Решение № 5982 от 23.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5982 гр. София, 22.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря а.а К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20221100507246 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение №4807 от 16.12.2021 год. по гр.д. №5271/2021 год. по описа на СРС, 128 състав, по предявени пасивно субективно съединени главни осъдителни искове с правно основание чл. 441 ГПК вр. чл. 45 ЗЗД вр. чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ вр. чл. 37, ал. 3 ЗЧСИ са осъдени Г. С. К.-ЧСИ с рег. №924, ЕГН **********, ЕИК****, с адрес: гр. София, бул. **** и М. П. Л., ЕГН**********, с адрес: гр. София, ж.к. „Сердика“, бл.**** да заплатят солидарно на Т. П. Т. , ЕГН**********, със съдебен адрес: гр. София, бул. **** сумата от 273 лева, представляваща обезщетение за нанесени й имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от извършено незаконосъобразно действие от страна на помощник ЧСИ М. П. Л. във връзка с издадено Постановление за налагане на глоба от 07.01.2020 г. по изп.дело №20199240401239, отменено с Решение №1533/16.02.2020 г. по ч.гр.д. №1061/2020 г. по описа на СГС, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 30.07.2021 год. до окончателното изплащане. Ответниците са осъдени да заплатят и сумата от 350 лева, представляваща направени от ищцата разноски.

Образувано е по въззивна жалба на Г. С. К.-ЧСИ с рег. №924, подадена в законоустановения срок на 28.02.2022 год. Жалбоподателят обжалва изцяло постановеното решение, като неправилно и незаконосъобразно. Оспорва като недължимо уговореното между ищцата и процесуалния й представител възнаграждение, тъй като приема, че има характера на допълнително възнаграждение, поради факта,че е налице предходно 1 упълномощаване отново за обжалване Постановление на ЧСИ. Моли съда да отмени решението и да се отхвърлят изцяло исковите претенции.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК Т. П. Т. подава отговор на въззивната жалба, като оспорва основното възражение на въззиваемия, че се претендира допълнително възнаграждение, което не се следва, като неотносимо към настоящия спор. Моли съда да отхвърли въззивната жалба като неоснователна и недоказана и да потвърди като правилно и законосъобразно първоинстанционното решение. Претендира и разноски.

Жалбата е процесуално допустима, подадена в срок, от легитимирана страна в процеса и против акт, подлежащ на разглеждане по реда на въззивното производство и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, обаче,въззивният съд намира, че същата е неоснователна.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи за приложението на императивни материалноправни норми.

Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а досежно неговата правилност съдът намира подадената въззивна жалба за неоснователна, поради следните съображения:

По възражението за недължимост на сумата, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, доказателствената тежест по иска с правно основание чл. 441, ал. 1 ГПК вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, чл. 74, ал. 1 и чл. 37, ал. 3 ЗЧСИ е за ищеца. Съгласно чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ, частният съдебен изпълнител отговаря за вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност. Следователно по своята правна същност професионалната отговорност на частния съдебен изпълнител, респективно - и на помощник-частния съдебен изпълнител, за обезщетяване на вреди от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение е деликтна - чл. 441 ГПК. Тя може да бъде ангажирана доколкото са налице предпоставките, установени в нормата на чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. освен установяване на процесуалната незаконосъобразност на действията (или бездействията) на съдебния изпълнител/помощник-частния съдебен изпълнител, трябва да бъде установено, че в причинна връзка от тях са настъпили претендираните от ищеца вреди.

Вината се предполага до доказване на противното - чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Ето защо, за да е възникнало спорното право за обезщетяване на ищеца, последният следва да докаже факти, които се субсумират под хипотезата на деликта - противоправно поведение (неправомерни действия и/или бездействия на ЧСИ, респективно - на ПЧСИ), имуществена вреда в размер, наличие на пряка причинно - следствена връзка между противоправното поведение и настъпилата вреда, причинена при дейността на ЧСИ, респективно - на ПЧСИ.

Установяването на тези правопораждащи факти следва да се извърши от ищеца в условията 2 на пълно и главно доказване. В тежест на ответника е да обори презумпцията за вина и да докаже своите възражения. (Решение № 1244 от 18.02.2022 г. по гр. д. № 46176/2021 г. на СРС, Решение № 12679 от 14.11.2022 г. по гр. д. № 66799/2021 Г. на СРС).

В процесния случай, действието, което е осъществено незаконосъобразно е наложена изпълнителната глоба, която също е част от принудителното изпълнение и в разглеждания случай нейната незаконосъобразност е установена с влязло в сила съдебно решение на СГС.

Въззивният съд споделя становището на първата инстанция, че във връзка с така отмененото като незаконосъобразно действие на ПЧСИ, последният, респ. и ЧСИ отговарят към ищцата за претърпени вреди. Осъществена е първата предпоставка от фактическия състав за ангажиране отговорността на ЧСИ и ПЧСИ.

Представените и преценени в съвкупност писмени доказателства установяват както причинената вреда, така и причинно следствената връзка между последната и незаконосъобразните действия на ПЧСИ. Видно от приложеното към настоящото дело в.гр.д. №1061/2020 г. по описа на СГС и препис от изп.дело №20199240401239 по описа на ЧСИ Г. К., рег. №924, ищцата – въззиваема е направила разходи в размер на 300 лева, заплатен адвокатски хонорар, 48 лева такса към ЧСИ за администриране на делото, 25 лева държавна такса по жалбата.

По възражението за уговорено допълнително възнаграждение.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че ищецът не следвало да заплаща допълнително възнаграждение на адвоката си за производство по обжалване акт на съдебния изпълнител. Всички действия на процесуалния представител насочени към инстанционен контрол са основание за заплащане на отделно възнаграждение.

Пълномощните, които противопоставя жалбоподателя за обосноваване на твърдението си се отнасят за различни актове на съдебния изпълнител. Ищцата е упълномощавала процесуалния си представител във връзка с обжалването и процесуалните действия спрямо всяко конкретно действие и всеки конкретен акт на съдебния изпълнител. Нещо повече, регламентацията на адвокатските възнаграждения, съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за Минималните размери на адвокатските възнаграждения, разделя хипотезите, при които такова възнаграждение се дължи. Видно, първо е предвиден размера на възнаграждението, когато се осъществява цялостно процесуално представителство, защита и съдействие, а след това в последната точка 5 на чл.10 е посочен размера за обжалване отделни, конкретни действия на частния съдебен изпълнител. Следователно, няма пречка такова да е уговорено и заплатено от ищцата.

По възражението за липса на солидарност. Възражението на жалбоподателя, че не е налице солидарна отговорност с помощник ЧСИ за заплащане на процесното вземане съдът също намира за неоснователно. Съгласно чл. 36, ал. 1 от Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ) частният съдебен изпълнител може да овласти един или повече помощник-частни съдебни изпълнители. Според чл. 37, ал. 1 от ЗЧСИ, помощник-частният съдебен изпълнител може да извършва съгласно указанията на частния съдебен изпълнител всички действия от неговата компетентност, а според, ал. 2 на същия член помощник3 частният съдебен изпълнител използва служебния архив и печата на частния съдебен изпълнител, като прибавя към подписа си допълнението "помощник". Разпоредбата на чл.

37, ал. 3 ЗЧСИ предвижда, че за вредите от неизпълнение на задълженията на помощникчастния съдебен изпълнител частният съдебен изпълнител отговаря солидарно с него.

(Решение № 6531 от 27.04.2023 Г. по гр. д. № 74325/2021 г. на СРС, Решение № 12679 от 14.11.2022 г. по гр. д. № 66799/2021 Г. на СРС).

По настоящото дело безспорно е установено, че процесното постановление е издадено от помощник ЧСИ М. П. Л..

Предвид гореизложеното съдът счита, че предявените пасивно субективно съединени главни осъдителни искове с правно основание чл. 441 ГПК вр. чл. 45 ЗЗД вр. чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ вр. чл. 37, ал. 3 ЗЧСИ са изцяло основателни и доказани, респ. подадената срещу тях въззивна жалба неоснователна, поради което следва да бъде уважена.

По отношение на разноските, при този изход на делото на въззиваемата следва да се заплатят направените в двете инстанции разноски, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение, като в тази връзка е приложен списък с разноски по чл.80 ГПК към отговора на въззивната жалба. Видно от последния, на основание чл.38, ал.1,т.2 ЗА процесуалният представител е предоставил безплатна правна помощ, като в този случай същото е възможно да е под установения в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. минимум за съответния вид дело. Претендираната с въззивната жалба сума е в размер 300 лева.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №4807 от 16.12.2021 год. по гр.д. №5271/2021 год. по описа на СРС, 128 състав, с което са осъдени Г. С. К.-ЧСИ с рег. №924, ЕГН **********, ЕИК****, с адрес: гр. София, бул. **** и М. П. Л., ЕГН**********, с адрес: гр. София, ж.к.

„Сердика“, бл.**** да заплатят солидарно на Т. П. Т. , ЕГН**********, със съдебен адрес: гр. София, бул. **** сумата от 273 лева, представляваща обезщетение за нанесени й имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от извършено незаконосъобразно действие от страна на помощник ЧСИ М. П. Л. във връзка с издадено Постановление за налагане на глоба от 07.01.2020 г. по изп.дело №20199240401239, отменено с Решение №1533/16.02.2020 г. по ч.гр.д. №1061/2020 г. по описа на СГС, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 30.07.2021 год. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА Га. С. К.-ЧСИ с рег. №924, ЕГН **********, ЕИК****, с адрес: гр.

София, бул. **** и М. П. Л., ЕГН**********, с адрес: гр. София, ж.к. „Сердика“, бл.**** да заплатят солидарно на Т. П. Т. , ЕГН**********, със съдебен адрес: гр. София, бул. **** сумата от 300 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за двете инстанции.

4

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5