Определение № 34923 от 25.09.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 34923 гр. С., 25.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20261110119201 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба, предявена от името на „********“ ЕООД, ЕИК ******** , срещу „********“ ЕАД, ЕИК ********, с която са предявени следните искове: 1/ конститутивен иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен на предв арителен договор за покупкопродажба на лек автомобил с марка „********“, модел ********, с шаси № ******** и рег. № ********, обективиран в Договор за финансов лизинг № Л-263 от 30.05.2023 г., сключен между „********“ ЕАД, като лизингодател ЕАД и „********“ ЕООД, като лизингополучател; 2/ иск с правно основание чл. 26, ал.

1, предл. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на т. 5.10 от Общи условия на „********“ ЕАД по договори за финансов лизинг, неразделна част от сключения между „********“ ЕООД, ЕИК ******** и „********“ ЕАД Договор за финансов лизинг № Л-263/30.05.2023 г., като противоречаща на добрите нрави ;

3/ осъдителен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за осъждане на ответника да възстанови на ищеца сумата в размер от 6 500 лева /3 323,40 евро/, представляваща разходи за ремонт на автомобил с марка „********“, модел ********, с шаси № ******** и рег. № ********, предмет на сключения между страните Договор за финансов лизинг № Л-263/30.05.2023 г., изразяващ се в смяна на двигател със законна регистрация и основен ремонт на ходовата част на автомобила, с която сума ищецът се е обеднил, а ответникът се е обогатил за негова сметка без основание, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 03.07.2026 г., до окончателното плащане.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от името на ответника. В условията на евентуалност се релевира възражение за прихващане на сумата, предмет на предявения за разглеждане в производството иск с правно основание чл. 59 ЗЗД с вземания на ответника спрямо ищеца за следните суми: 1 521,85 евро, представляващ и главница и лихва по Договор № Л277; 57 691,97 лв. – вземане по и зпълнителен лист № 37 от 13.02.2025 г., издаден от Районен съд – E. по ч. гр. д. № 39/2025 г.

1

Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и след размяна на книжата по делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.

Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.

Искането на страните за допускане изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, формулирани в исковата молба и отговора на исковата молба е допустимо, относимо е към предмета на делото и е необходимо за правилното решаване на спора, с чието разглеждане съдът е сезиран в настоящото производство, поради което следва да бъде уважено.

Основателно е и искането на ищеца за допускане изслушване на съдебно-автотехническа експертиза със задачи, формулирани в исковата молба .

На ответника следва да бъде допуснат, на основание чл. 159, ал. 2 ГПК, един свидетел при режим на довеждане.

На ответника следва да бъдат дадени указания в едноседмичен срок от получаване на настоящото съобщение, с писмена молба, с препис за насрещната страна, да конкретизира вземането си по Договор № Л-277, като посочи каква част от общо заявената сума от 1 521,85 евро представлява вземане за главница и каква за лихва.

Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.

На основание чл. 140 ГПК, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от получаване на настоящото съобщение, с писмена молба, с препис за насрещната страна, да конкретизира вземането си по Договор № Л-277, като посочи каква част от общо заявената сума от 1 521,85 евро представлява вземане за главница и каква за лихва, съответно да изложи фактически твърдения относно основанието за вземането си за възнаградителна лихва, като му УКАЗВА, че при неизпълнение на указанията в предоставения срок, съдът няма да разгледа предяверното възражение за прихващане за посочената сума.

І. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 16.11.2026 г. от 15:00 часа , за когато да се призоват страните.

ІI. ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

1. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения (чл.146, ал.1, т.1 ГПК):

Ищецът „********“ ЕООД твърди, че на 30.05.2023 г. между страните е бил сключен Договор за финансов лизинг № Л-263, по силата на който ответникът , в качеството му на лизингодател, предоставил на ищеца, в качеството му на лизингополучател, за ползване лек автомобил марка „********“, модел ********, с шаси № ******** и рег. № ********, срещу задължението на ищеца да изплати 2 финансираната сума в размер на 9000,01 л ева (4601,63 евро) на 60 месечни вноски , описани в погасителния план към договора. Сочи, че в чл. 20 от договора е предвидена възможността за прехвърляне на собствеността върху автомобила след изтичане на срока и изпълнение на всички задължения по договора от страна на лизингополучателя. Твърди, че в периода от сключване на договора до м. февруари 2026 г. е заплатил по банкова сметка на ответника над 12 696,82 лв., като във всяко платежно нареждане изрично е посочвал основанието за плащане – „Вноска по договор № Л-263“. Счита, че с извършените плащания е погасил предсрочно и изцяло всички свои задължения за главница, лихви, такси и застраховки по Договор за финансов лизинг № Л-263. Излага, че с оглед пълното изпълнение на задълженията си, с нотариална покана рег. № 3990/23.03.2026 г. е поканил ответника да се яви на 20.04.2026 г. пред нотариус за прехвърляне на собствеността върху автомобила, като на посочената дата не се яви л представител на ответника, което било удостоверено с Констативен протокол № 60/20.04.2026 г. С писмо от 24.04.2026 г. ответникът отказал да прехвърли собствеността върху процесния автомобил, като, въпреки че признал постъпването на извършените плащания, посочил, че едностранно ги е пренасочил за погасяване на задължения по друг , сключен между страните договор за лизинг № Л 277/19.10.2023 г. , на основание т.

5.10 от Общите условия (ОУ) към договорите, според която клауза имал право да разпределя постъпилите суми по свое усмотрение между всички договори на лизингополучателя. Счита, че няма задължения по Договор за лизинг № Л 277/19.10.2023 г., доколкото активът по този договор б ил иззет от ответника, като преди изземването ищецът е извършил съществени подобрения по него – смяна на двигател със законна регистрация и основен ремонт на ходовата част, на обща стойност 6500 лв., с която сума ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца. Смята отказът на ответника за неоснователен, доколкото се базирал на незаконосъобразно пренасочване на плащания. Твърди, че съгласно чл. 76, ал. 1 от ЗЗД и константната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 3/2017 г. на ОСГТК, изричното волеизявление на длъжника в платежния документ за това кое задължение погасява било обвързващо за кредитора, поради което ответникът не е имал право да игнорира посоченото основание „Вноска по договор № Л-263“ и да отнася сумите към друг договор. Според ищеца клаузата на т. 5.10 от Общите условия е нищожна, поради противоречие с добрите нрави , доколкото нарушавала принципа на добросъвестност и равнопоставеност, като дава ла на икономически по-силната страна неограничено право да пренебрегва волята на длъжника и да го държи в състояние на постоянна зависимост, като дерогирала изцяло правото на длъжника по чл. 76, ал. 1 от ЗЗД, което било недопустимо. При изложеното предявява настоящите искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „********“ ЕАД оспорва предявените искове като неоснователни. Не се оспорва наличието на облигационни правоотношения между страните по Договор за финансов лизинг на моторно превозно средство № Л-263 от 30.05.2023г. и Договор за финансов лизинг на моторно превозно средство № Л-277 от 19.10.2023 г. Излага, че по силата на двата договора с е е задължил по възлагане на ищеца да придобие от посочен от него 3 доставчик посочен от него автомобил, подробно индивидуализиран в договорите, и да го предостави за ползване на ищеца срещу заплащане на възнаграждение , определено в размер и срокове, подробно посочени в погасителен план към договорите. Срокът на всеки договор бил 60 месеца, като същите били сключени при Обши условия, неразделна част от тях (т.26), с които ищецът се е запознал, приел ги е и ги е подписал. Излага, че общо дължимото възнаграждение по Договор № Л-263 е в размер на 7 976,40 евро, от които главница/финансирана сума 4 601,46 евро и възнаградителна лихва 3 374,94 евро , а по Договор № Л-277 - в размер на 7 362,60 евро, от които главница/финансирана сума 4 345,92 евро и възнаградителна лихва 3 016,68 евро. В т. 3 и т. 20 от договорите било уговорено, че след изтичане на срока на договор ите и след като ищецът изпълни всичките си задължения по тях, ответникът му прехвърля собствеността върху автомобил ите.

Съгласно т.3.4., 6.15., 7.1., 7.3., 7.4.1., 7.4.7., 8.2., 8.9.4., 8.9.5. от Общите условия, рискът от случайното погиване или повреждане на вещта е за ищеца, като за негова сметка са и всички разходи по поддръжка и ремонт на ползвания от него автомобил. В т.5.9 от Общите условия било предвидено, че плащанията, извършени от лизингополучателя по банковата сметка на лизингодателя, ще погасяват задълженията на лизингополучателя в следния ред - просрочени възнаградителни лихви, просрочена главница, просрочени неустойки (включително неустойките за забавени плащания), редовни възнаградителни лихви, редовна главница, неустойки в падеж, неплатени разноски (включително дължимите за лизинговото имущество данъци, такси и застрахователни премии) ; по преценка на лизингодателя и без да е необходимо съгласие или уведомяване на лизингополучателя редът за погасяване задълженията, посочен в предходното изречение, може да бъде променен. Съгласно т.5.10 от Общите условия, лизингополучателят дава своето изрично и неотменимо съгласие, в случай че има повече от един сключен договор за лизинг с лизингодателя, постъпилите към последния плащания, в това число и застрахователни обезщетения, независимо от посоченото им предназначение, да погасяват по решение на лизингодателя дължимите плащания по договорите, при спазване на уговореното в т.5.9 по-горе.

Твърди, че е изпълнил задълженията си по процесните договори, като е придобил посочените в тях автомобили и ги е предал на ищеца за ползване, който ги е приел без възражения. Сочи, че ищецът имал непогасени задължения за главница и лихва по двата договора, като по Договор № Л-263 задълженията му възлизали на 3 187,46 евро, а по Договор № Л-277 - на 1 521,85 евро, като поради неизпълнение на задълженията на ищеца по Договор № Л-277, лизинговият автомобил бил върнат на лизингодателя. Доколкото е налице неизпълнение от страна на ищеца за погасяване на лизингови вноски по Договор № Л-263, счита, че не са налице предпоставките по т. 3 и т. 20 от договора за прехвърляне собствеността върху автомобила. Твърди, че с разпоредбите на т.5.9. и т.5.10 от Общите условия е дерогирано диспозитивното правило на чл.76 от ЗЗД, като на основание т.5.10 от ОУ част от извършените от ищеца плащания, а именно: 102 лв. (част от платените на 03.06.2025 г. 4000 лв.), сумата от 1300 лв., преведена на 17.11.2025 г., сумата от 2079,44 лв. (част от платените на 02.02.2026 г. 2000 евро) и сумата от 446.29 евро, 4 равняващи се на 872.87 лв. по фиксинга на БНБ, преведена на 28.02.2026 г., са отнесени за погасяване на задълженията му по Договор №Л-277, които към месец ноември 2025 г. възлизали на 13 996,28 лева. Независимо от изложеното и ако се приеме, че са налице предпоставките за обявяване на Договор № Л-263 за окончателен в частта относно прехвърляне на автомобила, се иска на основание чл.362 от ГПК, съдът да постанови решение, с което да обяви договора за окончателен, но при условие, че ищецът заплати на ответника дължимата по него сума от 3 187,46 евро . Счита, че клаузата на т.5.10 от Общите условия е законосъобразна, като същата е израз както на договорната свобода , предвидена в чл.9 от ЗЗД, така и на общото задължение по чл.63 от ЗЗД. По отношение на иска с правно основание чл. 59 ЗЗД, излага, че предвид субсидиарния му характер, в настоящия случай е неприложим, доколкото ищецът разполагал с иск на договорно основание. Оспорва да е налице неоснователно обогатяване от страна на ответника, доколкото съгласно т.3.4., 6.15., 7.1., 7.3., 7.4.1., 7.4.7., 8.2., 8.9.4., 8.9.5. от Общите условия към Договор №Л-277, рискът от случайното погиване или повреждане на вещта е за ищеца, като за негова сметка са и всички разходи по поддръжка и ремонт на ползвания от него автомобил. Допълва, че ищецът сам е избрал доставчика и автомобила, предмет на Договор №Л-277, при което бил изцяло и напълно запознат със състоянието му преди сключване на договора, поради което твърденията му, че автомобилът бил неи з п р а в е н били неоснователни. Поддържа, че ищецът не го е уведомявал за извършените от него ремонтни дейности по автомобила, включително при връщането му. Оспорва и самото извършване на претендираните ремонтни дейности. При условията на евентуалност, в случай че съдът приеме предявеният иск по чл. 59 ЗЗД за основателен, прави възражение за прихващане с насрещни ликвидни и изискуеми вземания, които твърди, че има срещу ищеца , а именно: вземане в размер на 1 521,85 евро, представляващо главница и лихва по Договор № Л-277, както и вземане в размер на 57 691,97 лв., произтичащо от изпълнителен лист № 37 от 13.02.2025 г., издаден от Районен съд – E. по ч. гр. д. № 39/2025 г. При изложеното моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.