Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 247 от 20.01.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 10412/2024
Вид
Решение № 247
Подписан
20.01.2025
В сила
15.02.2025
Състав
МАРГАРИТА ДИМИТРОВА ДИМИТРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.61 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.58 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.58, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.58, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.58д, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.140, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.143, ал.15 · Закон за движението по пътищата
  • чл.145, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.145, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.175, ал.3, пр.1 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 247 гр. София, 20.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА при участието на секретаря ДИМИТЪР В. КОСТАДИНОВ като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20241110210412 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по постъпила жалба от П. А. М., ЕГН **********, с адрес гр.С., ул.“************ чрез адв.К. Ч. от С., против наказателно постановление №************* г., издадено от Началник Група в СДВР, ОПП-СДВР, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят оспорва процесното НП, като неправилно и незаконосъобразно издадено, като навежда доводи за неправилно приложение на реда по чл.58 от ЗАНН по отношение връчването на обжалвания санкционен акт.

Навежда доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при ссътавяне на АУАН и издаване на НП - на чл.42, т.4, съответно на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, доколкото АУАН и НП не съдържат пълно и ясно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, както и на нарушение на изискването по чл.42, т.5 от ЗАНН, относно конкретното 1 цифрово отразяване в акта на нарушената с деянието законова разпоредба. В тази връзка навежда доводи, че в НП не е посочено в какво се изразява противоправното поведение, не е ясно кога е следвало да се регистрира автомобила и от коя дата е последвала дерегистрацията, което води до вътрешно противоречие при формулиране на обвинението и неяснота за какво деяние е санкциониран, а последното от своя страна е нарушило правото на защита на жалбоподателя.

С оглед очернатите съставомерни признаци в разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, навежда доводи, че дадената правна кволификация на вмененото нарушение е неправилна, тъй като управляваното от жалбоподателя МПС е било с поставени регистрационни табели. Намира за относима правната норма на чл.145, ал.2 от ЗДвП, с която законодателят е създал задължение на приобретателя на придобитото превозно средство да го регистрира в службата за регистрация на ППС по постоянен адрес или адрес на регистрация на собственика в срок до един месец от придобиването му.

Позовава се на разпоредбите на чл.143, ал.15 от ЗДвП и чл.18б, ал.1, т.10 от Наредба №I-45/24.03.2000 г., които предвиждат служебно прекратяване на регистрацията на регистрирано ППС на собственик, който в двумесечен срок от придобиването, не изпълни задължението си да го регистрира, като посочените разпоредби уреждат и последствията от бездействието на приобретателя на МПС. Сочи още, че прекратяването на регистрацията на лек автомобил при смяна на собствеността му, не настъпва автоматично с изтичане на определения в закона срок, а предполага волеизявление на орган на власт, изразено по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП, но по делото няма доказателства, че жалбоподателят, в качеството си на собственик на процесния автомобил, е бил уведомен за волеизявлението на органа по прекратяване на регистрацията, въпреки отсъствието на изрично регламентирано задължение за уведомяване в хипотезата на чл.18б, ал.2 от цитираната Наредба, доколкото последното произтича от общото правило на чл.61 от АПК, тъй като със същия се засягат права на неговия адресат.

Навежда доводи, че за да бъде приложена санкцията по чл.175, ал.3 от ЗДвП, собственикът следва да има знание, че към момента на управление на МПС, регистрацията му е прекратена, т.е. деянието следва да е умишлено извършено, но тъй като в конкретния случай няма фактическа констатация на 2 коя дата жалбоподателя е бил надлежно уведомен за прекратената регистрация, то не е налице виновно поведение, за да бъде приложена санкцията за твърдяното нарушение. Счита, че и от задължението на собственика по чл.14, ал.1 и чл.15, ал.1 от цитираната Наредба, знанието на водача за това задължение, както и за последиците при неговото неизпълнение по чл.18б, ал.1, т.10 от цитираната Наредба, не следва и правно дължимото поведение на заинтересованото лице да следи дали и кога е упражнено от органа правомощието по чл.143, ал.15 от ЗДвП за служебно прекратяване на регистрацията на автомобила, за да съобрази поведението си с така настъпилите правни последици.

Жалбоподателят, след приключване на съдебното следствие, чрез надлежно упълномощения си процесуален представител – адв.Д. Колева от С., моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното НП на посочените в жалбата основания. Допълнително се позовава на разминаването в процесното НП в качеството на лицата, доколкото в него се говори за санкция на собственика, при положение, че става въпрос за наложена санкция на жалбоподателя в качеството му на водач. Претендира присъждане на направените по делото разноски, за които представя списък по чл.80 от ГПК.

Ответната страна по жалбата в лицето на АНО – Началник Група в СДВР, ОПП-СДВР, след приключване на съдебното следствие, чрез надлежно упълномощен процесуален представител – юрк.Силвия Михайлова, моли съда да постанови решение, с което да потвърди процесното НП, като правилно и законосъобразно издадено. Оспорва релевираните възражения в жалбата, които счита за целящи снемане на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, в качеството му на водач, доколкото вмененото нарушение се доказано по безспорен и несъмнен начин. Позовава се на материалите в приложената прокурорска преписка, от които се установява, че жалбоподателят е закупил процесното МПС, но в определения срок не го е регистрирал. Сочи, че в разпоредбите на закона не е изрично предвидено собственикът да бъде уведомен, когато лично закупува МПС, поради което дори и жалбоподателят да не е знаел за дадения му срок, последният не следва да бъде оправдаван. В зависимост от изхода на делото, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и 3 становищата на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва НП.

Действително върху процесното НП е направено отбелязване, че е връчено на 23.11.2023 г. при условията на чл.58, ал.2 от ЗАНН, но релевираните възражения в жалбата, че връчването е станало в нарушение на предвидения ред в разпоредбата на чл.58 от ЗАНН, се явяват основателни. Съдът изцяло споделя направеното възражение от жалбоподателя, че процесното НП не му е било надлежно връчено, след изчерпване на предвидените способи в закона.

Разпоредбата на чл.58, ал.1 от ЗАНН е предвиден редът за връчване на НП – препис от НП се връчва лично срещу подпис на нарушителя, а ал.2 на същата разпоредба създава една правна фикция, която се явява изключение от общото правило и позволява „неприсъствено“ връчване на НП, ако нарушителят не е намерен на посочения от него адрес и новият му адрес е неизвестен. Тогава, наказващият орган може да отбележи това върху НП и то се счита за връчено от деня на отбелязването. Става въпрос за кумулативно предвидени предпоставки, при които, за да е проявен състава на чл.58, ал.2 от ЗАНН и да се приеме, че е налице редовно връчване, е необходимо не просто нарушителят да не е намерен на посочения адрес, но и същият да е променен и новият му адрес да е неизвестен. Съответно, ако посочените предпоставки са налице се счита, че НП е редовно връчено от деня на отбелязването на посочените обстоятелства. От събраните по делото доказателства се установява, че в настоящият случай не са налице кумулативно предвидените предпоставки в разпоредбата на чл.58, ал.2 от ЗАНН. Действително, видно от представените писмени доказателства се установява, че адресът му е бил многократно посетен, във връзка с изпратена от ОПП-СДВП покана за връчване на жалбоподателя, но в апартамента не е бил установен никой, като никой не се е отзовал и на оставените съобщения на входната врата. Тук следва да се отбележи, че процедура в ЗАНН, касаеща изпращане на покана за връчване на НП, не съществува. Такава е предвидена за съставяне на АУАН.

Към преписката липсват доказателства, че жалбоподателят е бил издирван за връчване на издаденото против него НП /липсват справки за актуален адрес по местоживеене, за адрес по месторабота, липсват данни въобще за направен опит да му бъде връчено процесното НП и др./, а по делото няма данни 4 санкционираното лице да е променило адреса си по местоживеене. При това положение, съдът не може да приеме, че е налице редовно връчване на процесното НП, при условията на чл.58, ал.2 от ЗАНН, в какъвто смисъл е направеното отбелязване върху представеното НП по делото. Следователно, процесното НП не е влязло в законна сила, подадената жалба се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Административнонаказателното производство против П. А. М., в качеството му на водач на МПС, започнало със съставяне на АУАН, Серия GA, бл.№774967 на 21.05.2023 г. от командир на отделение при 09 РУ-СДВР – Б.

Н. Б., в присъствието на един свидетел-очевидец, присъствал при установяване на нарушението и съставяне на акта, затова, че:

На 21.05.2023 г., в 08:53 часа, в гр.С., по бул.“П. Д.“, от бул.“Д.С.“ към ул.“И.Г.“, управлява лек автомобил „********“-син, собственост на Ц.К. Б., ЕГН **********, с рег.№**********, и срещу бл.******, при извършена проверка е установено, че автомобилът е с прекратена регистрация по чл.143, ал.15 от ЗДвП – непререристрирано МПС, с което виновно е нарушил разпоредбата на чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП.

АУАН е надлежно предявен и връчен на жалбоподателя, срещу подпис и на датата на неговото съставяне – 21.05.2023 г., със саморъчно отбелязване, че има възражения по направените в него констатации. Жалбоподателят не представил писмени такива пред АНО в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на така съставения АУАН против жалбоподателя и материалите по образуваната преписка в 09 РУ-СДВР, в СРП била образувана пр.пр. №36474/2023 г. по описа на СРП. С постановление на СРП от 03.08.2023 г. е постановен отказ за образуване на досъдебно производство за престъпление от общ характер по чл.345, ал.2, във вр. с ал.1 от НК и изпращане на препис от постановлението на началника на ОПП-СДВР, с оглед преценка за ангажиране на административнонаказателна отговорност на дееца.

На основание посоченото по-горе Постановление на СРП по пр.пр.

№36474/2023 г. по описа на СРП и направените констатации в съставения АУАН, Началник Група към СДВР, ОПП-СДВР, издал процесното НП на 5

28.08.2023 г., против П. А. М., с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП му наложил административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Освен, че изложил описаната в АУАН фактическа обстановка, АНО допълнилнително посочил в процесното НП, че служебното прекратяване на регистрацията по чл.143, ал.15 от ЗДвП настъпва автоматично по силата на закона, ако новият собственик не изпълни задължението си да пререгистрира МПС в двумесечен срок да го пререгистрира, за които действия новия собственик не следва да бъде уведомяван, доколкото подобно уведомяване не е предвидено в Наредба №I-45/24.03.2000 г. на МВР. Отразил, че в качеството си на собственик и водач на МПС, жалбоподателят е бил длъжен да познава закона и да предвиди последиците от неизпълнение на задължението да пререгистрира МПС в двумесечен срок от неговото придобиване. В тази връзка отчел липсата на правно значение за субективната страна на нарушението на обстоятелството дали водачът е знаел или не за служебно прекратената регистрация, а фактът, че е управлявал МПС с поставени регистрационни табели, не изключва вината за управлението на такова с прекратена регистрация, доколкото е следвало да знае дали автомобилът има валидна регистрация. Приел, че законът не изисква конкретна форма на вина за извършване на вмененото нарушение, поради което обосновал налагането на санкция за извършено от обективна и субективна страна по непредпазливост деяние.