Решение № 266542 от 12.11.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ гр. София, 12.11.2021 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, IV – Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на четвърти октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СТАНИМИРА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА

МАРТИНОВА

Мл.съдия ТЕОДОРА

КАРАБАШЕВА при участието на секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното от мл.съдия Карабашева в.гр.д. № 13991 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С решение №

68620/13.03.2020 г., постановено по гр.д. № 8646/2018 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 141-ви състав, са отхвърлени предявените от М.Р.М. срещу „Райфайзенбанк /Б./“ ЕАД искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца на основание чл. 200, ал. 1 КТ и чл. 86 ЗЗД следните суми: сумата от 4 892.19 лв., претендирана като обезщетение за имуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 30.10.2001 г., представляващи разходи за медицински изделия, лекарствени продукти, болничен престой, електромиография, потребителски такси, пътни разходи, направени в периода от 09.02.2015 г. до 06.11.2017 г., ведно със законната лихва от датата на извършване на всеки разход до окончателното изплащане на сумата; сумата от 170 000.00 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ексцес поради трудовата злополука, настъпила на 30.10.2001 г., изразяващи се във влошаване на здравословното му състояние с 8% трайно намалена работоспособност, ведно със законната мораторна лихва за периода от датата на установяване на влошаване в здравословното състояние на ищеца – 22.11.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 6 300.00 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ексцес поради трудовата злополука, настъпила на 30.10.2001 г., изразяващи се във фрактура на големия туберкул на дясната раменна кост, ведно със законната мораторна лихва за периода от датата на увреждането – 05.04.2016 г. до окончателното изплащане на сумата; на основание чл. 78, ал. 3 ГПК М.Р.М. е осъден да заплати на „Райфайзенбанк /Б./“ ЕАД сумата от 200.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Постъпила е въззивна жалба с вх. № 5062581/29.05.2020 г. на ищеца М.Р.М., подадена чрез адв. Г.Я., против постановеното първоинстанционно решение. В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на атакуваното решение поради неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на решението и уважаване на исковете в пълен размер. Според въззивника първоинстанционният съд неправилно е кредитирал с доверие заключението на вещите лица по изслушаната съдебно-медицинска експертиза, което противоречи на приетото като доказателство по делото Експертно решение № 3067/22.11.2016 г. на ТЕЛК, както и на другите събрани доказателства. Поддържа, че претърпяното на 07.02.2015 г. ПТП е в пряка причинно-следствена връзка с процесната трудова злополука от 30.01.2001 г., поради което и иска да бъде допуснат разпит на свидетел, от чиито показания да се установи, че единствената причина, поради която М.Р.М. *** деня на произшествието е във връзка с трудовата злополука. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв.

В срока по чл.

263 вр. чл. 62, ал. 2 ГПК по делото е постъпил отговор на въззивната жалба от „Райфайзенбанк /Бълария/“ ЕАД, подаден от юрисконсулт Попова с приложено пълномощно. Жалбата се оспорва като неоснователна. Въззиваемата страна поддържа, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, доколкото между претендираните за обезвреждане имуществени и неимуществени вреди и настъпилата на 30.11.2001 г. трудова злополука няма причинно-следствена връзка, за което излага подробни съображения. Иска се определяне и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба с вх.№ 2003260/06.02.2018 г., подадена от М.Р.М. с ЕГН: ********** чрез адв. И.М., срещу „Р./Б./“ ЕАД с ЕИК: *******, изменена с молба с вх. № 5057730/05.04.2018 г., с която е предявил обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 4 892.19 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 30.10.2001 г., изразяващи се в разходи за медицински изделия, лекарствени продукти, болничен престой, електромиография, потребителски такси, пътни разходи, направени за периода от 09.02.2015 г. – 06.11.2017 г., ведно със законната мораторна лихва от датата на извършване на всеки един от тези разходи, конкретно посочена /датата/ в уточняваща молба с вх. № 5057730/05.04.2018 г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от 170 000.00 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ексцес поради трудова злополука, настъпила на 30.10.2001 г., изразяващи се във влошаване на здравословното му състояние с 8 % трайно намалена работоспособност от 22.11.2016 г., ведно със законната мораторна лихва за периода от датата на установяване на влошаване здравословното състояние на ищеца – 22.11.2016 г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от 6 300.00 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ексцес от 22.11.2016 г. поради трудовата злополука, настъпила на 30.10.2001 г., изразяващи се във фрактура на големия туберкул на дясната раменна кост, ведно със законната мораторна лихва за периода от датата на увреждането – 05.04.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, а процесуалният му представител е претендирал възнаграждение на основание на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. Ищецът е навел твърдения, че работил на трудов договор при ответника и заемал длъжността „управител на офис“ и на 30.10.2001 г. претърпял трудова злополука, установена с Разпореждане № 3160/01.11.2002 г. на Столично управление „Социално осигуряване“ към НОИ, в резултат на която е причинена контузия на мозъка и конвергентен паралитичен страбизъм на дясното око, лечението на което било интензивно и продължително. На 26.10.2004 г., на 19.10.2007 г., на 18.10.2010 г., на 21.02.2011 г. и на 03.10.2013 г. с пет искови молби е претендирал обезщетение за претърпените от злополуката имуществени и неимуществени вреди, като първите четири искови производства са приключили с влезли в сила решения, а петото е все още висящо, във връзка с което ищецът се намирал на територията на гр. София на 07.02.2015 г., но поради форсмажорни обстоятелства му се наложило да пътува към гр. Русе и претърпял ПТП през 2015 г.. В тази връзка твърди, че новопричинените му от ПТП вреди и други усложнения, свързани с вестибуларния му апарат, изразяващи се във влошаване на здравословното му състояние с 8 % трайно намалена работоспособност, констатирани с експертно решение № 3067/22.11.2016 г. на ТЕЛК, с което е призната трайно намалена работоспособност от 32 % до 01.11.2018 г., намиращи се в пряка причинна връзка с претърпяната на 30.10.2001 г. злополука. Счита, че именно поради влошения му вестиболарен апарат вследствие на черепно-мозъчната травма от процесната трудова злополука, на 05.04.2016 г. загубил равновесие, паднал и контузил дясната си ръка в рамото и лакътя, която травма се установило, че представлява фрактура на големия туберкул на дясната раменна кост, което също било влошаване на здравето, представляващо ексцес от претърпяната през 2001 г. трудова злополука Претендирал е разноски.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор, с който оспорил исковете. Не оспорва съществуването на трудово правоотношение за посочената от ищеца длъжност, факта на настъпване на злополуката и признаването ѝ за трудова по надлежния ред. Твърди, че предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е недопустим, оспорва наличието на причинно-следствена връзка между твърдените претърпени вреди и влошаването на здравословното състояние на ищеца, причина за които са настъпилото пътно-транспортно произшествие и падане, като поддържа, че са предизвикани от едностранни действия/бездействия на ищеца.

Процесните вземания за компенсиране на сторените през 2015 г. разходи били погасени по давност. Претендирал е разноски.

По делото са приети неоспорени от страните трудов договор от 21.08.2001 г., съгласно който страните са сключили безсрочен договор, съгласно който ищецът е заемал длъжността „управител на офис, офис – Русе“ при 40 часова работна седмица и основно месечно възнаграждение от 2 100.00 лв, разпореждане № 3160/01.11.2002 г., с което злополуката от 30.10.2001 г. е приета за трудова по чл. 55, ал. 1 КЗОО, както и експертно решение № 0493/29.04.2003 г. на НЕЛК, с което е констатирана намалена работоспособност с 10 % с причинна връзка трудова злополука на основание разпореждане № 3160/01.11.2002 г. на НОИ – СУ „СО“.

По делото е прието експертно решение № 0791/09.03.2005 г. на ТЕЛК, с което по отношение на ищеца е констатирана намалена работоспособност с 14.5 % в причинна връзка с процесната злополука, като поставената диагноза е паралитичен страбизъм.

По делото е прието експертно решение № 0064/14.01.2008 г. на ТЕЛК, с което поради преосвидетелстване е констатирана намалена работоспособност с 10 % в причинна връзка с процесната злополука и срок на инвалидността до 01.10.2010 г. С експертно решение № 1827/09.06.2010 г. на ТЕЛК ищецът е преосвидетелстван поради влошено здравословно състояние, като е констатирана намалена работоспособност с 10 % със срок на инвалидността за две години.

Прието е по делото експертно решение № 0322/04.10.2010 г. на НЕЛК, с което при пълно преосвидетелстване на ищеца е констатирана 24 % трайно намалена работоспособност и потвърждава, че е налице причинна връзка с процесната трудова злополука със срок на инвалидността за три години.

По делото е прието експертно решение № 2901/11.07.2013 г. на ТЕЛК, с което при преосвидетелстване е констатирана трайно намалена работоспособност с 24 % при установена причинна връзка с процесната трудова злополука със срок на инвалидността за три години.

По делото е прието неоспорено от страните експертно решение № 3067/22.11.2016 г. на ТЕЛК, с което след преосвидетелстване за влошено състояние с констатирана 28 % трайно намалена работоспособност при установена причинна връзка с процесната трудова злополука и 11 % трайно намалена работоспособност по НМЕ за общо заболяване. В решението е отразено, че крайният процент от 32 % трайно намалена работоспособност по НМЕ, включва в това число 20 % по раздел III от методика за прилагане на отправните точки, а заболяванията са: общо заболяване – 11 % трайно намалена работоспособност и трудова злополука – 28 % трайно намалена работоспособност.

Приета е по делото епикриза от МБАЛ – Русе АД, отделение Ортопедия и травматология на ищеца М., според която на 07.02.2015 г. при падане ищецът получил травми на главата и предмишница и постъпва по спешност за оперативно лечение на фрактурата ляв анебрахиум, без настъпили усложнения с окончателна диагноза фрактура на антебрахии синистра. Поради временната нетрудоспособност с болничен лист № 20151778888/24.02.2015 г. за общо 44 дни, от които за 14 дни бил в болничен режим,а останалите 30 при домашен режим, считано от 11.02.2015 г. до 26.03.2015 г. – в отпуск поради имобилизация на крайника.

По делото са приети болничен лист № Е2015778888 на М.Р.М. за периода от 11.02.2015 г. – 26.03.2015 г., рецептурна бланка от 24.02.2015 г. с изписани медикаменти, фактура № **********/24.02.2015 г. за сумата от 67.79 лв., рецептурна бланка и фактура № **********/27.02.2015 г. за сумата от 45.77 лв., амбулаторен лист № 000782/10.03.2015 г., съгласно който на ищеца му е поставена диагноза мозъчно сътресение, многофрагментна фрактура на лява предмишница, както и амбулаторен лист № 000956/10.03.2015 г., съгласно който на ищеца му е поставена диагноза келоиден цикатрикс, като не са установени усложнения. От приетата по делото рецептурна бланка от 10.03.2015 г. се установява, че на ищеца са предписани медикаменти, като с фактура № **********/12.03.2015 г. се установява, че същите са на стойност 311.70 лв.