Решение № 1453 от 01.12.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1453 гр. София, 30.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Машев

Членове:

Златина Рубиева

Петя Алексиева при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело № 20221000501372 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 265227/05.08.2021 г., постановено по гр.д. № 8753/2019 г., Софийски градски съд, І ГО, 9-ти състав е отхвърлил предявените от "ВЕС Ц.

95" ООД и Ц. П. Ц. срещу И. С. В., Д. С. В. и Х. Х. В. евентуално съединени искове с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор, сключен на 24.02.2015 г., за учредяване право на строеж за изграждане на масивна монолитна сграда с мазета, офиси, апартаменти и ателиета с ориентировъчна РЗП от 850 кв.м., съобразно утвърден архитектурен проект, върху собственото им дворно място с адрес гр. ***, ул. "***“ № **, съставляващо УПИ VIII-546 от кв.130, м. "ПодуенеЦентър", с площ от 438,65кв.м., като си запазват право на строеж върху имоти с обща площ, съставляваща 28 % от РЗП на жилищната площ, офисите и паркоместата, искове с правно основание чл. 92 от ЗЗД за осъждане на ответниците да платят солидарно неустойка по раздел IV, чл.1 от предварителния договор в размер на левовата равностойност на 20 000 евро, както и искове с правно основание чл.82 във връзка с чл.79 от ЗЗД за осъждане на ответниците солидарно да заплатят сумата от 61 200 лева, 1 представляващи пропуснати ползи, изразяващи се в разликата между себестойността на предвидените по договора 612 кв.м. жилищна площ, офиси и ателиета и себестойността на същите преди поскъпването на материалите и работната ръка за периода от 25.11.2017 г. до датата на исковата молба.

С решението ищците са осъдени да заплатят на ответниците на основание чл.78, ал.3 от ГПК направените по делото разноски в размер на 8799 лева.

Срещу така постановеното решение е постъпила в срок въззивна жалба вх.№ 352117/01.10.2021 г. на ищците по делото „ВЕС Ц. 95“ ООД и Ц. П. Ц. чрез процесуалния им представител адвокат М. Б. с надлежно учредена представителна власт с пълномощно приложено към въззивната жалба.

Решението се обжалва изцяло с твърдението за неговата неправилност, незаконосъобразност и необоснованост. Поддържа се, че решението е немотивирано и противоречащо си в мотивите, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Твърди, че изявлението за разваляне на договора, който е достигнал до ищците, е поради забава в изпълнението, което било вече безполезно за собствениците. Това обаче не се дължи на виновното поведение на строителя-предприемач, а на бездействието на собствениците, които с поведението си са дали ясен знак, че не желаят правните последици на договора, който са подписали и не са изпълнили добросъвестно задълженията си по същия договор.

Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него постанови друго, с което да уважи така предявените искове.

Претендират се разноските в пълен размер, направени от ищците и пред двете съдебни инстанции.

В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемите страни - ответниците в първоинстанционното производство Х. Х. В., Д. С. В. и И. С. В. чрез техния процесуален представител адвокат Т., надлежно упълномощен с пълномощно приложено в първоинстанционното дело /л.53/.

Счита въззивната жалба за напълно неоснователна, неправилна, неподкрепена с реални, издържани от правна гледна точка аргументи.

Моли съда да потвърди като правилно и законосъобразно обжалваното решение и да присъди на въззиваемите направените от тях разноски.

2

Предмет на настоящото въззивно производство е и подадената от ищците частна въззивна жалба вх.№ 261282/11.01.2022 г. против Определение № 275669/10.11.2021 г., с което е оставена без уважение молбата им с правно основание чл.248 ГПК с искане за изменение на решението в частта за разноските. Счита за неправилен изводът на съда за липсата на прекомерност на заплатеното от ответниците адвокатско възнаграждение.

Ответните страни по частната жалба са депозирали отговор, с който я оспорват като неоснователна и молят съда да я остави без уважение.

Въззивниците-ищци в съдебно заседание и чрез процесуалния си представител поддържат въззивната и частна въззивна жалба по подробни съображения, изложени в писмени бележки по делото. Претендират разноски, съобразно представен списък по чл.80 от ГПК. Заявяват възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на уговореното и заплатено от въззиваемите адвокатско възнаграждение и с твърдението, че представеният договор не е доказателство за извършено плащане.

Въззиваемите-ответници в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорват въззивната жалба.

Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Софийски градски съд е бил сезиран с активно и пасивно субективно съединени главни искове с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД предявени от „Вес Ц. 95“ ООД и Ц. П. Ц. срещу И. С. В., Д. С. В. и Х. Х. В. с искане да бъде обявен за окончателен предварителния договор сключен на 24.02.2015 г. между ищците и ответниците в качеството им на собственици, за учредяване право на строеж за изграждане на масивна монолитна сграда с мазета, офиси, апартаменти и ателиета с ориентировъчна РЗП около 850 кв.м., съобразно утвърден архитектурен проект върху съсобственото им дворно място, находящо се в гр.***, ул. „***“ № **, цялото с площ от 438,65 кв., съставляващо парцел УПИ VІІІ-546 от кв.130, местност „Подуене“-център по плана на гр.София, ПУП, одобрен със Заповед № РД-09-50-781/06.10.2014 г., при съседи по скица: ул. „Алеко Константинов“, УПИ VІІ-547, УПИ ХХ-544 и УПИ ІХ-542.

3

При условията на евентуалност са предявени активно и пасивно субективно съединени искове с правно основание чл.92 от ЗЗД за осъждането на ответниците да заплатят на ищците уговорената в раздел VІ, т.1 от предварителния договор от 24.02.2015 г. неустойка в размер на левовата равностойност на 20000 евро, ведно със законната лихва от датата на исковата молба 02.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща договорено между страните обезщетение за вредите претърпени от неизпълнение на задълженията по договора от учредителите-собственици, обективно кумулативно съединени с искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.2 във връзка с чл.82 от ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата от 61 200 лв. обезщетение за имуществени вреди-пропуснати ползи от неизпълнение на договора, изразяващи се в разликата между себестойността на предвидените по договора 612 кв.м. жилищна площ, офиси, ателиета и себестойността на същите, поради поскъпването на материали и работна ръка за периода от 25.11.2017 г. до предявяване на исковата молба, ведно със законната лихва от датата на исковата молба 02.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

Такава е исковата претенция, включително и с оглед уточнителната молба вх. № 17494/10.08.2022 г. депозирана пред въззивния съд.

От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният съд приема за установени и доказани следните факти и обстоятелства:

Между страните не се спори, а и с приетия по делото предварителен договор се установява, че на 24.02.2015 г. между ответниците И. С. В., Д. С.

В. и Х. Х. В. в качеството им на учредители-собственици от една страна и „Вес Ц. 95“ ООД и Ц. П. Ц. в качеството им на приемател-строител от друга страна, е сключен предварителен договор, съобразно който ответниците са поели задължението да учредят право на строеж за изграждане на масивна монолитна сграда с мазета, офиси, апартаменти и ателиета с ориентировъчна РЗП около 850 кв.м., съобразно утвърден архитектурен проект върху съсобственото им дворно място, находящо се в гр. ***, ул. „***“ № **, цялото с площ от 438,65 кв., съставляващо парцел УПИ VІІІ-546 от кв.130, местност „Подуене“-център по плана на гр.София, ПУП, одобрен със Заповед № РД-0950-781/06.10.2014 г., при съседи по скица: ул. „Алеко Константинов“, УПИ VІІ-547, УПИ ХХ-544 и УПИ ІХ-542, като си запазят правото на строеж върху 4 имоти с обща площ, съставляваща 28% от РЗП на жилищната част, офисите и паркоместата. Срещу това ищците са се съгласили да приемат така учреденото им право на строеж и да изградят сградата със свои средства, труд и материали, включително и общите части на сградата. Уговорената между страните цена на правото на строеж, е стойността на придобитите от ответниците имоти, за които си запазват правото на строеж. Уговорено е ищците и в замяна на учреденото им право на строеж да построят със собствени средства и материали имотите на учредителите, съставляваща 28% от РЗП на жилищната част, офисите и паркоместата.

Ищците и по силата на договора са се задължили в срок от 24 месеца от учредяване правото на строеж и протокола за определяне на строителна линия и ново, да построят сградата и да снабдят учредителите с разрешение за ползване на сградата. От своя страна ответниците са се задължили да учредят в полза на ищците правото на строеж върху съсобственото си дворно място в срок от 15 дни след утвърждаване на архитектурен проект от компетентните органи за изграждане на сградата, с изключение на имотите за които учредителите взаимно си учредяват и запазват правото на строеж.

От представените и приети по делото Решения № 3277/12.05.2015 г., адм. дело № 33/2015 г. по описа на АССГ, Второ отделение, 26 състав и Решение № 12782/25.10.2017 г., адм. дело № 7844/2015 г. ВАС, Второ отделение, се установява, че със Заповед № РД-09-50-781/06.10.2014 г. на Главния архитект на СО, е одобрен ПУП-изменение на план за застрояване на процесното УПИ VІІІ-546, кв.130, м. „Подуене-Центъра“, която заповед е обжалвана от собственик на съседен УПИ VІІ-547. Жалбата е отхвърлена с цитираните по-горе решения, като изменението на ПУП е влязло в сила на 25.10.2017 г.

Следва размяна на нотариални покани между страните от страна на ищците с покани към ответниците да се явяват на посочената дата, час и място за изразяване на становище относно желанието за продължаване на изпълнение по договора и за съгласуване на техническото задание за проектиране на сградата. От страна на ответниците съответно на 29.01.2019 г. и 05.03.2019 г. на двамата ищци са връчени нотариални покани съответно с рег. №№ 255, том 1, № 25 и рег. № 258, том 1, № 26, и двете от 14.01.2019 г. на нотариус С. Т. с рег.№ *** на НК, съдържащи волеизявлението на ищците 5 за прекратяване на сключения на 24.02.2015 г. договор, поради забава от страна на ищците и безполезност на изпълнението.

От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на СТЕ се установява, че разликата в себестойността на 612 кв.м. към 2017 г. и 2019 г. възлиза на сумата от 35 337 лв. без ДДС. Установява се още, че съгласно одобрения ПУП се предвижда премахване на съществуващи сгради в процесното УПИ VІІІ-546 и реализиране на ново застрояване със свободно стояща жилищна сграда. Процесният имот попада в устройствена зона Жгжилищна зона с преобладаващо високоетажно застрояване. Видно от ПУП, максималните стойности на градоустройствените показатели (Кинт и Плътност на застрояване) са намалени, за да се спазят необходимите отстояния съгласно ЗУТ до застрояването в съседните имоти и регулационните линии, затова са изведени проектни показатели за конкретния процесен имот, при което се получава: макс.проектно ЗП=131,595 кв.м., макс.проектно РЗП=614,11 кв.м. РЗП с включено подземно ниво = 745,70 кв.м., като е прибавена само площта под сградата. По-голямата площ на подземното ниво е въпрос на проектантско решение.

При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел, че между страните е сключен действителен предварителен договор за учредяване право на строеж, който съдържа всички съществени елементи, необходими за сключване на окончателен договор. Приел за основателно възражението, че договорът между страните е прекратен, поради виновното му неизпълнение от страна на ищците и на това основание отхвърлил главния иск. Отхвърлил и евентуално предявените искове, приемайки първо, че договорът е развален поради неизпълнение от страна на ищците, поради което не могат да претендират неустойка и второ, че ответниците не са в неизпълнение на задълженията си по договора, в резултат от което ищците да са възпрепятствани да изпълнят своите насрещни задължения, в резултат от което да са претърпели вреди, изразяващи се в пропуснати ползи в процесния размер.