Решение № 445 от 17.09.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 445 гр. Русе, 17.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Боян П. Войков при участието на секретаря Елка П. Цигуларова като разгледа докладваното от Боян П. Войков Административно наказателно дело № 20244520201097 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на "БОБОЛИНО" ЕООД, ЕИК 200198153, със седалище и адрес на управление в гр. Русе, ул. „Стрешер планина“ № 44, чрез управителя Т.Т., против Наказателно постановление № 18-2400034/15.04.2024 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, с което на жалбоподателя е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 000 лв. на основание чл. 415, ал. 1 КТ.

Жалбоподателят оспорва описаната в наказателното постановление фактическа обстановка, като твърди, че в книгите за инструктаж управителят е определен за лице, провеждащо инструктажите. Твърди, че към момента на проверката управителят е обяснил на контролните органи, че няма финансовата възможност да изпълни всичките изисквания във връзка с трудовата медицина, макар и да има желание за това. Моли да бъде даден по-дълъг срок на изпълнение на предписанията. Счита обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно, като моли за неговата отмяна, алтернативно за редукция на наложеното наказание.

В съдебно заседание дружеството жалбоподател, редовно призовано, не 1 се явява и не се представлява.

Представителят на административнонаказващия орган юрк. С.-Й. излага становище за неоснователност на жалбата и моли да бъдат присъдени разноски в полза на наказващия орган за юрисконсултско възнаграждение.

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок на 02.05.2024 г., при положение че наказателното постановление е било връчено на представител на нарушителя лично на 18.04.2024 г., поради което се явява процесуално допустима.

По същество жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

Наказателно постановление № 18-2400034/15.04.2024 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе е издадено против "БОБОЛИНО" ЕООД, ЕИК 200198153, за това, че на 25.03.2024 г., при извършване на проверка по спазване на трудовото законодателство по документи в сградата на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе на ул. „Александровска“ № 53, контролен орган е констатирал, че дружеството работодател не е изпълнило дадено задължително предписание, обективирано в т. 6 от Протокол за извършена проверка № ПР2343606/24.01.2024 г., изразяващо се в това, че дружеството е следвало да извърши замервания на импеданса на контур „фаза – защитен проводник“ за обекта на контрол – шивашки цех, с адрес ***.

Даденото предписание е било със срок на изпълнение до 29.02.2024 г., но не е било изпълнено, поради което от 01.03.2024 г. жалбоподателят е бил вече в нарушение. Предписанието не е било обжалвано и е влязло в сила.

Описаните в обстоятелствената част на наказателното постановление обстоятелства се установяват от разпита на актосъставителя и приложените по делото писмени доказателства. Установява се, че наложените в т. 6 от Протокол за извършена проверка № ПР2343606/24.01.2024 г. предписания не са изпълнени и към настоящия момент, като това се потвърждава от актосъставителя. Същият заявява, че в стопанисвания цех от дружеството жалбоподател има много контакти и на всичките не е извършено необходимото замерване на импеданса, което има отношение към безопасността на труда, доколкото работата с електроуреди е необходима и водеща за извършваната от жалбоподателя дейност.

2

Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на санкционираното лице.

Въпреки че в жалбата срещу наказателното постановление жалбоподателят да е поискал да му бъде предоставена възможност да отстрани нарушението в по-продължителен срок, това не е сторено. По делото не са налице доказателства все пак нарушението да е било отстранявано по някакъв начин с оглед прилагането на привилегирования състав на чл. 415в.

Актосъставителят също е заявил при разпита си, че не му е известно нарушението да е било отстранено. Депозираното от страна на управителя на дружеството жалбоподател писмено изявление в хода на извършената от актосъставителя проверка също не съдържа информация дали дружеството е изпълнило предписанията въпреки изтичането на указания срок. Не са налице доказателства замерване на импеданса на контур „фаза – защитен проводник“ да са били извършвани. Актосъставителят е пояснил, че това измерване трябва да се осъществи от лице, което има лиценз да извършва такива замервания, т.е. не се касае до нарушение, което жалбоподателят би могъл да отстрани и със собствен ресурс. Освен това се касае до измерването на фазите на множество контакти, където се предполага да се включват шивашки машини и съответно работници да полагат труд чрез тяхното използване, което създава несигурни условия касателно безопасността на трудовия процес.

От събраните доказателства се установява, че е дадено задължително предписание, което по своето естество представлява принудителна административна мярка, за отстраняване на констатираното нарушение, но 3 същата не е била изпълнена, вследствие на което е реализиран съставът на административно нарушение по чл. 415, ал. 1 КТ.

Поради тези съображения съдът намира, че така описаното административно нарушение се явява доказано. Доколкото деянието е осъществено от юридическо лице, то въпросът за вината като елемент на субективната страна на нарушението не следва да се изследва, защото административнонаказателната отговорност на юридическите лица е безвиновна и обективна.

В настоящия случай не са релевирани оплаквания касателно размера на наложеното административно наказание, въпреки че е поискано в условията на евентуалност същото да се редуцира. То не е наложено в минимален размер, а максималният такъв е 10 000 лв., което все пак прави и определената санкция от 2 000 лв. ориентирана към минимално предвидената законова граница. Като отегчаващи вината обстоятелства могат да бъдат посочени наличието на констатирани други закононарушения, за които са дадени предписания с протокол от 24.01.2024 г., както и че същите не са били отстранени и са станали повод за издаване на множество наказателни постановления на основание чл. 415, ал. 1 КТ. Друго отегчаващо вината обстоятелство е, че такова нарушение касае цялостната дейност на работодателя във връзка със спазване на съответните правила за безопасност, което би имало отношение при възникване на евентуални трудови злополуки с причиняване на съответните материални и нематериални вреди. Все пак основният предмет на дейност на дружеството жалбоподател, каквото обстоятелство се установява и от справката в ТРРЮЛНЦ, е свързан с разкриване и експлоатация на шивашки цехове и изработка на дрехи, за което се изисква използването на определен машинен инвентар, захранван от електрическа енергия, поради което установяване на конкретни стойности, относими към въпроса за безопасната експлоатация на електроуреди, е не без значение за отговорността на нарушителя, още повече че става въпрос за множество електрически контакти, находящи се в шивашкия цех. Смекчаващо обстоятелство се явява ниската степен на обществена опасност, доколкото неизпълнението на даденото предписание се изразява само в необходимостта да бъде извършено определено замерване. Същото обаче не е достатъчно, за да обуслови определянето на наказанието в минимален размер, доколкото става въпрос за замерването на множество контактни точки с електрическата 4 мрежа. Затова настоящият съдебен състав намира, че наказващият орган правилно е индивидуализирал наложеното наказание. Не са налице основания за приложение на чл. 415в КТ, доколкото, макар и да се касае за формално нарушение с обичайно ниска степен на обществена опасност, нарушението не е било отстранено веднага след установяването му, защото не са налице данни то да е било отстранено и след изтичане срока на изпълнение на предписанието. Съдът не счита, че в настоящия случай е приложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Това следва от мотивите на Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. на ВАС по по тълк. д. № 7/2010 г. Специалният състав по глава ХIХ, раздел II от КТ на "маловажно" административно нарушение по чл. 415в КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 ЗАНН, според която за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. "Маловажните" нарушения, установени по КТ съобразно чл. 415в КТ, имат два основни признака: нарушението да е отстранимо веднага след установяването му по реда на КТ и от него да не са настъпили вредни последици за работници и служители. При това в тези случаи не е предвидено освобождаване от административнонаказателна отговорност /за разлика от тези по чл. 28 ЗАНН/, а налагане на същото по вид административно наказание - парична санкция, но в многократно по-нисък размер.

Предвид гореизложеното обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено, а жалбата срещу него – оставена без уважение.

С оглед изхода на делото наказващият орган има право на разноски.

Такива следва да бъдат присъдени на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН на юридическото лице, в чиято структура се намира наказващият орган – Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, доколкото е направено искане от страна на процесуалния му представител да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в случай че наказателното постановление бъде потвърдено. Съобразно правилата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП и чл. 27е, от Наредбата за заплащането на правната помощ и отчитайки обстоятелството, че делото се отличава с минимална правна и фактическа сложност и е проведено само едно съдебно заседание, в хода на което е 5 разпитан един единствен свидетел. Макар и материалният интерес да е висок, тъй като наложеното наказание е в размер на 2 000 лв., то той не е достатъчен сам по себе си да обуслови присъждане на юрисконсултско възнаграждение по-високо от нормативно предвиденото минимално такова. Така на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ следва да бъдат присъдени 80 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран така, Русенският районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-2400034/15.04.2024 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, с което на "БОБОЛИНО" ЕООД, ЕИК 200198153, със седалище и адрес на управление в гр. Русе, ул. „Стрешер планина“ № 44, е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 000 лв. на основание чл. 415, ал. 1 КТ.

ОСЪЖДА "БОБОЛИНО" ЕООД, ЕИК 200198153, със седалище и адрес на управление в гр. Русе, ул. „Стрешер планина“ № 44, ДА ЗАПЛАТИ на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ със седалище в гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 3, сумата от 80 лв. – разноски за производството.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд – Русе.

СЪОБЩЕНИЕ за изготвеното РЕШЕНИЕ да се изпрати на управителя на "БОБОЛИНО" ЕООД, ЕИК 200198153 – Т.Б.Т., на адрес ***.