Решение № 14 от 18.01.2024, Районен съд - Тутракан

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Тутракан, 18.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Огнян К. Маладжиков при участието на секретаря Светлана Н. Генчева Гвоздейкова като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Гражданско дело № 20233430100359 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по редовна и допустима искова молба с вх.

(ДчРС)№ 10888/19.06.2023 на „Б. Д." АД с ЕИК *** против К. В. В. с ЕГН ********** за осъждането му да плати парична сума по договор за потребителски кредит. Предметът му е осъдителна претенция по реда на чл.

415, ал. 3 вр. ал. 1, т. 3 ГПК за вземане, за което първоначално се е развило производство по чл. 417 ГПК, завършило с Разпореждане № 261/06.04.2023 по ч.гр.д.№ 140/2023 на Районен съд Тутракан за частичен отказ да се издаде заповед за изпълнение, потвърдено с Определение № 247/17.05.2023 по в.ч.гр.д.№ 166/2023 на Окръжен съд Силистра.

Подсъдността на делото на Тутраканския районен съд се определя от цената на иска, която е 752,24 лева, и от настоящия адрес на потребителя, който е в гр. Тутракан, станал известен от служебна справка на съда в НБД „Население“ – чл. 113 ГПК.

Доплатена е държавната такса от 34,96 лева върху цената на иска.

Исковата молба е подадена в едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, който тече от влизането в сила на Разпореждане № 261/06.04.2023 по ч.гр.д.№ 140/2023 на ТнРС, на 17.05.2023 г.

С исковата молба се претендират: главница 363,41 лева, представляваща разликата над сумата от 762,50 лева, за която е издадена Заповед № 85 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 06.04.2023 г. по ч.гр.д.№ 140/2023 на ТнРС, до поисканите в заповедното 1 производство 1125,91 лева; възнаградителна лихва 91,44 лева, изчислена за времето от 01.06.2020 до 17.01.2021 г.; обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) 45,82 лева за периода от 01.12.2019 до 17.01.2021; обезщетение за забава в размер на законната лихва 251,57 лева за периода 18.01.2021-22.03.2023, дължими по договор за стоков кредит № 459338 от 16.07.2019 г.

Ищецът „Б. Д.“ АД твърди, че е титуляр на вземането, възникнало от процесния договор. Излага доводи в тази насока. Моли за уважаване на осъдителния иск. Претендира разноски.

Ответникът К. В. не подава писмен отговор.

В съдебното заседание ищецът се представлява от юрисконсулт, който поддържа иска. Ответникът се явява, не оспорва фактическите твърдения в исковата молба, че е взел кредит за покупка на стоки, които признава, че е получил, и че не е успял да се издължи към банката според погасителния план; в хода на устните състезания изразява готовност да плати, каквото дължи. Съдът не констатира признание на иска, защото то следва да се отнася, както до фактическото, така и до правното му основание. Признатите факти имат значение за предмета на доказване.

Съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Искът е с правна квалификация по чл. 430, ал. 2 ТЗ във вр. чл. 240, ал. 1 и 2 и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите във връзка със Закона за потребителския кредит.

От приложените писмени доказателствени средства и приетото заключение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза съдът установява, че на 16.07.2019 г. между страните е сключен договор за стоков кредит № 459338 за финансиране покупките на стоки и присъединяването на кредитополучателя към групова застраховка. Стоките са два телевизора и готварска печка на обща стойност 2447 лева, но от нея в брой са платени 150 лева, а нужната сума за кредитиране е 2297 лева.

Договорът е потребителски и приложим към него е Законът за потребителския кредит. За интересите на длъжниците потребители съдът следи служебно и в тази връзка е указал възможността на страните да дадат становище дали клаузите на процесния потребителски договор са неравноправни, тъй като за това обстоятелство следи служебно.

Стоките, чиято покупка е финансирана със заетата сума от 2297 лева, са получени от кредитополучателя, който факт освен че се признава, се доказва и от приетата по делото касова бележка, носеща подписа му.

Ответникът е присъединен към групова застраховка за застраховане на кредитополучателите по стокови кредити, отпускани от банката ищец, за което е представен и приет по делото застрахователен сертификат .

Застрахователната премия по пакета „Стандарт +“, който е избран в случая, е 157,07 лева (изчислена, като 2297 лева се умножи по 0,373%, резултатът се умножи по броя на месеците 18, плюс 2% данък върху така получената сума, според чл. 9 от Закона за данък върху застрахователните премии) и тази сума, 2 която е посочена в договора за кредит, е преведена по сметка на застрахователя, съгласно т. 3 от договора, което се доказва освен от извлечението от сметката на ответника, но и от приетото заключение на вещото лице по счетоводната експертиза. Сумата от 2297 лева е преведена по сметката на търговеца на стоки.

Уговорените параметри на стоковия заем са: главница 2454,07 лева, срок за издължаване 18 месеца, при годишен лихвен процент 12,16% и ГПР 12,82%.

Направените погасителни плащания са в общ размер на 1534,50 лева и същите се установяват от заключението по счетоводната експертиза. Тази сума е по-малка дори само от финансираната със заема покупка на стоките – 2297 лева, откъдето неминуемо следва извода, който и ответникът признава, че не е успял да се издължи към банката ищец.

В точка 7 към заключението на вещото лице, същото дава отговор на въпроса какъв е размерът на годишния процент на разходите в два варианта.

Първият, като главницата по заема включва сумата за покупка на стоките и застрахователната премия, а във втория, като премията бъде отнесена като финансиран разход по заема, олихвяван със същия процент договорна лихва, като за основната сума, за която е отправено искане от кредитополучателя. И в двата варианта погасителната вноска е една и съща, според изчисленията на вещото, но в първия ГПР е 12,8606%, колкото съдът приема, че е посоченият в договора, игнорирайки малката разлика, а във втория вариант ГПР е 23,1102%. Оттук следва изводът, че сумата, която е преведена към застрахователя „Групама…“ за неговата застрахователна премия, участва в главницата, а не като финансиран разход.

Тази застраховка, според съда, е от значение за отпускане на кредита при предлаганите условия. Видно от приложения застрахователен сертификат № 459338 с идентичен номер като на договора за заем, застраховащ и ползващ се от застрахователните плащания при настъпване на застрахователните рискове е банката кредитор, която действа и като застрахователен агент, съгласно текста на сертификата. При това положение, и след като застрахователната сума е уговорена в договора едновременно с основната, за която се иска кредита, респективно участва в погасителния план, за същата не може да се приеме на основание § 1, т. 1 от ДР към ЗПК, че е разход, който не е задължителен за сключването на заемния договор при конкретните условия.

В тази връзка съдът намира, че в текста на § 1, т. 1 от ДР към ЗПК е пропуснато онова, което се съдържа в чл. 3, б. „ж” на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити: че за да не се включва към общия разход по кредита застрахователната премия, предоставената услуга освен да не е задължителна за отпускането на самия заем, не трябва да е задължителна за получаването на кредита при предлаганите условия.

Въпреки неточното транспониране на директивата, смисълът ѝ е запазен в ЗПК. Правоотношението е потребителско и попада в обхвата на правото на 3

Европейския съюз, което позволява нормите на Директивата да служат за съответно тълкуване на вътрешната правна норма. Освен това, в образеца на Стандартния европейски формуляр (Част III, т. 3) е възпроизведено точно това условие, което означава, че националният законодател не се е отказал от него. Като допълнителен аргумент, икономическата логика е такава, че обезпечените кредити са по-ниско рискови от необезпечените, а нивото на риска има значение за размера на лихвата. При положение че кредиторът има качеството на застрахователен посредник, който е предложил и е сключил договора за застраховката между длъжника и застрахователя, и при положение че самият кредитор е ползващото се по нея лице, би било неоснователно да се приеме, че процесната застраховка е нямала значение за отпускането на заема при конкретните условия. Освен това, съдът обръща внимание на съображение № 20 от Директивата, според което следва да се оцени обективно доколко кредиторът реално е информиран за разходите предвид изискванията за професионално усърдие. Щом договорът, застраховката и изобщо всички документи по заема са подписани на една и съща дата – 16.07.2019 г., и от един и същи служител на банката – Калин, обективната оценка на тези факти сочи на извода, че кредитодателят е бил реално информиран за разходите, които следва да направи потребителят за получаването на заема при конкретните условия. Ето защо, застрахователната премия от 157,07 лева е следвало да се включи към общите разходи по заема, оттам да участва при изчислението на ГПР, а не да бъде отнасяна като главница.

Разликата между реалния ГПР от 23,11% и посочения в договора ГПР 12,82, е почти двойна и в ущърб на потребителя, което е довело до невъзможност този параметър да изпълни функциите си на стандартизиран показател за сравнение между различни кредитни оферти и затова се приравнява на липсващ в договора ГПР. Оттук и на основание чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съдът приема, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен.

На основание чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на заема, но не дължи лихва или други разходи по него.

Чистата стойност на заема е 2297 лева и същата следва да се намали с направените погасителни плащания в общ размер на 1534,50 лева. Разликата е 762,50 лева. Това е размерът на дължимата главница по заема, на осн. чл. 23 от ЗПК.

Съдът вече е издал Заповед № 85 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 06.04.2023 г. по ч.гр.д.№ 140/2023 на ТнРС за същата сума по главницата. Тоест, ищецът има издадено съдебно изпълнително основание за нея и тя не е предмет на настоящото дело. Ето защо, претендираната в настоящото исково производство главница в размер на 363,41 лева, която е разликата над сумата от 762,50 лева до поисканата в заповедното производство 1125,91 лева, се явява недължима, а искът за нея – неоснователен.

4

Що се отнася до останалите компоненти на претендирания дълг, те също са недължими на осн. чл. 23 от ЗПК. Тоест, исковата молба е изцяло неоснователна и следва да се отхвърли.

Водим от гореизложеното, Тутраканският районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ осъдителния иск на „Б. Д.“ АД с ЕИК *** против К. В. В. с ЕГН ********** да плати: главница 363,41 лева, представляваща разликата над сумата от 762,50 лева, за която е издадена Заповед № 85 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 06.04.2023 г. по ч.гр.д.№ 140/2023 на ТнРС, до претендираните в заповедното производство 1125,91 лева; възнаградителна лихва 91,44 лева, изчислена за времето от 01.06.2020 до 17.01.2021 г.; обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) 45,82 лева за периода от 01.12.2019 до 17.01.2021; обезщетение за забава в размер на законната лихва 251,57 лева за периода 18.01.2021-22.03.2023, претендирани като дължими по договор за стоков кредит № 459338 от 16.07.2019 г., за които суми е постановено Разпореждане № 261/06.04.2023 по ч.гр.д.№ 140/2023 на Районен съд Тутракан за отказ да се издаде заповед за изпълнение, потвърдено с Определение № 247/17.05.2023 по в.ч.гр.д.№ 166/2023 на Окръжен съд Силистра.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Окръжен съд Силистра.

Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________ 5