Определение № 425 от 22.07.2026, Окръжен съд - Видин

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 425 гр. В., 22.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: А.М.П.

Членове:

В.Й.М.

Г.П.Й. като разгледа докладваното от А.М.П. Въззивно частно гражданско дело № 20261300500307 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по постъпило възражение по чл.423 ГПК от „***" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. *************, представлявано от Н.Н. - Изпълнителен директор, срещу издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.дело №494/2026г. на КРС.

Във възражението си длъжникът излага наличието на основанията на чл.423, ал.1, т.1 от ГПК, като твърди, че заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно.

Поддържа се, че на 22.04.2026 г. получили Съобщение, ведно с издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по описа на РС-К., 1 с-в, по ч.гр.д. № 494/2026 г. с указания за възможност за подаване на възражение по чл.414 ГПК. В предоставения ни едномесечен срок от получаването му, а именно на 11.05.2026 г. сме подали подробно обосновано и подписано Възражение по чл.414 ГПК от името на „***" АД по официална електронна поща на РС - К.: [email protected]. Входящ номер така и не бе получен от нас по електронен път. След това, на 10.06.2026 г. получили Уведомление от ЧСИ Р.А., ведно с издадения Изпълнителен лист за описаните по-горе дължими суми в полза на А. Д. Н. в качеството му на Взискател по вече образуваното изп.дело № 482/2026 г. След получените съдебни книжа се свързахме по телефон с представител на деловодството на РС - К., който помоли още веднъж да препратим изпратения на 11.05. имейл с прикаченото възражение. Имейлът бе получен успешно, видя се и от съответния деловодител първоначално изпратения имейл на 11.05. и прикаченото в него възражение, но така и не бе получен входящ номер на първоначално подадения документ.

Предвид горното, считат, че са налице предпоставките по чл.423, ал.1, т.4 ГПК, а именно особени непредвидени обстоятелства поради липса на своевременно администриране от съда на подаденото възражение, т.е. налице са очевидно технически причини и грешка в комуникацията между страните - Дружеството и РС-К.. В подкрепа на това твърдение прилагаме и моля да приемете разпечатка от електронната поща на представител на „***" АД с прикачения в него файл Възражение от 11.05.2026 г. до официалната електронна поща на РС-К..

1

Иска се на база гореизложеното съдът да постанови решение, с което: да приеме, че Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по описа на РС-К. по ч.гр.д.№494/2026 г. е влязла в сила неправомерно поради упражнено от наша страна право на възражение, което не е било администрирано навреме от съда, респ. било е „пропуснато" за входиране, вкл. да я обезсилите, както и да обезсили издадения на база на неправомерно влязлата в сила Заповед Изпълнителен лист по описа на РС-К., 1 с-в.

Настоящият състав на ВОС, като прецени наведените доводите във възражението, досежно допустимостта на производството, намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 423, ал.1 от ГПК в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд в някоя от хипотезите на чл. 423, ал.1, т.1-4 от ГПК.

Визираният в нормата срок е преклузивен и неспазването му има за последица процесуалната недопустимост на производството по чл.423 ГПК.

В самото възражение длъжникът признава, че на 22.04.2026 г. е получил Съобщение, ведно с издадената Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и с изрични указания за реда и срока за възражение по чл. 414 ГПК. Заповедта следователно му е била надлежно връчена лично и узнаването и е настъпило най-късно на тази дата. Едномесечният срок по чл. 423, ал. 1 ГПК е изтекъл на 22.05.2026 г. Възражението е подадено на 11.06.2026 г. - около двадесет дни след преклузията - поради което е недопустимо и не подлежи на разглеждане по същество.

Обстоятелството, че длъжникът е узнал за издадения изпълнителен лист на 10.06.2026 г. от уведомлението на ЧСИ, не поставя ново начало на срока. Приемането на обратното би обезсмислило преклузията: длъжник, комуто заповедта е надлежно връчена лично, би могъл неограничено във времето да инициира производство по чл. 423 ГПК, позовавайки се на по-късно узнаване на последиците от собственото си бездействие.

При тези фактически констатации, съдът приема, че за издадената срещу него заповед за изпълнение длъжникът е узнал на 22.04.2026г. при осъщественото редовно връчване на Съобщение, ведно с издадената Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и с изрични указания за реда и срока за възражение по чл. 414 ГПК.

Възражението по чл. 423 ГПК е извънреден способ за защита, ограничен с едномесечен преклузивен срок, който тече от узнаването на заповедта за изпълнение.

Законът свързва началото на срока с узнаването на самата заповед, а не с последващи събития - узнаване, че заповедта е влязла в сила, че е издаден изпълнителен лист или че твърдяно подадено възражение не е било администрирано.

Ето защо именно датата 22.04.2026г. следва да се свърже с началото както на срока по чл.414, ал.2 от ГПК за подаване на възражение, така и на срока по чл.423, ал.1 от ГПК за подаване до въззивния съд за приемане на по-късно подаденото възражение срещу заповедта за изпълнение.

И тъй като настоящото възражение е подадено на 11.06.2026г., т.е. в период, надвишаващ с повече от двадесет дни законоустановения в чл.423, ал.1 от ГПК едномесечен срок от узнаването на 2 заповедта за изпълнение, който е изтекъл на 22.05.2026 г. съдът намира, че същото се явява недопустимо и следва да бъде оставено без разглеждане.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ възражение по чл.423 ГПК от „***" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. *************, представлявано от Н.Н. - Изпълнителен директор, срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.дело №494/2026г. на КРС, като недопустимо.

ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д. № 307/2026г. по описа на ВОС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред АС-София в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3