Акт от 17.12.2020, Административен съд - Монтана
- Съд
- Административен съд - Монтана
- Дело
- 296/2020
- Подписан
- 17.12.2020
- В сила
- 23.06.2021
Цитирани разпоредби
- чл.112, ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.117 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.119, ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.156, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.160, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.160, ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.161, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.30, ал.6 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.25, ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.68, ал.1, т.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.69, ал.1, т.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.6, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.9, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.26, т.1 и т.2 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл.26, т.1 и т.2 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл.77, ал.1 · Закон за корпоративното подоходно облагане
Р Е Ш
Е Н И Е
№ 565/17.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана,
І-ви състав, в съдебно заседание на трети декември през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ при секретар Антоанета Лазарова разгледа
Адм.дело
№296/2020г. по описа на
Административен съд Монтана
Производството е по реда на чл.156, ал.1 от
Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на „Е*** Б*** “ ЕООД, със седалище ***, ЕИК * , представляван от управителя А.Л.К., срещу Ревизионен акт №Р-04001219003198-091-001/17.12.2019г. издаден на основание чл.119, ал.2 от ДОПК от В*** Т*** Д*** на длъжност Началник на сектор „Ревизии“, възложил ревизията и Е*** Л. П*** на длъжност Главен инспектор по приходите при ТД на НАП Велико Търново – ръководител на ревизията, потвърден с Решение по жалба срещу ревизионен акт №53/10.04.2020г. на Директор Дирекция ОДОП – Велико Търново в обжалваната му част по ЗДДС, в която за данъчни периоди 09, 10, 12 от 2017г. на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 12460,00 лева и са определени лихви общо в размер на 2541, 78 лева и в обжалваната му част по ЗКПО, относно допълнително установено задължение за корпоративен данък за 2017г. в размер на 6230,00 лева и следващите се лихви върху него в размер на 1079, 95 лева, както и лихви за невнесени в срок авансови вноски за корпоративен данък за 2017г. в размер на 112, 58, невнесен остатък за корпоративен данък по ГДД за 2018г. в размер на 1691, 56 лева и лихви върху него в размер на 303,06 лева и лихви за невнесени в срок авансови вноски за корпоративен данък за 2018год в размер на 508, 10 лева. В жалбата са развити доводи, че оспорения административен акт е незаконосъобразен, като сочените основание са свързани с неправилно прилагане на материалния закон. В съдебно заседание, оспорващия, чрез пълномощника си адвокат Т. поддържа жалбата си, моли да бъде отменен оспорения административен акт, претендира присъждане на разноски по делото, като в указания срок не излага допълнителни доводи излага и не представя писмени бележки.
Ответника по жалбата, чрез пълномощника си юрисконсулт Н., оспорва жалбата и развива доводи, че административния акт е законосъобразен, като моли за присъждане на разноски по воденото съдебно производство съобразно представен списък, като допълнителни доводи излага и в писмени бележки.
Настоящият състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба, извършвайки проверка по реда на чл.160, ал.2 от ДОПК намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са следните:
От фактическа страна се установява следното:
Със Заповед №Р-04001219003198-020-001/17.05.2018г. на В*** Т*** Д*** на длъжност Началник на сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Велико Търново (л.92-94 по делото), който видно от приетата на л.90,91 по делото Заповед №6/03.01.2017г. на Директора на ТД на НАП Велико Търново е компетентен орган по чл.112, ал.2 от ДОПК, е възложено извършване на ревизия на „Е*** Б*** “ ЕООД, със седалище ***, ЕИК * за задължения за корпоративен данък и данък върху добавената стойност (ДДС) за периода 01.01.2014 – 31.12.2018г., която да бъде извършена за срок от три месеца от връчване на заповедта. Със Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия №Р-04001219003198-020-002/26.08.2018г. на В*** Т*** Д*** на длъжност Началник на сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Велико Търново (л.96-98 по делото) е определен срок на ревизията до 25.10.2019г. По делото не се спори относно надлежно връчване на заповедите за възлагане на ревизията по реда на чл.30, ал.6 от ДОПК.
На основание чл.117 от ДОПК е съставен Ревизионен доклад №04001219003198-092-001/08.11.2019г. (л.76-138 по делото), който е надлежно връчен на оспорващия по реда на чл.30, ал.6 от ДОПК (л.69-89 по делото).
Оспорващия не е подавал възражение, с което да е оспорил констатациите в ревизионния доклад.
В срока по чл.119, ал.2 от ДОПК, от компетентните органи по чл.119, ал.2 от ДОПК, е издаден Ревизионен акт
№Р-04001219003198-091-001/17.12.2019г. (л.52-62 по делото), който е надлежно връчен на оспорващия по реда на чл.30, ал.6 от ДОПК (л.63 по делото). С жалба №3244/07.02.2020г. (л.43-50 по делото), оспорващия е оспорил изцяло Ревизионен акт №Р-04001219003198-091-001/17.12.2019г. С Решение по жалба срещу ревизионен акт №53/10.04.2020г. на Директор Дирекция ОДОП – Велико Търново (л.24-33 по делото) е потвърден Ревизионен акт №Р-04001219003198-091-001/17.12.2019г. в обжалваната му част по ЗДДС, в която за данъчни периоди 09, 10, 12 от 2017г. на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 12460,00 лева и са определени лихви общо в размер на 2541, 78 лева и в обжалваната му част по ЗКПО, относно допълнително установено задължение за корпоративен данък за 2017г. в размер на 6230,00 лева и следващите се лихви върху него в размер на 1079, 95 лева, както и лихви за невнесени в срок авансови вноски за корпоративен данък за 2017г. в размер на 112, 58, невнесен остатък за корпоративен данък по ГДД за 2018г. в размер на 1691, 56 лева и лихви върху него в размер на 303,06 лева и лихви за невнесени в срок авансови вноски за корпоративен данък за 2018год в размер на 508, 10 лева.
Решение по жалба срещу ревизионен акт №53/10.04.2020г. на Директор Дирекция ОДОП – Велико Търново е надлежно връчено на оспорващия на 15.06.2020г. по реда на чл.30, ал.6 от ДОПК (л.34 по делото), тоест жалбата с вх.№1132/30.06.2020г., с която е сезирана настоящата съдебна инстанция е подадена в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК и е процесуално допустима.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства и приетите съдебно счетоводна експертиза, съдът, стига до следните правни изводи:
В рамките на служебна проверка по реда на чл.160, ал.2 от ДОПК, съдът, констатира, че ревизионното производство е възложено от компетентен орган и е приключило в определения срок. Това е така, тъй като със Заповед
№Р-04001219003198-020-001/17.05.2018г. на В*** Т*** Д*** на длъжност Началник на сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Велико Търново (л.92-94 по делото), който видно от приетата на л.90,91 по делото Заповед №6/03.01.2017г. на Директора на ТД на НАП Велико Търново е компетентен орган по чл.112, ал.2 от ДОПК, е възложено на Е*** П*** – Главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и С*** М*** – Старши инспектор по приходите извършване на ревизия на „Е*** Б*** “ ЕООД, със седалище ***, ЕИК * за задължения за корпоративен данък и данък върху добавената стойност (ДДС) за периода 01.01.2014 – 31.12.2018г., която да бъде извършена за срок от три месеца от връчване на заповедта. Със Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия №Р-04001218003923-020-002/10.09.2019г. на Р*** Ф*** на длъжност Началник сектор при ТД на НАП Велико Търново (л.145 по делото) е определен срок на ревизията до 13.10.2018г. Със Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия №Р-04001219003198-020-002/26.08.2018г. на В*** Т*** Д*** на длъжност Началник на сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Велико Търново (л.96-98 по делото) е определен срок на ревизията до 25.10.2019г., тоест спазени са изискванията на чл.112-114 от ДОПК. При издаването на Ревизионен доклад
№04001219003198-092-001/08.11.2019г. (л.76-138 по делото) е спазен срока по чл.117 от ДОПК, но дори и да беше така този срок е инструктивен и не указва влияние върху законосъобразността на оспорения административен акт. Ревизионния акт е издаден от компетентните органи в сроковете по чл.119, ал.2 от ДОПК, като в случая не са постъпвали възражения по ревизионния доклад, тоест в случая компетентните органи са издали оспорения административен акт в сроковете предвидени в приложимия закон, като не са допуснати съществени процесуални нарушения, който да налагат отмяната му.
Оспорения административен акт е издаден в предвидената форма и съдържа необходимите фактически и правни основания, които са мотивирали издаването му.
По делото не е спорно, че основната търговска дейност на оспорващия е свързана с компютърно програмиране, обработка на данни, хостинг и подобни дейности, консултантска дейност по стопанско и друго управление и производство на електронни елементи.
Не се спори по делото, че дейността на дружеството се извършва в нает офис в гр.С*** .
По делото се спори дали законосъобразно за ревизирания период на дружеството е отказано приспадане на данъчен кредит общо в размер на 12460,00 лв. по фактури от доставчици : 1. 2 бр. фактури, издадени от „И*** И*** “ ЕООД, с ЕИК * с №**********/05.12.2017г. – предмет на доставката „рекламни услуги“; №**********/05.12.2017г. – предмет на доставката „по договор“; 2. Фактура № **********/18.10.2017г., издадена от „А*** 17 БГ“ ЕООД, с ЕИК * - предмет на доставката „по договор“; 3. 2 бр. фактури, издадени от „К 2 Б*** “ ЕАД, с ЕИК * с № **********/07.09.2017г.
– предмет „консултантски услуги“; № **********/06.10.2017г. – предмет „консултантски услуги“; 4. 4 бр. фактури издадени от „А*** Б*** 2009“ ЕООД, с ЕИК * с №**********/04.09.2017г. – предмет „консултантски услуги“, №**********/10.10.2017г. – предмет „консултантски услуги“, №**********/04.12.2017г. – предмет „консултантски услуги“ и №**********/08.12.2017г. - предмет „по договор“, както и дали законосъобразно са установени допълнителни задължения за корпоративен данък за 2017 г. в размер на 6230 лева, както и лихви за невнесен остатък за корпоративен данък за 2017 и 2018г. и следващите се лихви.
Отказа за приспадане на данъчен кредит е мотивиран с липсата на реални доставки по описаните по-горе фактури. Настоящият съдебен състав отбелязва, че в практиката си Върховният административен съд приема, че за да възникне и да се упражни законосъобразно правото на данъчен кредит, е необходимо по безспорен начин да се установи, че стоката фактически е предадена от доставчика на получателя и/или услугата е действително извършена – чл.6, ал.1, чл.9, ал.1 във връзка с чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1 във връзка с чл.25, ал.2 от ЗДДС.
Касае за материално право в полза на получателя по фактурираните доставки и в негова доказателствената тежест да установи реалното изпълнение на спорните доставки. В тази връзка следва да се посочи, че обезпечеността на доставчиците – материално-техническа и кадрова не е предпоставка за правото на данъчен кредит и в този смисъл е и съдебната практика на СЕС– решение по дело С-324/11 (G.
Toth), решение по съединени дела C-80/11 и
С-142/11 (Mahageben kft и P. David) и решение С-18/13
("М*** П*** "), която е възприета и в решенията на ВАС. Съгласно актуалната съдебна практика липсата на обезпеченост на доставчика не може да рефлектира върху правото на данъчен кредит за получателя по доставките, освен ако приходната администрация или съда не установят, че е налице данъчна измама с участието и/или със знанието на получателя по доставките.
Неспазването от прекия или предходен доставчик на изискванията на специалните закони, при установено предаване на стоката и последващата й реализация за целите на икономическата дейност на получателя, също не влияе на правото на приспадане на данъчен кредит за получателя. В решението на Съда на Европейския съюз от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 г., се дава тълкуване на закона в смисъл, че член 167, член 168, буква а), член 178, буква а) и член 273 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на данъка върху добавената стойност, или поради това че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материалноправни условия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател. В този смисъл, за да бъде доказана реалност на доставките по процесните фактури, следва да бъде установен факта на предаването на стоката от доставчика на получателя, тоест изцяло без значение за реалността на доставките е разполагали ли са доставчиците с материално-техническа и кадрова обезпеченост за извършване на същите, какъв е произхода на стоката, къде е била съхранявана същата, налице ли са придружаващи сертификати за стоката и прочие.
Разпечатката съдържа 38 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ec329f16-4c27-46d4-9650-a8eee933158c