Решение № 10808 от 06.10.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10808 гр. София, 06.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело № 20221110107832 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.422 ГПК.

С искова молба ищецът „П.К.Б“ ЕООД е предявило положителни установителни искове против ответника Е. З. Ц. по реда на чл.422 ГПК с правно основание 240 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК, с който се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи сумата от 2142,80лв. – незаплатена главница по Договор за потребителски кредит № 30037281078/05.06.2019г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК-30.09.2021 г., до окончателно изплащане на сумата, 101,55лв. – мораторна лихва за периода 01.07.2021г. до 29.09.2021г., 311,69лв. – мораторна лихва за периода 02.07.2019г. до 01.07.2021г., 355,32лв. – договорно възнаграждение за периода от 01.12.2020г. до 01.07.2021г., за които има издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 07.10.2021г. по ч.гр.д.

№56551/2021 по описа на СРС, 27 състав, както и осъдителен иск по чл. 415, ал. 3 вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. вр. чл. 10а, ал. 1 ЗПК за сумата от 1610,00 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги към договора за потребителски кредит, ведно със законната лихва.

Ищецът твърди, че на 05.06.2019г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 30037281078, по силата на който на ответника е предоставен кредит в размер на отпуснатата сума от 5000лв., сключен за срок от 24 месеца от подписване на договора, като същият е следвало да се погасява на месечни вноски в размер на 499.83лв. и падежна дата на 1-во число на месеца, при ГПР в размер на 44.98% и годишен лихвен процент 38.30%, лихвен процент на ден от 0.11%, като общото задължение главница и лихви по кредита било в размер на 7165,57лв. Твърди се, че по договора е избран и закупен пакет от допълнителни услуги, съгласно който се дължало възнаграждение в размер на 4830,00лв., поради което общото задължение по кредита и пакета било в размер на 11995,57лв. Релевират се съображения, че 1 ответникът е извършил плащане в размер на 8241,15лв., с което е погасил част от задълженията по кредита. Поддържа, че крайният срок за погасяване на кредита съгласно погасителния план към договора е изтекъл на 01.07.2021 г., с изтичането на който е настъпила и изискуемостта на задължението на ответника в пълен размер.

Моли за уважаване на предявените искове.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от страна на ответника, който намира иска за неоснователен. Оспорва се обстоятелството, че ответникът усвоил сумите. Излага доводи, че претендираното възнаграждение за пакет допълнителни услуги противоречи на императивните изисквания на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, както и съдържа неравноправни клаузи, които са нищожни, като сключени при заобикаляне на ЗПК, на основание накърняване на добрите нрави и нееквивалентност на престациите по договора. Прави възражение за недействителност на договора за кредит, тъй като не били спазени изискванията на чл. 10 ЗПК, чл. 11, т. 9, т. 10, т. 12 от ЗПК. Оспорва действителността на разпоредбите на договора за кредит, уговарящи между страните ГПР от 44,98%, ГЛП от 38,30%, лихвен процент на ден от 0,11%, както и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, като обосновава тяхната неравноправност и противоречие със закона и добрите нрави. Счита, че не е спазено изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като не става ясно как кредиторът е изчислил ГПР по договора. Навежда доводи, че допълнителното споразумение е сключено във вреда на потребителя по смисъла на чл.143 ЗЗП, тъй като води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.

Споразумението не е уговорено индивидуално и потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието му. Оспорва предоставянето на услугите, предмет на споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги към договора за кредит, като счита претендираната сума за недължима и поради това, че ако посочените разходи бяха включени при пресмятането на ГПР, то същият значително би надхвърлил максималния размер по с чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че е погасил реално получения заем от ищцовото дружество. Моли за отхвърляне на исковите претенции.

Претендира разноски.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

От приобщеното ч.гр.д. № 56551/2021г. по описа на СРС, 27 състав, се установява, че със заявление с вх.№ 61820/30.09.2021г. ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ответника с описание на паричното вземане: 4521.36лв., от които неплатена главница в размер на 2142.80лв., неплатено договорно възнаграждение в размер на 355.32лв., дължимо за периода от 01.12.2020г. до 01.07.2021г., неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 1610лв., дължимо до 01.07.2021г., 311.69лв. лихва за забава от 02.07.2019г. до 01.07.2021г., както и 101.55лв. лихва за забава от 01.07.2021г. до 29.09.2021г. Въз основа на подадено заявление съдът на 07.10.2021г. е издал заповед за изпълнение на парично задължение, с която е разпоредено: „Е. З. Ц., ЕГН: **********, гр.

София,ЖК.ЛЮЛИН 7, бл.730, вх.Б, ет.7, ап.69, общ. Столична, обл. София (столица), да заплати на заявителя П.К.Б ЕООД, ЕИК: ****, гр. София, БУЛ.БЪЛГАРИЯ 49, бл.53 Е, вх.В, общ. Столична, обл. София (столица), сумите: 2 142,80 BGN /двe хиляди 2 сто четиридесет и два лева и 80 стотинки/, представляваща главница по договор за потребителски кредит № 30037281078/05.06.2019г., падежирал на 01.07.2021г., ведно със законна лихва от 30.09.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от 01.07.2021г. до 29.09.2021 г. в размер на 101,55 BGN /сто и един лева и 55 стотинки/, мораторна лихва от 02.07.2019г. до 01.07.2021 г. в размер на 311,69 BGN /триста и единадесет лева и 69 стотинки/, договорно възнаграждение от 01.12.2020г. до 01.07.2021 г. в размер на 355,32 BGN /триста петдесет и пет лева и 32 стотинки/, държавна такса в размер на 58,22лв., юрисконсултско възнаграждение в размер на 32,20лв.“, така и с разпореждане № 21856/07.10.2021г. съдът е отхвърлил заявлението на основание чл.411, ал.2, т.3 ГПК в частта, в която се иска длъжникът да заплати сумата от 1610лв. неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, като съдът е указал на заявителя по чл.415, ал.1, т.3 ГПК, че може да предяви осъдителен иск за вземанията си в едномесечен срок от съобщението. Разпореждането е връчено на заявителя на 20.10.2021г. и е влязло в сила на 04.11.2021г. В срока по чл.414 ГПК е подадено възражение от длъжника, в което е описано, че всички задължения по договор за потребителски кредит № 30037281078/05.06.2019г. били изплатени преди депозиране на заявлението, като конкретно е посочено, че по процесния договор била заплатена сумата от 7165.57лв., от която 5000лв. главница и 2165.57 възнаградителна лихва, като е изложено становище, че нито едно от плащанията по договора за кредит не е отишло за погасяване на таксите по пакета от допълнителни услуги, тъй като клаузите били нищожни и не е дължала тяхното заплащане, съответно вноските били в срока по погасителния план и не се дължали мораторни лихви. С разпореждане № 879/05.01.2022г. съдът е дал указания до длъжника във връзка с подаденото възражение по чл.415, ал.1, т.1 ГПК в срока на които е предявена настоящата искова претенция.

От представените писмени доказателствени средства (искане за отпускане на потребителски кредит, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация на потребители, допълнителна преддоговорна информация и договор за потребителски кредит „Профи кредит стандарт“ № 30037281078, ведно с погасителен план към същия, Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, Общи условия на П.К.Б ЕООД към договор за потребителски кредит) се установява, че на 05.06.2019г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит, с общ размер на кредита 5000лв. главница, уговорен срок на договора 24м. с фиксиран лихвен процент 38,30%, ГПР 44,98%, с размер на вноската 298,58лв. с обща дължима сума по кредита 7165,57лв. (главница и лихва). Установява се, че на същата дата е сключено споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, за който пакет се дължала сумата от 4830лв. с размер на вноската по закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 201,25лв., като общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги било в размер на 11995,57лв. с размер на вноската от 499,83лв. Представен е погасителен план към договора с размер на всички вноски по главница, лихви, вноска по пакет от допълнително услуги, падеж на вноските и общия размер. Установява се от същия, че крайният срок на договора е на 01.06.2021г.

Съгласно преводно нареждане за кредитен превод от 05.06.2019г. се установява, че ответницата е получила сумата от 5000лв. от ищеца с основание за плащане „30037281078“, с което съдът приема (което по същество не се оспорва и от страните) усвояване на сумата от потребителя.

Съгласно Анекс № 1 към договор за потребителски кредит № 30037281078 на 01.04.2020г. е описано, че на 30.03.2020г. ответницата заявило писмено отлагане на 3 вноските по погасителния план, като с анекса е договорено отлагане на вноска № 10 (с падежна дата 01.04.2020г.), като е договорен нов погасителен план, а отложената вноска е договорено да се заплати в края, като неразделна част от анекса е приет нов погасителен план, съгласно който вноска № 10 с дата на плащане от 01.04.2020г. е с общ размер на вноската от 0.00лв., като е добавена нова вноска № 25, с падеж 01.07.2021г. и общ размер на месечната вноска 499.48лв., включваща главница, лихва и размер на вноска по допълнителна услуга.

В исковата молба е описано, че от договореното възнаграждение по заема (възнаградителната лихва) в размер на 2165.57лв. при сключване на договора, била неизплатена сума в размер на 355.32лв. От договореното възнаграждение по споразумението за предоставяне на пакет за допълнителни услуги в размер на 4830лв. били погасени 3220лв., съответно била неизплатена сума от 1610лв. Описано е, че ответницата погасила по кредита сума в общ размер на 8241.15лв. (което съдът приема за признание на факт по см. на чл.175 ГПК), като кредиторът отнасял плащанията към задълженията по договора, като със сумата от 7887.45лв. погасил част от сумата за главница, лихва и възнаграждение по споразумението за предоставяне на пакет за допълнителни услуги, както и била погасена сумата от 263.70лв. лихва за забава., като непогасени били: главница в размер на 2142.80лв. главница, 355.32лв. договорна лихва, 311.69лв. лихва за забава, 101.55лв. лихва за забава, както и сумата от 1610лв. възнаграждение за пакет от услуги.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 състав, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое убеждение, намира за установено от правна страна следното:

Предявени са обективно съединени: положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл.240 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и осъдителен иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 10а, ал. 1 ЗПК.

С доклада по делото съдът е указал на ищеца, че в негова тежест е да докаже, че между него и ответника е налице облигационно правоотношение, възникнало по силата на процесния договор за потребителски кредит № 30037281078/05.06.2019г.; кредиторът да е предоставил, сумата по отпуснатият договор за кредит; уговореният начин за връщане на усвоените суми и падеж на уговорените дължими вноски за връщане на кредита; настъпване на падежа на задължението за връщане на сумата /включително и предпоставките, уговорени в договора за настъпване на изискуемост и/или предсрочна изискуемост/; наличието на валидно постигната договореност между страните за връщане на кредита с надбавка (лихва); че в договора е уговорено възнаграждение за закупен пакет от услуги и предоставянето на тези услуги от кредитора на длъжника; размерът и изискуемостта на претендираните суми. По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да установи пълно и главно възникването на главен дълг и забава в погасяването на същия за процесния период. Във връзка с възражението на ответника, съдът е съобщил на страните, че ще се произнесе по евентуален неравноправен характер на клаузите за допълнителен пакет от услуги, поради което е дал възможност на страните при условията на състезателност да ангажират доказателства. В тежест на ответника е разпределено да докаже, че е заплатила претендираните суми.