркова като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело № 20223001000739 по описа за 2022 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 от ГПК по молба на И. С. М. чрез процесуалния и представител адв.Н. Д. за изменение на постановеното по делото решение № 118 от 12.04.2023г. в частта за разноските.
Твърди се в молбата, че апелативният съд с решението е присъдил в полза на процесуалния представител на М. по реда на чл.38 ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 1 014лв. Твърди че съгласно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждение минималният размер на адвокатското възнаграждение при материален интерес от 15 000лв. е в размер на 1 750лв., а с ДДС – 2 100лв. Твърди че неправилно съдът е изчислил размера на дължимото възнаграждение в редакцията на Наредбата преди изменението и с ДВ бр.88 от 04.11.2022г. Моли съдът да присъди пълния размер на дължимото адвокатско възнаграждение от 2 100лв. за процесуално представителство пред въззивен съд.
В срока по чл.248 от ГПК от насрещната страна ЗАД „ДаллБогг:
Животи Здраве“ АД не е депозиран писмен отговор.
Молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена в срока по чл.248 ал.1 от ГПК от страна, представила списък на разноските.
С решение № 118 от 12.04.2023г. е потвърдено първоинстанционно решение в обжалваната му от застрахователя част, с която е дружеството е осъдено да заплати на М. застрахователно обезщтение за разликата над 1
10 000лв. до 25 000лв. С решението въззивният съд е осъдил застрахователя да заплати на процесуалния представител на ищцата М. адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция в размер на сумата 1 014лв. на основание чл.38 ал.2 от ЗА.
Предмет на въззивно обжалване е осъдителното решение на първоинстанционния съд за сумата 15 000лв., което е потвърдено, и съобразно тази сума следва да бъде определено и дължимото по реда на чл.38 от ЗА адвокатското възнаграждение. Повдигнатият с молбата спор е по коя редакция на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждение следва да бъде определено възнаграждението.
Процесуален представител на М. в първа инстанция е бил адвокат Д. с пълномощно от 15.03.2021г., даващо му права да я представлява до приключване на делото във всички инстанции. Отговорът на въззивната жалба е подаден на 16.12.2022г., като с него е представено ново пълномощно с права да изготви отговор и да я представлява пред АС – Варна. Отговорът на въззивната жалба е подаден при действието на изменената Наредба № 1.
При тези факти, съставът на въззивния съд намира че следва да бъде приложена актуалната редакция на наредбата след изменението и с ДВ бр.88/2022г. Макар и към момента на получаване на препис от въззивната жалба на насрещната страна да е било налице валидно упълномощаване на адвоката за извършване на всички процесуални действия на основание чл.4 ал.2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждение възнагражденията за процесуално представителство се дължат за всяка инстанция. Поради което и като съобрази, че процесуалното представително за въззивното производство е осъществено при действието на новите правила за определяне на адвокатските възнаграждение, именно по тях следва да бъде определено и адвокатското възнаграждение. Меродавен е нормативният акт, уреждащ минималния размер на адвокатското възнаграждение, действал към момента на образуване на производството пред съответната инстанция. /в този смисъл е и разрешението по въпроса за дължими разноски по реда на чл.38 ал.2 от ЗА в решение № 50001 от 03.02.2023г. по т.д. № 2530/21г. на ВКС, първо т.о./ С оглед на изложеното, съдът намира молбата за изменение на определението в частта за разноските за основателна и следва да бъде 2 оставена без уважена. Дължимото възнаграждение е в размер на сумата 2 100лв. с ДДС, поради което и в полза на адвокат Д. следва да бъде присъдена още сумата 1 086лв.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“АД със седалище гр.София, адрес на управление гр.София, бул.“Г.М.Д.“ № 1, ЕИК 200299615, да заплати на да заплати на адвокат Н. Н. Д. от Шуменска адвокатска колегия на основание чл.38 ал.2 от още сумата 1 086лв. /хиляда и осемдесет и шест лева/, разлика над 1 014лв. до 2 100лв., представляваща адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция за процесуално представителство на И. С. М..
Определението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3