Определение № 1593 от 29.06.2023, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1717/2023
- Вид
- Определение № 1593
- Подписан
- 29.06.2023
- В сила
- 29.06.2023
- Състав
- Стефка Тодорова Михова, Николай Колев Стоянов, Борис Димитров Илиев
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.130 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал.1, предл.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1593 гр. Пловдив, 29.06.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Стефка Т. Михова
Членове:
Борис Д. Илиев
Николай К. Стоянов като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20235300501717 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.130 от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба на Д. И. Д., ЕГН **********, чрез пълномощника му по делото адвокат Д., против Определение № 6865 от 15.06.2023г., постановено по гр. д. №5672/2023г. на Районен съд- Пловдив, с което е върната исковата молба на Д. И. Д. против „Файненшъл България“ ЕООД, в частта по предявения установителен иск – за прогласяване нищожност на сключен между страните договор за поръчителство № ** от 14.08.2020 г. и е прекратено производството по гражданско дело № 5672 по описа за 2023 г. на Районен съдПловдив, XXI гр.с. в тази част. В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение, като се иска отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба на Д. И. Д. против „Файненшъл България“ ЕООД. Предявени са обективно кумулативно съединени искове за установяване нищожност на сключен между страните договор за поръчителство от 14.08.2020 г., както и частичен осъдителен - за присъждане на сумата от 50 лева – част от 850 лева – недължимо платена по нищожния договор като възнаграждение за поръчителя, ведно със законната лихва. С обжалваното в настоящото производство определение първоинстанционният съд е приел, че ищецът няма интерес от исканото прогласяване на нищожност на договор за поръчителство № ** от 14.08.2020 г. След като от ищеца е 1 извършено изцяло плащане по договора , то е налице друг, по – ефективен и цялостен път на защита, чрез предявяване на иск по чл.55 ЗЗД, чрез който адекватно и пълно да упражни правата си. По така изложените съображения съдът е приел, че предявеният иск е недопустим, поради което е прекратил производството по делото досежно предявения установителен иск.
Така постановеното определение е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал.1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение, когато има интерес от това. Искът за прогласяване нищожност на договор на основание чл.
26, ал.1, предл.1 от ЗЗД като противоречащ на закона е установителен, противно на твърденията на жалбоподателя. Нищожният договор няма действие по право и изначално за страните и за третите лица, всеки може да се позове на нищожността, съдът е длъжен служебно да следи за нищожност, установяването на нищожността на договора може да се иска от всеки заинтересуван и по всяко време (няма погасителна давност), договорът не може да бъде саниран. За предявяването на установителен иск за нищожност на договор обаче наличието на правен интерес е положителна поцесуална предпоставка за съществуването на правото на иск, за която съдът следи служебно както при подаването на исковата молба, така и в хода на процеса до неговото приключване. Наличието или липсата на правен интерес се преценява според твърденията на ищеца относно спорните отношения между него и ответника в исковата молба и в зависимост от тези твърдения съдът определя съществува ли правен спор, кои са надлежните страни по него и съществува ли за ищеца правен интерес от търсената защита. Установителният иск съществува като правна възможност за всеки, който има интерес от него. Правният интерес обаче винаги е конкретен и се преценява за всеки конкретен случай от съда с оглед твърденията на страните и обстоятелствата по спора. Съгласно т.1 от ТР № 8/27.11.2013 г. на ВКС по тълк.д. № 8/2012 г., ОСГТК, въпросът за евентуалното наличие, респективно липсата на самостоятелно право на ищеца е свързан с преценката на съда за правния интерес от установяването, т. е. за допустимостта на иска като абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането му, но не е част от предмета на претенцията, като наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз основа на обосновани твърдения, наведени в исковата молба, като при оспорването им ищецът следва да докаже фактите, от които те произтичат, а съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с предявяването му и да следи за правния интерес при всяко положение на делото, като, когато констатира, че ищецът няма правен интерес, съдът прекратява производството по делото, без да се произнася по основателността на претенцията - дали ответникът притежава или не претендираното от него и отричано от ищеца право. Предмет на иска по чл. 26, ал.1, предл.1 от ЗЗД в случая е валидността на договор за поръчителство, по който страна е ищеца, поради което последният по принцип има защитим правен интерес от установяването на нищожността на договора. Ищецът обаче твърди, че по процесния договор е изпълнил задълженията си, като е заплатил изцяло дължимата от него сума.
В тази хипотеза е очевидно, че ищецът няма правен интерес от предявяване на установителен иск, тъй като е изпълнил задълженията си по така сключения договор.
Ищецът разполага с друг път за защита, който го е реализирал в настоящия процес, като е предявил осъдителен иск, при който ищецът претендира да бъде осъден ответника да му заплати определена сума като недължимо платена без правно основание. Именно в това производство съдът ще разгледа възраженията на ищеца за нищожност на договора /респ. на отделна негова клауза/ въз основа на който е 2 извършено плащането; респ. да се позове на нищожността на този договор. Константна е съдебната практика, че липсва правен интерес от предявяване на установителен иск, когато може да се предяви осъдителен иск и същевременно в процеса могат да се установят необходимите факти, които са от значение.
Поради това обжалваното определение се явява законосъобразно и подлежи изцяло на потвърждаване.
По изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 6865/15.06.2023 г., постановено по гр. д.
№5672/2023 г. на Районен съд- Пловдив, XXI гр.състав.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3