Определение № 221 от 23.06.2026, Окръжен съд - Търговище

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 221 гр. Търговище, 23.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. ИВАНОВА

Членове:

БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА

СТЕЛА ИВ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА Въззивно частно гражданско дело № 20263500500155 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

С разпореждане № 2099 от 15.05.2026 г., постановено по ч.гр.д. № 1163/26 г., по описа на Районен съд – Търговище, съдът е отхвърлил заявлението на „Пр. кр. Б.“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.

С., бул. „Б.“ № **, бл. ** Е, вх. *, представляван от Св. Н. Н., Н. М. Л. и Яр.

Кж. Ч., действащи чрез пълномощника Н. Л.- юрисконсулт, за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК, против К. Х. С., ЕГН **********, с настоящ адрес: с. К., ул. „Г. Д.“ № **, общ. Вр., обл. Вр., за следните суми: 484,98 EUR, представляваща неплатено падежирало договорно възнаграждение, върху главницата, дължимо дължима от вноска № 1 с падежна дата 15.03.2025 до вноска № 14 с падежна дата 15.04.2026 г., 644,28 EUR, представляваща неустойка, начислена на 26.02.2025 г. на осн. чл. 10 от ОУ, 255,65 EUR, представляваща неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на 14.06.2024 год., 15,34 EUR, представляваща такси за извънсъдебно събиране на вземане, начислени към 30.03.2025 г., 222,00 EUR, представляваща мораторна лихва, за периода от 16.03.2025 г. до 14.05.2026 г., както и в частта за разноските за възнаграждение на юрисконсулт над размера от 30,68 евро до пълния претендиран размер от 1

168,70 евро и държавна такса над 10,86 евро до 35,63 евро, на осн. чл. 411, ал.

2, т. 3 ГПК.

Недоволен от така постановеното разпореждане е останал заявителят, който е депозирал жалба против разпореждането в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК, в частта, в която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 473.76 евро главница, сумата от 484.98 евро договорно възнаграждение и сумата от 222 евро- мораторна лихва. В жалбата се излагат твърдения за неправилност на съдебният акт, с искане за неговата отмяна. Твърди се, че съдът в заповедното производство не може да се произнася по действителността на договора за потребителски кредит. А мотивите относно наличието на нарушение на правата на потребителя са неправилни. ГПР не надхвърля петкратния размер на законната лихва и определен по този начин, не представлява нарушение на закона и добрите нрави. Моли се за отмяна на атакувания съдебен акт, като место него се постанови друг, с който да бъде постановено издаване на заповед за изпълнение на сумите по заявлението, ведно с разноските по делото.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, и като съобрази доводите на частния жалбоподател, счита, че подадената частна жалба е ДОПУСТИМА, а разгледана по същество приема същата за НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството пред първата инстанция е образувано по депозирано от на „Пр. кр. Б.“ ЕООД ЕИК ********* против К. Х. С., ЕГН ********** с настоящ адрес: с. К., ул. „Г. Д.“ № **, общ. Вр., обл. Вр. заявление с искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 473.76 евро, представляваща неплатена падежирала главница, дължима от вноска № 1 с падежна дата 15.03.2025 до вноска № 14 с падежна дата 15.04.2026 год., по Договор за потребителски кредит № 40031844422 /11.02.2025 год.; ведно със законната лихва, считано от 15.05.2026г., сумата от 484.98 евро, представляваща неплатено падежирало договорно възнаграждение, върху главницата, дължимо дължима от вноска № 1 с падежна дата 15.03.2025 до вноска № 14 с падежна дата 15.04.2026 г., сумата от 644.28 евро, представляваща неустойка, начислена на 26.02.2025 г. на осн. чл. 10 от ОУ, сумата от 255.65 евро, представляваща неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни 2 дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на 14.06.2024 год., сумата от 15.34 евро, представляваща такси за извънсъдебно събиране на вземане, начислени към 30.03.2025 г., сумата от 222,00 евро, представляваща мораторна лихва, за периода от 16.03.2025 г. до 14.05.2026 г., както и направените по делото разноски в размер на 35,63 евро – държавна такса и 168.70 евро – юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК и във вр. чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП и във вр. чл. 26 от НЗПП.

Съдът е издал заповед № 856 от 15.05.2026 година за сумата от 473.76 евро, представляваща главница, като с разпореждане № № 2099 от 15.05.2026 г., е отхвърлил заявлението за останалите претендирани със заявлението суми за заплащане на договорна лихва, мораторна лихва, неустойка и такси за извънсъдебно събиране на вземането. Заповедният съд е развил мотиви, че договорът за потребителски кредит съдържа клаузи, за които съществува обоснована вероятност, че са неравноправни и имат за цел да заобикалят императивните разпоредби на чл.10, чл.22 и чл.33 от ЗПК, както и поради това, че съществува неяснота относно формирането на ГПР по договора, което също противоречи на чл. 19 от закона.

От правна страна, съдът приема следното: Частната жалба, в частта в която се обжалва разпореждането за сумата от 473.76 евро, представляваща главница е недопустима. Видно от депозираното заявление заявителят е претендирал в негова полза да бъде издадена заповед за изпълнение за главница, в размер на 473.76 евро и именно за тази главница съдът е издал заповед за изпълнение. Поради горното за заявителят не е налице правен интерес от обжалване, а освен горното със атакуваното разпореждане няма отхвърлителен диспозитив за главница.

В останалата част, жалбата е неоснователна. По силата на писмен договор за потребителски кредит № 40031844422/11.02.2025 г., сключен между „Пр. кр. Б.“ ЕООД и К. Х. С., на длъжника е предоставена сума в размер на 2 000 лв. със срок на погасяване 24 месеца. Размерът на вноската по кредита е 133.95 лв. с ГПР 50.95% и ГЛП 63.56%., лихвен процент на ден 0.14%. В резултат дължимата по кредита сума възлиза на 3214.74 лв. В тази сума са включени сбора от общия размер на кредита и възнаградителната лихва, без да се включват общите разходи за потребителя. ГПР е посочен като абсолютна стойност от 50.95% и не е ясно какви разходи са включени в него освен 3 лихвата от 63.56%.

В договора страните не са уговорили неустойка при неизпълнение на поетите от длъжника задължения по чл. 10 от ОУ към договора за потребителски кредит, поради което такава не се дължи, независимо, че е претендирана със заявлението.

В 15.4. на ОУ е предвидено задължение за длъжника по договора да заплаща такси за извършени от кредитора услуги по тарифа, действаща към датата на подписване на договора. Какви са дължимите такси и какъв е техният размер не е посочено нито в договора, нито в ОУ към него, на които кредитора се позовава.

От правна страна, съдът съобрази следното: Сключения договор за потребителски кредит, не отговаря на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, съгласно който договорът за потребителски кредит съдържа, „годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин“. Съобразно разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Спазването на това изискване дава информация на потребителя как е образуван размера на ГПР, респ. цялата дължима сума по договора. В договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче яснота как е формиран годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият размер 50.95%/. Така посочения ГПР не отчита цялата финансова тежест за длъжника. Само посочването на стойностното изражение на ГПР, не съответства на изискването на ЗПК и ЗПП за добросъвестност и равновесие между правата на търговеца и и задълженията на потребителя.

Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.

4

Освен горното, съгласно чл.10 а, ал.2 от ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В случая се претендира такса за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредита, която по същество е такса, за действия свързани с усвояването на кредита. Дори и да се приеме, че тази такса, свързана с договора за кредит по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК е допустима, то тя следва да е включена в ГПР, независимо от това, че тази такса не се претендира от кредитора, при депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК.

От изложеното следва извод, че процесният договор само на това основание се явява недействителен, поради което кредиторът следва да понесе санкцията за своето недобросъвестно поведение и потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, като не дължи лихва или други разходи по него (чл. 23 ЗПК). Първоинстанционният съд е отхвърлил заявлението в тази част на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, именно с мотива, че вземането се основава на неравноправна клауза в договора или е налице обоснована вероятност за това. Поради горното отказът на районния съд е постановен в съответствие със закона и частната жалба против разпореждането следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без разглеждане частната жалба на „Пр. кр. Б.“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Б.“ № ** бл. **Е, вх. *, представляван от Св. Н. Н., Н. М. Л. и Яр. Кж. Ч., действащи чрез пълномощника Ек. Сп. К. - юрисконсулт, против разпореждане № 2099 от 15.05.2026 г., постановено по ч.гр.д. № 1163/26 г., по описа на Районен съд – Търговище, в ЧАСТТА в която съдът е отхвърлил заявлението за сумата от 473.76 евро главница, като НЕДОПУСТИМА.

ОСТАВЯ без уважение частната жалба на „Пр. кр.Б.“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Б.“ № 49, бл.

**Е, вх. *, представляван от Св. Н. Н., Н. М. Л. и Яр. Кж. Ч., действащи чрез пълномощника Ек. Сп.К. - юрисконсулт, против разпореждане № 2099 от 15.05.2026 г., постановено по ч.гр.д. № 1163/26 г., по описа на Районен съд – 5

Търговище, в ЧАСТТА, която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение за сумите от 484.98 евро представляваща неплатено падежирало договорно възнаграждение, върху главницата, сумата от 222 европредставляваща мораторна лихва, за периода от 16.03.2025 г. до 14.05.2026 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6