Решение № 235 от 22.02.2019, Районен съд - Добрич

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ град

Д., 22.02.2**9 година

В И

М Е Т

О Н А

Н А Р

О Д А

Д.

РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, деветнадесети състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: ДЕНИЦА ПЕТКОВА при секретаря С. Б., като разгледа докладваното от съдия Петкова гражданско дело № 1531 по описа на ДРС за 2**8 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част ІІ, дял І от ГПК:

Образувано е по повод искова молба, подадена от М.Е.Г. с ЕГН ********** ***, чрез упълномощения адвокат Д.Ч., с която срещу „** център – Д.” ЕООД с ЕИК ** със седалище и адрес на управление: гр. Д., бул. „П.Х.” №**, представлявано от В.Ц.-Т., е предявен иск по чл.200, ал.1 от Кодекса на труда във връзка с чл.49 във връзка с чл.45 от Закона за задълженията и договорите за осъждането на ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 8 000 лева, представляваща стойността на причинените неимуществени вреди (претърпените ** и **) в резултат на настъпила на 29.**.2**8г. трудова злополука в сградата на „** център – Д.” ЕООД, при която ищцата при изпълнение на трудовите си задължения като ** ** получила ***, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба (12.04.2**8г.) до окончателното изплащане на вземането. Претендират се сторените по делото разноски.

В исковата молба са наведени следните твърдения: по силата на трудов договор от **г., сключен с ответника „** център – Д.” ЕООД, ищцата М.Е.Г. е била назначена на длъжността „** **”.

Трудовата злополука е възникнала при следните обстоятелства: На 29.**.2**8г., около ** ч. в ** в сградата на „** център – Д.” ЕООД в гр. Д. пристигат мъж, жена и дете за изследвания на последното - ***. При посочените изследвания ищцата обяснила на клиентите, че е за предпочитане вземането на кръв да стане през вената на детето, защото с едно убождане вероятно ще се напълнят всички епруведки. След направеното предложение майката на детето настоявала вземането на кръв да стане през пръста на детето.

Ищцата не настоявала повече манипулацията да бъде извършена през вената на детето и предприела действия, с които да извърши това през пръста на детето.

Ищцата подготвила епруведките за капилярна кръв общо три броя, за да предприеме убождане на пръста на детето. Последното започнало да ***, което затруднило образуването на капки кръв, за да се напълнят епруведките. За да потече кръвта, ищцата предприела масажиране на убодения пръст, за да бъде взета кръвта. В състояние на *** Колежка на ищцата - ***. предложила помощ при вземането на кръвта и завършила предприетите манипулации. След приключване на манипулацията за вземане на кръв на детето, около 30 минути след това на вратата на работното помещение се почукало. Ищцата излязла и разпознала майката на детето з.с.м.и лице от мъжки пол - бащата на детето Н.М.Н. - до нея. Н.Н. *** - М.Н. и Р. Г., към които също лицето отправило ***. Ударът предизвикал **. Ищцата ** **, след което същата била отведена и хоспитализирана в Отделение по неврохирургия при „МБАЛ – Д.” АД за периода от 29.**.2**8 г. до 05.**.2**8 г. От отделението по неврохирургия на ищцата била издадена епикриза с окончателна диагноза: „***”.

След приложената терапия ****

След проведени прегледи от общопрактикуващ лекар и от ЛКК при МБАЛ Д. се констатирало продължаване на ***. Болничният лист бил продължен за нови 30 дни от 08.**.2**8г. до 06.**.2**8 г. с домашен - амбулаторен режим на лечение, съгл. болничен лист № ***/07.**.2**8 г., изд. от „** център – Д.” ЕООД - ЛКК.

По случая било образувано досъдебно производство № 129/2**8 г. по описа на I- во РУ на МВР - Д..

С декларация за трудова злополука вх.№ ***/07.02.2**8 г. работодателят е уведомил ТП на НОИ - Д. за злополука със служителя М.Е.Г. на 29.**.2**8 г. След извършено разследване на трудовата злополука, резултатите са обективирани в Протокол № ***/27.02.2**8 г. на комисия при ТП на НОИ.

С разпореждане № **/06.03.2**8 г., връчено на ищцата на 08.**.2**8 г. на основание чл. 60, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване, декларираната злополука вх.№ **/07.08-2**8 г. от осигурителя „** център – Д.” ЕООД, станала с М.Е.Г. на 29.**.2**8 г., е приета за трудова с мотива, че внезапното увреждане на ***, чрез които тя се изпълнява.

Като последица от инцидента на работното място, ищцата изпитала *** Този инцидент е предизвикал у ищцата и **** В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който е изразил становище за неоснователността на предявения иск, поради което моли за неговото отхвърляне. Претендира разноски.

Възраженията на ответника „** център – Д.”

ЕООД произтичат от следните обстоятелства: действително ищцата е била служител на ответника към датата на настъпване на увреждането (29.**.2**8г.), което било признато за трудова злополука. Не оспорва вида на претърпяното от ищцата увреждане, нито продължителността на проведеното лечение. Оспорва размера на претендиранoто обезщетение. Ищцата не се е възползвала от правото си на два контролни прегледа в неврохирургичния кабинет на „МБАЛ-Д.” АД в следващите 30 дни след дехоспитализацията, което показвало, че състоянието й не е изисквало квалифицирана лекарска помощ. На ищцата били издадени болнични листи за временна неработоспособност при режим „домашен-амбулаторен”, който бил най-лекият след режима „свободен”. Наличието на посочения режим на временна неработоспособност по никакъв начин не е ограничило ищцата да води обичайния си начин на живот след инцидента. Същата е участвала в заниманията на *** клуб „Т.”, който обичайно посещава. Присъствала е на събиране в ресторант на членовете на клуба, проведено на 17.**.2**8 г. Пътувала е със семейството си до И. и Ф., като част от пътуването е осъществено в срока на временната неработоспособност, който изтича на 06.**.2**8 г. Снимки от тези занимания са публикувани в социалната мрежа Ф. В профила си ищцата е отбелязала местоположението си в гр. Ф. на 05.**.2**8г., а на 07.**.2**8 г. в гр. Т., Ф. Посетила е М. и С. Т.. С предприетото пътуване ищцата е нарушила предписания режим по болничните листи. Изложените обстоятелства сочат, че с изключение на времето на хоспитализацията не може да се приеме наличието на продължителни и интензивни * ** и **. Социалната активност на ищцата показва липса на „***”, както се твърди в исковата молба.

Причинените на ищцата ** ** са били с висока интензивност само през първите няколко дни от хоспитализацията, след което са започнали да отшумяват.

Характерът на увреждането е такъв, че не предполага трайно или бъдещо ***. Не е налице значително накърняване на личния интегритет и възможности на лицето.

Необосновано е твърдението в исковата молба за ***. За времето, през което ищцата е ползвала отпуск при временна неработоспособност, с изключение на първите три работни дни, същата е получавала парично обезщетение в размер на 90 на сто от среднодневното си брутно трудово възнаграждение за целия срок до възстановяването на работоспособността (чл. 41, ал. 1 КСО). Оспорва се твърдението в исковата молба, че ищцата изпитва ***.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „** център – Д.” ЕООД е направил искане с правно основание чл.219, ал.1 и ал. 3 от ГПК за привличане на трето лице помагач на негова страна, като е предявен и обратен иск. С Определение от 25.05.2**8г. по настоящото дело ДРС е конституирал в качество на трето лице помагач на страната на ответника Н.М.Н. с ЕГН ********** *** (прекият причинител на деянието) и е приел за съвместно разглеждане обратния иск, предявен от ответника против третото лице помагач.

В обратната искова молба са наведени следните твърдения: обратният иск е заявен при условията на евентуалност - в случай, че бъде уважен изцяло или частично главният иск на М.Е.Г., то „** център – Д.” ЕООД желае Н.М.Н. да бъден осъден да му заплати сумата, за която ** център – Д.” ЕООД е осъден с осъдителното решение. Сочи се, че съгласно чл. 54 от ЗЗД лицето, което отговоря за вреди причинени виновно от другиго, има регрес против него затова, което е платил.

Н.М.Н. е получил препис от обратната искова молба, ведно с приложенията към нея, на 04.08.2**8г. Едномесечният срок по чл.

131 от ГПК е с начало 1.09.2**8г. (вместо 04.08.2**8г.), когато влиза в сила § 1 от ЗИД на ГПК (обн, Дв,бр. 65 от 7.08.2**8г.), отменящ правилото на член 61, ал.2 от ГПК и край **.10.2**8г. - понеделник, присъствен ден. Следователно депозираният от ответника по обратния иск писмен отговор с вх. рег.

№18761/03.10.2**8г. се явява подаден след изтичане на преклузивния срок по чл.

131 от ГПК, поради което наведените в него възражения не следва да бъдат обсъждани, като преклудирани. В съдебно заседание чрез процесуален представител Н.Н. моли за отхвърляне на предявения иск с твърдения за прекомерност на претендираното обезщетение. Навежда твърдение за съпричиняване от страна на ищцата – при вземането на кръв същата се е ***.

Д. районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният главен иск черпи правното си основание от разпоредбата на чл. 200 от КТ във вр. с чл. 52 от ЗЗД и чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД. Предявеният обратен иск е с правна квалификация чл. 54 от ЗЗД във вр. с чл. 200 от КТ.

Исковете са предявени от и против надлежна страна, поради което същите са допустими.

По делото не е спорно, че между страните е съществувало трудово правоотношение, възникнало от трудов договор от **г., по силата на който ищцата е заемала длъжността „** **”. Не се спори също, че на 29.**.2**8г. ищцата е претърпяла описаното в исковата молба увреждане, квалифицирано като трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО с разпореждане № ** от 06.**.2**8г, на длъжностното лице при НОИ, ТП – Д.. Няма данни разпореждането да е обжалвано от страните по реда на чл.117 от КСО, респ. влязло е в сила. Разпореждането има характер на индивидуален административен акт относно наличието или не на трудова злополука и представлява официален удостоверителен документ по смисъла на чл. 179, ал.1 от ГПК за съдържащите се в него факти с обвързваща съда материална доказателствена сила относно положителния факт на трудовата злополука, като елемент от фактическия състав на чл. 200 от КТ. В мотивната част на разпореждането е посочено, че внезапното увреждане на ** на пострадалата, изразяващо се в ***

От представената от ищцата медицинска документация (епикриза, амбулаторни и болнични листове,) се установява, че за времето от 29.**.2**8г. до 05.**.2**8г. същата е била хоспитализирана в Отделението по неврохирургия при МБАЛ Д. АД, като за периода от злополуката до 06.**.2**8г. е била в отпуск поради временна неработоспособност.

Според заключението на вещото лице ** В.Д., обсъдил представената по делото медицинска документация, на 29.**.2**9г. вследствие на инцидента М.Г. е получила следните увреждания: **** Съдът изцяло кредитира заключението на съдебно-медицинската експертиза, неоспорено от страните, като пълно, обективно и компетентно изготвено, кореспондиращо и с останалите писмени и гласни доказателства по делото.

По искане на ищцата по делото са събрани гласни доказателства, като са разпитани водените от нея свидетели м.с.н.

(*** със страните), А.Г.Г. (*** на ищцата, поради което неговите показания на основание чл. 172 от ГПК следва да се ценят в съвкупност с всички останали доказателства, с оглед неговото евентуално пристрастие) и С. Й. К. (** със страните).

Свид. Н. споделя, че е *** на М.Г..

Свидетелката не е пряк очевидец на инцидента, при който ищцата на 29.**.2**8г. е пострадала в ** на ** център – Д.” ЕООД. Малко преди случилото се М.Г. вземала кръв от **-годишно дете, което **. Свидетелката споделя, че почти всички деца ***.

Свидетелката довършила манипулацията вместо ищцата, тъй като майката на детето вдигнала скандал. Непосредствено след случилото се свидетелката излязла в коридора и видяла М.Г. да *** Свидетелката го попитала какво прави, като мъжът ***. Мъжът продължил да ***М.Г.. Скоро си тръгнал, като свидетелката се обадила на охраната. Непосредствено след инцидента ищцата била много ****