Определение № 2600 от 17.10.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2600 гр. София, 15.10.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно частно гражданско дело № 20241000502699 по описа за 2024 година

Разгледа в закрито заседание гражданско дело № 2699/24г. и констатира следното:

Подадена е частна жалба от С. Й. против определение на СГС от 22.07.24г. по г.д.

№ 7593/24г. /постановено в рамките на производство по глава 7-ма; раздел 2-ри от ГПК/.

Жалбата е неоснователна /атакуваният съдебен акт е постановен в съответствие със закона, съдебната практика и съдържанието на доказателствения материал/:

Не се спори /а това обстоятелство се явява и удостоверено по делото/, че: ищцата е била представлявана в процеса от двама адвокати – адвокат Х. и адвокат Д.

/представителната власт на нито един от тях не е била прекратявана в хода на делото; в това число и към релевантния за спора момент – когато е текъл срокът за подаване на частна жалба срещу прекратителното определение на съда от 31.01.23г./.

В такава хипотеза не може да се приеме, че е налице предпоставката по чл. 64, ал.

2 от ГПК /правата на ищцата е следвало да бъдат защитени надлежно от адвокат Д.; липсват доказателства и твърдения същата да е била обективно възпрепятства да предприеме съответните процесуални действия в рамките на законния и предоставен от съда срок за обжалване/.

Предвид изложеното: атакуваното определение следва да бъде – потвърдено.

Останалите възражения на ответницата /обективирани в отговора на процесната частна жалба/ са неоснователни:

От една страна: законовите срокове за обжалване – не могат да бъдат продължавани /съгласно императивното правило на чл. 63, ал. 3 от ГПК/.

От друга страна: производството по глава 7-ма; раздел 2-ри от ГПК предполага /изисква/ финализиране /с влязъл в сила съдебен акт/ на предходен процес по чл. 262, ал. 2, т. 1 от ГПК във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК /именно такава е настоящата хипотеза/.

В допълнение /на последно място/: процесното прекратително определение на СРС на практика не засяга съществено правата на ищцата /същото не се ползва със СПН по смисъла на чл. 299 от ГПК и не препятства възможността - процесният установителен иск да бъде заявен в нов процес/.

Атакуваният съдебен акт обаче следва да бъде изменен /частично отменен/ в 1 частта – относно присъдените в полза на ответницата съдебни разноски:

Изготвянето на отговор към частна жалба – не може да обоснове присъждане на адвокатски хонорар в размер на 1 000 лева /в тази връзка настоящият съдебен състав съобразява и актуалната практика на СЕС, според която – адвокатски хонорар може да бъде присъден и под минимума по Наредба № 1/.

С оглед това: процесното адвокатско възнаграждение следва да бъде редуцирано до размера на 250 лева.

Съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение на СГС от 22.07.24г. по г.д. № 7593/24г. в частта, с която в полза на К. А. М. са присъдени съдебни разноски над 250 лева.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на С. Г. Й. в останалата й част.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2