Решение № 689 от 27.11.2024, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 689 гр. София, 26.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно търговско дело № 20241001000522 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 2 58 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх. № 269787/24.04.2024 г., от „ДИТСМАНН“ АД, ЕИК 831914845, със седалище гр. София, ***, Административна сграда, бл. А, ет. 3, срещу Решение № 260054/20.03.2024 г., по т.д. № 10/2021 г., на СГС , Т О , VI-14 с., с което е отхвърлен иска за осъждането на ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ“ – РАЗПЛАЩАТЕЛНА АГЕНЦИЯ,

БУЛСТАТ 121100421, със седалище гр. София, ***, да заплати сумата 314162.53 лв., представляваща усвоена банкова гаранция № 51-200/4807/02.08.2017 г., издадена от „Инвестбанк“ АД, за авансово плащане по Договор № 23/07/6/0/00101/19.04.2017 г. за безвъзмездна финансова помощ, с която неоснователно се е обогатил, на осн. чл. 59, ал. 1 ЗЗД.

Въззивникът твърди, че постановеното решение е неправилно. Сочи, че основните му оплаквания се отнасят до изложените от съда мотиви, че към датата на усвояване на банковата гаранция е било налице неизпълнение на задължения от страна на Църква „Св. Великомъченик Георги“, което неизпълнение е дало основание да бъде съставен акт за установяване на публично държавно вземане, както и, че не били представени доказателства, че ответникът е действал недобросъвестно при отправяне на искането за усвояване на представената банкова гаранция, поради което и не било налице плащане без основание, респ. не било налице обогатяване без основание на ответника. Излага подробни съображения във връзка с оспорването на изложените по-горе мотиви. В заключение сочи, че плащането на гаранцията е било извършено с основание, но настъпилото в резултат от това плащане 1 обогатяване на ответника било без основание. По същество, моли атакувания съдебен акт да бъде отменен, а предявеният иск - уважен. Претендира разноски за две инстанции.

В границите на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ“ – РАЗПЛАЩАТЕЛНА АГЕНЦИЯ,

БУЛСТАТ 121100421, депозира отговор вх. 271413/17.05.2024 г., в който счита постановеното решение за правилно и законосъобразно. От своя страна сочи, че усвояването на банковата гаранция е извършено при спазване на всички законови процедури. Още счита, че обогатяване не е налице, доколкото чрез усвояването на гаранцията ответникът е бил възмезден за неоснователно извършено авансово плащане по Договор № 23/07/6/0/00101/19.04.2017 г.

Счита, че и към момента не е налице основание за възстановяване на банковата гаранция, доколкото от страна на Църква „Св. Великомъченик Георги“ не са представени разходооправдателни документи за цялата сума по договора. По същество моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

В съдебно заседание въззивникът чрез процесуален представител поддържа въззивната жалба по изложените в нея оплаквания и доводи.

Въззиваемата страна не изпраща представител.

Софийски Апелативен Съд по предмета на спора съобрази следното:

Производството пред СГС е образувано по искова молба вх. № 307584/31.12.2020 г., с която „ДИТСМАНН“ АД, ЕИК 831914845 (предходни наименования „Дитсманн Енергоремонт Холдинг“ АД и „Енергоремонт Холдинг“ АД), моли за осъждането на Държавен Фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция, Булстат 121100421, да заплати сумата 314162.53 лв., усвоена банкова гаранция, с която неоснователно се е обогатил, тъй като не е имало основаниe за получаваното й, на осн. чл. 59, ал. 1 ЗЗД.

С исковата молба са предявени искове – евентуални и главен, срещу Църква „Св. Великомъченик Георги“, Булстат 176970180, по които производството е било прекратено с влязло в сила Определение от с.з., проведено на 20.02.2024 г.

Ищецът е твърдял, че на 18.05.2016 г. е сключил Договор за изпълнение на СМР по инвестиционен проект финансиран от програмата за развитие на селските райони с Църква „Св. Великомъченик Георги“, последната самостоятелно юридическо лице, съгл. чл. 10 , ал. 2 от Закона за вероизповеданията и ТР № 1/23.11.2010 г., ВКС, ОСГК, т.д.№ 2/2010 г. По силата на Договора му било възложено извършване на СМР, вкл. доставка и монтаж на съоръжения срещу възнаграждение в размер на 583996.54 лв., без ДДС, впоследствие с Допълнително споразумение № 1/2017 г., изменено на 475559.79 лв. Проекта бил финансиран от Държавен фонд „Земеделие“ Разплащателна агенция, по Подмярка 7.6. „Проучвания и инвестиции, свързани с поддържане възстановяване и подобряване на културното и природно наследство на селата“ от мярка 7 „Основни услуги и обновяване на селата в селските райони“ от Програмата за развитие на селските райони, за периода 2014-2020 г. Във връзка с осигуряване на финансиране между Църквата и Фонда бил сключен Договор № 23/07/6/0/00101/19.04.2017 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ.

Твърди, че с чл. 4, ал. 6 от Договора за СМР било уговорено, че на ищеца се дължи авансово плащане на част от възнаграждението като клаузата 2 препращала към изискванията за предоставяне на банкова гаранция от страна на ползвателя на финансовата помощ по Договора за финансиране, предвидени в Наредба № 6/28.03.2016 г., за прилагане на Подмярка 7.6. Сочи, че съгл. чл. 14, ал. 4 от Наредбата, при наличие на авансово плащане се изисква предоставяне на безусловна и неотменима банкова гаранция в полза на разплащателната агенция в размер 100 % от стойността на авансовото плащане. Това било и едно от условията, предвидени в чл. 3, ал. 5, т. 2 от Договора за финансиране, ползвателят на финансовата помощ да има право да получи еднократно авансово плащане.

Сочи, че в качеството си на наредител, осигурил издаването на банкова гаранция за авансово плащане № 51-200/4807/02.08.2017 г., в размер на 314162.53 лв., която била издадена от гаранта „Инвестбанк“ АД, с бенефициер ДФ „Земеделие“ - Разплащателна агенция. Така авансовото плащане в размер на 314162.53 лв. било наредено по сметка на Църквата, която пък от своя страна заплатила на ищеца сумата 282600.00 лв., по фактура № 0000003275/13.09.2017 г.

Въпреки изпълнението на всички договорни задължения от страна на Църквата по сключения е ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция Договор за финансиране, пълното изплащане на размера на финансовата помощ било отказано и бил съставен Акт за връщане на авансово получената сума. Твърди, че ДФ „Земеделие“ пристъпил към усвояване на сумата по банковата гаранция, като неправилно е възприел, че е налице неизпълнение на поети с Договора за финансиране задължения. В тази връзка бил издаден и Акт за установяване на публично държавно вземане № 23/07/6/0/00101/3/01/04/01 на Изп.Директор на ДФ“Земеделие“. Сочи, че въпреки обжалването на отказа да бъде извършено окончателно плащане на финансовата помощ и на издадения АУПДВ и отправено предложение срокът на осигурената банкова гаранция да бъде продължен, на 27.04.2020 г. сумата по гаранцията била усвоена от страна на ДФЗ – Разплащателна агенция.

Ищецът настоява, че не са били налице предпоставките бенефециерът по издадената банкова гаранция - ДФЗ - Разплащателна агенция да усвои сумата 314162,53 лв., тъй като представената пред банката декларация е била невярна. Доколкото обаче банката не е могла да установи, че формално съответстващите на гаранцията документи са неверни, то след извършването на плащането по гаранцията, за банката са възникнали регресни права спрямо ищеца-наредител по гаранцията и на посоченото основание тя законосъобразно удовлетворила вземането си от внесената по сметка на ищеца сума в размер на 314162,53 лв. От посоченото извежда, че предвид неправомерното усвояване на сумата по банковата гаранция от страна на бенефициера – ДФЗ – Разплащателна агенция и в резултат на реализираните регресни права на банката-гарант спрямо ищеца, за последния е възникнало вземане срещу ответника-бенефициер за неоснователно получената от него сума.

На посочените обстоятелства основава правния си интерес от предявяването на иск за връщане на неоснователно получената от ответника сума.

В границите на срока по чл. 367 ГПК, ответникът Д. Ф.

„ЗЕМЕДЕЛИЕ“ – РАЗПЛАЩАТЕЛНА АГЕНЦИЯ, БУЛСТАТ 121100421, не е депозирал писмен отговор. Такъв е депозиран в границите на срока по чл.

373 ГПК и по допълнителна искова молба, касаеща предявените искове срещу 3

Църква „Св. Великомъченик Георги“, Булстат 176970180, по които ДФЗ – Разплащателна агенция не е страна.

Настоящият състав на Софийски апелативен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Не е било предмет на спор между страните, а и се установява от представения Договор за изпълнение на СМР по инвестиционен проект финансиран от Програмата за развитие на селските райони от 18.05.2016 г., Допълнително споразумение № 1/17.07.2017 г. и Допълнително споразумение № 2/04.01.2018 г., че между Църква „Св. Великомъченик Георги“, в качеството на възложител и ищеца с тогавашно наименование „Енергоремонт – Холдинг“ АД, в качеството на изпълнител, е възникнало валидно облигационно правоотношение по силата на което на ищеца било възложено извършването на СМР, вкл. доставка и монтаж на изделия и съоръжения, за реализирането на инвестиционен проект на възложителя, както и, че финансирането на проекта е от ДФЗ – Разплащателна агенция (чл. 1). За извършването на възложената работа страните уговорили възнаграждение в размер на 475559.79, без ДДС (чл. 4, ал. 1 от Договора, изм. с чл. 1 от Допълнително споразумение № 1).

Не се е спорило между страните и, че в чл. 4, ал. 6 от Договора, страните уговорили в полза на изпълнителя право на авансово плащане. По отношение на авансовото плащане страните препратили към изискванията за предоставяне на банкова гаранция, посочени в Наредбата към Подмярка 7.6.

„Проучвания и инвестиции, свързани с поддържане, възстановяване и подобряване на културното и природно наследство на селата“ Не се е спорило между страните, а и се установява от представения Договор № 23/07/6/0/00101/19.04.2017 г., за безвъзмездна финансова помощ по Подмярка - 7.6 „Проучвания и инвестиции, свързани с поддържането, възстановяването и подобряване на културното и природно наследство на селата“ от Мярка - 7 „Основни услуги и обновяване на селата в селските райони“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, че между ДФЗ – Разплащателна агенция и Църква „Св.

Великомъченик

Георги“ е възникнало валидно облигационно правоотношение, по силата на което на Църквата се предоставя безвъзмездна финансова помощ по Подмярка 7.6., в първоначално одобрен размер 616911.65 лв. (чл. 1 и чл. 3, ал. 1 от Договора ). Страните постигнали съгласие и, че ползвателят на помощта има право на еднократно авансово плащане в размер от 10 до 50 % от стойността на одобрената сума, при поискване и при предоставяне на обезпечения, едно от които е безусловна и неотменима банкова гаранция в полза на Фонда, в размер на 100 % от стойността на авансовото плащане. (така чл. 3, ал. 5). В чл. 9 страните уговорили правото на Фонда да откаже пълно или частично изплащане на финансовата помощ, както и да изиска възстановяване на част или цялата помощ и условията за това.

Не е било предмет на спор между страните, а и се установява от представената Банкова гаранция за авансово плащане № 51200/4807/02.08.2017 г., че същата е издадена от „Инвестбанк“ АД, в качеството на гарант, наредител по нея е ищецът, а бенефициер е ДФЗ – Разплащателна агенция. От гаранцията се установява още, че е издадена във връзка с 4 предстоящото авансово плащане по сключения договор за финансиране между Фонда и Църквата и в изпълнение на задължението на Църквата да гарантира вземането на Фонда за авансово платената сума по договора за финансова помощ. За целта наредителят по банковата гаранция – ищец в настоящото призводство е гарантирал вземането на Бенефициера – ответник в производството, до размера на 100 % от авансово изплатената сума по Договора за финансиране, при неизпълнение на задължения от страна на Църквата – ползвател на финансовата помощ. С гаранцията Банката се е задължила безусловно и неотменяемо, независимо от отношенията си с наредителя, както независимо от отношенията между Църквата и Фонда да заплати при първо писмено поискване сума до максимален размер от 314162.53 лв., представляваща 100 % от стойността на авансово изплатена сума по Договора за финансиране. В гаранцията са посочени и условията, на които искането за плащане следва да отговаря.