Решение № 1839 от 04.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1839 гр. София, 04.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20221110118204 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Е. Д. М. срещу [институция], с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ за осъждане на ответната страна да заплати на ищеца сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в депресия, безпокойствие, отчаяние вследствие от нарушаване на правото за разглеждане и решаване в разумен срок на адм. дело № 12135/2015 г. по описа на АССГ, съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 05.04.2022 г. до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че по предявен от него иск срещу Главна дирекция „О.“ към [институция] пред [институция] за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от престоя му в ареста на 09.02.2015., било образувано адм. дело № 12135/2015 г. по описа на АССГ, чието разглеждане продължава 7 години, като това нарушавало правото му на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Твърди, че вследствие на забавянето е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в депресия, безпокойствие, отчаяние от незаконосъобразното поведение на ответника за периода от 30.12.2015 г. до 04.04.2022 г. По този начин счита, че е нарушено правото му съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, както и правата му, уредени в Хартата на основните права на ЕС, като бил подложен на психически тормоз, претърпял безпокойство, отчаяние, безнадеждност, била нарушена вярата му в правосъдието. С тези доводи отправя искане за осъждане на ответната страна да му заплати сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 05.04.2022 г., до окончателното й изплащане.

В депозирания в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор ответната страна [институция] 1 оспорва предявения иск с довод за процесуалната му недопустимост поради неизчерпване на административната процедура по глава Трета „а“ от Закона за съдебната власт преди предявяването му. По същество намира исковата претенция за неоснователна, като оспорва същата по основание и размер. Оспорва твърдението на ищеца за разглеждане на адм. дело № 12135/2015 г. извън разумния срок. Посочва, че с поведението си Е. М. е станал причина за забавяне на производството по делото, до същия са дадени многократни указания за уточняване на исковата претенция, постановено е освобождаване от заплащане на държавна такса и предоставяне на правна помощ, които действия обективно също са довели до забавяне на делото. Наред с това, поради пандемията е била налице обективна невъзможност за насрочване на открити съдебни заседания. Поддържа се, че с определение от 17.01.2022 г. адм. дело № 12135/2015 г. е прекратено като номер, предвид присъединяването му за общо разглеждане към адм. дело № 11152/2015 г. по описа на АССГ.

В отговора на исковата молба се оспорва ищецът да е претърпял неимуществени вреди, както и между последните и разглеждането на адм. дело № 12135/2015 г. да е налице пряка причнно-следствена връзка, каквото е изискването на чл. 4 ЗОДОВ. Оспорва се периодът на претенцията с довод, че началният такъв е месец февруари, когато делото е присъединено към адм. дело № 11152/2015 г. по описа на АССГ. Ответната страна намира за силно завишен размерът на ищцовата претенция, като при определянето му от съда следва да бъдат съобразени фактическата и правна сложност на делото, поведението на страните и на процесуалните им представители, на другите участници в процеса, респ. компетентни органи, както и общата продължителност на производството. С тези доводи ответникът отправя искане за прекратяване на производството по делото на основание чл. 130 ГПК, евентуално чл. 129, ал. 3 ГПК, респ. за отхвърляне на иска. Претендира присъждане на разноски.

В хода на устните състезания в проведеното о.с.з. ищецът, лично и чрез процесуалния си представител, отправя искане за уважаване на предявения иск, считайки, че разумният срок за разглеждане на делото от административния съд е просрочен, без да са налице причини от обективен характер за огромното забавяне на делото, неотличаващо се с фактическа и правна сложност. Посочва се, че ищецът доказано е претърпял неимуществени вреди, предвид и събраните доказателства за това. Излага се, че делото не само се бави, но не се и разглежда, което представлява отказ от правосъдие.

Ответната страна не изпраща процесуален представител.

Контролиращата страна в процеса – Прокуратурата на Република България, конституирана на основание чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ, чрез представителя от СРС, намира предявения иск за неоснователен и недоказан и счита, че същият не следва да бъде уважен.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие от твърдяно нарушаване правото на ищеца за разглеждане и решаване в разумен срок на конкретно административно дело.

Съдът, при служебна проверка, както и с оглед изричния довод, изложен с отговора на исковата молба, намира, че процесната искова претенция е процесуално допустима. В тази връзка следва да се посочи, че действително с разпоредбата на чл. 8, ал. 2, вр. чл. 2б ЗОДОВ се въвежда задължителна процесуална предпоставка, обуславящи допустимостта на иска за обезщетение по чл. 2б ЗОДОВ, а именно изчерпване на административната процедура за обезщетение за вреди по реда на Глава трета "а" от Закона за съдебната власт, по която да няма постигнато споразумение. Същевременно посоченото изискване касае исковете за обезщетение за вреди от нарушаване на правото по чл. 6, § 1 КЗПЧОС по приключените съдебни производства, предвид възможността, следваща от чл. 2б, ал. 3 ЗОДОВ за 2 предявяването на иск за обезщетение за вреди и по висящо производство. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 60а, ал. 4 ЗСВ към Глава 3а, регламентираща реда за разглеждане на заявления срещу нарушаване правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно която заявленията се подават в 6-месечен срок от приключване на съответното производство с окончателен акт.

В настоящия случай, по делото не е спорно, а и от приобщените материали се установява, че към момента на сезиране на съда с процесната искова молба – 05.04.2022 г. производството по адм. дело № 12135/2015 г. по описа на АССГе образувано и висящо такова, като не е приключило с окончателен съдебен акт. Изяснява се, че такъв и контретно съдебно решение е постановен по адм. дело № 11152/2015 г. по описа на АССГ, към което е присъединено адм. дело № 12135/2015 г., на 05.04.2023 г. и влязъл в сила на 30.08.2024 г., а с това и след образуване на настоящото дело по искова молба от 05.04.2022 г.

Съдът съобрази, че приключването на производството, по което се твърди, че е допуснато нарушение на чл. 6, § 1 от Конвенцията, след като е предявен иск за обезщетение по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, не е процесуална пречка за упражняване правото на иск и основание за прекратяване на гражданското дело, тъй като тълкуване в обратния смисъл би противоречало на установеното в закона правило, че никое друго учреждение няма право да приеме за разглеждане дело, което вече се разглежда от съда – в т. см. Решение № 153 от 13.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4658/2017 г., IV г. о., ГК.

Следователно, допустимостта на иска по чл. 2б ЗОДОВ за обезщетение за вредите от нарушение на правото по чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС по висящо производство не е обусловена от абсолютните процесуални предпоставки по чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ – да е изчерпана административната процедура за обезщетение на вредите по реда на Гл. ІІІа ЗСВ и да няма постигнато споразумение, а приключването на производството, по което се твърди, че е допуснато нарушение по чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС, след като е предявен иск за обезщетение по чл. 2б ал. 1 ЗОДОВ, не е процесуална пречка за упражняване правото на иск.

Ето защо, процесната искова претенция се явява процесуално допустима, което обуславя разглеждането й по същество.

Възникването в полза на ищеца на процесното вземане за обезщетение, е обусловено от установяване, при условията на пълно и главно доказване, кумулативното наличие на следните предпоставки: 1). образувано административно дело № 12135/2015 г. по описа на АССГ, по което същият да има качеството на страна – ищец; 2). това административно дело да не е приключило в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, преценен съобразно фактическата и правна сложност на делото, поведението на компетентните органи и поведението на самия носител на правото;

3). вследствие именно от забавянето ищецът да е претърпял твърдените неимуществени вреди; 4). размерът на вредите.

При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да установи възраженията си за изключване или намаляване на отговорността му, в частност като установи, че делото е било разгледано и решено в рамките на разумния срок, а ако има забавяне, то последното се дължи на обективни причини, на действия и/или бездействия на ищеца по делото.

Съгласно разпоредбата на чл. 2б ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията. Обезщетението обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице – арг. чл. 4 ЗОДОВ.

Изложеното обуславя извода, че отговорността на държавата по реда на ЗОДОВ е 3 обективна и безвиновна, основана на принципите на деликтната отговорност по чл. 49 ЗЗД, но реализираща се по специалния ред, установен в разпоредбите на ЗОДОВ, изключващ търсенето на обезщетение по общия такъв – арг. чл. 8, ал. 1 ЗОДОВ.

Посочената разпоредба на чл. 2б ЗОДОВ следва да се разглежда в пряка връзка с разпоредбата на чл. 7 от Конституцията на Република България, предвиждаща отговорност на държавата за всички вреди, причинени от незаконни актове и действия на нейни органи или длъжностни лица, както и с разпоредбата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията, въвеждаща принципа за непосредствената приложимост на ратифицираните международни договори, обнародвани и влезли в сила, в частност и на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС). Всеки национален съд на държава – страна по Конвенцията е национален съд по см. на чл. 13 от последната и като такъв е длъжен да разгледа всяко дело в защита на право, което Конвенцията признава. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 КЗПЧОС такова право е разглеждането и решаването на делото в разумен срок, от независим и безпристрастен съд.

Същевременно, съдът съобрази, че легитимирана да предяви иск по чл. 2б ЗОДОВ за вреди от нарушаване на това право е страната в съответното производство. Наред с това, в разпоредбата на чл. 34 КЗПЧОС е предвидено правото на физическото или юридическо лице, което е пряко или косвено засегнато от твърдяно нарушение на Конвенцията, да претендира такова, в частност при нарушение на разпоредбата на чл. 6, въвеждаща правото на справедлив съдебен процес, в частност и чрез гледане на делото в разумен срок.

В настоящия случай, по делото е безспорно, че се касае за образувано и водено административно дело № 12135/2015 г. пред АССГ, по което дело ищецът Е. М. има процесуалното качество на страна като ищец.