Присъда № 69 от 20.05.2026, Районен съд - Ямбол

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 69/20.05.2026 г., ПОСТАНОВЕНА ПО НОХД № 967/2025 г. ПО ОПИСА НА ЯРС

ЯРП е предявила обвинение против Б.С. И. от гр. *** за престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.4, т.5 и т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК и против подсъдимия Р. В. А. от с. гр. за престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.3, т.4 и т.5 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б. „а“ от НК.

В съдебна фаза по искане на защитниците производството протече по диференцираната процедура на чл.371, т.2 от глава 27-НПК.

Участващият по делото прокурор поддържа обвинението така, както е предявено. Направеното от подсъдимите признание на фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт намира за подкрепено от събраните в досъдебното производство доказателства, респ., изложената в акта фактическа обстановка за безспорно установена. Пледира подсъдимите да бъдат признати за виновни по предявеното им обвинение и предлага след редукцията по чл.58, ал.1 от НК да им се наложат наказания съответно, от две години лишаване от свобода при първоначален строг режим за подс. А. и от една година лишаване от свобода при първоначален общ режим за подс. И..

Счита, че по отношение на подсъдимия Илиев са налице предпоставките на чл.68, ал.1 от НК за привеждане в изпълнение на наказанието от четири месеца лишаване от свобода, наложено му с присъдата по НОХД № ***г. на ЯРС, в чийто изпитателен срок е извършено престъплението, предмет на производството. Пледира още за възлагане на направените по делото разноски в тежест на подсъдимите.

Подсъдимите, редовно призовани, участват лично в с.з. и със служебни защитници адвокати. Признават вината си, както и фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и молят да им се наложи наказание, различно от лишаване от свобода.

По отношение доказателствената обезпеченост на обвинението защитниците се солидаризират със становището на прокурора. Изразяват несъгласие единствено с предложените размери на наказанията, като считат, че с оглед признанието на вината, съдействието в досъдебна фаза за разкриване на обективната истина и тежкото им материално и социално положение, наказанията им следва да се определят под най-ниския предел на предвиденото в закона, при условията на чл.55 от НК. По отношение на подс.

И. се изтъква също младата му възраст и проявената критичност към извършеното.

За да постанови присъдата си, на основание чл.373, ал.3 вр. с чл.372, ал.4 вр. чл.371, т.2 от НПК съдът прие за установени следните обстоятелства, изложени от прокурора в обвинителния акт:

Между 15:00 ч. на 15.02.2025 г. и 12:00 ч. на 11.03.2025 г. подсъдимите Р.

1

В. А. Б. С. И. се събрали до читалище ,.Зора-1945“ в гр. Ямбол. В разговор помежду си решили да отидат до къща, находяща се на ул. *** в ***, и да проверят дали има нещо, което да вземат. В изпълнение на решението, подсъдимите, заедно със свидетеля И. П. М., се отправили към набелязаното място. Подсъдимите оставили свид. М. да ги чака отвън, без да му обясняват намеренията си, а те прескочили невисоката външна ограда на имота и се приближили до постройката. С помощта на парче желязо деформирали дограмата на прозорец и го отворили. През така отворения прозорец влезли във вътрешността на къщата. Домът бил в процес на ремонт и по стените имало прокарани множество кабели. С клещи, които носели в себе си, подсъдимите отрязали и взели 100 метра мостов кабел ПВВ 3x4 кв. мм по 5,31 лева за метър, 100 метра мостов кабел ПВВ 3x2.5 кв. мм по 3,60 лева за метър, 150 метра мостов кабел ПВВ 2x1.5 кв. мм по 1,75 лева за метър и пластмасово електрическо табло за 79 лева, или вещи на обща стойност 1232,50 лева /613,17 евро/, които били собственост на свидетелката Ф.Н. Б.от гр. Я..

Вещите поставили в чувал, който намерили в къщата и с тях по обратния път напуснали имота. След това продали отнетите вещи на свидетеля М. И. И.за 60 лв. Получените от продажбата пари подсъдимите похарчили за лични нужди.

Към момента на извършване на горното деяние подс. Р. А., роден на ****., бил на 19 години и бил осъждан шестнайсет пъти с влезли в сила присъди за умишлени престъпления от общ характер против собствеността, пет от които /по НОХД №***г. на ЯРС, №***г. на ЯРС, № ***г. на ЯРС, № **г. на ЯРС и № ***г. на ЯРС/ извършени като непълнолетен, а останалите единайсет /по НОХД №№ *** г., ***г., *** г., ***г., *** г., ****** г., ***г.,*** г., *** г. и *** г. всички на ЯРС/, извършени в условията на реална съвкупност.

С Присъдата по НОХД № ***г. на ЯРС, влязла в сила на 16.12.2024г., му е наложено ефективно наказание от ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК.

Видно от отбелязването на стр.8 от справката за съд9имост на подс. А., същият е изтърпял общото ефективно наказание от една година лишаване от свобода по ЧНД № ****г. на ЯРС на 11.02.2025г.

Подсъдимият И., роден на ***., бил 18-годишен към момента на извършване на деянието и бил осъждан два пъти с влезли в сила присъди за други такива престъпления - по чл.194, ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.3 вр. чл.26, ал.1 от НК и по чл.195, ал.1, т.3 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, за които не е реабилитиран – с присъдите по НОХД № ***. на ЯРС и по НОХД № ****. на ЯРС.

С присъдата по НОХД № ***. на ЯРС, влязла в сила на 31.01.2024г., му е наложено наказание от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, чието изтърпяване е отложено за изпитателен срок от ДВЕ ГОДИНИ.

С другата влязла в сила осъдителна присъда по НОХД №***г. на ЯРС му е наложено наказание пробация.

2

Направеното от подсъдимите признание на изложените обстоятелства се подкрепя напълно от събраните в досъдебното производство доказателства – от обясненията им, от показанията на свидетелите Ф.Б., И. М. и М. И., от обективните находки, отразени в протокола за оглед от 11.03.2025г. и приложения към него фотоалбум, от заключенията на вещите лица, изготвили назначените оценителна и дактилоскопна експертизи, както и от писмените доказателства по делото, които преценени поотделно и в тяхната съвкупност, са последователни, безпротиворечиви и се кредитират изцяло.

При постановяване на присъдата съдът не взе предвид показанията на свидетеля А. И. в частта им, в която възпроизвеждат информация, придобита чрез оперативни способи.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

И от обективна, и от субективна страна, подсъдимият Р. А. е осъществил състава на престъплението по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.3, т.4 и т.5 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б. „а“ от НК, а подсъдимият Б.

И.от обективна и субективна страна е извършил престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.4, т.5 и т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК, тъй като за времето от около 15:00 ч. на 15.02.2025 г. до около 12:00 ч. на 11.03.2025 г. в гр. Ямбол, от къща, находяща се на ***, действайки след предварителен сговор и в съучастие помежду си, като съизвършители, чрез повреждане на преграда здраво направена за защита на имот и чрез използване на технически средства, са отнели чужди движими вещи на обща стойност 630,17 евро /1232.50 лв./, от владението на собственика им Ф. Н. Б. от гр.***, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят, като деянието не представлява маловажен случай, подсъдимият И. е действал в условията на повторност и подсъдимият А. е действал в условията на опасен рецидив.

Авторството на деянието от страна на подсъдимите се установява по безспорен начин както от обясненията им, така и от показанията на свидетелите И. М. и М. И., които, като кореспондиращи помежду си и с останалия доказателствен материал, се кредитират изцяло.

От обективна страна подсъдимите са извършили деяние, покриващо всички признаци от състава на престъплението кражба, очертан в разпоредбата на чл.194, ал.1 от НК, тъй като вземайки вещите от дома на св. Б. и отнасяйки ги със себе си, са извършили действия по прекратяване владението на собственика върху тях и установяване на свое такова. Т.е., безспорно, е налице прекратяване владението на собственика върху вещите, което е настъпило вследствие деянието на подсъдимите, и при липсата на съгласие за това от страна на самия собственик.

Обективно, в случая се касае за извършена от подсъдимите вломна кражба, тъй като за да си осигурят достъп до вещите, двамата деформирали дограмата на прозореца на къщата, в резултат на което тази вещ е станала временно негодна да се използва по предназначение. По този начин са 3 осъществили квалифицирания състав на чл.195, ал.1, т.3, предл. ІI от НК, защото и по естеството си, и по предназначението си, повреденана вещ служи за изключване достъпа на трети лица до вътрешността на дома, респ. и до намиращите се в него вещи. За целта подсъдимите са използвали различни технически средства – парче желязо и клещи, тъй като тези вещи по своето естество клещите са предназначени за извършване на технически операции, а парчето желязо е използвано като лост. Така подсъдимите са осъществили и квалифицирания състав на чл.195, ал.1, т.4, предл.2 от НК.

От обективна страна извършеното от подсъдимите е квалифицирано и с оглед субекта на престъплението по т.5 на чл.195, ал.1 от НК, тъй като е осъществено от две лица, сговорили се предварително за това. Това е така, защото двамата не са взели решението за извършване на кражбата непосредствено преди това, а по-рано, когато събирайки се пред читалище „*** в сравнително спокойна обстановка взели решение да откраднат вещи от дома на св. Б.. От обективна страна, е налице и задружно участие от страна на подсъдимите в извършване на деянието, тъй като всеки един от тях е участвал в самото изпълнителното деяние на престъплението – в отнемането на вещите и в установяване на своята фактическа власт върху тях. Т.е., действали са в съучастие по смисъла на чл.20, ал.2 от НК, под формата на извършителство.

Наред с това, извършеното от подсъдимите не представлява маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 от НК, тъй като не е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид.

Завишена степен на обществена опасност на деянието се обуславя както от сравнително високата стойност на отнетите вещи, възлизаща на 1232,50 лева, така и важността на присвоеното и от обстоятелствата, които характеризират деянието като осъществяващо признаците на посочените по-горе квалифициращи състави на т.3 и т.4 от чл.195, ал.1 - НК. Това е така, защото по аргумент за обратното от ал.3 на чл.195 от НК (която препраща само към т.2 и т.6 на чл.195 ал.1 от НК), възможността за маловажни случаи на престъпление по чл.195 ал.1, т.3 и т.4 от НК поначало е изключена.

От обективна страна подсъдимият И.е действал в условията на повторност по смисъла на чл.28, ал.1 от НК, след като с присъдата по НОХД №***г. на ЯРС, влязла в сила на 31.01.2024г., е осъден за друго такова престъпление – по чл.194, ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, и в рамките на определения с тази присъда двугодишен изпитателен срок. Т.е., преди изтичане на петгодишния срок по чл.30, ал.1 от НК от изтърпяване на наложеното наказание. При това положение, и след като по гореизложените съображения деянието, предмет на настоящото производство не представлява маловажен случай, извършеното от И. осъществява и квалифицирания състав на чл.195, ал.1, т.7 вр. чл.28, ал.1 от НК.

Обективно, подсъдимият А. е действал в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б. „а” от НК, тъй като е извършил деянието след като с присъдата по НОХД №***г. на ЯРС, влязла в сила на 16.12.2024г., е бил осъден ефективно на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК.

4

При това положение, след като посоченият размер на наказанието лишаване от свобода не е по-малко от година, изпълнението му не е отложено по чл.66 от НК, и с оглед размера на предвиденото наказание от една до десет години лишаване от свобода, престъплението се явява тежко по смисъла на чл.93, т.7 от НК, умишлено е и е извършено след навършване на пълнолетие, обективно, деянието осъществява признаците на престъпление, извършено в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б. „а” от НК. Същевременно, от изтърпяване на наложеното му с тази присъда наказание до извършване на деянието, предмет на настоящото производство, не е изтекъл петгодишният срок по чл.30, ал.1 от НК, изключващ прилагането на правилата за повторността и опасния рецидив.