Решение № 6219 от 08.04.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6219 гр. София, 08.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20241110120794 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 310 и сл. вр. с чл. 124 от ГПК .

Образувано е по искова молба на Г. А. Л., с ЕГН: **********, подадена чрез процесуалния му представител – адв. А. А. срещу „България еър“ АД, с ЕИК: 000633828, с която се иска: 1/ да бъде признато за незаконно уволнението на Г. А. Л., извършено със заповед № 047-Ч-955/26.03.2024 г., връчена на 28.03.2024 г., и същото да бъде отменено; 2/ Г. А. Л. да бъде възстановен на заеманата длъжност „летец, пилот, командир на самолет“, отряд А-320, дирекция „Летателна експлоатация“ при „България еър“ АД при условията от преди уволнението и 3/ да бъде осъден „България еър“ АД да заплати на ищеца обезщетение за оставането му без работа в периода от 28.03.2024 г. до 28.09.2024 г. в размер на 38 746.32 лева / 6 месеца по 6457.72 лева/. В открито съдебно заседание, проведено на 22.10.2024 г. искът е увеличен до сумата от 44 188,32 лева / 6 месеца по 7364.72 лева/ .

Претендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че ищецът е работил по трудово правоотношение /ТПО/ при ответника въз основа на трудов договор № 325 от 25.05.2015 г., считано от 01.06.2017 г. като заемал длъжността „летец, пилот, командир на самолет“, отряд А-320, дирекция „Летателна експлоатация“ с код по НКПД 31537003. Твърди се също, че трудовото правоотношение било прекратено със заповед № 047-Ч-955/26.03.2024 г., връчена на 28.03.2024 г. лично срещу подпис.

Според ищеца обаче заповедта била незаконосъобразна. В тази връзка ищецът на първо място твърди, че бил с безупречна репутация и без налагани наказания, но изненадващо на 28.02.2024 г. работодателят му връчил искане за 1 даване на обяснения по 12 пункта. Ищецът въпреки краткия срок от три дни дал подробни обяснения, но месец по-късно бил извикан в отдела, ангажиран с човешките ресурси, където му било предложено да напусне доброволно, ако ли не – да приеме процесната заповед.

В тази връзка ищецът твърди на първо място, че проведеното спрямо него дисциплинарно производство страда от формални нарушения. Това било така, доколкото в искането за даване на обяснения били вписани едни нарушения, а съгласно заповедта ищеца бил уволнен за други провинения.

Така например ищецът отрича да е извършил нарушения на трудовата дисциплина, свързани с участие в договор за мокър лизинг във Филипините.

Обръща се внимание, че липсва посочване на конкретна заповед за командироване, която ищецът да бил отказал да изпълни. Освен това на ищецът били искани обяснения за заключена тоалетна по време на полет /FB 5664 от 09.02.2024 г./, но същият бил уволнен, както за това, така и за грубо отношение към кабинния екипаж и пътниците, за което обяснения не му били искани.

Поддържа се и че ищецът бил уволнен заради неявяване на работа в два последователни дни, но ищецът поддържа, че в тези дни бил в разрешен отпуск, който работодателят му не съобщил да е прекратил.

На следващо място се твърди, че наказанието уволнение било наложено след изтичане на сроковете по чл. 194 от КТ – т.е. извън двумесечния срок от откриването му. Това било така, доколкото в заповедта изобщо липсвало твърдение, кога ищецът е отказал полет до Филипините.

На последно място ищецът поддържа и че не му били изискани надлежно обяснения за вменените му нарушения съответно предоставеният му срок от три дни за обяснения бил твърде кратък. При налагане на наказанието ответникът не бил съобразил и всички обстоятелства около твърдените нарушения, поради което наказанието не било съответно на евентуално вменените нарушения.

По същество ищецът поддържа, че не е извършил нито едно от вменените му нарушения – като излага подробни доводи в тази връзка.

Посочва, че не бил отказвал участие в полети до Филипините, а поискал единствено разяснения за данъчните формалности, които следва да изпълни за извършване на тази работа. По отношение на заключената тоалетна поддържа, че полетът бил около 10 часа, като тоалетната не била затворена през цялото време, а единствено в кратък момент поради турболенция.

На последно място ищецът поддържа и че се явявал на работа редовно съобразно установеното работно време. Работата на ищеца била преимуществено в изпълнение на полети – като за дните 13.02 и 14.02.2024 г. ищецът нямал възложени курсове. Ползване на отпуски в дружеството се разрешавало чрез електронна платформа. В тази платформа обаче ищецът поддържа, че имал запис за отпуск, който запис впоследствие бил изтрит. Този отпуск освен това бил наложен на ищеца от работодателя, а впоследствие без предупреждение променен.

Поради тези доводи ищецът счита, че не е извършил вменените му 2 нарушения.

С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени.

С исковата молба са представени писмени доказателства.

В срока по чл. 131 от ГПК от ответника „България еър“ АД, чрез юрк.

Здравка Димитрова, е депозиран писмен отговор, с който исковете претенции се оспорват. Посочва се, че действително между страните бил сключен трудов договор № 325 от 25.05.2015 г. По силата на същия ищецът бил назначен на длъжността „летец, пилот, командир на самолет“, отряд А-320.

Посочва се, че действително и трудовото правоотношение било прекратено със заповед № 047-Ч-955/26.03.2024 г. – като се поддържа, че същата била законосъобразна, а възраженията на ищеца били неоснователни.

Твърди се на първо място, че заповедта била издадена от компетентни лица – представляващи ответното дружество. При издаването й била спазена процедурата по чл. 193 от ГПК – като на ищеца надлежно били изискани обяснения – с две покани – съответно му бил даден достатъчен срок да ги предостави съгласно практиката на ВКС.

Ответникът поддържа и спазване на сроковете за налагане на наказанието – като нарушенията на трудовата дисциплина са станали известни на изпълнителния директор и прокурист на дружеството посредством докладна записка от 20.02.2024 г.

По отношение на конкретните вменени нарушения се поддържа, че същите били действително осъществени от ищеца.

В тази връзка се разяснява, че ищецът като командир на самолет А 320 отказал да изпълнява полети по договор за лизинг с филипинска авиокомпания. Отказът касаел полети в периода м. януари и м.февруари 2024 г. като бил направен устно пред директор дирекция „Летателна експлоатация“ И. К., а ищецът не дал аргументи за отказа си. Последният бил грубо нарушение на трудовата дисциплина – предвид чл. 3, ал.1 от допълнително споразумение от 30.06.2020 г. към трудовия договор на ищеца. Ищецът освен това отказал да попълни и необходимите формуляри с лични данни, които били нужни, за да получи разрешение да изпълнява полети до Филипините. Така ищецът възпрепятствал нормалната дейност на ответното дружество и станал предпоставка за евентуално ангажиране на имуществената му отговорност пред съконтрахент – ако не успее да изпълни договора си за лизинг. Поради това и нарушението било достатъчно тежко да обоснове налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.

Неоснователни били и възраженията на ищеца срещу второто вменено му нарушение. Така според рапорт на старшия стюарт именно по заповед на ищеца предната тоалетна по време на полета до Шри ланка на 09.02.2024 г. била затворена през целия полет. Това накърнило правата на пътниците и създало недоволство и неудобство. Посоченото поведение се отразило негативно върху доброто име на авиокомпанията.

След полета от Шри ланка ищецът следвало да се яви на работа на 12.02.2024 г., но не сторил това. Поради тази причина служители от отдел 3

„Персонал“ се свързали с него, но ищецът не се явил на работа и на 13.02.2024 г. и на 14.02.2024 г. – като не бил подал своевременно молба за отпуск за тези дати. Посочва се, че съответната електронна система, на която се позовава ищецът не била за разрешаване на отпуск, а имала предназначение за планиране на полетите. Ищецът бил разпланиран от полети за съответните дати, но това не означавало, че е в отпуск – тъй като отпуск се разрешавал по друг ред и правила.

С тези аргументи се иска отхвърляне на претенциите.

При условията на евентуалност ако исковете бъдат уважени се прави възражения за прихващане – с изплатено на ищеца обезщетение по чл. 224, ал.

1 от КТ – в размер на 24 908.35 лева.

С отговора са представени писмени доказателства.

От ищеца е представено допълнително становище, в което поддържа, че не дължи връщане на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск, доколкото същото се дължало поради прекратяване на трудовия договор независимо от уволнението.

В хода на производството по делото е разпитан свидетел – служител на ответника – И. К. К.

Приети са съдебно счетоводна експертиза с вх. № 303889/27.09.2024 г. и съдебна компютърно техническа експертиза с вх. № 328893/17.10.2024 г.

В открито съдебно заседание, проведено на 25.03.2025 г. ищецът редовно призован – се явява лично и с адв. А.. Последният поддържа исковата молба и иска същата да бъде уважена. Претендира разноски.

Процесуалният представител на ответната страна излага доводи за неоснователност на претенциите и иска същите да бъдат отхвърлени.

Претендира разноски.

От страните по делото в даден от съда срок са постъпили писмени бележки.

Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

Страните по делото не спорят, че ищецът е работил по трудово правоотношение при ответника като е бил назначен на длъжността „летец, пилот, командир на самолет“, отряд А-320, дирекция „Летателна експлоатация“, с код по НКПД 31537003 и място на работа гр. София, авиокомпания „България еър“ АД – по силата на трудов договор № 325/25.05.2015 г. Между страните е подписано и допълнително споразумение към трудовия договор – под № 345/30.06.2020 г.

Съгласно трудовия договор /чл. 5/ работодателят има право да договаря слижителят временно да изпълнява полети за друг авиопревозвач. В този случай служителят договаря допълнителни условия с работодателя като ако не се стигне до споразумение служителят може да откаже да работи по такъв договор.

4

Според чл. 7 от ТД служителят е длъжен да се явява съгласно графика за полет и да изпълнява изискванията на Ръковдството за провеждане на полети /РПП/. Съгласно договора служителят имал право на минимум 8 сводобни дни всеки месец плюс празниците по чл. 154 от КТ – като свободните дни можело да бъдат намалени на 6 дни, но срещу заплащане. Уредени са и дни годишен отпуск съгласно летателните часове.

Видно от длъжностната характеристика /т. 1.1/ летецът е длъжен да дава резерв в дома си или друго, установено от авиокомпанията място, като е на разположение с включен телефон като изпълнява разпорежданията на „ръководител смяна“. При необходимост пилотът изпълнява и други задачи, възложени от директор дирекция „Летателна експлоатация“.

Подписано е допълнителното споразумение от 30.06.2020 г. като съгласно същото мястото на работа на служителя е в гр. София, авиокомпания „България ер“ АД. Съгласно чл. 5, ал. 1 от документа служителят е длъжен да се явява съгласно грфика си за полети.

От своя страна чл. 3 предвижда, че работодателят има право да договаря слижителят временно да изпълнява полети за друг авиопревозвач.

Служителят, изпълнявайки полетите предмет на договорите за мокър лизинг, изпълнява трудовите си задължения към работодателя по настоящия договор.

Евентуален отказ на служителя да изпълнява полети, предмет на такива договори, представлява тежко нарушение на трудовата дисциплина.

С допълнително споразумение от 15.03.2023 г. основната заплата е увеличена на 5800 лева, като са увеличени и командировъчните пари.

Видно от заповед № 047-Z-955/26.03.2024 г. на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ – съобразно чл. 190, ал. 1, т. 2 и т. 7 от КТ вр. с чл. 187, ал. 1, т. 1 пр. трето, т. 3, предл. 1-во, т. 7 и т. 10 КТ и чл. 195, ал. 1, чл. 188, т. 3, чл. 189 от КТ – за следните три нарушения: