Решение № 201 от 26.06.2024, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 201 гр. Сливен, 26.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Стефка Т. Михайлова Маринова при участието на секретаря Елена Г. Христова като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско дело № 20242200500257 по описа за 2024 година

Производството е въззивно и се развива по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по две въззивни жалби против първоинстанционно решение № 178/06.03.2024г. по гр.д. № 4399/23г. на СлРС, с което е:

- ДОПУСНАТА СЪДЕБНА ДЕЛБА, която да се извърши м е ж д у М.

А. Д. с ЕГН ********** и И. В. И. с ЕГН **********, по отношение на следните недвижими имоти:

1. поземлен имот с идентификатор *** (***) по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Сливен, одобрени съм Заповед РД-18- 31 от 19.04.2006 г. на ИД на АГКК, изменена със заповед: КД-14-20-261 от 19.07.2010 г. на Началника на СГКК - Сливен, с адрес ***, с площ 895 кв.м.

(осемстотин деветдесет и пет) квадратни метра, трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, предходен идентификатор: *** (***), номер по предходен план: няма, при съседи: ***, ***, ***, ***., при следните квоти от правото на собственост:

1/2 (една втора) ид. ч. за М. А. Д. с ЕГН ********** и 1

1/2 (една втора) ид. ч. за И. В. И. с ЕГН **********;

2. поземлен имот с идентификатор *** (***) по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Сливен, одобрени съм Заповед РД-18-31 от 19.04.2006 г. на ИД на АГКК, изменена със заповед: КД-14-20-261 от 19.07.2010 г. на Началника СГКК - Сливен, с адрес ***, с площ 1045 кв.м.

(хиляда четиридесет и пет) квадратни метра, трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, crap идентификатор: *** (***), номер по предходен план: няма, при съседи: ***, ***, ***, ЗАЕДНО с построените в имота СГРАДА с идентификатор ***.5 (***, точка, пет) със застроена площ 41 кв.м.

(четиридесет и един) квадратни метра, брой етажи: 1 (един), с предназначение: селскостопанска сграда; СГРАДА с идентификатор ***.6 (***, точка, шест) със застроена площ 102 кв.м. (сто и два) квадратни метра, брой етажи: 2 (два), с предназначение: жилищна страда – еднофамилна, при следните квоти от правото на собственост:

1/2 (една втора) ид. ч. за М. А. Д. с ЕГН ********** и 1/2 (една втора) ид. ч. за И. В. И. с ЕГН **********;

- ОТХВЪРЛЕН предявеният иск за делба, която да се извърши между М. А. Д. с ЕГН ********** и И. В. И. с ЕГН **********, по отношение на следната движима вещ:

1 . лек автомобил с per. № ***, марка ТОЙОТА, модел АУРИС, 1.8 бензин, с рама № *** като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

Първата въззивна жалба е подадена от М. А. Д. и с нея се атакува частично горното решение, само в частта, с която е отхвърлен искът за допускане на делба по отношение на лекия автомобил Тойота с ДК № ***.

Въззивникът твърди, че в нея то е неправилно и незаконосъобразно, тъй като той бил лишен от възможността да се ползва от гласни доказателства, като съдът отхвърлил искането му за допускане до разпит на свидетели, позовавайки се на разпоредбата на чл. 164 т. 1 от ГПК. Също така първата инстанция е постановила акта си, като е изслушала водения от другата страна свидетел и е дал вяра на показанията му, независимо от родствената му връзка с ответницата и заинтересуваността му от изхода 2 на спора, а и показанията му също попадат под забраната на чл. 164 т.1 от ГПК. Твърди още, че съдът не е ценил представените още с исковата молба платежни нареждания за извършени преводи за покупката на лекия автомобил.

Поради изложеното въззивникът моли да се отмени решението в атакуваната му част и да се уважи иска му за допускане на делба по отношение на лекия автомобил.

Във въззивната жалба първият въззивник прави доказателствено искане за допускане до разпит на двама свидетели при режим на довеждане, които ще доказват твърдения относно това кой е заплатил продажната цена на лекия автомобил.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата по тази въззивна жалба страна страна не е подала писмен отговор.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна на първата въззивна жалба.

Втората въззивна жалба е подадена от И. В. И. и с нея се атакува частично решението на СлрС, само в частта, с която са допуснати до делба двата недвижими имота. Въззивницата твърди, че е установено по отношение на ПИ идент. ***, заедно с построените в него сгради, че ищецът не е собственик на идеална част, тъй като не е участвал изобщо в закупуването на имота, неговият дял, с който е участвал в изпълнение на насрещната престация е нула, оборена е презумпцията на чл. 30 ал. 2 от ЗС.

Че продажната цена е изплатена само от въззивницата и нейния син, е отразено и в самия нотариален акт. По отношение на ПИ идент. ***, тя твърди също, че ищецът не е собственик на идеални части, тъй като не е участвал изобщо в закупуването му, делът му в заплащането на продажната цена също е нула, сумата е изплатена в брой само от въззивницата, поради което е оборена презумпцията по чл. 30 ал. 2 от ЗС.

По-нататък във въззивната жалба се твърди, че постигнатото между приобретателите споразумение във връзка с презумпцията за равенство на дяловете по чл. 30, ал. 2 ЗС може единствено да установява наличието на конкретни обстоятелства, които имат значение за начина, по който вещнопрехвърлителното действие на договора настъпва спрямо всеки един от тези приобретатели. Касае се за обстоятелства, които съществуват 3 обективно и не зависят от съгласието на приобретателите. Така, в случаите, когато липсва изрично посочване в прехвърлителната сделка, но се приема, че приобретателите придобиват съсобственост при различно съотношение на дяловете, това се дължи не на постигнатото между тях споразумение, а поради различния дял, с който участват в изпълнението на насрещната престация /при договор за продажба/, съответно - поради различния дял, с който участват в прехвърляната на свой ред от тях вещ /при договора за замяна/.

Въззивницата се позовава на мотивите на Решение № 512/22.11.2010 г. по гр. д. Nq 1115/2009 г. на ВКС, II г. о., в които е прието, че установената от закона презумпция за равенство на дяловете намира приложение само ако в договора, обективиращ осъществяването на основанието, на което вещта е придобита в съсобственост, частите на съсобствениците не са посочени или не могат да бъдат изведени от този договор с оглед неговото естество. Така „при липса на други данни за вътрешните отношения между съсобствениците, дяловете от съсобствената вещ следва да бъдат определени с оглед естеството на основанието, на което е придобита вещта“. Разгледан е конкретен случай, при който вещта е придобита по силата на договор за замяна срещу недвижим имот. Прието е, че при липса на други данни за вътрешните им отношения, правата на съсобствениците върху придобития по замяна имот съответстват на обема от притежавани от тях права върху вещта, която те са притежавали преди замяната.

Изводът се обосновава с изискването за еквивалентност на насрещните престации при договора за замяна, „при който всеки един от съсобствениците заменя притежаваната от него идеална част от един имот срещу еквивалентна на нея идеална част от друг имот, освен ако в договора изрично не е посочено друго“.

Въззивницата счита, че първоинстанционният съд се е дистанцирал от приетото в разглежданите решения на ВКС и е постановил незаконосъобразно в обжалваната част решение.

Поради всичко изложено моли да се отмени съдебното решение в атакуваната му част и вместо това въззивният съд да постанови ново, с което да отхвърли иска за делба по отношение на двата недвижими имота.

Във въззивната жалба няма направени нови доказателствени или други 4 процесуални искания за въззивната фаза на производството.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата по втората въззивна жалба страна не е подала писмен отговор.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна на втората въззивна жалба.

В с.з., първият въззивник, редовно призован, се явява лично и с процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който поддържа въззивната жалба при изложените аргументи. Моли атакуваното решение да се отмени решението в атакуваната му част и да се уважи иска му за допускане на делба по отношение на лекия автомобил.

Претендира присъждане на разноски.

В с.з. втората въззивница, редовно призовано, не се явява и не се представлява. С писмено становище, подадено от процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК поддържа своята въззивна жалба, няма искания, моли да се отмени атакуваното решение само в частта за допускане на делба относно недвижимите имоти като неправилно.

Въззивният съд намира въззивните жалби за редовни и допустими, отговарящи на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същите са подадени в законовия срок, от процесуално легитимирани субекти, имащи правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълни обхват на обжалването – и допустимо.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивните жалби, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваният акт е правилен, поради което следва да бъде потвърден.

Този състав счита, че изложената от първоинстанционния съд фактология е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, препраща своята към нея.

5

Също така въззивният състав споделя и правните изводи на РС, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Доколкото с двете въззивни жалби се атакуват всички части на решението, съдът ще ги разгледа в цялост и ще постанови общо по двете.

По отношение на иска за делба на двата недвижими имота:

Съсобствеността върху тях е обикновена, възникнала по общия ред, въпреки че страните са бивши съпрузи, тъй като придобиването им е станало преди сключването на гражданския им брак.

Ищецът претендира, че е съсобственик с равен дял на ответницата – ½ ид.ч. и иска допускане на делба при такива квоти.

Ответницата противопоставя твърдение за притежаване на изключително право на собственост, което води до отхвърляне на иска, поради липса на фигурата на съсобственост.

Двата недвижими имота са придобити по силата на договори за покупко-продажба, както следва – с н.а. № 62 от 28.01.2020 г., Х. и В. С. са продали на М. А. Д. /ищеца/ и И. В. И. /ответницата/ ПИ с идентификатор *** с площ 895 кв.м. при описани граници, за сумата 9 300 лв., като в акта е отразено, че тя е изплатена напълно и в брой от купувачите.

С н.а. № 101 17.02.2021 г., А. и П.Н. са продали на М. А. Д. /ищеца/ и И.

В. И. /ответницата/ ПИ с идентификатор *** с площ 1045 кв.м. при описани граници, заедно със застроените в имота сгради - с идентификатор ***.5 и застроена площ 41 кв.м. и идентификатор ***.6 и застроена площ 102 кв.м., за сумата 80 000 лв., като е отразено, че продавачите са я получили напълно и по банков път от купувача И. И. и от В.К.И. /син на ответницата/ от името и за сметка на купувачите.

При това положение е видно, че вещното право на собственост е преминало върху двамата купувачи - И. В. И. и М. А. Д. и доколкото в договора не е изрично посочено друго, то техните части са равни – по ½.

Ответницата счита, че доказвайки плащане на целите суми само от нея /с лични и дарени й средства/, ще опровергае презумпцията на чл. 30 ал. 2 от ЗС за равенство на дяловете. Произходът на сумите, послужили за изпълнение на паричното задължение на купувача сам по себе си няма 6 отношение към възникването на собствеността по деривативен път, същото важи и когато купувачите са повече от един. Без значение е дали продажната цена е изплатена от един от тях изцяло или отчасти, или от трето лице – правото на собственост възниква за тези лица, които са участници в договора на страната на купувача. Изпълнението на договорното задължение за плащане ползва всички в отношенията им с продавача, като единствено може да породи облигационни задължения между самите купувачи, но това не рефлектира върху вещните им права.