Решение № 370 от 05.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 370 гр. София, 19.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Коев

Членове:

Стефан Милев

Силвия Б. Русева при участието на секретаря Мариела П. Миланова в присъствието на прокурора Б. Ил. Б. като разгледа докладваното от Силвия Б. Русева Въззивно частно наказателно дело № 20231100600257 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.306, ал.3, вр. ал.1, т.1 от НПК.

С Определение от 5.12.2022г., постановено по НОХД № 6843/22г., по описа на СРС, НО, 110-ти състав, съдът е присъединил изцяло, на основание чл.27, ал.1 от НК, наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, наложено на осъдения А. П. С., ЕГН: ********** по НОХД № 6843/2022г. по описа на СРС, НО, 110 състав към неизтърпяната част от определеното общо най-тежко и увеличено на основание чл.24 НК наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 10 години, наложено на С. по ЧНД № 335/2018г., по описа на СРС.

На основание чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС, съдът е определил първоначален „строг“ режим на изтърпяване на така определеното общо наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 10 години и 6 месеца.

Срещу това определение на съда е постъпила жалба от адв. П. К. от САК, защитник на осъденото лице, с която изразява недоволство от обстоятелството, че СРС е присъединил в цялост, а не частично наложеното, 1 по НОХД № 6843/22г., по описа на СРС, НО, 110-ти състав, на осъдения С. наказание. Твърди се, че е не е имало пречка, включително и според представителя на СРП, съдът да присъедини частично към неизтърпяната част от наказанието, наложено на С. по ЧНД № 335/2018г., по описа на СРС, наказанието, наложено му по

НОХД № 6843/22г. по описа на СРС, НО, 110-ти състав.

В жалбата се сочи още и, че осъденият не е с висока степен на обществена опасност, въпреки предходните осъждания /което се мотивира с голямата им давност/, които пък са изиграли спрямо С. своето „поправително“ и „превъзпитателно“ въздействие, поради което и спрямо него целите на наказанията по чл.36 НК биха се изпълнили и с отчасти присъединено наказание.

Моли СГС да отмени атакуваното определение в частта му, в която СРС, НО, 110-ти състав е присъединил изцяло наложеното му наказание по НОХД № 6843/22г., по описа на СРС, НО, 110-ти състав към неизтърпяната част на наказанието, наложено по ЧНД № 335/2018г., по описа на СРС и да постанови ново, с което да бъде частично присъединено наказанието, наложено на С. по НОХД № 6843/22г., по описа на СРС, НО, 110-ти състав.

Същите аргументи се поддържат от защитата и в съдебно заседание, като се добавя, че наложеното на С. по ЧНД № 335/2018г., по описа на СРС наказание „Лишаване от свобода“ е с достатъчно дълъг срок, че да изиграе превантивната си роля по отношение на С., поради което и няма пречка към него да се присъедини само частично определеното му по НОХД № 6843/22г., по описа на СРС, НО, 110-ти състав наказание „Лишаване от свобода“.

Осъденият С. моли СГС да му наложи само половината от определеното му по НОХД № 6843/22г., по описа на СРС, НО, 110-ти състав наказание.

В съдебно заседание, прокурорът от СГП е лаконичен – заявява, че първоинстанционното определение е правилно и законосъобразно, предвид обществената опасност на дееца и обремененото му съдебно минало, поради което и моли СГС да потвърди атакуваното определение на СРС.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание и, след като в съответствие с чл.314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното определение, констатира, че следва да потвърди атакуваното определение.

Видно от справката за съдимост, осъдения С. има общо четиринадесет осъждания за престъпления от общ характер, спрямо които е извършено групиране, а определените общи наказания „Лишаване от свобода“ по тези групирания са изцяло изтърпени от осъдения С..

Понастоящем осъденият С. изтърпява определеното общо най- тежко наказание „Лишаване от свобода“ с определението за групиране по ЧНД №335/07.02.2018 г., по описа на СРС, потвърдено с определение по ВЧНД №1177/2018 г., по описа на СГС, влязло в законна сила на 28.05.2018г.

2

С цитирания съдебен акт, по отношение на осъдения С. е определено едно общо най-тежко наказание, измежду наложените му по НОХД №4342/2015 г., по описа на СГС и по НОХД №16969/2016 г., по описа на CPC, а именно: наказание „Лишаване от свобода“ за срок от осем години, чийто срок, на основание чл.24 от НК, е увеличен с две години, т.е. С. изтърпява наказание „Лишаване от свобода“ за срок от десет години при първоначален строг режим, на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ и б.“б“ от ЗИНЗС.

Със същото определение и на основание чл.25, ал.2 от НК, при изпълнение на определеното общо най-тежко наказание, е приспаднато фактически изтърпяното от осъдения С. наказание „Лишаване от свобода“ по НОХД №4342/2015 г., по описа на СГС.

На основание чл.59, ал.1 и ал.2 от НК е приспаднато времето, през което осъденият С. е бил задържан с мярка за неотклонение „Задържане под стража" по НОХД №4342/2015г., по описа на СГС, считано от 06.01.2016г.

Към момента на постановяване на атакуваното определение, видно от справка на ГДИН /осъденият С. е бил в СЦЗ от 18.06.2016г./ е изтърпял наказание „Лишаване от свобода“ в размер на шест години и пет месеца, с остатък от една година и седем месеца.

Със споразумение по НОХД № 6843/22г.,по описа на СРС, НО, 110 състав, влязло в законна сила на 05.12.2022 г., по отношение на осъдения С. е наложено, на основание чл.354а, ал.З, пр.2, т.1, пр.1 от НК, наказание „Лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС, за извършено престъпно деяние на 21.01.2020 г. в СЦЗ, т.е. за деяние, извършено по време на ефективното изтърпяване на наложеното наказание „Лишаване от свобода“ за срок от десет години по ЧНД №335/2018 г., по описа на СРС.

Съгласно разпоредбата на чл.27, ал.1 от НК, когато едно лице извърши престъпление, след като е осъдено с влязла в сила присъда на наказание „Лишаване от свобода“, но преди да е изтърпяло това наказание, съдът присъединява към неизтърпената част изцяло или отчасти наказанието.

В този смисъл СРС съвсем законосъобразно е приел, че са налице предпоставките за приложение разпоредбата на чл.27, ал.1 от НК по отношение на осъдения С., тъй като последният е извършил престъплението, след като е осъден на наказание „Лишаване от свобода“, което не е изтърпяно.

СГС се солидаризира с решението на първата инстанция да присъедини изцяло наложеното на осъдения С. наказание „Лишаване от свобода“ по НОХД №6843/2022 г., по описа на СРС, към неизтърпяната част на наложеното му наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от десет години по ЧНД №335/2018 г., по описа на СРС.

Действително, законодателят е предоставил, при прилагането на чл.27, ал.1 от НК, на съда възможност да прецени дали да присъедини изцяло или частично наказанието „Лишаване от свобода“, като тази преценка следва да е основно в насоката: обществената опасност на дееца, в комбинация с 3 необходимостта да се постигнат в пълна степен целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК.

Въззивния състав се солидаризира напълно с убеждението на СРС, че осъденият С. е с висока степен на обществена опасност, както предвид множеството му предишни осъждания, така и поради факта, че значителна част от тях са за престъпления, извършени с висока степен на обществена опасност – квалифицирани кражби и квалифицирано убийство, макар и извършено от него като непълнолетен.

Правилна е и преценката на първата инстанция, че предишните осъждания и изтърпените по тях наказания, не са постигнали целите, визирани в чл.36 НК по отношение на осъдения С., тъй като не са оказали нужното възпиращо, поправително и превъзпитателно въздействие.

Имайки предвид горното съвсем логично, правилно и законосъобразно, СРС е присъединил изцяло наложеното на осъдения С. наказание „Лишаване от свобода“ за срок от шест месеца по НОХД №6843/2022 г., по описа на СРС, към неизтърпяната част от наложеното му наказание „Лишаване от свобода“ с по ЧНД №335/2018 г., по описа на СРС, тъй като е счел, че само така определеното общо наказание ще съдейства в пълна степен за постигане на генералната, и най-вече на индивидуалната превенция по отношение на осъдения С., както и на останалите цели на наказанията, визирани в чл.36 НК – действие, което СГС напълно подкрепя.

По всички гореизложени съображения, въззивният съд намира, че жалбата на защитника на осъдения А. П. С. не е основателна, а определението на първия съд е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.

Така мотивиран и на основание чл.338 и чл.334,т.6 от НПК, СГС, II Въззивен състав

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение от 5.12.2022г., постановено по НОХД № 6843/22г., по описа на СРС, НО, 110-ти състав, с което съдът е присъединил изцяло, на основание чл.27, ал.1 от НК, наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, наложено на осъдения А. П. С., ЕГН: ********** по НОХД № 6843/2022г., по описа на СРС, НО, 110 състав към неизтърпяната част от определеното общо най-тежко и увеличено на основание чл.24 НК наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 10 години, наложено на А. П. С. по ЧНД № 335/2018г., по описа на СРС.

4

Решението е окончателно и не подлежи на жалба и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5