Определение № 271 от 16.12.2021, Апелативен съд - София - АСНС закрит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 271 гр. гр. София, 16.12.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, III-ТИ

ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Галя Ив. Георгиева

Членове:

Румяна Г. Илиева

Аделина Иванова като разгледа докладваното от Румяна Г. Илиева Въззивно частно наказателно дело № 20211010600432 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 345, вр. чл. 270, ал. 1 от НПК.

Образувано е по въззивен частен протест на СП срещу определение на Специализирания наказателен съд от 09.11.2021 г. по нохд № 4704/19 г. по описа на същия съд.

С посочения по-горе съдебен акт е оставено без уважение искането на подсъдимите В. К. А. и М. Л. А. за изменение на изпълняваната по отношение на всеки един от тях мярка за неотклонение „Гаранция в пари“ в размер на 500 хил. лв. в друга по-лека такава, както и заявеното, в условията на алтернативност, искане за намаляване размера на същата. Мерките за неотклонение “Гаранция в пари“, изпълнявани по отношение на подсъдимите В.В.А., П.Г.С., Е.Й.К., Р. Н. К., Ф.И.С., са изменени, като са намалени, както следва: съответно от 500 хиляди лева на 250 хиляди лева, по отношение на първия, от 250 хиляди лева на 125 хиляди лева по отношение на втория и от 50 хиляди лева на по 25 хиляди лева по отношение на последните три от тях.

Изготвилите въззивния частен протест прокурори релевират оплаквания за незаконосъобразност на постановения съдебен акт в изменителната му част. Държавните обвинители намират, че не са налице нововъзникнали обстоятелства по смисъла на чл. 270 НПК, които да обуславят промяна на размера на мерките за неотклонение „Гаранция в пари“. Считат, че събраната и проверена доказателствена съвкупност обосновава авторство на деянията, за които е ангажирана наказателна отговорност на всеки от подсъдимите.

Позовават се на обстоятелството, че намаляването на размера на паричните гаранции ще окаже негативна роля в развитие на съдебния процес през призмата на процесуалното поведение на подсъдимите. Подчертават изключително високата степен на обществена опасност на деянието, довело до увреждане на фиска с над 8 милиона лева. Поставят акцент, че мярката за 1 неотклонение по отношение на подс. В.В. е постановена от АСНС и гаранцията е преведена по банков път от търговско дружество, базирано във Великобритания, само броени дни след това. Представителите на обвинението подчертават, че изпълняваните по отношение на подсъдимите мерки за неотклонение, в оспорения размер, се явяват адекватни, тъй като биха осигурили изрядно процесуално поведение от тяхна страна.

Претендират отмяна на определението, в протестираната част и оставяне без уважение на искането за изменение на изпълняваната по отношение на подсъдимите В.В.А., П.Г.С., Е.Й.К., Р. Н. К., Ф.И.С. мярка за неотклонение „Гаранция в пари“ в друга, по-лека такава.

В срока по чл. 342, ал. 1 НПК определението на СНС, в отхвърлителната му част, е обжалвано от адв. И.В., като защитник на подс.

В.К.. Намира определението, в частта по отношение на подс. В.К., за незаконосъобразно, като постановено при липса на мотиви, тъй като не са изложени конкретни съображения, които да разкриват действителната воля на съда, която не се влияе от процесуалното развитие на делото и процесуалната необходимост от прилагане на обжалваната мярка за неотклонение. Позовава се, че гаранцията на подс. В.К. и на подс. А. са със заемни средства по договори с изтекли срокове за погасяване, двамата подсъдими много дълъг период от време са лишени от възможността да работят, техни парични средства са запорирани по водени срещу тях дела. Наложените санкции и ограничения намира в противоречие с презумпцията за невиновност, изключително добросъвестното процесуално поведение на подс. К., като по този начин семейство А.и е малтретирано самоцелно, ненужно, в явно нарушение на принципа на равенство на гражданите пред закона. Сочи за новонастъпило обстоятелство отсъствието, с разрешение на съда, на подс. К. от пределите на страната и завръщането му в указания срок, като с поведението си реално е елиминирал всякакви теоретични опасности от укриване или осуетяване нормалното провеждане на делото. Моли за уважаване на жалбата, тъй като целите по чл. 56 НПК могат да се постигнат с прилагане на парична гаранция в чувствително по-нисък размер или с друга, по-лека мярка за неотклонение.

Въззивното производство е инициирано и по жалба на адв. И.Л., като защитник на подс. М.А., срещу определението в неговата отхвърлителна част.

Релевира доводи за необоснованост и незаконосъобразност на съдебния акт.

Съдът не е изложил мотиви за отказа си да намали чувствително размера на паричната гаранция или да определи по-лека мярка. Не съществуват опасности от укриване или извършване на престъпление, тъй като подсъдимата А. е пътувала извън страната, като стриктно е спазвала ограниченията на даденото разрешение. Подчертава, че близо две години сред внасянето на делото в съда изключително завишеният размер на паричната гаранция не може да се обосновава с тежестта на обвинението. Сумата за паричната гаранция е взета на заем, срещу което се дължи лихва, цялото имущество на подс. А. и семейството й е под ограниченията, наложени от 2 различни държавни органи – по реда на НПК, ДОПК и от КОМПИ. Навежда оплакване, че размерът на паричната гаранция не е съобразен с реално разполагаемото имущество на подсъдимата, със стандартите в страната и се явява репресия срещу нея. Моли за изменение на мярката за неотклонение в по-лека.

В срока по чл. 342, ал. 2 НПК прокурорът не прави възражение срещу частните жалби, а подсъдимите и защитниците им не възразяват срещу протеста.

АСНС, като се запозна с доводите, очертани в частния протест, както и с тези, формулирани във въззивните частни жалби, взе предвид материалите по делото и като извърши проверка на правилността на атакуваното определение, намира за установено следното:

Въззивният частен протест и частните жалби са подадени от активно легитимирани страни, в 7-дневния срок по чл. 342 от НПК, срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, поради което иницииращите въззивния съдебен контрол актове са процесуално допустими. Разгледани по същество същите са неоснователни.

Настоящият въззивен състав счита, че са налице визираните в процесуалния закон основания за продължаване действието на изпълняваната по отношение на всеки от подсъдимите мярка за неотклонение от оспорения вид, а именно - „Гаранция в пари“ .

Видно от доказателствата по делото, наказателната отговорност на подс. В. К. А. е ангажирана за участие, за времето от началото на 2013 г. до 31.08.2018 г., на територията на Република България и в чужбина, в организирана престъпна група, с участници и М. Л. А., Е. Й. М. /с бивше фамилно име К./, П.Г.С., Р. Н. К., Г. Т. С., С. Т. С., /участник от началото на 2017 г./, създадена с цел извършване в страната и в чужбина на престъпления по чл. 255, чл. 256 и чл. 253 НК и с користна цел – престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2 НК. подс. К. е предаден на съд и с обвинение за твърдяно за извършено, в периода от месец октомври 2013 год. до месец август 2014 год., в гр. София и в гр. Пловдив, с три деяния, в условията на продължавано престъпление, в качеството на лице, което осъществява фактически действия и функции по управлението на „*. *. *.“ *, като подбудител, в съучастие с М. Л. А., подбудител, умишлено склоняване на П.Г.С. - извършител, в качеството му на представляващ „*. *. *.“ *, да избегне установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери, в общ размер на 813 009.90 лв. на „*.

*. *.“ *, като при воденето на счетоводството да използва документи с невярно съдържание, да потвърди неистина в подадени декларации, които се изискват по силата на чл. 125 ал.1 от ЗДДС и да приспадне неследващ се данъчен кредит – престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, т. 6, т. 7, вр. чл.

26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3 НК. подс. К. е привлечен към наказателна отговорност и за твърдяно за 3 извършено, през м. февруари 2018 г., в гр. Пловдив, в качеството на лице, което осъществява фактически действия и функции по управлението на „*. *.

*.“ *, като подбудител, в съучастие с М. Л. А., подбудител, умишлено склоняване на Ф.И.С., извършител, в качеството й на представляващ „В. Г.

К.“ АД, да избегне установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 606 600.00 лв., представляващи дължим ДДС, като при воденето на счетоводството да използва документ с невярно съдържание, да потвърди неистина в подадени декларации, които се изискват по силата на чл. 125, ал. 1 от ЗДДС и да приспадне неследващ се данъчен кредит в размер на 606 600.00 лева - престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, т. 6, т. 7, вр. чл. 20, ал. 3 НК.

Наказателната отговорност на подс. К. е ангажирана и за твърдяно за извършено, за времето от 04.11.2013 г. до 02.10.2014 г., в гр. София, с две деяния, в условията на продължавано престъпление, в качеството на лице, което осъществява фактически действия и функции по управлението на „*. *.

*.“ *, като подбудител, в съучастие с М. Л. А., подбудител, умишлено склоняване на П.Г.С., извършител, в качеството му на представляващ „*. *. *.“ *, чрез използване на документи с невярно съдържание /справки декларации по ЗДДС, които се изискват съгласно чл. 125 ал.1 от ЗДДС/ да получат от Държавния бюджет неследващи се парични суми в особено големи размери 7 303 371.50 лева - престъпление по чл. 256, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3 НК. подс. К. е предаден на съд с обвинение за извършено, за времето от м.11.2013 г. до м.10.2014 г., в гр. София и в гр. Пловдив, в съучастие, като извършител, с М. Л. А., извършител, придобиване на имущество – парични средства в размера на 2 780 100 евро, с левова равностойност 5 437 402.98 лв., за което знаел към момента на получаването му, че е придобито чрез тежки умишлени престъпления по чл. 255, ал. 3 и по чл. 256, ал. 2 от НК и от м.

10.2014 г. до 01.09.2018 г., в гр. Пловдив и в гр. София, в съучастие, като извършител, с М. Л. А., извършител, а от 18.07.2018 г. в съучастие, като извършител и с В.В.А., извършител, с Р. Н. К., помагач и с Е. Й. М. /бивше фамилно име К./, помагач, държал имущество /парични средства в размер на 2 780 100 евро, с левова равностойност 5 437 402.98 лв./, за което знаел, че към момента на получаването му е придобито чрез тежки умишлени престъпления по чл. 255, ал. 3 и по чл. 256, ал. 2 от НК - престъпление по чл.

253, ал. 4, вр. с ал. 2, пр.1 и пр. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

Подс. А. е предадена на съд с обвинения за твърдени за извършени престъпления по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2 НК, по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т.

2, т. 6, т. 7, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3 НК, по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, т. 6, т. 7, вр. чл. 20, ал. 3 НК, по чл. 256, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл.

20, ал. 3 НК, по чл. 253, ал. 4, вр. с ал. 2, пр.1 и пр. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

Подс. С. е предаден на съд с обвинения за твърдени за извършени престъпления по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2 НК, по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т.

4

2, т. 6, т. 7, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, по чл. 256, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК.

На подс. М. са повдигнати обвинения по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2 НК, по чл. 253, ал. 4, вр. с ал. 2, пр. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 от НК.

Подс. К. е привлечена към наказателна отговорност за претендирани за осъществени престъпления по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2 НК, по чл. 253, ал. 4, вр. с ал. 2, пр. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 от НК. подс. В. е предаден на съд с обвинение за твърдяно за осъществено престъпление по чл. 253, ал. 4, вр. ал. 2, пр. 2 и пр. 3, вр. ал.1, вр. чл. 20, ал. 2 НК.

На подс. С. е предявено обвинение за престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, т. 6, т. 7, вр. чл. 20, ал. 2 НК.

Въззивният съд намира, както основателно се претендира и в частния протест, че от приобщените на досъдебната фаза и от проверените в съдебно заседание доказателства продължава да е налично обоснованото предположение относно авторството на всеки един от подсъдимите в твърдяната за осъществена престъпна дейност. Правилно първостепенната съдебна инстанция е съблюдавала стриктно презумпцията за невиновност и не се е ангажирала с оценката на кръга обстоятелства, очертани в чл. 301, ал.