Решение № 725 от 03.03.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 725 гр. Варна, 03.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Магдалена Давидова Янева при участието на секретаря Светлана Ст. Г. като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело № 20243110109910 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявен от И. К. И. срещу Д. К. И. иск с правно основание чл. 31, ал.2 ЗС за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 150 лева месечно, представляваща обезщетение за лишаване от възможността му да ползва съсобствения недвижим имот, представляващ апартамент № *****, с площ от 103.05 кв.м. за периода 22.04.2024г. до 05.08.2024г.

В исковата молба и уточняващата молба ищецът И. К. И. твърди, че с решение на Апелативен съд – Варна от 26.04.2013г. е признат за собственик на 1/8 ид.ч. от горния апартамент. Излага, че с влязло в сила решение е извършена делба на процесния имот, като ответникът е осъден да заплаща обезщетение за ползването на имота. Твърди, че последният продължава да се ползва от Д. К. И., поради което ищецът е изпратил телепоща за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на ищеца от съсобствения имот. Последната е получена на 22.04.2024г. С оглед това и сезира съда с искане за присъждане на горното обезщетение.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Д. К. И. депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на исковата претенцията. Не оспорва, че ищецът е отправил покана до него за заплащане на обезщетение на съсобствения апартамент в размер на 150 лева месечно, като в кроя на м. април 2024г. е уведомил И. И., чрез посочения в поканата адвокат, че счита за справедливо обезщетение в размер на 75 лева месечно. Последният размер на обезщетение обосновава с факта на инфлационните процеси в страната от една страна, а от друга, че жилището е амортизирано, като майката на страните разполага със запазено право на ползване върху ½ ид.ч. от имота, при което за същото не би могло да се получи наем от 1200 лева и то за ½ ид.ч. от апартамента. Поради това и от м. май 2024г. е започнал да заплаща обезщетение в размер на 75 лева, като 1 задължението за м. юли 2024г. и част за м. август 2024г. е погасено чрез прихващане с вземането на Д. И. в размер на 113.27 лева и представляващо припадащата се 1/8 ид.ч. от заплатената от ответника на етажната собственост сума в размер на 905.69 лева за ремонт на покрива, асансьора и канализацията на сградата, в която се намира процесния апартамент. За извършеното прихващане на 20.07.2024г. пълномощникът на ответника е изпратил до ищеца съобщение на електронната му поща. С оглед изложеното моли за отхвърляне на иска, ведно с присъждане на сторените разноски.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата претенция. Оспорва да е получил суми в размер на 75 лева, като обезщетение за лишаване от ползване на съсобствения имот. Поддържа, че по изпълнителното дело са му разпределени суми по повод други задължения на ответника към ищеца, а именно такива по повод воденото между страните предходно производство по възстановяване запазената част по извършеното дарение. Оспорва на следващо място да е упълномощавал ответника да заплаща негови задължения към етажната собственост, както и че сумите са заплатени от Д.

К..

Ответникът, в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител поддържа становището, изразено в отговора на исковата молба.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

С изготвения по делото доклад между страните е прието за безспорно установено, че ищецът е собственик на 1/8 ид.ч. от апартамент № *****, с площ от 103.05 кв.м., което се установява и от приложеното на л. 80-84 заверено копие от решение № 69/26.04.2013г., постановено по в.гр.д. № 100/2013г., по описа на Апелативен съд – Варна и влязло в законна сила на 18.02.2014г. Със същото е прието за установено, че сделката, обективирана в нотариален акт № 94, том 6, дело № 9821/2011г. на варненски нотариус, като договор за покупко-продажба на горния недвижим имот с продавачи ** Д. К.а и ***** И. К. и купувач Д. К. И. е нищожна като относително симулативна и прикрива договор за дарение между същите страните и по отношение на същия имот, което дарение на ½ ид.ч. от имота, извършено от ***** И. К., поч. на 02.11.2011г., е намалено до 3/8 ид.ч. и е възстановена на основание чл. 30, ал. 1 ЗЗД запазената част на И. К. И. от наследството на баща му ***** И.

К. в размер на 1/8 ид.ч. от същия апартамент.

Видно от приложения на л. 76 от делото нотариален акт № 94, том 6, дело № 9821/2011г. на варненски нотариус, че с горната разпоредителна сделка, прехвърлителите ** Д. К.а и ***** И. К. са си запазили до края на живота си правото на ползване на процесния апартамент № 171.

Приобщено към доказателствения материал по делото е и решение № 4508/06.10.2014г., постановено по гр.д. № 4226/2014г., по описа на ВРС, 17-ти състав, с което е допусната делба на апартамент № 171 между страните по настоящото дело при права 7/8 ид.ч. за Д. К. И. и 1/8 ид.ч. за И. К. И.. С влязло в законна сила на 02.06.2015г. решение № 2019/29.04.2015г., постановено по гр.д. № 4226/2014г., делбеният апартамент № 171 е 2 изнесен на публична продан. Със същото решение Д. К. И. е осъден да заплаща на И. К. И. сумата от 50 лева месечно, представляваща обезщетение за пропуснати ползи от целия имот за периода от 10.03.2014г. до окончателното приключване на делбата.

За безспорно установено и ненуждаещо се от доказване между страните, че за процесния период апартаментът е обитаван от ответника и майката на страните.

Между страните е прието за безспорно установено, че през м. 04.2024г. ищецът И. К.

И. е отправил до Д. К. И. покана, с която го е поканил да заплаща наемна цена за ползването на собствената му част от апартамент в размер на 150 лева, считано от 01.04.2024г., обосновавайки исканото увеличение с настъпилите инфлационни процеси от постановяване на решението от 29.04.2015г. Видно от писмо от „Български пощи“ ЕАД, че телепощата е получена на 22.04.2024г. от ** Д. К.а.

Във връзка с твърденията на ответника за погасяване чрез плащане на задължението за обезщетение за ползването на собствената на ищеца идеална част от жилището за времето след м. 05.2024г., страната е представила вноски бележки, видно от които, че ** Д. К.а е превела по сметка на ЧСИ Станимира Данова суми, както следва: на 07.05.2024г. сума в размер на 150 лева с основание „наем ап. 171 от 01.05. до 30.06.2024г. ИД 569/2014г. ** Д.

К.а“; на 01.08.2024г. сума в размер на 37.00 лева с основание „** Д. К.а наем ап. 171 от 01.08.-31.08.2024 – част след прихващане по ИД 569/2014“; на 29.09.2024г. сума в размер на 75 лева с основание „** Д. К.а наем ап. 171 от 01.09.-30.09.2024 ИД 569/2014“.

Видно от приобщеното към доказателствата уведомление от ЧСИ Станимира Данова (л. 142), че горното изпълнително дело № 569/2014г. е образувано въз основа на изпълнителен лист от 18.03.2014г., издаден по гр.д. № 2644/2011г., по което Д. К. И. и ** Д.

К.а са осъдени да заплатят на И. К. И. при равни части сумите от 9948.76 лева, 200 лева и 2800 лева, представляващи съдебни разноски и изпълнителен лист от 10.06.2015г., издаден по гр.д. № 4226/2014г., по описа на ВРС, по което Д. К. И. е осъден да заплаща на И. К. И. сума от 50 лева месечно, представляваща обезщетение за пропуснати ползи от целия имот за периода от 10.03.2014г. до окончателното приключване на делбата. От същото удостоверение се установява, че по изпълнителното дело за периода м. 05.2024г. – м.

09.2024г. са постъпили внесени от ** К.а суми от 150 лева на 07.05.2024г., 37 лева на 01.08.2024г. и 75 лева на 30.09.2024г. От посочените суми на взискателя И. И. са преведени 136.03 лева, 36 лева и 64.40 лева. Посочено е, че до длъжниците е изпратено уведомление да посочат кое от задълженията погасяват с внесените суми.

За установяване твърденията на ответника за погасяване на друга част от задължението за обезщетение за ползването на собствената на ищеца идеална част от жилището – за м. юли 2024г. и част за м. август 2024г., чрез прихващане на насрещно свое вземане, произтичащо от заплатени на етажната собственост разходи за ремонт на общите части на сградата, в която се намира процесния апартамент, са представени приходни касови ордери, както следва: за заплатена на 07.05.2024г. сума в размер на 217.90 лева за ремонт на покрив; за заплатена на 11.12.2023г. сума в размер на 55.89 лева за ремонт на покрив; за заплатена на 11.10.2023г. сума в размер на 64.42 лева за покрив; за заплатени на 06.10.2023г.

3 суми в размер на 20.53 лева и 30.00 лева за ремонт на канал; за заплатена на 05.07.2023г. сума в размер на 7.58 лева за отпушване на канал и 15 лева - такса; за заплатена на 05.07.2023г. сума в размер на 23.57 лева за ремонт на асансьор; за заплатена на 05.03.2023г. сума в размер на 15 лева за ремонт на асансьор; за заплатена на 13.07.2023г. сума в размер на 30 лева за ремонт на асансьор; за заплатена на 03.10.2022г. сума в размер на 15 лева за ремонт на асансьор. В хода на производството, ответникът Д. К. е депозирал молба (л. 106), в която е посочил, че горните суми са заплатени от майката на страните, който факт не е оспорен от ищеца (становище по молба л. 109).

С писмо от 20.07.2024г., изпратено от адв. Антоанета Коева на електронна поща на ищеца, последният е уведомен, че Д. К. И. счита за справедливо обезщетение за ползва на собствената на И. К. идеална част от апартамента в размер на 75 лева. Наред с това И. К. е уведомен за приети решения от ОС на ЕС за ремонт на общите части на сградата, в която се намира процесния апартамент и заплатени сума за това в размер на 905.69 лева, като с припадащата се на ищеца част от заплатеното в размер на 113.27 лева е извършено прихващане с обезщетението за м. юли 2024г. и част в размер на 36.73 лева за м. август 2024г.

По делото са ползвани и специални знания на вещи лица по допуснатата първоначална и повторна съдебно-оценителни експертизи.

В заключението по първоначалната експертиза, вещото лице инж. Цветанка А., е определило месечна наемна цена в размер на 790 лева, при корекция на цената на аналозите от 7%.

Поради оспорване на заключението по делото е допусната повторна съдебнооценителна експертиза, по която вещото лице инж. М. А. е определила средна месечна наемна цена в размер на 830 лева, при корекция от цената на аналозите от 20%. В съдебно заседание вещото лице инж. А. разяснява, че цените на ползваните аналози са намалени с 20%, тъй като жилището има недостатъци – много е голямо, намира се на последния етаж и се нуждае от основен ремонт.

И в двете заключения вещите лица са посочили, че сградата, в която се намира процесният апартамент е изградена около 1990г.-1992г., като на жилището не е правен основен ремонт, от какъвто то се нуждае и не са сменяни инсталациите. Също се състои от състои от дневна и столова с общ балкон, кухненски бокс, перално помещение, баня, тоалет, дрешник, две спални с балкон и коридор. От експертизите се установява, че коридорът в жилището е на мозайка, стените и таваните – шпакловка и латекс; дневната със столовата – стар паркет, стени и тавани – шпакловка и латекс, дограма – ПВЦ; кухненски бокс – таракот, стени – фаянс на 1.20м, таван – шпакловка и латекс, лята мивка и шкафове; перално помещение – теракот, стени – фоянс, таван – шпакловка и фасаген, тоалетна мивка; баня – под – таракот, стени – фаянсова облицовка, клозетно седало, бойлер и душ; тоалет – под – таракот, стени – фаянсова облицовка; спални – под стар естествен паркет, стени и тавани шпакловка и латекс, едната от терасите е остъклена с винкел. Посочено е, че дограмата на жилището е ПВЦ, а вътрешните интериорни врати са стари дървени.

4

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля ***. От показанията на същата се установява, че в края на месец април 2024г., ** К.а й се обадила, за да съобщи, че ответникът получил покана, с която ищецът го кани да плаща обезщетение за ползване на апартамента от 150 лева. След обаждането сочи, че проучили пазара, като със ** и Д. К.и решили, че разумното увеличение на наема е 75 лева. За това решение бил уведомен адвокатът на ищеца. През м. юли 2024г., свидетелката сочи, че получила писмо на електронната си поща от ищеца, в което същият посочил, че предлага две отстъпки едната от които наемът да е в размер на 100 лева, а другата щял да съобщи при получено от него телефонно обаждане. На този наем ответникът не се съгласил.