Решение № 228 от 25.06.2025, Районен съд - Гоце Делчев

РЕШЕНИЕ

№ 228 гр. Гоце Делчев, 25.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Костадин Д. Попов при участието на секретаря Цветомира Й. Къркъмова като разгледа докладваното от Костадин Д. Попов Гражданско дело № 20241220100946 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по молба за защита от домашно насилие по реда на Закона за защита от домашно насилие (ЗЗДН) от Ф. А. М., ЕГН **********, с адрес град Г. Д., ж.к. „Д.“ бл. **, ет.*, ап.***, община Гоце Делчев, област Благоевград, срещу Ю. М. М., ЕГН **********, с адрес гр. Г.

Д., ж.к. „Д.“ бл. ***, ет. **, ап. **.

Молителката е предявила следните искания: На основание чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН да бъде задължен извършителят Ю. М. М. да се въздържа от всякакви действия на физическо и психическо домашно насилие, отправяне на закани, заплахи, физическа разправа, както и други действия, ограничаващи личната свобода, насочени срещу съпругата му Ф. А. М..На основание чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН да бъде забранено на Ю. М. М. да приближава жилището , находящо се гр. Г. Д., ЖК Д., бл. **, вх. **, ет. ** ап. **, обитавано от Ф. А. М., нейната месторабота и местата за социални контакти и отдих. На основание чл. 11, ал.

2 от ЗЗДН да бъде осъден ответникът Ю. М. М. да заплати на молителката Ф.

А. М. сторените в производството съдебно-деловодни разноски в размер на **** лв. (.........), представляващи адвокатско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, 1 включително медицински свидетелства, социален доклад, показания на свидетели, както и изявленията на страните в съдебно заседание, намери за установено следното от фактическа страна:

Молителката Ф. А. М. и ответникът Ю. М. М. са съпрузи, живеещи в граждански брак. Безспорно е, че молителката попада в кръга на лицата, които могат да търсят защита по реда на Закона за защита от домашно насилие съгласно чл. 3, т. 1 от ЗЗДН.

Молбата за защита е подадена на 03.06.2024 г., а твърденият акт на насилие е извършен на 27.07.2024 г.. Съдът отбелязва, че в мотивите на ищеца е посочена дата 02.06.2024 г. за подаване на молбата, но това очевидно е техническа грешка, тъй като в същите мотиви ищецът твърди акт на насилие от 27.07.2024 г. и прилага документи с дати след 27.07.2024 г. и съдебни заседания през август и октомври 2024 г. Предвид датата на акта на насилие (27.07.2024 г.), молбата, подадена на 03.06.2024 г., би била преждевременна.

Въпреки това, съдът тълкува молбата като такава, която касае инцидента от 27.07.2024 г., и счита, че след като делото е влязло в съдебна фаза и са събрани доказателства за този инцидент, въпросът за допустимостта на молбата в този аспект следва да бъде преценен в контекста на развитието на делото.

От приложеното медицинско свидетелство № 121/29.07.2024 г., издадено от д-р Я. М. З. (съдебен лекар), се установява, че на молителката Ф. А. М. са констатирани „данни за лекостепенно разстройство на съзнанието – замайване, зашеметяване с падане на леглото, с последващи оплаквания от главоболие, гадене и световъртеж, болки по лицето вляво и по носа, рентгенологично установена счупване костите на носа, което е наместено и тампонирано при спец УНГ, кръвонасядане и оток по гърба на носа с челото, хематом по клепачите на очите, кръвонасядане и оток по лявата яблъчна област“. Същият лекар е прегледал и непълнолетното дете С. Ю. М., като в медицинското свидетелство е констатирано „В горната неокосмена част от дясното слепоочие се вижда участък с размери около 3/4 см. състоящ се от петнисто-точковидно кръвонасядане с бледосинкаво-червеникав цвят, съчетано с леко изразен разлят и напрегнат на пипане оток. По горния клепач на дясното око се вижда синкаво-червеникаво кръвонасядане, с полулунна форма с размери около 1,5/3 см.“ На 16.08.2024 г. е издадено и медицинско удостоверение от д-р А. (специалист УНГ) след вторичен преглед на 2 молителката, като е поставена диагноза: „Състояние след счупване и наместване на костите на носа“.

В съдебно заседание, проведено на 07.08.2024 г., процесуалният представител на ответника е заявил изрично, че „медицинското заключение приложено към молбата не го оспорваме в частта относно констатиране счупване на кости на носа, както и не оспорваме факта, че молителката е била при доктор А. за интервенция и наместване костите на носа“. Това изявление на ответната страна потвърждава факта на причиняване на телесни увреждания на молителката и причинно-следствената връзка между действията на ответника и тези увреждания.

От социалния доклад се установява, че ответникът Ю. М. М. възприема найголемия си син С. като „манипулативен“ и „въвличащ членовете на семействата в многобройни конфликти“. Според бащата, детето бяга от училище и е в конфликт със съучениците си. В доклада е посочено също, че Ю. М. М. не е проявил разкаяние за действията си и не осъзнава, че агресивните му прояви застрашават психо-емоционалното състояние на децата и семейната среда. В противовес на това, социалният работник е констатирал, че непълнолетният Сунай споделя, че не се разбира с баща си поради неговата агресивност и липса на разбиране, както и че не усеща бащина обич и подкрепа. Малолетните деца Ю. и Я. също са споделили, че баща им им се кара и понякога си позволява да ги удря, като нямат желание да се виждат с него, защото се държи зле с майка им и по-големия им брат.

Данните от НПГ „Димитър Талев“ относно С. Ю. М. са в пълно противоречие с твърденията на бащата, като го описват като „адаптиран към училищната среда, добронамерен, общува свободно със съучениците си, не е конфликтен, отнася се отговорно към учебния процес, спазва правила и изпълнява поставените му задачи“.

В съдебно заседание, проведено на 02.10.2024 г., са разпитани свидетелите Ф.

О. (майка на молителката) и Н. Д.(сестра на молителката). Техните показания са последователни, непротиворечиви и кореспондират с писмените доказателства по делото. Св. Ф. О. е описала състоянието на дъщеря си веднага след инцидента – силно кръвотечение от носа, „смачкан, изместен“ нос, насинено око с кръвоизлив. Тя е потвърдила, че дъщеря й е била в Спешна помощ, където е направен скенер, установил счупване на носа на две 3 места, и впоследствие е потърсена помощ от д-р А. за манипулация и наместване на носа. Св. Невсе Дзаганова е свидетелствала, че е получила обаждане от сестра си: „Живота ми отиде, викайте такси, аз съм пребита“.

Видяла е сестра си „цялата облята в кръв“ със счупен нос. Тя е посочила, че сестра й е казала, че това е от съпруга й. Свидетелката е заявила, че е виждала синини по ръцете на сестра си „повече от един път“. Показанията на св. Н.М.

(брат на ответника), са преценени критично от съда. Макар да е заявил, че не е пряк свидетел, той се е опитал да оправдае действията на брат си, твърдейки, че ударът е бил „по погрешка“ и че брат му се е „извинявал най-културно“.

Неговите изказвания, че „счупеният нос се видоизменя“ и че е необходима „страшно голяма сила“ за счупване на нос, както и че молителката е виновна, че не е приела извинението, са субективни, незадълбочени и целят омаловажаване на извършеното, поради което съдът не ги кредитира. Самият ответник Ю. М. М. в своите обяснения е заявил: „И удара не беше конкретно към нея, само един удар, по погрешка, защото тя застана между мене и синът ни. В смисъл, не е бил умишлен, директен удар, конкретно към нея. След този случай започна кървене от носа й. Ударих съпругата ми, погрешка я ударих, всъщност посегнах към сина ми.“ С това си изказване ответникът недвусмислено потвърждава, че той е причинителят на телесната повреда на молителката, независимо от твърдението за „погрешка“. В съвкупност, всички събрани по делото доказателства – медицински документи, социален доклад, свидетелски показания и обясненията на ответника – категорично доказват, че на 27.07.2024 г. Ю. М. М. е извършил акт на физическо насилие спрямо съпругата си Ф. А. М., като й е нанесъл побой, причинил счупване на носа, и е упражнил насилие над сина им Сунай Ю. М.. Тези действия, както и предходните системни прояви на агресия, сочат на трайно и сериозно нарушаване на правата и свободите на молителката и децата, което налага предприемане на мерки за защита по ЗЗДН. Установено е, че ответникът не осъзнава своята вина и отговорност за проявеното насилие.

По исканията за мерки за защита. По искането за задължаване да се въздържа от действия на насилие (чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН): Установената фактическа обстановка, съчетана с признанието на ответника и медицинските доказателства за физическо насилие, както и с данните за психическо насилие, налагат съдът да задължи ответника да се въздържа от всякакви действия на физическо и психическо домашно насилие, отправяне на закани, заплахи, 4 физическа разправа и други действия, ограничаващи личната свобода, насочени срещу молителката. Тази мярка е основна и необходима за защита на пострадалото лице. По искането за забрана за приближаване (чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН): Молителката е поискала забрана ответникът да приближава жилището, обитавано от нея (което е различно от адреса, на който е регистриран ответникът в молбата), нейната месторабота и местата за социални контакти и отдих. Предвид системния характер на насилието и тежестта на последния инцидент, тази мярка е изключително важна за осигуряване на физическа и психическа безопасност на молителката.

Забраната за приближаване на жилището, която е посочена от молителката като гр. Г. Д. ЖК Д., бл.***, вх.**, ет.**, ап.***, е адекватна мярка за защита.

Предвит горната забрана не е необподимо отстраняване от жилището, тъй като двете мерки се припокриват.

По искането за присъждане на съдебно-деловодни разноски: Молителката е претендирала сумата от **** лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.

Предвид уважаването на молбата за защита, съдът намира, че сторените от молителката съдебно-деловодни разноски следва да бъдат присъдени изцяло, съгласно чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПОСТАНОВЯВА ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА от домашно насилие по отношение на Ф. А. М., ЕГН **********, срещу Ю. М. М., ЕГН **********.

НАЛАГА на Ю. М. М., ЕГН **********, следните мерки за защита:

1. ЗАДЪЛЖАВА Ю. М. М., ЕГН **********, да се въздържа от всякакви действия на физическо и психическо домашно насилие, отправяне на закани, заплахи, физическа разправа, както и други действия, ограничаващи личната свобода, насочени срещу съпругата му Ф. А. М., ЕГН **********.

2. ЗАБРАНЯВА на Ю. М. М., ЕГН **********, да приближава жилището, находящо се гр. Г. Д., ЖК Д., бл.**, вх.**, ет.**, ап.**, обитавано от Ф. А.

М., ЕГН **********, както и нейната месторабота и местата за социални контакти и отдих, за срок от 18 (осемнадесет) месеца, считано от 5

29.07.2024г.

ОСЪЖДА Ю. М. М., ЕГН **********, да ЗАПЛАТИ на Ф. А. М., ЕГН **********, сумата от ***** (.........) лева, представляваща сторени съдебноделоводни разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд Благоевград в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________ 6