Решение № 137 от 15.05.2023, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. гр. Добрич, 15.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Галина Д. Жечева

Станимир Т. Ангелов като разгледа докладваното от Станимир Т. Ангелов Въззивно гражданско дело № 20233200500266 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК въз основа на жалба рег. № 624/14.03.2023 год., подадена от „Водоснабдяване и канализация – Добрич“ АД, ЕИК 204219357, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, бул. „***“ № 59, представлявано от изпълнителния директор Тодор Гикински, в качеството му на длъжник по изпълнително дело № 2022***0400182 по описа на ЧСИ с рег. № *** и район на действие ОС – Добрич, срещу отказа на ЧСИ, обективиран в постановление с изх. № 929/07.03.2023 г. за намаляване на разноските на взискателя-адвокатско възнаграждение от 400 лв. /четиристотин лева/ на 200 лв. /двеста лева/.

Адвокатско възнаграждение в размер над 400 лева длъжника намира за прекомерно с оглед факта, че освен подаването на молбата за образуване на изпълнителното дело, в което е посочен изпълнителния способ, други изпълнителни действия не са предприети и извършени. На следващо място липсата на правна и фактическа сложност на делото обосновават извода, че претендираното възнаграждение за упълномощения от взискателя адвокат е прекомерно.

Ответникът по жалбата – взискателят М. М. С., чрез упълномощения адвокат *** от АК – гр. Добрич, изразява становище за неоснователност на 1 жалбата по причина договореното и платено адвокатско възнаграждение да е в минималните размери по чл.10, т.1 и чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения за образуване на изпълнително дело и за извършване на действия с цел удовлетворяване на парично вземане до 1 000 лева, каквито били и поискани.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 от ГПК съдебният изпълнител излага съображения за неоснователност на направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като ангажиментът на адвоката е не само да подаде молба до ЧСИ, а и да води делото до събиране на вземането, което към момента не е приключило, тъй като задължението, предмет на принудително изпълнение, не е погасено.

Съдът, като обсъди данните по изпълнителното дело и на осн. чл. 437, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното:

Жалбата, предмет на разглеждане по настоящото дело, е депозирана на 14.03.2023 г. – същата е подадена в рамките на преклузивния двуседмичен срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК от извършване на действието, доколкото атакуваното разпореждане е постановено на 07.03.2023 г.

Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от лице, което има правен интерес от обжалването на акта на съдебния изпълнител, с който се произнася във връзка с разноските по изпълнението. Разгледана по същество е неоснователна.

Изпълнително дело № 2022***0400182 по описа на ЧСИ с рег. № *** и район на действие ОС – Добрич е образувано по молба на М. М. С. с ЕГН ********** от гр. Добрич, въз основа на изпълнителен лист от 09.11.2022 г. на Добричкия районен съд издаден по гр. Дело № 4469/2021 г.

Според посочения ИЛ „Водоснабдяване и канализация – Добрич“ АД е осъдено да заплати на М. М. С. сумата от 988 лв., представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Към молбата са представени пълномощно и договор за правна защита и съдействие, удостоверяващ договарянето и плащането от взискателя М. М. С. на пълномощника й адвокат *** от АК – гр. Добрич адвокатско възнаграждение от 400 лева. С договорът е възложено на адвоката оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в събиране на сумите по изпълнителния лист. Учредената представителна власт е за образуване и 2 водене на делото. В молбата е посочен изпълнителен способ – запор на вземането на длъжника от „Изипей“ АД гр. София.

С разпореждане от 10.11.2022 г. ЧСИ с рег. № *** на КЧСИ, с район на действие района на Добричкия окръжен съд, е образувал изпълнително дело № 2022***0400182. На 11.11.2022г. на „Водоснабдяване и канализация – Добрич“ АД е връчена покана за доброволно изпълнение, в която е посочен размера на дълга 1 650,25 лв., формиран по пера, както следва: 988 лв. – главница; 105 лв. – такси и разноски; 157,25 лв. – такса по чл. 26 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ, с включен ДДС; 400 лв. – адвокатски хонорар на пълномощника на взискателя.

На 14.11.2022 г. е входирано възражение от длъжника за прекомерност на адвокатския хонорар от 400 лв., по съображения, че същият не е съразмерен на действително осъществената правна защита и съдействие; делото не се отличава с фактическа и правна сложност; процесуалният представител на взискателя, извън подаване на молбата за образуване на изпълнително дело, не е извършил никакви процесуални действия, насочени към удовлетворяване на паричното вземане, предмет на принудителното изпълнение.

Отделно от това представителят на „Водоснабдяване и канализация – Добрич“ АД е изразил несъгласие с определяния размер на дължимата такса по чл. 26 от ТТР по ЗЧСИ.

Взискателят е изразил становище на 16.11.2022 г. във връзка с възражението на длъжника, според което не са налице основания за намаляване на адвокатското възнаграждение на упълномощения от него адвокат, чийто размер е към минимума по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

ЧСИ се е произнесъл по възражението на длъжника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като с постановление № 929 от 07.03.2023 г. е постановил отказ да намали същото по съображения, че платеното от взискателя адвокатско възнаграждение е съобразено с Наредба № 1. Актът на ЧСИ е съобщен на длъжника на 10.03.2023 г.

Съгласно разпоредбите на чл. 435 от ГПК, длъжникът може да обжалва конкретно и лимитативно определени изпълнителни действия на съдебния изпълнител, изразяващи се в: постановление за налагане на глоба, насочване 3 на изпълнението върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 от ГПК, определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл.

470 от ГПК, както и в случаите по чл. 486, ал. 2 от ГПК, отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение, както и разноските по изпълнението. Други възможности за обжалване действията на съдебния изпълнител като незаконосъобразни от страна на длъжника не са предвидени.

Предмет на настоящото производство са действия на ЧСИ по повод възлагането в тежест на длъжника на разноски за адвокатско възнаграждение в ненамален от ЧСИ и прекомерен според длъжника размер от 400 лв.

Съгласно дадените с ТР № 3/10.07.2017 г. по тълк.д. № 3/2015 г. на ВКС разяснения на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението, като в мотивите към същото решение е посочено, че в изпълнителното производство няма изискване за конкретен момент, в който съдебният изпълнител трябва да се произнесе за разноските, поради особеностите на производството по принудително изпълнение – то може да бъде реализирано чрез един или няколко изпълнителни способа. По съществото си всеки такъв способ представлява самостоятелен изпълнителен процес, който се урежда както от важащите само за него правила, така и от тези, които са общи за всички изпълнителни способи. От друга страна, всеки изпълнителен способ представлява съвкупност от изпълнителни действия, които се извършват в определената от закона последователност, като за всяко едно от тези действия се дължи такса, ако това е предвидено в съответната тарифа. Затова размерът на разноските по изпълнението се променя с извършването на всяко подлежащо на таксуване изпълнително действие.

Действително при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата – чл. 78, ал. 5 от ГПК. Посочената 4 разпоредба е приложима не само в съдебните производства, но и в изпълнителните.

Според с т. 3 от ТР № 6/2012 год. по т. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.

Безспорно длъжника отговаря за сторените от взискателя разноски по изпълнението, вкл. за адвокатско възнаграждение, освен в хипотезите на чл.79, ал.1, т.1 и 2 от ГПК, които в случая не са налице. Фактът, че плащането е извършено в срока за доброволно изпълнение не освобождава длъжника от дължимостта на разноските. Това е така, защото няма правна норма, която да регламентира изключение от принципа, прогласен с разпоредбата на чл. 79, ал.1, т.1 от ГПК, след прогласяване нищожността на норма на т.6 от т.26 от ТТРЗЧСИ, с влязло в сила решение № 13014 на ВАС /ДВ бр.100/2015г./ поради което неприложима понастоящем.

Когато се касае за разноски за адвокатско възнаграждение, които са за сметка на длъжника, същият дължи плащането им в удостоверения размер или в намаления в хипотезата на чл.78, ал.5 от ГПК, в която попада разглеждания случай. Адвокатското възнаграждение, платено от взискателя е за образуване и водене на делото.

В настоящия случай единствените извършени от пълномощника на взискателя до момента действия са свързани с подаване на молба за образуване на изпълнително дело и с посочване на начин за изпълнение, съобразно изискванията за редовност на молбата за образуване на изпълнителното производство/чл. 426, ал. 2 от ГПК/, за което не се дължи отделно адвокатско възнаграждение от това, дължимо за образуването на изпълнителното дело.

Ако след изтичане на срока за доброволно изпълнение е било необходимо да се извършват действия по принудително събиране на дълга, то дължимо би било и допълнителното възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие е с цел удовлетворяване на паричните вземания.

5

В случая няма данни след получаване на поканата за доброволно изпълнение, а и към настоящия момент, длъжникът да е внесъл сумата по изпълнителния лист, респ. взискателят, чрез своя процесуален представител ще има основание да извърши други действия за защита на интересите си, насочени към удовлетворяване на вземането му. При това развитие на изпълнителното производство уговореното и внесено възнаграждение от 400 лева не е прекомерно и следва да се заплати от длъжника в пълния му размер, при условие, че задължението не е платено и изпълнителното производство продължава.

Следва да се отбележи, че не става въпрос за размер на адвокатското възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. многократно надвишаващ минималното такова, за да се преценява дали същото е прекомерно съобразно фактическата и правна сложност на делото, а става въпрос за възнаграждение в минимален размер, обезпечаващо адекватното участие на адвоката пълномощник на взискателя във всяка една фаза от развитие на изпълнителното производство. Ето защо е неоправдано от гледна точка защита интереса на взискателя в изпълнителното производство да се отрече възможността на адвоката му да получи възнаграждение /респ. да бъде прието като разноски/ и за осъщественото процесуално представителство по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/2004 г.

Предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 5 предл. последно от ГПК съгласно което при намаляване размера на адвокатското възнаграждение съдът е обвързан от определените от Наредбата по чл. 36 от ЗА минимални размери, правилно съдебният изпълнител е отказал редуциране на така заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение.

Неоснователно е поддържаното в жалбата да не се следва на взискателя възнаграждението по чл. 10, т. 2 от Наредбата, тъй като действия по принудително изпълнение не са извършени, но поради неизпълнение на задължението от страна на длъжника до момента, е възможно да се наложи извършването на такива процесуални действия. Възнаграждението по чл. 10, т. 2 е предвидено не само за извършване на такива действия, но и за процесуално представителство, защита и съдействие на страната от упълномощения от нея адвокат, каквито в случая са налице. В молбата по чл.