Решение № 144 от 02.05.2024, Районен съд - Димитровград
- Съд
- Районен съд - Димитровград
- Дело
- Гражданско дело 840/2022
- Вид
- Решение № 144
- Подписан
- 02.05.2024
- В сила
- 28.05.2024
- Състав
- Андрей Георгиев Андреев
Цитирани разпоредби
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 144 гр. гр. Д.град, 02.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Д.ГРАД в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Андрей Г. Андреев при участието на секретаря Теодора Г. Д.а като разгледа докладваното от Андрей Г. Андреев Гражданско дело № 20225610100840 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.109 ЗС. и чл.45 ЗЗД.
ИЩЕЦЪТ - Н. Ж. К. от гр.Д.град посочва, че е собственик на ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.Д.град, с адрес на имота гр.Д.град, местност ДО Г., 1057 кв.м. с предназначение – земеделска, нива. Ответниците били собственици на съседните ПИ с идентификатори: ********** и *******, с адрес гр.Д.град ул.“З. № ** и „З.“ № **. В имотите на ответниците до западната граница на ищеца на разстояние от 1,50 м. имало големи дървета-черници, които не били рязани повече от 10 години и били високи повече от 10 метра, чийто клони хвърляли сянка върху имота на ищеца и пречели на насажденията. Клоните се опирали и на оградата, като я деформирали на места. Помолил ответниците да подрежат клоните, но липсвало резултат. От общинската администрация разрешили извършването на ежегодна резитба на клоните, преминаващи в имота на ищеца.
Моли за постановяване на решение, с което ответниците да бъдат осъдени да отрежат и премахнат клоните на старите черничеви дървета, находящи се в техните имоти до западната граница на имота на ищеца, които пречили на ищеца да упражнява правото си на собственост в пълен обем. Претендира деловодни разноски.
В последното съдебно заседание прави отказ от иска по отношение на втория ответник – К. К. А. и производството в тази част е прекратено.
ОТВЕТНИКЪТ – К. К. А. от гр.Д.град подава отговор. Споровете по чл.52 ЗС били от компетенцията на кмета на общината. Намира иска за недопустим и неоснователен.
Посочва, че няколко дни след получаване на исковата молба, клоните били отрязани и премахнати. Счита, че не следва да му бъдат възлагани разноски, тъй като за претенциите на ищеца узнал едва с получаване на исковата молба, поради което не дал повод за завеждане 1 на делото.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Ищецът Н. Ж. К. по силата на Нотариален акт за дарение на недвижими имоти земеделски земи от 01.12.2000 г. № 57, т.VІ, рег. № 7351, д. 1026 на Нотариус с № 355 по рег. на НК,се легитимира като собственик на нива от 1,086 дка, находяща се в землището на гр.Д.град, в местността „ДО Г.“, осма категория, съставляваща имот № 003005 па плана на гр.Д.град, възстановена в стари реални граници. Съгласно скица на СГКК- гр.Хасково, поземленият имот е с идентификатор *** по КККР на гр.Д.град, с площ от 1057 кв.м. , с трайно предназначение на територията – земеделска, трайно ползване – друг вид нива.
Сграда, попадаща върху имота – сграда *** със застроена площ от 55 кв.м., бр. етажи 1, предназначение – селскостопанска сграда.
Ответникът К. К. А. е собственик по наследство на дворно място, цялото от 835 кв.м., заедно с построената в него паянтова къща, съставляващо УПИ № VІІ, отреден за дворище пл. № 685, състоящо се от 735 кв.м. и част от дворище пл. № 682, равняваща се на 100 кв.м. в кв.49 по плана на с.Ч., съгласно удостоверение за наследници на К. К. П. – починал на 07.01.1999 г. и констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по наследство и отказ от наследство от 01.12.1987 г. № 100, т.ІІІ, д. № 922/1987 г. на РС-Д.град.
По повод на подадена от ищеца жалба от 07.04.22 г. относно посадени дървета вид „черница“ – 5 бр. на границата с имота на съседа ви К. К. А. в кв.Ч. и направен оглед на място, Н. К. и К. А. се уведомяват в случай, че клоните на дърветата преминават във имота на жалбоподателя, съгласно разпоредбите на чл.52 ЗС е разрешено извършването на ежегодна резитба на същите по цялата граница.
По искане на ищеца се разпита свид. И.А.Й.. От показанията на същия се установява, че познава Н. и К., а К. познава визуално. Имотите на страните се намирали в кв.Ч.. Н. живеел на ул. З. №***, № ** бил на К., а на № ** живеел младият К. – на К. сина.
Черниците били от задната страна на имота на Н., клоните стърчали на 5-6 метра, правили сянка, каквото и да насадял не ставало и се принудил да насади люцерна, която в края където били черниците била по-дребна. Черниците се намирали в двора на К., който не работил мястото, занемарил го. Черниците били около 4-5 броя, дърветата били от 50 години, били с дълбоки корени и не повдигали мрежата, но клоните натискали мрежата, която е закрепена с циментови колове. Към момента имало проблем, тези клони – имало някои отрязани, но тези които не били отрязани натискали мрежата, хубаво било да се махнат тези черници. Не знае кой е отрязал част от клоните, но не бил К.. Н. говорил и с двамата, но те не искали да го орежат и да извадят черниците. Между К. и К. нямало ограда, били в един двор с различни постройки. Н. имал достъп до имота си по пътека. Това, че бащата – К. знае за този проблем го знае от думите на К.. Част от клоните били рязани миналата година, защото имало млади филизи пуснали. И сега имало върху оградата – неизрязаните клони били върху оградата, но вече били по-малко. Но младите, които са 2 поникнали, ще паднат пак, защото било близко. Младите – били тези поникнали, след рязането.
По искане на ответната страна се разпитаха свид. Д.Ж. – живуща на семейни начала с К.. Живеели на, ул. „З.“ № **, от повече от 20 години. Имотът на Н. бил на изток от имотите на К.. На границата на имота на Н. имало черници, пет на брой. Те били на повече от 2,5 м. от оградата, имало ограда – телена. Оградата била правена съвместно от бащата на К. и ищеца. Черниците били доста високи – по-високи от къщата, сега нямало клони, които да попадат над земеделския имот на Н., преди това имало, но не падали над оградата, а просто били над нея и влизали в неговия двор, стояли високо над оградата, не висели на нея.
Няма информация, дали Н. е разговарял за тези клони. Когато получили документа за делото изрязали клоните, били изрязани по-навътре към ствола, даже и главите на черниците били отрязани, да не пускат други. Сега имало прорастнали клончета, но те били много малки и не стигали до оградата. След като К. получил документите, три-четири дни след това отразял клоните. Свекър й притежавал две къщи, които не били разделени с ограда, в един двор били. Черниците били пет на брой, по цялата дължина на двата имота. Знае от К., че били от прадядо му. Не знае дали Н. е разговарял с нейния мъж и да се разбирали нещо.
Взаимоотношенията между К. и К. не били много добри.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл.109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. Искът с правна квалификация чл.109 ЗС, т.н. негаторен иск е иск за собственост. Той е иск за защита на собствеността, но отрицателен, защото предмет на делото не е нито правото на собственост върху засегнатия имот на ищеца, нито правото на собственост върху пречещия имот на ответника. Правото за собственост има значение за основателността на негаторния иск, но то остава вън от предмета на делото (по тях съдът се произнася само в мотивите на решението като по преюдициални правоотношения и по тях не се формира сила на пресъдено нещо).
Предмет на делото по негаторния иск може да е несъществуването на сервитут, но и несъществуването на ограничени вещи права, както и всяко друго бреме върху имот, което задължава собственика да търпи различни по характер въздействия върху имот, които само смущават упражняването на правото на собственост на ищеца повече от допустимото, но без да отнемат неговото владение.
Негаторния иск, като иск за защита на собствеността, предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта според нейното предназначение, но без да отнема владението на собственика. С предявяването му се цели това неоснователно действие да бъде преустановено или да бъдат премахнати последиците от 3 него. Предмет на делото е несъществуването на правото ответникът да въздейства върху вещта.
В случая по делото не е спорно, а това се установява и от представените по делото писмени доказателства, че ищецът е собственик на ПИ с идентификатор *** – нива, а ответникът К. К. А. е собственик по наследство на ПИ с идентификатори ********** и ******* – урбанизирана територия.
Безспорно се установи по делото от показанията на разпитаните по делото свидетели, че в имотите на ответника К. К. А. на границата с имота на ищеца има засадени 5 бр. черничеви дървета, които според показанията на свид. Ж. са по цялата дължина на двата имота. Същите били заседени от дядото/прадядото, които отглеждали буби.
Установява се по делото от показанията на свид. Й., че ответникът К. А. не работил мястото, същото било изоставено, дърветата били 50-годишни, като клоните им стърчали на около 5-6 метра нагоре, част от тях падали върху мрежата на оградата, правили сянка върху имота на ищеца, който не можел да си ползва нивата и се принудил да посади люцерна.
От показанията на същия свидетел се установява, че ищецът е разговарял и с двамата ответници, които знаели за проблема.
Ответникът в отговор на исковата молба по същество не оспорва твърденията на ищеца, но намира иска за неоснователен поради това, че няколко дни след получаване на исковата молба клоните били отрязани и премахнати.
Това се установява и показанията на двамата разпитани по делото свидетели.
В тази връзка свид. Ж. установява, че след като втория ответник – К. получил документите, няколко дни след това отрязал клоните.
Съдът не споделя довода на ответника за това, че ищецът разполагал с възможността по чл.52 ЗС по административен ред. Този административен ред е приложим по отношение на клоните, които се простират над имота на ищеца, както и по отношение на корените, преминаващи в неговия имот. Действително по този ред ищецът може да иска преместване на дърветата, които са посадени на по-близко разстояние от посочените: 3 метра за високите дървета и 2,5 метра за ниските дървета.
В случая по делото несъмнено се установи, че в имота на ответника са посадени на по-малко разстояние от предвиденото в чл.52 ЗС такова от 3 метра до съседния имот на ищеца посочените черничеви дървета, които са високи и достигат височина над 5 метра.
В Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, се съдържа определение за понятията ниски, средно високи и високи дървета - чл. 94 от наредбата. В чл. 34 от Закона за опазване на селскостопанското имущество е предвидено, че ореховите, кестеновите, бадемовите, лешниковите и черничевите дървета, както и други видове дървета, представляващи особена ценност за селското стопанство, се намират под режим на особена закрила. В ал.2 е указано, 4 че министърът на земеделието и продоволствието утвърждава наредба за подлежащите на особена закрила дървета, тяхното опазване, използуване, отсичане и заменяне. Редът е предвиден в чл.10 и чл. 11 от НАРЕДБА № 1 по опазването на селскостопанското имущество /Издадена от министъра на земеделието и хранителната промишленост, обн., ДВ, бр. 52 от 29.06.1976 г./ В съдебната практика се приема, че исковете за изкореняване или отсичане на дървета, намиращи се на отстояние от съседен имот, по-малко от допустимото от закона, се разглеждат от съда. Но ако исковете се отнасят до дървесни видове, за които има установени режим на особена закрила /както е в случая - черничево дърво/, те могат да бъдат уважени само ако е дадено писмено разрешение за премахването им от общината.
В случая е поискано само премахване на клони/кастрене за осигуряване на възможност за пълноценно ползване на съседния имот по предназначение.
Защитата по чл.109 ЗС трябва да съответства на нарушението и да се ограничи с искане за преустановяване на онези действия и състояние, в които се състои неправомерното въздействие, без да ги надхвърля.