Решение № 309 от 19.03.2025, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 309 гр. Пловдив, 19.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело № 20255300500272 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл.435,ал.2 и сл.от ГПК.

Образувано по жалба на Н. К. М.-длъжник в изпълнителното производство против действия на ЧСИ ********** при КЧСИ,район на действие-Окръжен съд Пловдив по изп.д.

№5/23г.,изразяващи се в насрочен опис на недвижим имот-1/2 ид.ч.от съсобствен на длъжника имот в режим на СИО,представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***,представляващ жилище,находящо се на адрес *********** с площ от 89,66 кв.м.

Жалбоподателят-длъжник в изп.производство счита посочените по-горе действия на ЧСИ за незаконосъобразни,като твърди,че описаният недвижим имот е несеквестируем,защото е единствено жилище за него и членовете на семейството му,поради което жилището попадало в хипотезата на чл.444,ал.1,т.7 от ГПК.Счита също,че несеквестируемото жилище не надхвърля жилищните нужди на него и семейството му,което живее в жилището и е тричленно-състои се от жалбоподателя,съпругата му и тяхната дъщеря.Твърди се,че ЧСИ не извършил обстойно изследване по изясняване на обстоятелствата относно това дали е налице несеквестируемост на имота.Иска се отмяна на действията на ЧСИ *********,а именно-насроченият опис на имота.

Взискателите по изп.дело не са изразили становище по жалбата.

ЧСИ е изложил в писмено становище по чл.436,ал.3 от ГПК мотиви,че жалбата е допустима,но разгледана по същество- неоснователна.

1

Съдът,като взе предвид оплакванията в жалбата,доводите и становищата на страните,приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок от легитимирано да атакува действията на ЧСИ лице,поради което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Изпълнителното дело е образувано по молба на взискателя „*********АД за вземания въз основа на издаден в полза на банката изпълнителен лист № 6439/07.11.2022г.За събиране на паричното вземане взискателят с молбата за образуване на изп.дело е овластил съдебния изпълнител на осн.чл.18 от ЗЧСИ,като в хода на изп.производство с разпореждане от 10.01.23г.е наложена възбрана на процесния имот,придобит от длъжника в режим на СИО.Към изпълнителното производство са присъединени и други кредитори освен първоначалния.

С разпореждане от 04.12.2024г.ЧСИ е насрочил опис на имота за 24.01.24г.,който не е извършен.

Съгласно чл.435,ал.2,т.2 от ГПК,длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението върху имущество,което смята за несеквистируемо.В т.1 от Тълкувателно решение № 2/2013г. от 26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС се приема,че принудителното изпълнение се насочва върху отделен имуществен обект с налагането на запор или възбрана върху този обект.Запорът и възбраната като изпълнителни действия не подлежат на обжалване.На обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество.Насочването на изпълнението се обжалва, когато в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост (пълна или частична) на запорирано или възбранено имущество за събирането на определено парично вземане.По такава жалба съдът е длъжен да се произнесе, секвестируем ли е имущественият обект за събирането на предявеното вземане.В жалбата може да са изложени оплаквания и да се иска отменяването на някои действия –запор,възбрана,опис,оценка,назначаване на пазач, насрочване на продан и др.Съдът се произнася по тези искания само доколкото посочените отделни изпълнителни действия са несъвместими с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушават.

В процесния случай е насрочен опис върху недвижим имот,за който длъжникът твърди,че е несеквестируем.С оглед на това съдът следва да се произнесе по въпроса за секвестируемостта на имота, спрямо който е насочено изпълнението.

Преценката относно това обстоятелство следва да бъде извършена, съгласно разпоредбата на чл.444,т.7 от ГПК.Според тази разпоредба, изпълнението не може да бъде насочено срещу жилището на длъжника, ако той и някой от членовете на неговото семейство,с които живеят заедно,нямат друго жилище,независимо от това,дали длъжникът живее в процесното жилище;ако жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му,определени с наредба на Министерския съвет,надвишаващата част от него се продава,ако са налице условията на чл.39,ал.2 от ЗС.

При това положение трябва да се установи на първо място дали длъжникът или някой 2 от членовете на неговото семейство,с които живее заедно,няма друго жилище.В случая от справките от АВ за длъжникът и съпругата му се установява,че нито един от двамата не притежава друго жилище.

На следващо място следва да се установи дали е възможно част от жилищния имот да бъде предмет на принудително изпълнение с оглед критериите на чл.444,т.7,изр.второ от ГПК-жилището да надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му и да е възможно от него без особени затруднения да се обособи самостоятелен обект,който да бъде продаден.

В тази връзка следва да се отбележи,че видно от доказателствата по изп.дело,процесното жилище първоначално е било закупено от длъжника в режим на СИО като два отделни самостоятелни обекта-апартаменти,находящи се на ет.3,ап.№4 и № 5 с квадратура съответно по нотариалните актове-45,51кв.м.и 43,15кв.м.,като впоследствие са преустроени в един апартамент с идентификатор *** и площ от 89,66 кв.м.

Съобразно чл.2,ал.1 от Наредбата за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство (НЖНДЧНС),с която се определя жилищната нужда на длъжника и членовете на неговото семейство при насочено принудително изпълнение върху жилището на длъжника,съгл.чл.444,т.7,изр.2 от ГПК нормите са следните:на едночленно семейство-25 кв.м.жилищна площ;на двучленно семейство-40 кв.м.жилищна площ;на тричленно семейство-55 кв.м.жилищна площ.

В Наредбата законодателят не е дефинирал понятието „семейство“,но съобразно основният принцип в правото,че понятията в нормативните актове следва да се ползват с едно и също значение,за за да се определи едно жилище като семейно,следва да се има предвид §1 от ДР на СК,съобразно който това е жилището,което е обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца.

Жалбоподателят твърди,че семейството му е тричленно и се състои от него,съпругата му и дъщеря му,но не е представил никакви доказателства за възрастта на дъщеря си,(което е в негова тежест да докаже) и без което е невъзможно да се установи дали семейството му е двучленно или тричленно.Ако семейството е тричленно,то съобразно чл.2,ал.1,т.1 от цитираната по-горе Наредба нормата за жилищни нужди на длъжника възлиза на 55кв.м.,следователно по-голямата част от него би била несеквестируема.Ако обаче дъщерята на длъжника е навършила пълнолетие и семейството е двучленно,то жилищните нужди на длъжника съобразно Наредбата възлизат на 40 кв.м.

Предвид изложеното,доколкото жалбоподателят не доказва дали семейството му е двучленно или тричленно,не може да се установи към настоящия момент дали квадратурата на жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника съгласно Наредбата,нито дали апартаментът,(предвид факта,че преди обединението си е представлявал два самостоятелни обекта),може да се подели на отделни обекти на собственост,които могат да се ползват самостоятелно без значителни преустройства и без неудобства,по-големи от обикновените съгл.изискванията на чл.39,ал.2 от ЗС.Горните кумулативни предпоставки следва да са налице,за да може изпълнението да се насочи към секвестируемата част от жилището,ако 3 има такава.Ето защо жалбата е недоказана,съответно неоснователна.

За пълнота следва да се допълни,че горните предпоставки могат да се установят едва след извършване на атакувания опис от ЧСИ и след назначаване на съдебно-техническа експертиза за наличието на условията по чл.39,ал.2 от ЗС.Ако ЧСИ при описа установи,че с оглед броя на членовете на семейството на длъжника и с оглед на площта си жилището не надхвърля жилищните нужди на длъжника съгласно наредбата на МС,респ.ако с експертното заключение се установи,че не са налице възможности за обособяване на отделни обекти на собственост,то следва да се премине към друг способ за изпълнение.

Това обаче не може да бъде установено към настоящият момент,а след извършване на обжалваното действие-опис на жилището,респ.след изготвянето на СТЕ.За длъжника остава възможността при последващо описа действие на ЧСИ,насочено към изпълнението на същия имот,ако и тогава счита,че имотът е несеквестируем,да подаде нова жалба по реда на чл.435,ал.2 от ГПК в срока по чл.436,ал.1 от ГПК в едноседмичен срок от извършване на действието или от съобщението,ако страната не е присъствала.

Предвид гореизложеното ПдОС намира извършените от ЧСИ към момента действия за законосъобразни,а жалбата против тях-за неоснователна,поради което същата следва да се остави без уважение.

Водим от горното,съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна жалбата на Н. К. М.,ЕГН**********,длъжник в изпълнителното производство,против действия на ЧСИ **********при КЧСИ,район на действие-Окръжен съд Пловдив по изп.д.

№5/23г.,изразяващи се в насрочен опис на недвижим имот-1/2 ид.ч.от съсобствен на длъжника имот в режим на СИО-самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***,представляващ жилище,находящо се на адрес *********с площ от 89,66 кв.м.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

5