Решение № 181 от 28.06.2024, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 181 гр. гр. Добрич, 28.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Д. Жечева

Членове:

Анна В.а

Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Анна В.а Въззивно гражданско дело № 20243200500203 по описа за 2024 година и, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава XX от ГПК по повод подадена от „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД, ЕИК 103533691, гр. В. район р-н В.В., В. Т. - Г, бул. „В.В." № ***, чрез упълномощен адвокат В. К., въззивна жалба вх.№ 21539 от 05.12.2023г. по регистратурата на Районен съд – Добрич срещу решение № 897/23.11.2023г. по гр.дело № 2673/2022г. по описа на Районен съд - Добрич, с което са отхвърлени предявените от въззивника против Б. О. Н. с ЕГН ********** от гр. Д., ул. „***, искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 415 от ГПК, чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл.98а, ал. 2, т. 6, б. "а" от Закон за енергетиката вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл.

86 от ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумите, за които е издадена заповед за изпълнение № 820/24.06.2022г. по ч.гр.д. №1813/2022г. по описа на Pайонен съд - Добрич, както следва: 1) 2435,75 лв. - неплатената цена на доставена ел. енергия за периода от 16.01.2018г. до 15.01.2019г. на обект с клиентски № *** и абонатен №*** за обект, находящ се в гр. Д., ул. „***, ведно със законната лихва, считано от 21.06.2022г. до окончателното й изплащане; 2) 619,08 лв. - обезщетение за забавено плащане на главното задължение от 2 435,75 лв., определено по размер на законната лихва за времето на забава, считано от падежа на всяка процесна фактура до 10.06.2022г. и съответно въззивникът е осъден да плати на насрещната страна сторените съдебни разноски в производството за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.

1

Според въззивника, първоинстанционното решение е неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила, противоречие на материалния закон и необоснованост. Отхвърлянето на иска относно претендираната главница не намирало опора в събрания доказателствен материал. Изразено е несъгласие с приетото от районния съд, че не било спазено изискването третото лице да присъства на фактическото извършване на техническата проверка на СТИ, поради което и била опорочена процедурата по съставяне на констативен протокол от 15.01.2018г. Подробно е изложена обосновка за нормативната допустимост на корекционната процедура, като е проследена правната уредба. Настоява се за отмяна на първоинстанционното решение и за уважаване на исковете относно претендираната главница и обезщетението за забава в пълен размер.

Претендират се сторените от въззивника разноски в двете инстанции, като се навежда възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от насрещната страна.

В писмения си отговор въззиваемият Б. О. Н. изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение. Намира, че районният съд правилно възприел и обсъдил събраните доказателства. Не оспорва установеното по делото и твърдяно във въззивната жалба, че той е придобил и притежава правното качество „битов клиент“ по смисъла на пар. 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, потребител на енергийни услуги по смисъла на пар. 1, т. 41Б от ДР на ЗЕ. и се явява краен клиент по смисъла на пар. 1, т. 27г от ДР на ЗЕ. Изразява съгласие и с констатациите от проверката от БИМ – В., че няма механични повреди по СТИ, деформация или неизправност в корпуса, в схемата на свързване или схемата на измерване на СТИ, т.е. не е установена грешка при измерване на ел.енергия. Намира за правилен извода на районния съд, че се касае за намеса в софтуера на СТИ по невизуализирани и недостъпни за потребителя тарифи.

Изцяло споделя обосноваващия отхвърлянето на исковете извод на районния съд, че процедурата по съставяне на констативния протокол от 15.01.2018г. е опорочена, поради което протоколът не установява надлежно отразените в него обстоятелства. Претендира разноски за настоящата инстанция.

Като постави на разглеждане въззивната жалба, Окръжен съд – Добрич установи следното:

Жалбата е подадена на 16.01.2024г. (дата на пощенско клеймо) - в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, броим от 11.01.2024г. и изтичащ на 25.01.2024г., от страна с правен интерес от оспорване на неизгодното за нея решение и е допустима.

При проверка на обжалваното решение по чл. 269, ал. 1 от ГПК за валидност и допустимост въззивният съд констатира, че решението е постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му, в изискуемата форма, мотивирано и разбираемо.

Установява се от приложеното по делото ч.гр.д.№ 1813/2022г., че 2 същото е образувано по повод заявление на "Енерго - Про Продажби" АД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Б. О. Н. за : 1) 2435,75 лв. - неплатената цена на доставена ел. енергия по фактури, издадени за периода от 16.01.2018г. до 15.01.2019г. (една фактура с номер ***/01.11.2019г.) на обект с клиентски № *** и абонатен №*** за обект, находящ се в гр. Д., ул. „***, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението, до окончателното й изплащане; 2) 619,08 лв. обезщетение за забавено плащане на главното задължение от 2 435,75 лв., определено по размер на законната лихва за времето на забава, считано от падежа (11.11.2019г.) до 10.06.2022г. Заявлението е уважено и е издадена заповед № 820 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 24.06.2022г. за заявените суми и разноски в размер на 111,10 лв.

Съобщението до длъжника за издадената заповед за изпълнение му е връчено на 06.07.2022г. и на 29.07.2022г. той е подал възражение по чл. 414 от ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК съдът е дал на заявителя указание да предяви исковете по чл. 415, ал. 3 от ГПК в едномесечен срок. Съобщението е връчено на заявителя на 25.08.2022г. и той в срок е подал искова молба с вх.№ 15732/14.09.2022г.

Въз основа тази искова молба е образувано гр.д. № 2673/2022г. по описа на Районен съд – Добрич. С нея от „Енерго - Про Продажби“ АД против Б. О.

Н. са предявени по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 3 и ал. 1, т. 1 от ГПК искове за установяване вземанията на ищеца, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 820/24.06.2022г. по ч.гр.д. №1813/2022г. по описа на Pайонен съд - Добрич: - 2435,75 лв. - неплатената цена на доставена ел. енергия за периода от 16.01.2018г. до 15.01.2019г. в обект с клиентски № *** и абонатен № ***, находящ се в гр. Д., ул. „***, ведно със законната лихва, считано от 21.06.2022г. до окончателното й изплащане; - 619,08 лв. обезщетение за забавено плащане на главното задължение от 2 435,75 лв., определено по размер на законната лихва за времето на забава, считано от падежа до 10.06.2022г.

Исковете са предявени като установителни в изпълнение на дадено указание по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, в законоустановения срок и предметът им е идентичен с предмета на заявлението по чл. 410 от ГПК. Налице е пълна идентичност на предявените в заповедното и в исковото производство вземания, което определя обжалваното решение като допустимо.

По правилността на съдебния акт, с оглед изложените в жалбата оплаквания, становището и доводите на въззиваемата страна в отговора, и въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира следното:

Предявените установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК са обосновани с изложени в исковата молба обосноваващи претендираните вземания обстоятелства, че Б. О. Н. е клиент на "Енерго - Про Продажби" АД с клиентски № *** за обект с абонатен № ***, находящ се в гр. Д., ул. „***, във връзка с продажба на ел.енергия; че ищецът е изпълнявал задълженията 3 си – осигурявал непрекъснато необходимото количество електрическа енергия, която се измервала от електромер с фабричен номер ***; че на 15.01.2019г. била извършена техническа проверка на измервателната система в обекта на ответника, в присъствието на двама независими свидетели, от служители на „Електроразпределение Север“ АД – лицензиран оператор на разпределителна мрежа и собственик на средствата за търговско измерване, за която бил съставен констативен протокол № 1202567/15.01.2019г.; че при проверката са били извършени замервания със специализиран софтуерен продукт и е било установено, че в невизуализиран регистър Т3 (1.8.3.) има показания в размер на общо 012661,6 квтч, в другите два регистъра – 1.8.1. – 004322 квтч и 1.8.2. – 011306 квтч, в четвъртия регистър 1.8.4. – 00000 квтч и в сумарния регистър 1.8.0. – 278290 квтч; че електромерът с номер *** е бил демонтиран, подменен с нов, поставен в индивидуална опаковка, пломбиран с пломба 507245 и предоставен за метрологична експертиза в БИМ; че според съставен констативен протокол № 2525/23.10.2019г. от РУ – В. при софтуерното четене е била установена намеса в тарифната схема на електромера, която за този тип трябвало да се състои от две тарифи – Т1 и Т2, действително потребената електроенергия се разпределяла и върху невизиуализираната тарифа 1.8.3. – 012661 квтч; че на 29.10.2019г.

„Електроразпределение Север“ АД е съставило становище за начисляване на електрическа енергия и конкретизирало размера на вземането и е била издадена фактура № 0286723155/01.11.2019г. на стойност 2 435,75 лева за периода 16.01.2018г. – 15.01.2019г., със срок за плащане – 11.11.2019г., от който момент се дължи и обезщетение за забава. Според ищеца, съгласно чл.

50 от ПИКЕЕ операторът на мрежата можел да коригира количествата ел.енергия като разлика между отчетеното количество и преминалото такова при установяване на несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните количества ел.енергия за период не по-дълъг от една година назад. Типът вмешателство имал за цел част от консумираната енергия да бъде отклонявана в регистър, който не се визуализиран на електромера и натрупаното количество в него но можело да се установи при ежемесечното отчитане на показанията, защото за това бил нужен специализиран софтуер, с който инкасаторите не разполагали.

Електрическата енергия била реално доставена и потребена от абоната, но не била заплатена от него, а стойността й била дължима на основание чл. 50 от ПИКЕЕ вр. чл. 183 вр. чл. 200, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

Ответникът е оспорил исковете. В писмения си отговор на исковата молба е навел възражения за допуснати нередовности в същата (непредставени описани като приложения писмени доказателства), а по същество на спора е навел доводи, че извършената корекция на консумираната в обекта ел.енергия е неправомерна. Оспорил е да има задължение на стойност по съставената от ищеца фактура, не можело да се направи категоричен извод за какъв период е задължението, как е измерено и 4 дали са спазени всички изисквания за уведомяване, връчване и проверка на СТИ, установени в ЗЕ и ПИКЕЕ. В тежест на ищеца било установяването на началния и крайния момент на допуснатата грешка, т.е. периодът на грешката, както и количеството на енергията за същия този период. Прочетените показания на регистър 1.8.3. показвали моментното състояние на паметта на СТИ, без да е възможно да се определи началния момент, от който е започнало натрупване в този скрит регистър. Електромерът бил с метрологична годност и отчитането на потребяваната ел.енергия било само по тарифи (нощна и дневна), визиулизирани в регистър 1.8.1 и регистър 1.8.2., като натрупаните количества се отразявали в сумарен регистър 1.8.0.

Прочитането се извършвало със специален софтуер, който по лиценз бил предоставен на ,,Енерго-Про Мрежи" АД, съответно „Електроразпределение Север"АД. Проверката на СТИ по реда на ЗИ, на основание чл. 41 от ПИКЕЕ и чл. 34 от ОУ на ДПЕЕЕМ, следвало да бъде документирана в констативния протокол, който бил частен документ с оборима доказателствена стойност.

Абонатът бил лишен от възможност да упражни контрол върху данните от скрития регистър, съобразно чл. 10 от ПИКЕЕ. Нямало данни какви са били показанията по невизуализирания регистър към датата на монтажа на процесното СТИ, доколкото липсвали доказателства за това. Не били налице предпоставките, даващи възможност на ищеца да упражни правомощия за извършване на едностранна корекция съобразно разпоредбите на чл. 47 и чл.