Определение № 1761 от 09.07.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1761 гр. Бургас, 09.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. И. като разгледа докладваното от Радостина П. И. Въззивно частно гражданско дело № 20252100501098 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 вр. с чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.

По делото е постъпила частна жалба от ищцата Г. И. А., ЕГН: **********, от ******, подадена чрез упълномощения й процесуален представител адв. Д. ГърковАК-Ловеч, против определение № 843 от 14.04.2025 г., постановено по гр.д.№ 219/2025г. по описа на РС-Бургас, с което по молба на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е изменено постановеното по същото дело решение № 843 от 14.04.2025 г., в частта за разноските като е намалено присъденото на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА в полза на адв. Д. Гърков от АК-Ловеч адвокатско възнаграждение за оказаната на ищцата по делото безплатна адвокатска помощ от 700 лв. на 400 лв.

В частната жалба се твърди, че обжалваното определение по чл. 248 от ГПК е недопустимо, доколкото възражението на насрещната страна по чл. 78, ал. 5 от ГПК е направено под условие, че се иска намаляване на адвокатското възнаграждение по чл.

38, ал. 2 от ЗА в случай, че същото надвишава минималния размер на адвокатските възнаграждения съгласно НМРАВ № 1/2004г., а видно от кориците по делото поисканото от адвокатския представител възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАе в размер на 700 лв. при уважаване на иск с цена 4000 лв./стойността на кредита/. На второ място се сочи, че определението е неправилно, тъй като районният съд е намалил първоначално определения размер от 700 лв. на 400 лв., като в мотивната част се съдържали доводи, които не касаят процесното основание за предоставяне на безплатна адвокатска помощ. Излага доводи, че се занимава с подобен вид дела и с помощта си е спестил на ищцата плащане на исканите от кредитора 11 653.54 лв., а 1 платената от нея сума е била 4000лв. Моли за отмяна на обжалваното определение и потвърждаване на определения с решение размер на присъденото адвокатско възнаграждение.

В дадения едноседмичен срок по чл. 276, ал. 1 от ГПК ответникът „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД е депозирал писмен отговор по частната жалба, като е изложил подробни съображения за нейната неоснователност, посочвайки, че процесуалния представител на ищцата е подготвил една бланкетна искова молба, в която е променил само имената на ищцата, делото е приключило в едно съдебно заседание и поради естеството на извършената от адвоката работа правилно съдът е намалил размера на следващото му се адвокатско възнаграждение. Позовавайки се на цитирана в писмения отговор съдебна практика се обръща внимание, че с последното изменение на НМРАВ с ДВ бр. 14 от 18.02.2025г. вече е премахнато понятието за минималност на адвокатското възнаграждение, като счита, че в случая е съобразно от съда и възприетото в задължителните решения на Съда на ЕС решение от 23.11.2017г. по съединени дела С 427/16 и С 428/16, решение от 05.12.2006г. по съединени дела С 94/04 и С 202/04 на СЕО. По тези съображения се иска потвърждаване на обжалваното определение по чл. 248, ал. 1 от ГПК на първата инстанция.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид исканията и доводите на страните, намира следното:

Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275 от ГПК, подадена е от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество, настоящата инстанция за намира частната жалба за неоснователна, по следните съображения:

Пред районният съд ищцата е предявила срещу ответното дружество при условията на обективно евентуално съединяване два иска, от който главният за прогласяване на недействителността на сключения помежду им договор за потребителски кредит № 40019469938 от 21.08.2023 г., а при условията на евентуалност – иск за прогласяване на недействителността на клаузите от същия договор за заплащане на възнаграждение за закупуване на допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“. Направено е и искане от адвокатския пълномощник на ищцата за присъждане на адвокатско възнаграждение за оказаната на последната безплатна правна помощ по делото на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗА възнаграждение в размер на 700 лв. съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

В писмения си отговор по чл. 131 от ГПК, депозиран на 20.01.2025г. ответното дружество е направило възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК с искане за намаляване на претендираното от адвокатски представител на ищеца възнаграждение, в случай, че същото надвишава минималния размер, посочен в НМРАВ /в редакцията й от 2020г./ 2

С постановеното по делото съдебно решение първоинстанционният съд е уважил изцяло главният иск и с оглед изхода на спора е присъдил в полза на адв.

Гърков сумата от 700 лв. – адвокатско възнаграждение, определяйки го в рамките на минималния му размер по чл. 7, ал. 2, т. 1 от НМРАВ.

С последваща молба, подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК ответното дружество е поискало изменение на решението, в частта за разноските с мотив, че присъденото адвокатско възнаграждение е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК с искане за намаляването му, поради липса на фактическа и правна сложност на делото.

С обжалваното определение, постановено в производството по чл. 248 от ГПК районният съд е изменил решението, в частта за разноските, като е намалил размера на първоначално присъденото в полза на адвокатския пълномощник на ищцата възнаграждение от 700 лв. на 400 лв., посочвайки, че за определянето му не следва да се взема предвид само цената на предявения иск в размер на 4000 лв., а и обстоятелството, че делото е приключило в едно съдебно заседание, в което адвокат Гърков не се е явил, събрани са само писмени доказателства, представени от ищеца и делото не се отличава с фактическа и правна сложност – страните нямат никакъв спор по фактите, а по спорните правни въпроси е поставена богата съдебна практика на националните съдилища и на СЕС. По тези съображения районният съд приемайки, че се касае за потребителско дело, по което съдът е длъжен да следи служебно за наличието на основания за недействителност на договора наличието на неравноправни клаузи и, че пред Районен съд – Бургас са висящи други производства, образувани по искови молби с аналогично съдържание, предявени от потребители също чрез адвокат Гърков против различни кредитни институции, то е счел, че справедливият и обоснован размер на дължимото в полза на адвокат Гърков адвокатско възнаграждение възлиза на 400 лева.

Настоящата инстанция намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:

На първо място неоснователни са доводите за недопустимост на обжалваното определение. Възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК е направено изрично от насрещната страна в писмения отговор по чл. 131 от ГПК, като действително в този момент е поискано намаляването му в случай, че се претендира такова над минималния размер по НМРАВ /в редакцията й преди последното изменение от т.г./. Определянето на възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА е изключително правомощие на съда, който следва да съобрази множество фактори, вкл. фактическата и правна сложност на делото, цената на иска, извършените от страните процесуални действия, броя на съдебните заседания, като при своята преценка съдът не е обвързан от посочения от самия адвокат в списъка по чл. 80 ГПК размер, тъй като в случая не е налице 3 договорено и изплатено адвокатско възнаграждение от страната, а оказване на безплатна правна помощ в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 о т ЗА. Ето защо едва при определяне на размера на възнаграждението, което в случая е станало с решението, насрещната страна има правото в срока по чл. 248 от ГПК да направи възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, както е сторила в процесния случай. Последващата преценка на съда дали е основателно възражението на ответника за намаляване на размерът на възнаграждение, определено при условията на чл. 38, ал. 2 от ГПК е въпрос по основателност на искането, а не по неговата допустимост.

На следващо място, при първоначалното определяне на възнаграждението по чл. 38, ал. 2 от ЗА съдът е съобразил минималния му размер съгласно НМРАВ в редакцията на посочената наредба от 2020г., като е присъдил такова в рамките на претендирания от 700 лв., доколкото възражението на ответника към този момент е, че иска намаляване на възнаграждението само в случай, че надвишава минималния размер по НМРАВ в редакцията от 2020г. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че с обжалваното определение по чл. 248, ал. 1 от ГПК съдът не следва да определи възнаграждение в по-малък размер от предвидения в НМРАВ, още повече, като се има предвид последното й изменение от тази година, с което е отпаднало въведеното правило, че съдът определя възнаграждението в размер не понисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2, т. е. че не може да определи понисък размер от определения със същата наредба /в действащата към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие редакция на ДВ, бр. 88 от 04.11.2022 г. /, тъй като същото представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС. С Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. По изложените съображения нормата на чл. 38, ал. 2 о т ЗА в частта, 4 препращаща към чл. 36 о т ЗА, респ. към НМРАВ не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага. Адвокатското възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 о т ЗА се определя след преценка на съвкупност от фактори, включително фактическата и правна сложност на спора, цената на иска, спецификата на производството, обема и сложността на извършените процесуални действия и др.

В конкретния случай следва да се съобрази не само материалния интерес, но преди всичко обстоятелството, че спорът не се отличава със значителна фактическа и правна сложност, извършените от адвоката процесуални действия се изразяват в подаване по електронен път на исковата молба, събрани са само писмени доказателства, без явяване на адвоката в проведеното по делото съдебно заседание, което е само едно, като по отношение на основните спорни въпроси както правилно е приел и районният съд е налице задължителна и многобройна съдебна практика.

С оглед изложеното, съдът намира, че правилно адвокатското възнаграждение п о чл. 38, ал. 2 от ЗА е намалено от 700 лв. на 400 лв., като искането, направено в жалбата з а присъждането му в пълния първоначално поискан размер от 700 лв. се явява неоснователно.

По гореизложените съображения, обжалваното определение по чл. 248 от ГПК, с което по повод искането на ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК съдът е намалил първоначално присъденото в полза на процесуалния представител на ищцата адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА от 700 лв. до размера от 400 лв. се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.