Решение № 449 от 10.01.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 27821/2025
- Вид
- Решение № 449
- Подписан
- 10.01.2026
- Състав
- АНЕТА ИЛЧЕВА ИЛЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 3, ал. 2 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 26, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 5 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143, ал. 2, т. 9 · Закон за защита на потребителите
- §13, т. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 16 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 449 гр. София, 10.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: А.И.И при участието на секретаря К.Д.Н. като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20251110127821 по описа за 2025 година
В. С. С. е предявил срещу „*“ ЕООД установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за прогласяване нищожността на сключения между страните Договор за предоставяне на потребителски кредит № *10.04.2023 г. поради протИ.речието му със закона и евентуално поради заобикалянето му, а в условията на евентуалност – установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 143, ал. 2, т. 9 ЗЗП и чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 5 от договора, предвиждаща задължение за предоставяне на обезпечение, като неравноправна и евентуално поради заобикаляне на закона, обективно кумулативно съединени с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5 лв., частично от 130 лв., представляваща недължимо платена сума по нищожния договор, ведно със законната лихва от 15.05.2025 г. до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че на 10.04.2023 г. сключил Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1253372 с ответника, по силата на който последният му отпуснал в заем сума в размер на 500 лв., която кредитополучателят следвало да погаси на няколко месечни вноски. Уговорен бил размер на ГПР по кредита - 49,82%. Съгласно клаузата на чл.
5 от договора отпуснатият кредит следвало да се обезпечи с поръчителство, предоставено от „*“ в полза на кредитора. Ищецът посочва, че в договора не било уговорено възнаграждение за предоставяне на гаранция от свързано с кредитора дружество, но въпреки това ответникът му начислил такса за предоставяне на обезпечение с поръчителство в размер на 117,10 лв. Твърди, че е погасил всички свои задължения към ответника, произтичащи от процесния договор за кредит, в т.ч. таксата. Релевира възражение за нищожност на договора поради протИ.речие със закона с доводи, че е сключен в нарушение на разпоредбата на чл.
1
11, ал. 1, т. 10 ЗПК – не съдържа начина на изчисляване на ГПР и липсва яснота как е формиран неговият размер. Излага, че е налице и заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал.
4 ЗПК, тъй като кредиторът не е включил таксата за обезпечение в общия размер на ГПР по кредита. Сочи, че прилагането на различен размер на ГПР от посочения в договора за кредит представлява заблуждаваща търговска практика, която води до неяснота за потребителя и невъзможност като такъв да прецени реалните икономически последици от сключване на договора. Счита, че начислената такса за предоставяне на обезпечение представлява разход във връзка с предоставяне на кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК, поради което следва да бъде включена в общия размер на ГПР. В условията на евентуалност ищецът оспорва като нищожна клаузата на чл. 5 от договора поради неравноправност на основание чл. 143, ал. 2, т. 9 ЗПК и евентуално поради заобикаляне на разпоредбата на чл.
19, ал. 4 ЗПК. С оглед недействителността на договора за потребителски кредит ищецът счита, че ответното дружество му дължи и връщане на сумата от 5 лв., частично от 130 лв., представляваща недължимо платена сума без основание по нищожен договор.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковите претенции като неоснователни. Не оспорва наличието на облигационно правоотношение между страните, възникнало по силата на процесния Договор за потребителски кредит № *10.04.2023 г. с твърдяното съдържание. Посочва, че предоставянето на поръчителство от „*“ не е въведено като задължително условие за сключване на процесния договор за кредит, доколкото при кандидатстване за отпускането му и за обезпечаване на задълженията си по кредита кредитополучателят може да избере да сключи договор за гаранция с гарант, предложен от кредитора или да посочи избран от него поръчител. По тази причина поддържа, че начислената на ищеца такса за предоставяне на обезпечение с поръчителство не подлежи на включване в размера на ГПР по договора.
Изтъква, че ищецът сам е посочил „*“ да бъде негов поръчител и след получаване на изрична преддоговорна информация е изпратил потвърдителен смс относно желанието си да сключи договора за кредит при посочените условия. Ответникът оспорва с действията си да е въвел в заблуждение ищеца относно възможността за избор на поръчител и дължимите по договора суми. Сочи се, че ищецът е имал правото да се откаже от сключения договор в срок от 14 дни, което свое право не е упражнил.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
По предявените искове в доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване сключването на договор за потребителски кредит с ответника с твърдяното съдържание; наличието на договорна клауза, предвиждаща задължение за кредитополучателя да обезпечи изпълнението на задълженията си по договора за кредит с поръчителство от трето за процеса лице чрез начисляване на такса в тежест на кредитополучателя в сочения размер на основание тази клауза и че е платил процесната сума. При установяване на горепосочените обстоятелства в тежест на ответника е да установи действителността на процесния договор и на оспорената договорна клауза чрез 2 установяване наличието на основните съществени елементи от съдържанието на договора съгласно чл. 10, ал. 1 и чл. 11 ЗПК, че оспорената клауза е индивидуално уговорена и че е било налице годно основание за имущественото разместване, респ. за задържане на получената сума.
От Договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние № *10.04.2023 г. се установява, че ответното дружество е предоставило в заем на ищцата сума в размер на 500 лева за срок от 23 дни, която следвало да се върне на 03.052023 г. Видно от представения договор кредитът е предоставен при лихвен процент от 2,58 % и ГПР от 49,82 %. Лихвата е в размер на 12,90 лева. В договора е предвидено, че заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от * в полза на дружеството. В Преддоговорната информация е посочено, че при сключване на договор за гаранция с гарант очакваните разходи за кредитополучателя ще бъдат в размер на 117,10 лева, които не се включват в ГПР.
Представен е и Договор за гаранция (поръчителство) от 11.04.2023 г., сключен между * p.l.c. и В. С. С. за обезпечаване на Договора за заем от 10.04.2023 г., сключен между „*“ ЕООД и В. С. С., като е договорена такса за предоставяне на гаранция (поръчителство) в размер на 117,10 лева.
Съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване сключването на процесния договор за потребителски кредит с твърдяното съдържание.
Ищцата има качеството на потребител по смисъла на §13, т. 1 ЗЗП на предоставяните от ответника финансови услуги, съответно същият има качеството на търговец по § 13, т. 2 ЗЗП. В отношенията им са приложими всички правни норми, установяващи специална защита на потребителите, като твърдение в обратна насока би било неоснователно.
Преценката за това дали се касае за иск на или срещу потребител следва да се извърши при зачитане на общата легална дефиниция на понятието „потребител“ в § 13, т. 1 ЗЗП.
Посоченото общо определение на понятието „потребител“ отразява основните характеристики, дадени в транспонирано със ЗЗП вторично законодателство на ЕС, установяващо правила за защита правата на потребителите в различни сфери на обществения и икономическия жИ.т. Тези характеристики се свеждат до това, че като страна по договор с търговец, потребителят е винаги физическо лице, целящо задоволяване на свой личен, а не търговски или професионален интерес. Дефинираното в ЗЗП понятие „потребител“ се припокрива с това, дадено в чл. 2, б. “б“ от Директива 93/13 ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Според него потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, както и всяко физическо лице, което, като страна по договор, действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Категоричен отговор на въпроса кога страна по сключен договор с търговец е потребител, е даден в редица решения на СЕС. Според него потребителят е винаги и само физическо лице, което при сключване на договор с търговец цели удовлетворяване на свои лични потребности, както е в настоящия случай.
Съдът е допуснал съдебно-счетоводна експертиза, която е констатирала, че по 3
Договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние № 1253372 от 10.04.2023 г. са начислени главница в размер на 500 лева и лихва в размер на 12,90 лева. С еднократното плащане в размер на 630 лв., извършено от В. С. С. на 13.04.2023 г., са погасени следните суми и задължения на ищеца: по Договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние № 1253372 от 10.04.2023 г.: главница в размер на 500 лева, лихва в размер на 12,90 лева; по Договор за гаранция /поръчителство/ от 11.04.2023 г.: възнаграждение за поръчителство в размер на 117,10 лв. При спазване на посочените параметри с включени дължими погасителни вноски по Договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние №1253372 от 10.04.2023 г. и по Договор за гаранция /поръчителство/ от 11.04.2023 г. изчислената стойност на коефициента на ГПР е в размер на 3815,87%.
Съгласно чл. 6 ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средство за комуникация - едно или повече. В конкретния случай договора между страните е подписан чрез използване на едно или повече средства за комуникация от разстояние – адрес на електронна поща и телефон, който е валиден начин за сключване на договори, съгласно ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. Следва да се приеме, че ищецът е дал съгласие по отношение на същественото съдържание на договора, изразяващо се в последователно извършване на поредица от действия, свързани с подаването на заявка, прочит на договора и ОУ, одобрението им чрез код за потвърждение, генериран и изпратен от кредитора на посочения от кредитополучателя телефонен номер, които в съвкупност разкриват съзнателно взето решение за сключване на договора със соченото съдържание и привеждане в действие на взетото решение. Разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕУУ приравнява електронния документ на писмения му аналог, поради което правилата за връчване на писмените изявления следва да намери приложение и относно електронните документи.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В договора за кредит е посочен ГПР от 49,82 %, с което формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК, но реално не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, представляващи възнаграждението за поръчителство, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Това възнаграждение е разход, свързан с предмета на договора за кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора.
Сключване и получаването на сумата по кредита е било обвързано от предоставяне на обезпечение по договора от страна на кредитополучателя, каквото изискване е изрично заложено в договора за кредит. Обстоятелството, че е предвидено предоставянето на кредит 4 само заедно с предоставянето и на обезпечение съставлява неравноправно третиране на потребителите, доколкото се поставя задължително условие, несвързано с договора, което кандидатстващите следва да приемат, за да им бъде предоставен кредит.