Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3438 от 25.10.2023, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 10995/2022
Вид
Решение № 3438
Подписан
25.10.2023
В сила
28.03.2024
Състав
Насуф Исмал

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 143, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 143, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 19 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 19, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 2, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
  • § 1 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл. 11, ал. 1, т. 10, б. "И" · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 37, ал. 4 · Закон за устройство на територията
  • чл. 37, ал. 4, т. 2 · Закон за устройство на територията
  • чл. 43, ал. 1 · Закон за устройство на територията
  • чл. 43, ал. 3 · Закон за устройство на територията
  • § 5, т. 39 · Закон за устройство на територията
  • чл. 1, ал. 3 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 3438 гр. Варна, 25.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20223110110995 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 362 и следв. от ГПК.

Производството е образувано по предявени в условията на първоначално субективно пасивно съединяване от В. Н. Я., ЕГН ********** , действаща чрез адв. Т. Г. , против 1./ Н.

Г. И., ЕГН **********; 2./ Ц. Б. Ц., ЕГН ********** и 3./ Г. Б. Ц., ЕГН **********, действащи чрез адв. А. Г., конститутивен иск с правна квалификация по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителния договор за покупко-продажба, сключен на 09.07.2020 г. между ищцата като купувач, от една страна, и Н. Г. И. и покойния й съпруг Б.

Ц. И. като обещатели-продавачи, от друга страна, при съответните квоти от съсобствеността за всеки един от ответниците, придобили собствеността върху продаваемите обекти на собствено основание и наследяване от Б. Ц. И., както следва: Н. Г. И. – 2/3 ид. ч., придобити на собствено основание и наследяване; Ц. Б. Ц.а – 1/6 ид. ч. по наследство и Г. Б. Ц. – 1/6 ид. ч. по наследство, за следните недвижими имоти:

I. 12.45 кв. м. ид. ч. от ПИ с идентификатор *, находящ се в *, с площ от 448 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: средно застрояване /от 10 до 15 метра/, предишен идентификатор *, номер по предходен план кв. *, парцел *, при съседи: *, *, *, *, която идеална част е отредена за ползване като ОТКРИТО ПАРКОМЯСТО № *, разположено в северната част на имота между сграда-тяло * и сградатяло *, с достъп откъм ул. „М.“, при граници по акт за собственост: кафе-бар в сграда-тяло * и паркомясто № *;

1

II. 12.45 кв. м. ид. ч. от ПИ с идентификатор *, находящ се в *, с площ от 448 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: средно застрояване /от 10 до 15 метра/, предишен идентификатор *, номер по предходен план кв. *, парцел *, при съседи: *, *, *, *, която идеална част е отредена за ползване като ОТКРИТО ПАРКОМЯСТО № *, разположено в северната част на имота между сграда-тяло * и сградатяло *, с достъп откъм ул. „М.“, при граници по акт за собственост: паркомясто № * и паркомясто № *;

III. 12.45 кв. м. ид. ч. от ПИ с идентификатор *, находящ се в *, с площ от 448 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: средно застрояване /от 10 до 15 метра/, предишен идентификатор *, номер по предходен план кв. *, парцел *, при съседи: *, *, *, *, която ид. ч. е отредена за ползване като ОТКРИТО ПАРКОМЯСТО № *, разположено в северната част на имота между сграда-тяло * и сградатяло *, с достъп откъм ул. „М.“, при граници по акт за собственост: пицария в сграда-тяло * и паркомясто № *;

IV. 12.45 кв. м. ид. ч. от ПИ с идентификатор *, находящ се в *, с площ от 448 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: средно застрояване /от 10 до 15 метра/, предишен идентификатор *, номер по предходен план кв. *, парцел *, при съседи: *, *, *, *, която ид. ч. е отредена за ползване като ОТКРИТО ПАРКОМЯСТО № *, разположено в южната част на имота между сграда-тяло * и сградатяло *, с достъп откъм ул. „М.“, при граници по акт за собственост: кафе-бар в сграда-тяло * и паркомясто № *;

V. 12.45 кв. м. ид. ч. от ПИ с идентификатор *, находящ се в *, с площ от 448 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: средно застрояване /от 10 до 15 метра/, предишен идентификатор *, номер по предходен план кв. *, парцел *, при съседи: *, *, *, *, която ид. ч. е отредена за ползване като ОТКРИТО ПАРКОМЯСТО № *, разположено в южната част на имота между сграда-тяло * и сградатяло *, с достъп откъм ул. „М.“, при граници по акт за собственост: пицария в сграда-тяло * и паркомясто № *;

VI. половината 12.45 кв. м. ид. ч. от ПИ с идентификатор *, находящ се в *, с площ от 448 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: средно застрояване /от 10 до 15 метра/, предишен идентификатор *, номер по предходен план кв. *, парцел *, при съседи: *, *, *, *, която ид. ч. е отредена за ползване като ОТКРИТО ПАРКОМЯСТО № *, разположено в северозападната част на имота с площ 12.45 кв. м., при граници: кафе-бар в сграда-тяло *, стълбищна клетка, двор, ул. „М.“.

Твърди се в исковата молба, че на 09.07.2020 г. между ищцата, ответницата Н. Г. И. и нейния съпруг Б. Ц. И., починал на 18.11.2021 г., е сключен предварителен договор, по силата на който страните се задължили да сключат окончателен за покупко-продажба на процесните паркоместа, находящи се в ПИ с идентификатор *, с адрес на имота в *.

Договореният срок за сключване на окончателен договор бил до 30.11.2020 г. уговорената обща продажна цена на паркоместата възлизала на 36 000.00 евро, платима, както следва:

2 платен задатък при подписване на договора в размер на 7 700.00 евро; 5 000.00 евро – платими до 31.08.2020 г.; 5 000.00 евро – платими до 30.09.2020 г.; 5 000.00 евро – платими до 31.10.2020 г. и 13 000.00 евро в срок от десет работни дни от издаване на удтостоверение за въвеждане в експлоатация на сградата. Сочи се, че ищцата е изправна страна по предварителния договор, тъй като при подписването му е заплатила 7 700.00 евро; на 19.08.2020 г. е заплатила следващата се вноска от 10 000.00 лева, равностойност на 5 113.00 евро; на 30.09.2020 г. е заплатила още 10 000.00 лева и на 30.10.2020 г. е заплатила още 10 000.00 лева, като за извършените плащания на сумите от по 10 000.00 лева били издадени разписки от продавача Б. И..

На 21.11.2021 г. обещателят-продавач Б. Ц. И. е починал. Негови наследници били преживявалата го съпруга – другият обещател-продавач Н. Г. И. и неговите две деца – Ц. и Г. Ц.и.

Въпреки изправността на ищцата; изискуемостта на задължението за сключване на окончателен договор и отправените покани до ответниците, последните не са изпълнили задължението си да сключат окончателен договор за покупко-продажба на процесните пакроместа.

Паркоместата били открити такива. Били разположени върху терена на ПИ с идентификатор *, който с оглед извършеното строителство в него е придобил статут на обща част, поради което е загубил самостоятелното си предназначение. Твърди се, че паркоместата не са били принадлежност към съответен самостоятелен обект в построената в ПИ сграда/и.

По същество се моли съдът да уважи предявения конститутивен иск.

Претендира се присъждането на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявения иск.

Релевирани са две възражения за нищожност на предварителния договор от 09.07.2020 г. – абсолютна и относителна.

Първото възражение за нищожност е обусловено от твърдението, че паркоместата не са самостоятелни обекти на вещното право на собственост, поради което няма как да бъдат предмет на разпоредителна сделка. Т.е. сочи се, че договорът е нищожен поради невъзможен предмет, на основание чл. 26, ал. 2, предл. първо от ЗЗД.

Второто възражение за нищожност е обусловено от твърдението, че паркоместата са придобити по време на брака на Б. Ц. И. и съпругата му Н. Г. И., следователно, представлявайки бездялова СИО, за да е валидна сделката, е следвало да фигурира съгласието и на Н. Г. И.. Последната нито се е съгласила, нито е подписала договора, поради което същият е недействителен по отношение на нея, на основание чл. 24, ал. 4 вр. ал. 3 от СК вр. ТР № 5 от 29.12.2014 г. на ОСГТК на ВКС.

Ответниците твърдят, че дори да се приеме, че договорът е валиден, то същият е 3 развален поради неплащане на договорената цена с повече от 30 дни с изявление от 30.08.2022 г., което било съобщено на ищцата на 02.09.2022 г. по ел. поща, включително било изпратено с препоръчано писмо с известие за обратно доставяне, което се е върнало непотърсено. Поддържа се, че развалянето е станало без предоставяне няа срок за изпълнение, тъй като поради забавата на купувача сключването на окончателен договор е станало безполезно за ответниците-обещатели, имайки предвид разликата в цената към момента на договаряне по предварителния договор и след това, на основание чл. 87, ал. 3 от ГПК.

Оспорва се изправността на ищцата като купувач по договора, включително и заплащането на сумата в размер от 7 700.00 лева при подписването на договора. Последващи плащания също не били извършвани.

По същество моли съдът да отхвърли иска като неоснователен.

Претендира сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

В проведеното открито съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява лично, представлява се от адв. Т. Г. и адв. Г. В., чрез които поддържа предявения иск. В хода на о.с.з. на етап изясняване на делото от фактическа страна по реда на чл. 143, ал. 1 от ГПК ищцата с допълнителна молба, ситуирана на л. 255 от делото, изразила становище по писмения отговор на ответниците, на основание чл. 143, ал. 3 от ГПК.

На първо място ищцата оспорва възражението за относителна недействителност на предварителния договор 09.07.2020 г., на основание чл. 24, ал. ал. 4 вр. ал. 3 от СК, с доводи, че процесните паркоместа – предмет на предварителния договор, макар да са придобити по време на брака, сключен между Б. И. и Н. И., са изключителна собственост на Б. И., доколкото придобиването им е свързано с упражняваната от последния търговска дейност, а именно строителство на жилищни сгради и/или търговски сгради с цел продажба на трети лица, респективно печалба и следователно върху тях не е учредена бездялова съпружеска имуществена общност.

На второ място ищцата излага, че дори възражението на ответниците за относителна недействителност да е основателно, то след смъртта на Б. И., починал на 21.11.2021 г., бракът е прекратен, респективно СИО се е трансформирала в обикновена съсобственост и притежаваните от Б. И. ½ ид. ч. от процесните паркоместа, равняващи се на 34,22 кв. м. ид. ч. от ПИ с идентификатор *, са наследени от неговите законни наследници, а именно по 1/6 ид. ч. от преживялата съпруга – Н. И. и двете му деца – Ц. и Г. Ц.и, поради което и доколкото задължението по чл. 19 от ЗЗД е имуществено, т.е. наследимо, е обективирано искане за изменение на иска по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД по реда на чл. 214 от ГПК, като наред с предявения с исковата молба иск, да бъде разгледан в условията на евентуалност и следния иск: да се обяви за окончателен предварителният договор за покупко-продажба, сключен на 09.07.2020 г. между ищцата като купувач, от една страна, и Б. Ц. И. като обещателпродавач, от друга страна, при съответните квоти от съсобствеността за всеки един от наследниците на обещателя-продавач, придобили собствеността върху продаваемите обекти по наследяване 4 от Б. Ц. И., както следва: Н. Г. И. – 1/6 ид. ч.; Ц. Б. Ц.а – 1/6 ид. ч. и Г. Б. Ц. – 1/6 ид. ч. от процесните пракоместа.

На трето място се поддържа, че процесният предварителен договор има характер на разписка досежно предаването и получаването на задатъка в размер от 7 700.00 евро.

Ответниците, редовно призовани за о.с.з., представляват се от адв. А. Г., чрез която поддържат отговора на исковата молба. Допълват, че предварителният договор не е сделка на разпореждане, но и същевременно липсата на съгласие на единия съпруг за сключването му води до отхвърляне на иска по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, като цитират и съдебна практика в тази насока. Оспорват твърдението на ищцата, че дейността на покойния им наследодател била търговска по смисъла на ТЗ, както и че предварителният договор има характер на разписка, доколкото задатъкът в размер от 7 700.евро нито е предаван, нито е получаван от наследодателят на ответниците. Последните се противопоставят и на искането за изменение на иска по чл. 214 от ГПК с доводи, че то представлява едновременно изменение на основание и петитум, което е недопустимо.