Решение № 123 от 03.12.2021, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 123 гр. Карлово, 03.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛНИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Гюрай Ал. Мурадов при участието на секретаря Маргарита Ст. Тянчева като разгледа докладваното от Гюрай Ал. Мурадов Административно наказателно дело № 20215320200379 по описа за 2021 година Установи следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

С електронен фиш серия Г № 0032856 на ОДМВР П., на основание чл.638, ал.4, във вр. с ал.1, т.2, във вр. с чл.461, т.1 от КЗ, на „Б.л.“ ЕООД с ЕИК ****** със седалище и адрес на управление гр.К.,ул.“Д.ш.“ №**, вх.*, ет.*, обл.П. е наложена имуществена санкция в размер на 2000.00 лв. за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.

От санкционираното лице е депозирана жалба срещу електронния фиш пред съда в законоустановения 14-дневен срок, като моли да бъде отменен електронния фиш като издаден в нарушение на материалния и процесуалния закон.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, а се представлява от адв.Ш., който поддържа жалбата, като в пледоарията си посочва, че на процесната дата - 14.04.2021 г. жалбоподателят е санкциониран два пъти за едно и също деяние с електронен фиш, издаден съответно от ОД на МВР Т. и ОД на МВР П. за нарушение – липса на валидно сключена полица „Гражданска отговорност“. За това нарушение е била наложена 1 санкция в размер на 2000 лева и по двата ЕФ. Счита, че обжалвания ЕФ в това производство е втори по ред и поради това е незаконосъобразен, тъй като е нарушена разпоредбата на чл. 17 от ЗАНН, а именно за едно и също деяние на един и същи деец не може да бъде налагано повече от една санкция.

Ответната по жалбата страна ОДМВР П. в писмено становище счита жалбата за неоснователна и моли за потвърждаване на атакувания електронен фиш.

Съдът, като се запозна с материалите по делото, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, доколкото електронният фиш е съставен срещу дружеството жалбоподател в качеството на собственик, на когото е регистрирано МПС.

Жалбата е подадена в законоустановения в чл.189 ал. 8 от ЗДвП 14дневен срок, поради което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Съдът на база на събраните писмени доказателства намери за установена следната фактическа обстановка:

На 14.04.2021 г. в 15.53 ч. с мобилно автоматизирано техническо средство за видеоконтрол на движението по пътищата № TFR1- М612, монтирано на полицейски автомобил с рег. номер ******, позициониран в гр.

К., на път I - 6 км.258+400м., кръстовище за кв.С., било констатирано и заснето движение на отдалечаващо се МПС, а именно товарен автомобил Фиат Дукато с рег. № ****** на GPS координати *******.

Мобилната система за видеоконтрол TFR1- М612 била преминала последваща проверка през месец март 2021 г., за което бил издаден Протокол от проверка № 5-33-21/31.03.2021 г., при която било установено съответствие с одобрения тип /л.17/.

От служителя на РУ на МВР Карлово Л. бил съставен протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система по чл.10 ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., в който било отразено, че на дата 14.04.2021 г. мобилна система за видеоконтрол TFR1-M с № 612 е заснела статични изображения с номера от 25594 до 25597 с начален час на работа 19:00 ч. и краен час на работа 20:30 ч. и с място на контрол в гр. К., на път I 2 6 км.258+400м., кръстовище за кв.С. с посока на движение на контролираните автомобили –отдалечаващи, където е действало ограничение на скоростта за населено място от 50 км/ч. Последвало издаване на процесния електронен фиш, с който дружеството жалбоподател било санкционирано на основание чл. 638 ал. 4 във вр. с ал. 1 т. 2, вр. чл. 461 т. 1 от КЗ, тъй като за товарния автомобил Фиат Дукато с рег. № ******, собственост на дружеството, нямало сключен действащ на територията на страната договор за застраховка гражданска отговорност.

При така изложената фактическа обстановка съдът счита, че е налице осъществен състав на административното нарушение, за което е санкциониран жалбоподателя, предвид, че безспорно установено по делото е управлението на процесното превозно средство, заснето с техническо средство, за което, видно от извлечението от Гаранционния фонд на 14.04.2021 г. в 15.53 ч. е нямало сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Според чл.647, ал.3 изр. първо от Кодекса на застраховането /КЗ/, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата. Обжалваният електронен фиш отговаря на изискванията на чл.189, ал. 4 от ЗДвП, като в него са посочени териториалната структура на Министерството на вътрешните работи на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на МПС, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размерът на санкцията, срокът, сметката и начини за доброволното й заплащане. Нарушението е заснето с мобилно автоматизирано техническо средство, за което е доказано, че отговаря на установените технически изисквания и е преминало съответната проверка. По отношение на това обстоятелство, като част от административната преписка са представени протокола от извършената проверка, както и протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система TFR-1M 612 от 14.04.2021 г. От последния се 3 установява мястото за контрол, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта, автомобилът на който е поставено мобилното АТСС, режима на измерване, начало и край на работа и броят на установените нарушения и свалените статични изображения. Приложен е съответния снимков материал, вкл. и за разположение на уреда. Коректно е посочена нарушената разпоредба на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, според която, договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което: притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство да сключи застрахователния договор. За случаи като процесния, съгласно чл.638 ал. 4, във връзка с чл. 638 ал. 1 от КЗ е предвидено, че когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите на собственика на моторното превозно средство се налага глобата или имуществената санкция по ал. 1 - глоба от 250 лв. – за физическо лице или имуществена санкция от 2000 лв. – за юридическо лице или едноличен търговец. Предвид, че собственик на процесното превозното средство е ЮЛ правилно е наложена имуществена санкция във фиксирания размер от 2000лв. По изложените мотиви е неоснователно възражението на жалбоподателя за липси на реквизити в обжалвания ЕФ.

Неоснователно е и твърдението на адв.Ш., че е нарушена разпоредбата на чл.17 от ЗАНН. Според настоящия съдебен състав в случая не се касае за нарушаване на забраната non bis in idem, намираща израз в чл. 17 от ЗАНН, съгласно който никой не може да бъде наказан повторно за административно нарушение, за което е бил вече наказан с влязло в сила наказателно постановление или решение на съда. Съдът констатира, че ЕФ серия Г , №0031445 на ОДМВР- Т. /влязъл в сила/ и процесния - серия Г № 0032856 на ОДМВР П. не са два идентични ЕФ за едно и също нарушение, по отношение на един и същи субект, по едно и също време и място, тъй като от съдържанието на двата фиша се констатира, че те не касаят и времево едно и също нарушение. При преценка приложението на принципа non bis in idem, компетентният орган следва да установи, както налице ли са процедури с 4 наказателен характер и идентичност на дееца, така и дали се касае за едно и също деяние (idem). Именно преценката за наличието на idem елемента е един от съществените аспекти на принципа. Решаващият орган проверява касае ли се за идентични факти от гледна точка на време, място, обстановка при осъществяване на деянието и единство на решението, въз основа на което е предприето конкретното поведение. В този смисъл съдът счита, че няма идентичност по смисъла на чл.17 от ЗАНН относно деянията за които е наложена имуществена санкция на жалбоподателя с ЕФ серия Г, №0031445 на ОДМВР Т. и ЕФ серия Г № 0032856 на ОДМВР П., предвид на различното време и място на нарушенията.

За деянието за което е санкционирано ЮЛ не е налице по-ниска степен на обществена опасност от типичната за нарушението.

По изложените съображения, при безспорната установеност на извършеното нарушение и липсата на нарушения при издаване на обжалвания електронен фиш, настоящият съдебен състав намира, че същият следва да бъде потвърден.

С оглед изхода на делото и изрично стореното в тази насока искане от процесуалния представител на въззиваемата страна, защитавана от юрисконсулт чрез приложено становище по съществото на делото, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 143 ал. 4 от АПК и чл. 63 ал. 5 от ЗАНН във връзка с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минималния размер на 80 лв., предвид, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност.

Водим от горното и на осн.чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

1.ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия Г № 0032856 на ОДМВР П., с който на основание чл.638, ал.4, във вр. с ал.1, т.2, във вр. с чл.461, т.1 от КЗ на „Б.л.“ ЕООД с ЕИК ****** със седалище и адрес на управление гр.К.,ул.“Д.ш.“ №**, вх*, ет.*, обл.П. е наложена имуществена санкция в размер на 2000.00 лв. за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.

2.ОСЪЖДА „Б.л.“ ЕООД с ЕИК ****** със седалище и адрес на 5 управление гр.К.,ул.“Д.ш.“ №**, вх.*, ет.*, обл.П. да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ П. сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

3. РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните в 14 –дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено, пред Административен съд Пловдив.

МТ

Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________ 6