Определение № 220 от 11.03.2026, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 220 гр. С., 11.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мартин Цв. Сандулов

Членове:

Мария Ян. Блецова Калцова

Стефка Т. Михайлова Маринова като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно частно гражданско дело № 20262200500128 по описа за 2026 година Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

По делото е депозирана частна жалба от адв. Х. М. от САК пълномощник на „**********“ ООД., против определение № 4685/15.12.2025 г. по гр. д. № 6215/2024 г. на Районен съд – Сливен, с което е отхвърлена като неоснователна молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото Решение № 624 от 17.07.2025 г. в частта за разноските за адвокатско възнаграждение на ищцата по посоченото гражданско дело като неоснователна.

В жалбата са наведени правни доводи, предвид които жалбоподателят счита, че не се дължи, респ. следва да се намали адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, която е и ответница по насрещните искове. Твърди се, че тъй като евентуалният насрещен иск е уважен, макар главният насрещен иск да е отхвърлен, не се дължало възнаграждение за отхвърления главен иск. Сочи се още, че представеният по гражданското дело договор за правна помощ между ищцата и нейния процесуален представител не бил индивидуализиран в достатъчна степен, като не били посочени конкретното дело, спорещи страни и предмет. Твърди се още, че Районен съд – Сливен е бил сезиран и длъжен да изследва наличието на предпоставката по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв – материална затрудненост на ищцата, предвид която процесуалният й представител е предоставил безплатна правна помощ, за която е представен сключеният между тях договор. Жалбоподателят посочва също така и че Районен съд – Сливен неправилно е определил размера на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищцата, съобразявайки го с Наредба № 1 за възнагражденията за адвокатска работа, която служела единствено за ориентир, а съдът трябвало да определи размер, 1 по-нисък от посочените в Наредбата.

Във връзка с доказване на твърдението си за липса на основание по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв жалбоподателят прави доказателствени искания, които вече са били направени в рамките на първоинстанционното производство – да се извърши справка в НБДН за съпруг на ищцата; да се изиска справка от НАП относно имуществени данни на ищцата и съпруга и; да се изиска справка от данъчната служба към **************, отдел ПАМДТ относно декларирани от ищцата и съпруга и недвижими имоти; да се изиска справка от ОДМВР, Пътна полиция, гр.С. относно регистрирани от ищцата и съпруга и МПС.

Предвид гореизложеното жалбоподателят обосновава наличието на правен интерес от предявяване на частна жалба, с която се иска от съда да отмени определение № 4685/15.12.2025 г. по гр. д. № 6215/2024 г. на Районен съд – Сливен. Иска се съдът да откаже присъждането на разноски, възложени в тежест на ответника за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищцата, или в условията на евентуалност – да ги намали.

Препис от частната жалба е връчен редовно на другата страна – Х. А. А., като в законоустановения срок е подаден отговор на частната жалба от адв. Л.

Б. от САК, в качеството на пълномощник на страната. С отговора частната жалба се оспорват твърденията на жалбоподателя и се иска от съда да остави без уважение искането в частната жалба като неоснователно.

От фактическа страна се установи следното:

Гражданско дело № 6215/2024 г. на Районен съд – Сливен е било образувано по искова молба, депозирана от Х. А. А. против „**********“ ООД. С исковата молба е предявен иск за обявяване нищожността на сключен договор за потребителски кредит между страните, а, в условията на евентуалност – за обявяване на клаузата за неустойка в договора за нищожна.

Исковата молба била подадена от пълномощник на ищцата – адв. Л. Б. от САК.

С исковата молба във връзка с искане по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от такси и разноски по гражданското дело е представена декларация за материално и гражданско състояние, подписана от ищцата, в която същата посочва, че получава брутен месечен доход от 933.00лв., за което е представен и трудов договор и че не притежава друго имущество.

Декларацията като част от приложенията е била надлежно връчена на ответника „**********“ ООД.

Предметът на договора за правна защита и съдействие, сключен между ищцата и адв. Б., бил определен по следния начин: „представителство пред съда на всички съдебни инстанции до окончателното приключване на делото във връзка с изтеглен от мен бърз кредит“. Било договорено възнаграждението за предоставената правна помощ да бъде безплатно, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.

Ответникът по гр. д. „**********“ ООД е подал насрещна искова молба, с 2 която е предявил два иска в условията на евентуалност – главен иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД с цена на иска 776.00лв. и евентуален иск по чл.55 ЗЗД, във вр. с чл.

23 ЗПК.

С молба с вх. № 12893/03.06.2025 г. ответникът „**********“ ООД е направил следните доказателствени искания – да се извърши справка в НБДН за съпруг на ищцата; да се изиска справка от НАП относно имуществени данни на ищцата и съпруга й; да се изиска справка от данъчната служба към **************, отдел ПАМДТ относно декларирани от ищцата и съпруга й недвижими имоти; да се изиска справка от ОДМВР, Пътна полиция, гр. С. относно регистрирани от ищцата и съпруга й МПС. Същите били отхвърлени от първоинстанционния съд с Протоколно определение, обективирано в Протокол № 897/06.06.2025 г.

С Решение № 624/17.07.2025 г. Районен съд – Сливен уважил исковата претенция на ищцата Х. А. и прогласил нищожността на договора за потребителски кредит поради противоречие със закона и осъдил ответника да заплати на ищцата деловодни разноски, сред които 540.00лв. адвокатско възнаграждение за уважения иск и 400.00лв. за отхвърления насрещен главен иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

По делото била депозирана молба по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното решение в частта за разноските. На 15.12.2025 г. било постановено обжалваното определение № 4685, с което съдът отказал да измени решението си в частта за разноските.

Обжалваното определение е било връчено на жалбоподателя на 06.01.2026 г. Частната жалба е депозирана на 09.01.2026 г. – в рамките на законоустановения срок.

Гореизложеното налага следните правни изводи:

Депозираната частна жалба е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата е неоснователна.

На първо място, жалбоподателят посочва, че тъй като с насрещната искова молба са предявени два иска – главен иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД и евентуален иск по чл. 55 ЗЗД, във вр. с чл. 23 ЗПК, като и двата са с еднаква цена на иска, то не следва да се присъжда възнаграждение на процесуалния представител на ответницата по насрещната искова молба (която същевременно е и ищца по исковата молба, с която е образувано производството по гр. д. № 6215/2024 г. на Районен съд – Сливен). Ответната страна по насрещната искова молба е направила искане за изплащане на разноските в случай, че бъдат отхвърлени исковете, като е поискано определяне на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Главният насрещен иск е бил отхвърлен с решението на Районен съд – Сливен, ответницата по него не е дала повод за завеждането му и в тази връзка, съобразно чл. 78, ал. 3 ГПК на ответницата се дължат разноски, сред които е адвокатското възнаграждение, както правилно е отсъдил районният съд. Размерът на адвокатското възнаграждение по този иск – 400.00лв., е 3 правилно определен съобразно правилото на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за възнагражденията за адвокатска работа.

На второ място, жалбоподателят посочва, че в представения договор за правна помощ, сключен между ищцата по иска, с който е образувано гр. д. № 6215/2024 г. на Районен съд – Сливен, и нейния процесуален представител – адв. Л. Б. от САК, не е достатъчно конкретизиран, като не са посочени конкретното дело, спорещите страни и предметът му. Правилна била констатацията в отговора по частната жалба, че тъй като договорът е сключен преди завеждане на исковата претенция и образуване на исковото производство пред районния съд, не е възможно да се определят отнапред всички негови параметри. От друга страна, достатъчно ясен бил предметът на делото – както е посочено в договора – „изтеглен… бърз кредит“, какъвто се явява и процесния договор за потребителски кредит.

На трето място, като основание за неизплащане на адвокатско възнаграждение жалбоподателят е посочил липсата на условията на чл. 38 ЗАдв, в частност – липса на материална затрудненост на ищцата. Основанията, при които адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие, са предвидени в чл. 38, ал. 1 ЗАдв: 1) лица, които имат право на издръжка; 2) материално затруднени лица; 3) роднини, близки или на друг юрист. В обсъжданата разпоредба не е уредено изискване клиентът да доказва наличието на някое от посочените основания при сключване на договора за правна помощ. Преценката дали да окаже безплатна правна помощ и дали лицето е материално затруднено или не се извършва от самия адвокат и е въпрос на договорна свобода между адвоката и клиента. Предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ, са посочени в разпоредбата на чл. 38, ал. 1 и ал. 2 ЗАдв: адвокатът да е оказал безплатна правна помощ на някое от основанията по чл.

38, ал. 1, т. 1-3 ЗАдв; в съответното производство насрещната страна да е осъдена за разноски, т. е. да е постановено позитивно решение за страната, представлявана от съответния адвокат (чл. 38, ал. 2 ЗАдв, във вр. с чл. 78 ГПК). При осъществяване на посочените предпоставки и заявено своевременно искане за присъждане на адвокатско възнаграждение съдът е длъжен да определи адвокатско възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ адвокат, като осъди другата страна да го заплати. При негативно решение за страната, представлявана от съответния адвокат, адвокатът няма право да получи адвокатско възнаграждение, поради което преценката дали да окаже безплатната правна помощ е негова. Изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал.

1 ЗАдв обвързват съда и не е налице законово основание за извършване на проверка за съществуването на конкретната хипотеза. Страната, която получава безплатна адвокатска помощ, не е длъжна да доказва наличието на обстоятелствата по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, нито съдът следва да събира доказателства за имущественото и финансовото й състояние. Достатъчно е да бъде представен договор между страната и нейния адвокат – процесуален представител по делото, в който да е постигнато съгласие да бъде оказана безплатна адвокатска защита на това законово основание. В тази връзка, 4 възражението на ответника по гражданското дело, че ищцата не е била материално затруднена и е била в състояние да заплати възнаграждение на упълномощения от нея адвокат, не обосновава извод за неоснователност на искането за присъждане на адвокатско възнаграждение. Предвид това съдът счита, че не следва да изследва въпроса за наличието на материална затрудненост на ищцата по гражданското дело и поради това доказателствените искания, направени в настоящото производство следва да бъдат отхвърлени.

На четвърто място, жалбоподателят посочва, че присъденото адвокатско възнаграждение от първоинстанционния съд не е съобразено с промените в законодателството, продиктувани от Решение от 25.01.2024г. на Съда на ЕС по дело С-438/22. Действително, посоченото Решение има действие и на територията на Република България, предвид което се приема, че посочените размери в Наредба № 1 за възнагражденията за адвокатска работа могат да послужат единствено като ориентир за определяне на възнаграждение и е допустимо такова да бъде определено под посочения минимум. Това обстоятелство е само една правна възможност за съда – той е длъжен по всеки отделен казус да прецени справедливия размер на възнаграждението, което може да е под посочените размери в Наредбата, но може да бъде и в размер равен на или по-висок от този в Наредбата съобразно конкретния случай. От значение за определяне на възнаграждението са редица фактори, като фактическата и правна сложност, чиито критерии са посочени в § 1а, ал. 2 от ДР на Наредбата, процесуалното поведение на представителя, условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, включително времето за извършването и спешността на извършването им и други. Районен съд – Сливен с Решение № 624 от 17.07.2025 г. по гр. д. № 6215/2024 г. по описа на Районен съд – Сливен, е намерил за справедлив размера на адвокатското възнаграждение на ищцата по иска, с който е образувано гражданското дело, явяваща се и ответница по насрещните искове, както следва – 540.00лв. с ДДС за уважения иск с правно основание чл. 26, ал.