Определение № 929 от 26.03.2026, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 929 гр. София, 26.03.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емилия Василева

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова като разгледа докладваното от Емилия Василева Касационно търговско дело № 20258002902265 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. И. Т. чрез адвокат Г. Й. Й. срещу решение № 579 от 08.05.2025 г. по в. гр. дело № 2921/2024 г. на Апелативен съд - София, VII въззивен граждански състав в частта, с която е потвърдено решение № 1745 от 22.03.2024 г., поправено с решение № 5381 от 02.10.2024 г., двете постановени по гр. дело № 969/2022 г. на Софийски градски съд, I-15 състав, в частта, с която са отхвърлени предявените от К. И.

Т. срещу ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за разликата над 30 000 лв. до пълния претендиран размер 60 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 08.08.2021 г., и разликата над 3 098,89 лв. до 6 197,78 лв. – обезщетение за имуществени вреди от същото ПТП, ведно със законните лихви върху сумите.

Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В приложено към касационната жалба съгласно чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК изложение касаторът поддържа становище за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, както и се позовава на очевидна неправилност на решението в обжалваната част на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК:

1. Следва ли съдът при мотивиране на решението си да обсъжда всички 1 доказателства в тяхната взаимовръзка и цялост или е достатъчно да приеме изводите си единствено въз основа на част от събраните доказателства? – противоречие с решение № 200/23.12.2019 г. по гр. д. № 3779/2018 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 327/03.04.2017 г. по гр. д. № 2119/2016 г. на ВКС, ГК, IV г. о.

2. Следва ли съдът да възприема безкритично заключението на вещото лице? – противоречие с решение № 120/31.07.2018 г. по гр. д. № 2908/2017 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 115/02.06.2014 г. по гр. д. № 163/2014 г. на ВКС, ГК.

3. Длъжен ли е решаващият съд да обсъди в мотивите си всички събрани по делото доказателства и всички доводи на страните или може да направи това избирателно? – противоречие с решение № 139/17.07.2019 г. по гр. д. № 4375/2018 г. на ВКС, ГК, III г. о., решение № 60171/24.06.2021 г. по гр. д. № 3431/2020 г. на ВКС, ГК, III г. о., решение № 77/30.05.2017 г. по гр. д. № 2956/2016 г. на ВКС, ГК, IV г. о.

4. Следва ли съдът при оценка на заключението да изложи подробни и ясни мотиви, или е достатъчно единствено да се позове на същото? – противоречие с решение № 10/09.02.2022 г. по гр. д. № 1921/2021 г. на ВКС, ГК, III г. о., решение № 50159/08.03.2023 г. по т. д. № 1218 / 2021 г. на ВКС, ТК, II т. о.

Ответникът ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, гр. София чрез процесуален представител юрисконсулт А. И. П. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като от една страна поставените от касатора въпроси засягат правилността на постановения съдебен акт и практически не могат да съставляват основание за допускане до касационен контрол, а от друга страна съдът е изложил мотиви по аргументите във въззивната жалба, като е обсъдил експертното заключение, както и защо същото се възприема за правилно, поради което не е допуснато нарушение на практиката на ВКС. Поддържа становище, че обжалваният съдебен акт е правилен, като въззивният съд се е съобразил с всички събрани по делото доказателства.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е редовна от външна страна – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съдържанието й отговаря на разпоредбата на чл. 284 ГПК.

Предвид влязлото в сила решение на Софийски градски съд в частите, с които исковете с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени и имуществени вреди при 2 настъпване на процесното застрахователно събитие са уважени за сумите съответно от 30 000 лв. и 3 098,89 лв., Апелативен съд - София се е позовал на силата на пресъдено нещо относно основанието /правопораждащите спорните материални права юридически факти/ на предявените осъдителни искове.

Съдебният състав е констатирал наличието на валидно застрахователно правоотношение между страните по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, на противоправно деяние от страна на водача на товарен автомобил „Мерцедес“ с рег. № СО 0888 ВН, управляван от водача Б. Л. Б. реализирано на 08.08.2021 г. ПТП по негова вина, и на причинно-следствена връзка между процесното ПТП и причинените неимуществени и имуществени вреди на пострадалата.

Въз основа на заключението на съдебната автотехническа експертиза и събраните свидетелски показания въззивната инстанция е установила следния механизъм на настъпилото ПТП: на 08.08.2021 г. около 9.20 часа в гр. София, при слънчево време и добра видимост, по ул. „Банско шосе“ към бул. „Европа“ се е движел товарен автомобил „Мерцедес“ с рег. № СО 9888 ВН, управляван от Б. Б.. На кръстовището водачът спрял автомобила на стоп-линията в лентата за ляв завой. Виждайки автомобил, който му прави знак, че ще го пропусне да премине, и при преценка, че приближаващият лек автомобил „Опел“ е далече и ще успее да премине преди него, водачът Б. Б. предприел маневра за ляв завой, за да навлезе в дясната лента за движение по бул.

„Европа“ посока Божурище. Съсредоточил вниманието си върху пешеходците, пресичащи бул. „Европа“ по пешеходната пътека и не наблюдавал движението на л. а. „Опел“. От своя страна водачът на л. а.

„Опел“ имал възможност да вижда тръгващия и навлизащия в платното за движение на бул. „Европа“ товарен автомобил „Мерцедес“, но придвижвайки се със скорост 40 км/ч при ограничение 30 км/ч, не успял да реагира своевременно и се ударил в препречилия пътя товарен автомобил.

Въз основа на представената медицинска документация и съдебномедицинска експертиза, въззивният съд е приел, че в резултат от процесното ПТП ищцата е получила следните травматични увреждания: фрактура на ацетабулума вдясно, фрактура на три ребра в лява гръдна половина, травма на лява коремна област и разкъсно-контузна рана на главата вдясно - фронтално. Фрактурата на ацетабулума е довела до трайно затруднение в движенията на десен долен крайник за период по-голям от 30 дни, а останалите увреждания реализирали медико-биологичния признак за временно разстройство, неопасно за живота. В периода 08.08.2021 г. 23.08.2021 г. ищцата е била настанена за болнично лечение в УМБАЛСМ „Н.

И. Пирогов“ ЕАД, като на 18.08.2021 г. й е била извършена оперативна интервенция - открита репозиция на фрактурата на ацетабулума с поставяне на остеосинтеза с две реконструктивни плаки и винтове. От заключението на вещото лице съдът е установил, че срокът на зарастване на този тип фрактури след оперативно лечение е около 60 дни, а пълното възстановяване и завръщане към нормалните дейности от ежедневието и активното спортуване 3 се постига обикновено към 12-тия месец след операцията. В открито съдебно заседание вещо лице д-р Б. Е. К. е посочило, че 4-месечен период на легло е по-дълъг от нормалното за оперирана фрактура. По отношение на фрактурите на ребрата е посочено, че същите зарастват за период от поне 6 седмици.

Контузията в лява коремна област и разкъсно-контузната рана в дясна фронтална зона на главата са увредили здравето на ищцата в лека степен, при период на възстановяване 14-21 дни. От проведения преглед на ищцата въззивната инстанция е приела за установено, че К. Т. е със самостоятелна походка, без помощни средства и накуцване, самостоятелен стоеж. Клякането й е ограничено до 90° в дясна тазобедрена и коленна става с болка в крайна фаза, като не се очаква подобрение занапред. Активните и пасивни движения в дясна тазобедрена става са болезнени и в отклонение от нормата по отношение на сгъване, вътрешна и външна ротация. Въззивната инстанция е съобразила, че са налице данни за пълна консолидация на фрактурата и възстановяване на всички анатомични параметри на тазобедрената става, като е възможно развитие на постоперативна артроза на ставата, както и почти сигурна оперативна интервенция за имплантиране на изкуствена тазобедрена става.

По отношение на психичното състояние на ищцата въззивният съд е обсъдил заключението на комплексна съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза, изготвено от вещи лица д-р Е. Н. М.

/психиатър/ и А. П. А. /клиничен психолог/, и е приел за установено, че след процесното ПТП ищцата е развила реактивно психично разстройство: първоначално остро стресово разстройство, по-късно – отчетливо посттравматично стресово разстройство, а към момента на прегледа през м. септември 2023 г. – протрахирана депресивна адаптационна реакция с тенденция за хронификация към смесено тревожно-депресивно разстройство.

Констатирани са значителни когнитивни нарушения във функционирането й, които вероятно се дължат на органични увреждания на мозъка от преживяната травма. Посочено е, че за възстановяването й са необходими психотерапевтични и медицински мерки, като е възможно да не се възстанови напълно.

От показанията на свидетеля С. Д. съдебният състав е установил, че след изписването на ищцата от болницата дъщеря й започнала да се грижи за нея. През първите 4 месеца ищцата не можела да се изправи, била на легло, нуждаела се от помощ за обслужването си, впоследствие започнала да се придвижва с патерици, провела рехабилитация, постоянно приемала болкоуспокояващи, страхувала се да шофира.

По отношение на инвокираното от страна на застрахователното дружество възражение за съпричиняване въззивният съд е приел същото е основателно. Съдебният състав, като се е позовал на заключението на САТЕ, е формирал решаващия си извод, че вина за настъпване на процесното ПТП носят поравно и двамата водачи на МПС, участвали в него. Приел е, че от една страна, водачът на т. а. „Мерцедес“ при даден знак от водач на спрял лек 4 автомобил неправилно е преценил, че ще успее да завърши маневра ляв завой, без да съобрази движещия се л. а. „Опел“, а от друга страна, водачът на л. а.

„Опел“, макар да е имал техническата възможност да види потеглящия товарен автомобил „Мерцедес“ и при опасна зона за спиране от 24,5 м. при скорост 40 км/ч да спре и да предотврати удара, не е реагирал своевременно и не е предприел аварийно спиране. Съдът е съобразил и факта, че ищцата е управлявала л. а. „Опел“ със скорост, по-висока от допустимата от 30 км/ч, с което е нарушила чл. 21 ЗДвП. По отношение на възраженията във въззивната жалба, че неправилно вещото лице е определило изминатото разстояние от товарния автомобил на около 14 метра и не е съобразило габаритите на автомобила, съдебният състав е приел, че същите са необосновани, тъй като изчисленията на вещото лице са направени въз основа на техническата документация и ангажираните по делото гласни доказателства.

За да сподели извода на първата инстанция за справедливо обезщетение за неимуществени вреди в размер от 60 000 лв., въззивният съд е взел предвид възрастта на ищцата към датата на ПТП – 54 години, претърпените телесни увреждания, изживяното по време и след произшествието, негативното отражение на случилото й се в психологически и емоционален план, лечебния и възстановителния период, както и прогнозите относно възстановяването й.

Като е отчел определения принос от страна на пострадалата в обем от 50%, въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения иск за неимуществени вреди за разликата над присъдените 30 000 лв. до пълния предявен размер.