Решение № 260386 от 25.10.2021, Районен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е

260386/25.10.2021г. гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, осми състав

На дванадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Валентина Тонева

Секретар: Й.К.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №13 по описа на ШРС за 2021 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск, с правно основание чл. 200 от Кодекса на труда и по чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че от ***г. по силата на трудов договор *** започнал работа при ответника „Х.О.„ АД като „оператор фолираща машина“, на пълно работно време, с място на работа – производствена база на „Х.О.„ АД, находяща се в гр. Шумен, ул.“В. ш.“.

На ***г., при изпълнение на задълженията си и по повод извършваната от него работа, около 11,00-11,15 часа претърпял инцидент - трудова злополука на работното му място, при изпълнение на поставена от прекия му ръководител задача, а именно разтоварване на палети за фолираща машина. Заявява, че при движение на заден ход на количката, върху която били качени палетите и която лично той управлявал, заклещил левия си крак между количката и един от палетите. Усетил рязка, непоносима болка и се оказало, че левият му крак е премазан от колелата на количката. Бил е откаран по спешност в МБАЛ - Шумен, където е установено, че е получил множество травматични увреждания – счупвания на подбедрица на ляв крак. Извършена му е оперативна интервенция – оперативно наместване на фрактура с вътрешна фиксация, поставяне на три компресни винта и гипсиране на крака. В медицинската документация било посочено, че е получил фрактура на лява глезенна става и изкълчване на глезенната става. Болничният престой бил 10 дни и 30 дни след дехоспитализация. Твърди, че и към момента на подаване на ИМ се намира в продължителен болничен. След болничното лечение, продължило с манипулационни и рехабилитационни процедури за неопределен период от време.

Трудовата злополука била декларирана от ответника и с разпореждане № ***от ***г. на ТП на НОИ С. - град е приета за трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал.1 от КСО. Ищецът заявява, че в резултат на трудовата злополука преживял много силни болки и страдания, повече от 4 месеца. Повече от 45 дни не можел да стъпва на крака си и се налагало да бъде подпомаган в бита си от негови роднини и приятели. Повече от 4 месеца след злополуката има предписание да не натоварва левия си крак. Поради преживяната злополука сочи, че рязко се променил начинът му на живот – освен физическите болки и страдания преживял и тежък психоемоционален шок, свързан с невъзможността да е пълноценен член на обществото, да полага труд. Допълнителен шок бил фактът, че е получил тежка фрактура в разцвета на физическите си сили и то, когато е започнал постоянна работа и градял планове за купуване на жилище с кредит. Твърди, че пряко следствие от трудовата злополука са претъпени от него финансови разходи, свързани с лечението му, заплатени за консумативи и болничен престой 1066,20лв. Поради това се пораждало правото му да иска от работодателя си обезщетение за неимуществени вреди.

Моли се да бъде осъден ответникът „Х.О.„ АД, ЕИК ***, да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 17 000лв., изразяващи се в претърпени болки и страдания от получените травматични увреждания, вследствие на трудовата злополука от ***г. в предприятието на ответника, по време на престиране на труд по трудов договор. Претендира и законната лихва върху определения от съда размер, считано от датата на увреждането ***г. до датата на депозиране на ИМ, както законната лихва, считано от датата на депозиране на ИМ до окончателното изплащане на сумата. Иска и направените по делото разноски. Прилага писмени доказателства.Прави доказателствени искания.

В предоставения по реда на чл. 131 ГПК срок, ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба. В отговора се заявява, че предявеният иск е неоснователен.Излага подробни мотиви.

Твърди, че изложените от ищеца твърдения са неоснователни и недоказани, като иска да бъде отчетено обстоятелството, че ищецът е допуснал груба небрежност при изпълнение на служебните си задължения, с което е допринесъл за настъпилото увреждане и следва да бъде приложена нормата на чл.

201, ал. 2 от КТ. Ответника твърди, че ищецът е допринесъл за увреждането си, като не е могъл да спре на време ръчно управляваната количка, тъй като не се е огледал относно заобикалящата го обстановка, управлявал е количката с несъобразена скорост, много по-висока от позволената, левият му крак е бил извън обезопасителната платформа на количката. Т.е. изпълнявал е служебните си задължения /12 дни след започване на трудовия му стаж при ответника/ при липса на концентрация и внимание и при неспазване на инструкциите за работа с конкретната техника, инструкциите за здраве и безопасност, т.е. не е положил дължимата грижа. Ответникът сочи, че отчитайки гореизложеното, трудовия стаж на ищеца и фактическото му поведение при извършването на действията, които са довели до трудовата злополука, счита, че именно ищецът не е вложил елементарно старание и внимание, пренебрегнал е основни технологични правила за безопасност, за които е бил инструктиран и е декларирал, чрез подписа си, че е запознат с тях. Действал е при груба небрежност, защото не е положил и елементарното старание, което би следвало да положи всеки, отчитайки обстановката, в която се намира.

Моли, в случай, че се уважи претенцията, да се отчете степента на допусната небрежност от ищеца, като твърди, че в качеството си на работодател, дружеството е изпълнило своите задължения, включително и осигурявайки изправни работни средства, лични предпазни средства и др. Относно размера на обезщетението за вреди, ответникът счита, че е прекомерен и недоказан и в случай, че се уважи, то трябва да бъде преценен от съда по справедливост. Сочи, че исканият размер на обезщетение от ищеца е недоказан, а претендираната от сума е базирана на абстрактни и произволни критерии.

Счита, че твърденията за страдания и болки от приложените доказателства, не е доказано обстоятелството, че ищеца е бил подложен на медицинска рехабилитация, както и периода й. В издадените болнични листи, режимът на лечение, който е предписан, е домашно-амбулаторен.

Последният лист, издаден във връзка с трудовата злополука, е бил този за продължаването на първичния болничен лист за временна неработоспособност до 22.01.2021 г.

За останалото време след 22.01.2021г., в което е бил в болничен, като причина за неработоспособността не е посочена трудовата злополука. Т.е. след този период последиците от трудовата злополука би следвало да са отшумели, щом компетентния орган, издаващ болничните листи, не я е посочил. Иска да бъде отчетено обстоятелството, че за периода на временната неработоспособност ищецът е получавал обезщетение от държавното обществено осигуряване, което го е компенсирало.

Твърденията за психо-емоционален шок, свързан с обективната невъзможност ищецът да бъде пълноценен член на обществото - да полага труд и да е в помощ и подкрепа на близките си, ответникът счита, че не следва да бъдат съобразени от съда, защото именно при настъпването на такива обстоятелства, законодателят е предвидил фигурата на института на общественото осигуряване, в случай на временна неработоспособност на служителя/работника да бъде дадена възможност, за периода да се ползва от обезщетението от държавното обществено осигуряване, за да може пълноценно да възстанови своите сили и здраве, без да се притеснява от това, че е бил лишен от възможността да упражнява трудова дейност.

Моли съда да отхвърли иска за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 17 000лв., както и да отхвърли останалите искания. В условията на евентуалност заявява, че претендираното обезщетение е прекомерно и следва при преценката си съдът да отчете степента на съпричиняване при допусната груба небрежност от ищеца и да намали размера на обезщетението спрямо установената степен, с която е допринесъл за своето увреждане, като смята, че ищецът е допринесъл в пълна степен за увреждането си. Прави доказателствени искания. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представя писмени доказателства.

В открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, се явява лично и с адв. С. при ШАК, за ответника, в първото по делото съдебно заседание, не се явява представител.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното от фактическа страна:

Не се спори между страните и от представените писмени доказателства се установява, че между тях е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е бил назначен на длъжност „Оператор фолираща машина", с работно място ***-***,

Сортировка, код по НКПД ***, код по НКИД

***, категория труд: 3-та, по Трудов договор ***/***г. с основно трудово възнаграждение в размер на 800 лв.

Трудовият договор е уговорен със срок на изпитване от 6 месеца в полза на дружеството. От приложените по делото доказателства се установява, че при постъпване на работа, на ищеца е бил проведен начален инструктаж/ стр. 79-81/ по БХТ и ППО /съгл. Наредба РД 07-02/ и се е запознал с длъжностната си характеристика /стр.72/. Съгласно длъжностна характеристика, с която ищецът се е запознал на ***г./ стр. 72 -73/, основната функция на длъжността му включва подреждане на кашони на палети, разпознаване и боравене с тяхната маркировка, чемберосва и фолира готовите палети, работи с палетна количка, познава изискванията за работа и оперира с фалкон и др.

От приложените по делото доказателства се установява също, че на ***г., около

11,00 – 11,15 ч. на територията на производствената база на дружеството в гр. Шумен, ул. „В. ш.",

КП

Сортировка

4,5,6, на обичайното си работно място, ищецът е разтоварвал с изправна ръчна електрическа палетна количка, завършен палет с готова продукция от фолиращата машина, с цел неговото преместване от фолиращата машина до вътрешната буфер зона за временно съхранение, като при изпълнение на тези трудови задължения, заклещил левият си крак между управляваната от него количка и един от палетите.

След инцидента, пострадалият бил отведен до кабинета на медицинската сестра за оказване на първа помощ и откаран до спешното отделение на болница в гр. Шумен.

Било издадено медицинско удостоверение издадено по ИЗ № *** /стр. 76/ от завеждащ отделение на „МБАЛ Шумен“ АД, че ищецът е настанен за лечение на ***г. с диагноза *** - множествено счупвания на подбедрицата, което е предоставено на дружеството ответник.

Настъпилият инцидент бил надлежно деклариран пред Националния осигурителен институт — Териториално поделение С.-град на 05.08.2020 г., като е издадено Разпореждане № ***от *** г. на ТП на НОИ С.-град, с което настъпилата злополука е призната като трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО.

След инцидента е издаден болничен лист за временна неработоспособност, издаден от специализирана ЛКК към „МБАЛ Шумен" АД с № Е ***, за периода от ***г. до 04.09.2020 г., продължен с болничен лист № Е ***от МЦ МБАЛ Шумен ЕООД за периода от 05.09.2020г. до 04.10.2020 г., продължен от болничен лист № Е ***Специализирана ЛКК към „МБАЛ Шумен" АД за периода от 05.10.2020 г. до 07.11.2020 г., продължен от болничен лист № Е ***от МЦ МБАЛ Шумен ЕООД за периода от 08.11.2020г. до

07.12.2020 г., продължен от болничен лист № Е ***от 08.12.2020г. до *** г., продължен от болничен лист № Е ***за периода от 07.01.2021г. до 22.01.2021 г.

Във посочените болнични листа, като причина за неработоспособността е посочено като основание „Злополука - трудова" по чл. 55, ал. 1 от КЗОО.

По делото са разпитани св. М.Й. и св. Т. – баба и баща на ищеца, от показанията на които се извежда информация относно състоянието на пострадалия след инцидента. При преценка на показанията на тези свидетели, съдът съобрази, че същите са близки родственици на ищеца и безспорно е налице пристрастност, но независимо от това, кредитира показанията им относно обстоятелството, че след злополуката ищецът не е могъл сам да се обслужва, за преживения стрес и емоционалното му състояние в периода на възстановяването.