Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 557 от 28.04.2026, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 199/2026
Вид
Решение № 557
Подписан
28.04.2026
В сила
15.06.2026
Състав
Пламен Чакалов, Румяна Андреева, Бранимир Василев

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.270, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 429, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 456, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • член 464 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • §4 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи

РЕШЕНИЕ

№ 557 гр. Пловдив, 28.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Чакалов

Членове:

Румяна Андреева

Бранимир Василев при участието на секретаря Бояна Дамбулева като разгледа докладваното от Румяна Андреева Въззивно гражданско дело № 20265300500199 по описа за 2026 година

Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Н. Д. Д. с ЕГН ********** против решение № 4476/17.10.2025 г., постановено по гр.д. № 4006/2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХІV гр. състав, с което е отхвърлен предявеният от него против КООПЕРАЦИЯ „ВЗАИМОСПОМАГАТЕЛНА КРЕДИТНА

КООПЕРАЦИЯ НА ЧАСТНИ ЗЕМЕДЕЛСКИ СТОПАНИ - МАРИЦА

ИНВЕСТ“, ЕИК 115013944, със седалище и адрес на управление: гр. *** и А.

Н. Т. с ЕГН **********, с адрес в гр. ***, отрицателен установителен иск с правно основание член 464 ал.1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че не съществува вземане на Кооперация „Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни земеделски стопани Марица инвест" ЕИК 115013944, в качеството й на взискател по изпълнително дело 20158290400335 по описа на ЧСИ Зорница Добринова, рег.№ 829 по отношение на длъжника А. Н. Т., за сумите в размер на 14 301.03 лв. главница, ведно със законна лихва от 14.10.2015 г. до окончателното й изплащане; 2 098.38 лв. разноски, поради погасяването им по давност, които суми са материализирани с удостоверение изх. № 4895/15.05.2023 г. към 29.05.2023 г.

(датата на присъединяване на взискателя по изпълнително дело № 1038/2015 г. по описа на ЧСИ Минка Станчева рег.№ 822), евентуално към 09.02.2024 г.

(датата на разпределението по посоченото изпълнително дело на ЧСИ Минка 1

Станчева рег.№ 822). Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно, като счита, че съдът неправилно е смесил последиците на изтеклите срокове по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК относно така наречената перемпция и общата уредба за давността по чл. 110 и следващите от ЗЗД. Поддържа да е изтекла погасителна давност за вземането. Моли за отмяна на решението и за постановяване на друго решение по същество, с което искът като основателен да бъде уважен с присъждане на разноски за двете инстанции.

Въззиваемата страна кооперация „Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни земеделски стопани МАРИЦА ИНВЕСТ“ оспорва подадената въззивна жалба като неоснователна. Поддържа, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, постановено при спазване на съдопроизводствените правила и моли за потвърждаването му. Претендира разноски за въззивната инстанция.

Въззиваемата страна А. Т. не е взела становище по жалбата.

Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок за обжалване, изхожда от надлежна страна и е процесуално допустима.

Според чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Съдът намира, че обжалваното решение е валидно, но е недопустимо.

Ищецът е изложил твърдения в исковата си молба, че е взискател по изпълнително дело № 1038/2015 г. по описа на ЧСИ Минка Станчева Цойкова. С постановление от 22.05.2019 г. на ЧСИ бил конституиран в това му качество на основание чл. 429, ал. 1 от ГПК, като суброгирал се в правата на удовлетворения кредитор (Банка ДСК ЕАД), предвид на това, че като съдлъжник (поръчител по договор за кредит) по изпълнителното дело е изплатил задължението на Н. И. Т.. В хода на изпълнението Н. Т. починал на *** г. като е бил заместен от наследника си по закон А. Н. Т.. Изпълнителните действия били насочени спрямо недвижим имот, собственост на длъжника, представляващ поземлен имот с площ от 406 кв. м. в землището на с. *** по неодобрен план по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а по заповед на Областен управител за одобряване на плана па новообразуваните имоти, имот № 116.16 м. *** с обща площ от 495 кв. м. заедно със сграда паянтова конструкция с площ от 18.53 кв. м. След проведена публична продан на имота в периода 20.10.2023 г. 20.11.2023 г. С протокол от 21.11.2023 г. бил обявен за купувач на имота за сумата от 14 752 лв. Преди това с разпореждане от 29.05.2023 г. по молба на Кооперация „ВККЧЗС - Марица инвест", ЧСИ допуснал присъединяването му като взискател на основание издадено удостоверение за присъединяване на осн. чл. 456, ал.2 от ГПК по изп.д.№ 335/2015 г. на ЧСИ Зорница Добринова peг. № 829, за вземане срещу същия длъжник А. Н. Т.. С разпределение от 09.02.2024 г. по повод извършената публична продан на имота, ЧСИ приел, че вторият взискател Кооперация „ВККЧЗС - Марица инвест" имал вземане в размер на общо 29 971.39 лв. Твърди, че към момента на присъединяване по 2 изпълнително дело № 1038/2015 г. по описа на ЧСИ на ЧСИ Минка Станчева – Цойкова ответникът „ВККЧЗС - Марица инвест" не е бил носител на изискуемо вземане към А. Н. Т., съответно същото е било погасено поради изтичането на погасителна давност в полза на длъжника. Искането е да се признае за установено, че Кооперация „Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни земеделски стопани - Марица инвест" в качеството й на взискател по изпълнително дело 20158290400335 по описа на ЧСИ Зорница Добринова peг. № 829 не е имала изискуемо вземане по отношение на длъжника А. Н. Т.. След оставянето на исковата молба без движение ищецът е уточнил с допълнителна молба, че петитумът на исковата молба е да се постанови решение, че не съществува вземане

Кооперация

„Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни земеделски стопани Марица инвест" в качеството й на взискател по изпълнително дело 20158290400335 по описа на ЧСИ Зорница Добринова peг. № 829 по отношение на длъжника А. Н. Т. за сумите в размер на 14 301.03 лв. главница, ведно със законна лихва от 14.10.2015 г. до окончателното й изплащане; 2 098.38 лв. разноски, поради погасяването им по давност, които суми са материализирани с удостоверение изх. № 4895/15.05.2023 г. към 29.05.2023 г.

(датата на присъединяване на взискателя по изпълнително дело № 1038/2015 г. по описа на ЧСИ Минка Станчева рег.№ 822), евентуално към 09.02.2024 г.

(датата на разпределението по посоченото изпълнително дело на ЧСИ Минка Станчева рег.№ 822).

Въз основана тези уточнения е разгледан предявеният иск, като с диспозитива на съдебното решение след формиран извод за неоснователност на иска, съдът е постановил отхвърлянето на иска според петитума, посочен в подадената допълнителна молба. Исковата молба въпреки направените уточнения е била изцяло нередовна, като оспореното с нея вземане не е било индивидуализирано по какъвто и да е било начин, не са били посочени никакви правопораждащи факти, сочещи на неговия произход, като изобщо не е било ясно какъв иск е предявен. Постановявяйки по този начин диспозитива на решението, съдът изобщо не е конкретизирал от какви юридически факти произлиза вземането, за да може същото да формира сила на пресъдено нещо.

При това положение не е ясно какъв именно иск е бил разгледан. За да бъде разгледан конкретно предявеният пред съда иск е необходимо в диспозитива на съдебното решение да се конкретизират всички факти, от които произтича вземането, понеже тези обстоятелства представляват основанието на предявения иск и само чрез тяхното отразяване в диспозитива на решението може да се формира сила на пресъдено относно конкретно повдигнатия правен спор.

Ето защо се приема от въззивния съд, че решението е недопустимо, поради което същото следва да се обезсили, а делото следва да се върне на друг състав на първостепенния съд за произнасяне по предявения иск.

Предвид обезсилването на решението, въпросът за разноските не следва да се разглежда, а такива следва да се присъдят при решаване на спора по същество.

3

По тези съображения и на основание чл.270, ал.3 от ГПК, Съдът РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 4476/17.10.2025 г., постановено по гр.д. № 4006/2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХІV гр. състав.

ВРЪЩА делото на друг състав на Районен съд - Пловдив за произнасяне по предявения иск.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4