Решение № 1459 от 17.07.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1459 гр. Бургас, 17.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ при участието на секретаря АНАСТАСИЯ ЯНЧ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Гражданско дело № 20242120100085 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от „ЮтеКредит България“ ЕООД с ЕИК 205559807, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.

„Черковна“ № 38, етаж 1, офис 4, срещу Г. Д. Й. с ЕГН ********** , с постоянен адрес: гр. Бургас ***, обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 от ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1676,07 лева – главница по Договор за кредит № *** от 03.06.2022 г., сключен между длъжника и „ЮтеКредит България“ ЕООД по реда на ЗПФУР, сумата от 72,92 лева - възнаградителна лихва за периода от 03.06.2022 г. до 22.04.2023 г., сумата от 335, 99 лева - обезщетение за забава за периода от 03.03.2023 г. до 29.08.2023 г. както и законната лихва върху главницата от 31.08.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми са издадени Заповед за незабавно изпълнение № ***/27.10.2023г. по ч.гр.д.№ 6412/2023г. по описа на PC Бургас.

Излагат се твърдения, че ответникът е сключил с „ЮтеКредит България“ ЕООД по реда на ЗПФУР договор за потребителски кредит № *** от 03.06.2022г., по силата на който му е предоставен кредит в размер на 2500 лева с краен срок 03.06.2024г. при фиксиран лихвен процент от 20%. Договорът е 1 сключен чрез приложението MyIuteApp, като за целта били използвани биометрични данни на кредитополучателя. Кредитът е усвоен на 03.06.2022г.

Изискуемостта на задълженията е настъпила на 03.03.2023г. – предсрочно, поради просрочие на заплащането на някоя или всички месечни такси в повече от 50 дни.

Твърди се, че ответникът е правил плащания по договора, като неплатени са останали претендираните в настоящото производство суми. Въз основа на изложеното ищецът моли предявените искове да бъдат уважени, като претендира присъждане на сторените разноски в исковото и заповедното производства.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от надлежно упълномощен процесуален представител на ответника. В същия се излага становището, че искът е неоснователен и недоказан.

Ответникът счита, че не дължи така претендираната главница в размер на 2500 лева (две хиляди и петстотин лева), тъй като видно от предоставения като доказателство в настоящото производство договор за потребителски кредит, й е предоставен кредит в размер на 2 222,33 лева. Твърди, че сумата от 277,67 лева не й е отпусната, а с нея е погасено оставащото задължение по договор за потребителски кредит № ***. Към исковата молба няма представени доказателства, че договор за кредит № *** е част от процесното правоотношение между кредитора и длъжника. Също така няма представени доказателства, че между страните е постигнато съгласие, че с част от отпуснатата сума се изплащат дължими се към момента на сключване на процесния договор за кредит суми, предвид което размерът на отпуснатата главница по договор за кредит № ***, сключен между ответницата ми и ищцовото дружество е в размер на 2 222,33 лева. Твърди, че това е сумата, която е била отпусната и изплатена на ответницата по процесния договор за кредит, като моли това обстоятелство да бъде отделено като безспорно.

Ответницата счита, че предвид факта, че договорната лихва е била начислявана върху главница от 2500 лева, същата не е изчислена правилно и тя ми е следвало да заплаща по-голяма сума за лихва от дължимата се такава, съгласно разпоредбите на договора и заложения в него от ГПР.

Излага, че процесният договор за кредит е сключен при нарушение на изискванията установени в разпоредбите на чл.143 ЗЗП, чл.10,ал.2, чл.10а, чл.11, ал. 1, т.10, чл. 16, чл. 19,ал. 4 ЗПК като излага подробни съображения в тази насока.

Въз основа на изложеното ответникът моли исковите претенции да бъдат отхвърлени, като претендира присъждане на сторените разноски.

2

В проведеното по делото открито съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител. По делото е постъпила изрична молба, с която от името на ищеца е изразено становище по същество на спора, а именно, че предявените искови претенции са основателни и като такива следва да бъдат уважени. Претендира присъждане на сторените в процеса разноски, като представя списък по реда на чл. 80 от ГПК.

Ответната страна, редовно призована, не се явява и не се представлява.

По делото е депозирана молба от процесуалния й представител, с която е изразено становище по същество и с която се претендира присъждане на сторените от страната разноски.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

По твърдения в исковата молба между ответника и „ЮтеКредит България“ ЕООД е бил сключен договор за предоставяне на потребителски кредит № *** от 03.06.2022г. Предвид твърденията на ищеца за начина, по който договорът е сключен и изразяване на волята на ответника чрез поредица от фактически действия, съставляващи технически операции, базирани на електронна платформа на ищеца, с регламентирани правила за достъп до системата и обратна връзка с клиента, правоотношението, от което ищецът черпи предявените за съдебна защита права, попада в приложното поле на ЗПФУР, а твърденият договор съставлява договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние съгласно дефиницията на чл. 6, ал. 1 ЗПФУР.

В чл.1 от представения екземпляр (л. 9) са посочени параметрите на договора, а именно - заета сума в размер на 2500 лв., която следвало да бъде заплатена съгл. погасителен план - Приложение №1 (л. 10) с 24 погасителни вноски в размер на 153,08 лв. (последната 153,72 лв.), включващи главница, лихва и такса, с падеж на плащане 3-о число. Уговорен е годишен процент на разходите в размер на 48,28% и фиксиран годишен лихвен процент в размер на 20%.

Видно от сключения между страните договор, същите са приели, че кредиторът предоставя кредита на кредитополучателя наведнъж, чрез банков кредит или на каса на Easy Pay, като сумата от 2 222,33 лв. се заплаща наведнъж по избор на клиента чрез банков кредит или на каса на Easy Pay, а сумата от 277,67 лв. ще се използва за плащане на паричните задължения, 3 които клиентът има към кредитора, както е уговорено в индивидуален договор за кредит № ***.

По делото е назначена и приета като неоспорена от страните съдебно счетоводна експертиза, вещото лице по която е отговорило на поставените от страните въпроси. Видно от заключението, от общо отпуснатия кредит в размер на 2500.00 лева, сумата от 2 222.33 лв. са били изплатени на Г. Й. на каса на „Easy рау“ съгласно разписка за извършено плащане № *** от 03.06.2022г. 10.30 часа. Останалата сума от 277.67 лв. са използвани за заплащане на парични задължения, които Г. Й. е имала към „Юте Кредит по друг договор за кредит № *** и както е било договорено в сключения на 03.06.2022г. договор за кредит.

Вещото лице е установило, че към датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение 30.08.2023г. има просрочени задължения по 6 /шест/ вноски : №9 от 3.3.2023г.; №10 от 3.4.2023г.; №11 от 3.5.2023г.;

№12 от 3.6.2023г.; №13 от 3.7.2023г. и №14 от 3.8.2023г. Непогасените задължения на длъжника по Договор за потребителски кредит №. *** от 03.06.2022г. към датата на подаване на заявление за издаване на Заповед за изпълнение - 30.08.2023г. са били в размер на 2281.90 лева, от които Усвоена и непогасена главница в размер на 1 676.07 лева, начислена и непогасена редовна възнаградителна лихва за вноски №9, №10 и №11 за периода от 03.03.2023г. до дата на изпадане в просрочие 22.04.2023г. - 50 дни – сума в размер на 72.92 лева, както и Начислена лихва за забава 129.76 лева.

Вещото лице е изчислило и Годишния процент на разходите, като е сметнало и начислената по договора Такса за разглеждане, като е приело, че общият размер на разходите е 48,33 %.

Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка, изхождайки от закона, съдът установи от правна страна следното:

Процесният договор за кредит е сключен при условията на ЗПФУР.

Съгласно чл.6 от същия закон договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при което от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. По смисъла на пар.1 от ДР на ЗПФУР финансова услуга е всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни услуги, а средство за комуникация от разстояние е всяко средство, 4 което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното присъствие на доставчика и на потребителя.

Процесният договор за потребителски кредит е именно за предоставяне на финансови услуги от разстояние, тъй като има за предмет отпускане на парични средства /кредитиране/ и е сключен като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние, в случая мобилното приложение MyIute.

При договорите за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен на докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя; спазил сроковете за правото на отказ от договора на потребителя; получил съгласието на потребителя за сключване на договора /чл.18, ал.1 от ЗПФУР/. За доказването на електронните изявления чл.18, ал.2 от ЗПФУР препраща към Закона за електронния документ и електронния подпис /изм. ДВ бр. 85 от 2017 г. - Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги/. Съгласно чл.2, ал.1 от същия закон електронно изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и представяне на информацията. Електронен документ е електронен документ по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 910/2014". /чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ/. В т.35 от посочения регламент електронният документ е дефиниран като всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, поспециално текстови или звуков, визуален или аудиовизуален запис. Писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление /чл. 3, ал. 2 от ЗЕДЕУУ/.

Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му. Съгласно чл. 184, ал.1 от ГПК електронния документ може да бъде представен възпроизведен на хартиен носител като препис, заверен от страната. При поискване страната е длъжна да представи документа на електронен носител. В случая, обаче, подобно искане не е направено по делото, поради което представеният на хартиен носител заверен препис от договора за кредит и общите условия към него, представляващи електронни документи, са годно доказателство за съдържанието на материализираните в тях електронни изявления и удостоверяват процесното облигационното правоотношение.