Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 18 от 18.02.2025, Районен съд - Средец

Съд
Районен съд - Средец
Дело
Гражданско дело 394/2023
Вид
Решение № 18
Подписан
18.02.2025
В сила
20.03.2025
Състав
НИКОЛА ТОДОРОВ ДЕЛИЕВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. Средец, 18.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ при участието на секретаря ДОРА АНГ. ДЕРМЕНДЖИЕВА като разгледа докладваното от НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ Гражданско дело № 20232170100394 по описа за 2023 година

Предявени са искове с правно основание по чл. 59, ал. 9 от СК, във вр. с чл. 127, ал. 2 от СК.

Делото е образувано по Искова молба от И. Б. И., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Айтос, общ. Айтос, обл. Бургас, ул. ****, представляван от пълномощника адв. Р. Н., против З. Т. И., с ЕГН: **********, с адрес: село Дебелт, общ. Средец, обл. Бургас, ул. ************.

В исковата молба се твърди, че с Решение № 278/ 29.11.2022 г. постановено по гр.д. № 357/2022 г., по описа на Районен съд – гр. Айтос, бил прекратен брака между И. Б. И. и З. Т. И., като с въпросния съдебен акт било одобрено от съда постигнатото от съпрузите споразумение, по силата на което родителските права над по-голямото дете, т.е. Б. И. И., роден на 18.08.2016 г., с ЕГН: ********** били предоставено на бащата, а родителските права по отношение на по-малкото дете, т.е. А. И. И., роден на 05.01.2021 г., с ЕГН:

**********, били предоставени на майката. Излага се от ищеца, че причината за развода била в това, че ответницата в началото на 2022г. напуснала семейното жилище, а в последствие заминала за Федерална Република Германия с друг. През това време И. отглеждал двете деца, а И. спряла да поддържа всякаква връзка с него и децата. Предвид това ищецът се принудил да инициира дело за развод, като поискал родителските права и над двете деца. След като ответницата разбрала за делото поискала да сключат споразумение като настоявала родителските права над по-малкото дете да бъдат нейни, за да не плащала издръжка. И. се съгласил на тези условия, за да приключат с развода. Сочи се в исковата молба, че веднага след развода им 1 майката на детето отново заминала за чужбина и бащата с помощта на неговите родители продължил да отглежда и двете деца в техния дом в град Айтос. Релевира се от ищеца, че ответницата му съобщила, че нямала намерение повече да се връща в България, че се била устроила там с другия мъж и малкото дете изобщо не я интересувало, като в тази връзка изпратила пълномощно от Федерална Република Германия, с което упълномощила майката на И. да я представлява пред всички компетентни органи. Твърди се от ищеца, че след заминаването на И. във Федерална Република Германия, тя никога не си била търсила децата, не била изпращала някакви средства за тяхното отглеждане, като за повече от 5-6 месеца напълно не присъствала в живота им и напълно абдикирала от майчинските си задължения. В същото време бащата в своя дом осигурил всички необходими удобства, за да могат децата да не са лишени от нищо, а родителите му много помагали, като водели децата на детска градина. Счита, че за да можел пълноценно да отглежда децата си, редно било да бъдат променени мерките, които съдът бил одобрил родителските права за тях, ведно с всички последствия съгласно закона тяхното местоживеене, плащане на издръжка и режим на лични контакти.

Отправя се искане от ищеца да бъде изменен режима на упражняване на родителските права над детето А. И. И., роден на 05.01.2021 г., ЕГН **********, одобрен с Решение № 278/ 29.11.2022 г., постановено по гр.д.№ 357 по описа на Районен съд – гр. Айтос за 2022 г., като бъдат възложени родителските права над детето на него – неговият баща И. Б. И., да бъде определено местоживеенето на детето на неговия адрес в гр.Айтос, ул. *****, община Айтос, област Бургас, да бъде определен обичаен режим на лични отношения на детето А. И. И. с неговата майка З. Т. И., както и да бъде осъдена същата да заплаща занапред месечна издръжка в размер на 200 лева за детето А. И. И., чрез неговия баща и законен представител, считано от момента на завеждане на исковата молба, ведно със законна лихва за забава върху всяка просрочена вноска, до настъпване на законна причина за изменение и прекратяване на определената издръжка.

В законоустановения срок по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът З. Т. И. е подала отговор на исковата молба, с който заявява, че предявеният иск за изменение режима на упражняване на родителските права е допустим, но неоснователен. Оспорва се изцяло претенцията на ищеца за определяне местоживеенето на децата на адреса на бащата в гр. Айтос, ул. ****, както и за определяне на обичаен режим на лични отношения с майката. Излага се, че И. била грижовна майка за децата си, а бащата имал извънбрачна връзка с друга жена в продължение на пет години, като сега бил сключил граждански брак с нея и живеели в Германия. Според ответницата И. по време на брака им упражнявал върху нея психически и физически тормоз. В отговора на исковата молба се оспорва твърдението, че ответницата била поискала да се сключи споразумение за предоставяне родителските права над детето А. И. на нея, във връзка с това да не плащала издръжка. Релевира се, че детето било твърде малко и бащата не полагал грижи, както за него, така и за големия им син, а същите се отглеждали от неговата майка, а той с настоящата си съпруга живеел в Германия. Твърди се, че никога майката не била заявявала, че не иска 2 да си гледа децата и не се интересува от тях. Относно заминаването на И. в Германия се сочи, че било временно и поради обстоятелството, че в България не успяла да си намери работа, за да осигури нормална издръжка за нея и детето си. Потвърждава обстоятелството, че е оставила временно пълномощно на майката на ищеца докато издаде пълномощно на баба си, за да й помага да гледа детето докато била в чужбина. Майката излага, че през периода, когато била в Германия изпращала пари на децата и се обаждала по телефона, за да разбера как са те, но много пъти не успявала да се свържа с тях, тъй като майката на ищеца не позволявала децата да говорят с нея, като изричали непристойни думи спрямо нея. Сочи се в отговора на исковата молба, че майката на И. умишлено настройвала децата да имат към нея негативно отношение и по този начин се създавала реална опасност за възникване на „синдрома на родителско отчуждение“. Излага се, че след като бабата на ответницата имала издадено пълномощно от нея за децата, същата отишла в дома на ищеца, но там майка му започнала да вика и да я заплашва, че ще я „пречукат“ ако пак се появи там и поиска децата, като същите блокирали номера от телефона на И., за да нямала връзка и тя с децата й. Според ответницата И. нямал никакъв родителски и възпитателен капацитет, защото той постоянно пиел и нямал постоянна работа, бил изключително агресивен и арогантен.

Отправя се искане за отхвърляне на исковата претенция като неоснователна и недоказана.

В проведените съдебни заседания ищецът, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Р. Н. при АК – гр. Бургас, който поддържа предявените искове.

Ответната страна, редовно призована, не се явява. Представлява се от адв. П. Грошкова, която поддържа отговора на исковата молба и моли исковата молба да се остави без уважение, като неоснователна. В хода на делото ответницата И. оттегля пълномощното по отношение на адв. Грошкова и упълномощава адв. Н., с оглед постигането на спогодба, между страните.

В хода на делото, в качеството на свидетели, са разпитани Т.А.И. – прабаба по бащина линия на детето А. И. И. и З.Ж.К. – баба на детето А. И. И. по майчина линия.

В хода на съдебното дирене са събрани писмени и гласни доказателства.

Приети са писмени Социални доклади.

По делото са приложени и приети писмени доказателства и разпитани свидетели.

Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото, и на основание чл. 235 от ГПК, приема за установени следните обстоятелства:

3

Видно от представеното копие на дубликат на Удостоверение за раждане, детето А. И. И., с ЕГН: **********, е роден на 05.01.2021 г. в гр.

Бургас, а негови родители са: З. Т. И., с ЕГН: ********** – майка и И. Б. И., с ЕГН: ********** – баща.

По делото не е спорно, че с Решение № 278/ 29.11.2022 г. постановено па гр.д. № 357/2022 г., по описа на Районен съд – гр. Айтос, бил прекратен брака между И. Б. И. и З. Т. И., като с въпросния съдебен акт било одобрено от съда постигнатото от съпрузите споразумение, по силата на което родителските права над по-голямото дете – Б. И. И., роден на 18.08.2016 г., с ЕГН:

********** били предоставено на бащата, а родителските права по отношение на по-малкото дете – А. И. И., роден на 05.01.2021 г., с ЕГН: **********, били предоставени на майката.

От приложеното по делото пълномощно, заверено при завеждащ „Консулска служба“ при Франкфурт се установява, че ответницата по делото е упълномощила Ф.С.Й., баба по бащина линия на детето А., да я представлява и подписва пред компетентните органи и навсякъде, където е необходимо, във връзка с децата Б. и А., като упражнява следните права от нейно име:

„Да има правото да попълва, подписва, подава и получава всякакви документи, вкл. заявления и искания, необходими за издаването на български лични документи за децата ми, а именно български паспорти, временни паспорти, лични карти, както и да получава готовите БЛД, като ме подписва, където е необходимо; Да подава и подписва декларации по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на БЛД; Да подава и получава документи, необходими за издаването на дубликати на българските удостоверения за раждане на децата ми; Да получава готовите документи, като ме подписва, където е необходимо; Да ме представлява и подписва пред здравните служби и заведения в Р. България и Ф. Р. Германия, в. т.ч. държавни и частни болници, медицински центрове, лаборатории и всякакви други здравни центрове и медицински заведения, да има право да взема решения относно ь лечения и/или медицински интервенции (вкл. операции) и да подписва информирани съгласия от мое име във връзка с провеждането на лечения и/или медицински интервенции, да избира личен лекар и зъболекар на децата ми, както и да има право да взема решения за лекарски и зъболекарски контролни прегледи; Да ме представлява пред училищните служби и детски заведения в Р. България и Ф. Р. Германия и да получава всякаква информация от учебните и учебновъзпитателни заведения училища и/или детски градини, свързана с моите деца, да избере училище и/или детско заведение и да ги запише в тях, да ги води на училище и/или детско заведение, както и да ги взема от там; Да подава и получава необходимите документи за отпускане на семейни добавки и помощи за гледане на дете; Да подава и получава документи, необходими за издаването на Европейска здравноосигурителна карта /ЕЗОК/ на моите деца и да я получи, както и да получава информация, удостоверения и всякаква друга официална документация във връзка с здравноосигурителния им статус; Да подава, подписва и получава от мое име всякакви други документи и да извършва всякакви действия, свързани със законното представителство на 4 децата ми, дори и такива, които не са изрично упоменати в настоящото пълномощно - всичко по преценка и по избор на упълномощения и в защита правата и интересите на моите деца; С настоящето разрешавам и давам съгласието си упълномощената да придружава горепосочените ми деца при пътувания навсякъде в чужбина - многократно и за срок до 1 /една година/ от датата на заверка на настоящото пълномощно“. В пълномощното са посочени и субектите пред които да послужи пълномощното, като пълномощното е с валидност, една година от датата на заверката – 21.02.2022 г., т. е. до 21.02.2023 г.

От приложена справка за задгранични пътувания се установява, че ответницата за периода 01.01.2022 г. до 26.02.2024 г. е напуснала страната четири пъти, като последния път е бил на 19.02.2024 г.

По делото не се спори, че и двамата родители към момента на приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция пребивават във Ф. Р. Германия.

От приложения социален доклад с изх. № ПР/Д-А-А/27-001/25.05.2023 г. на Социален доклад на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Айтос, се установява, че е посетен домът на семейството в гр. Айтос, ул. „*******“ **, като е проведена среща с Ф.Й. - баба по бащина линия и малолетното дете А., като последната споделя, че от раждането на децата А . и Б. полага грижи за тях. Изложила е пред социалния работник изготвил доклада, че след присъждане на родителските права върху А. на неговата майка, същата е отвела детето със себе си, но след около 15 дни се е обадила, че н е може да полага грижи за него, тъй като има приятел и е бременна. Г-жа Й. е отишла в дома н а майката и е прибрала детето в дома на сина си И.. По нейни данни към момента майката З. И. трайно се е установила във ФР Германия и очаква раждането на третото си дете. Ф. Й. заяви, че децата разговарят с майка си по телефона, осъществяват и видео разговори.