Решение № 3373 от 04.07.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 8602/2024
- Вид
- Решение № 3373
- Подписан
- 04.07.2025
- В сила
- 05.01.2026
- Състав
- Надежда Георгиева Славчева - Андонова
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.6 · Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“)Текст от значение за ЕИП.
- член 6, параграф 1, буква "г") · Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“)Текст от значение за ЕИП.
- чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.55, ал.1, предложение първо · Закон за задълженията и договорите
- чл.143 · Закон за защита на потребителите
- чл.10, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, т. 9 и т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.19 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, т. 9 и т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 3 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 3373 гр. Пловдив, 04.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20245330108602 по описа за 2024 година
Предявените искове са с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. с чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 11, т.
9 и т. 10 ЗПК и чл.19, ал.4 ЗПК и чл.143 ЗЗП, както и чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД.
В исковата молба от П. И. П. против „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД се твърди, че между страните бил сключен договор за потребителски кредит № *** от 11.08.2021г., по силата на който ищецът получил в заем сумата от 15000 лв. Лихвеният процент бил 18.37 %, при ГПР 19.82 %. Освен главницата ищецът трябвало да заплати и премия по застраховка „Защита на плащанията“ в размер на 3941.96 лв. Следвало да върне сума в общ размер от 24779.86 лв., в която била включена и застрахователната премия, разпределена на 36 бр. вноски, всяка в размер от 688.33 лв. Така застрахователната премия била включена в главницата по кредита, като същата не била включена в обявения ГПР. Твърди се, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл.22 ЗПК. Размерът на шрифта на застрахователната премия бил по-малък от 12, в разрез с императивната разпоредба на чл.10, ал.1 ЗПК.
Съгласно чл.11, ал.1, т.19 ЗПК застрахователните полици били част от договора за кредит.
Клаузата за ГПР също била недействителна, поради противоречието й с материалния закон – чл.143, ал.1, т.18 ЗЗП, чл.11, ал.1, т.10, вр. чл.19, ал.2 ЗПК и чл.6 от Директива 2005/29/ЕО.
При изчисление на ГПР не били взети предвид застрахователните премии. В този смисъл ГПР бил неправилно изчислен и посочената в договора негова стойност не била реалната такава. Това водило до нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Недействителността на договора за кредит означавала, че потребителят връща само чистата стойност на кредита, като се твърди, че по кредита е заплатена изцяло главницата и допълнително начислени такси по кредита на ответника. Поради това е направено искане за признаване за установено в 1 отношенията между страните, че договор за потребителски кредит № *** от 11.08.2021г. е нищожен. Иска се осъждане на банката да заплати на ищеца сумата от 50 лв., платена при начална липса на основание, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендирани са разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, със становище за неоснователност на предявените искове. Посочва, че потребителят не е длъжен да сключва застраховка. Задължено лице за връщане на еднократно платената застрахователна премия бил получилият премията застраховател. Договорът за застраховка не бил сключен в предвидения от закона шрифт, но същото представлявало отделно правоотношение, като в ЗПК и КЗ не било предвидено изискване за шрифта. Приложена е справка за плащанията и погасяванията по кредита, както и кредитно досие към процесния договор. Направено е искане за отхвърляне на предявените искове. Претендирани са разноски.
С определение от открито заседание на 11.06.2025г. е допуснато изменение в размера на предявения осъдителен иск от 50 лв. на 6 749.17 лв.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
Представен е договор за потребителски кредит № *** от 11.08.2021г., сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и П. И. П., по силата на който е отпусната сума в размер на 15 000 лв., ведно с погасителен план.
Представено е по делото заявление-декларация за установяване на договорни отношения от П. П., както и декларация за определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване на застраховано лице към застрахователна програма „Защита на плащанията“ на кредитополучателите на потребителски кредити.
Представен е Сертификат № *** за застрахователна програма „Защита на кредита“ за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“.
Между страните е сключен Рамков договор за платежни услуги за физически лица.
По делото е прието заключение на изготвената съдебно-техническа експертиза, според което договор за потребителски кредит № ***/12.08.2021г., ведно с погасителен план към него и рамков договор за платежни услуги за физически лица са изписани със шрифт Arial Narrow и размер 12,00 пункта.
Прието е заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, според което размерът на годишния процент на разходите по договора е 19.82 %, като в него като разход е включена само договорна/възнаградителна лихва. При изчисляване на ГПР не е включена като разход на кредитодателя сумата за застрахователна премия по застраховка „Bank защита на кредита“ в размер на 3 941.96 лв. Във връзка с чл.19 от договора, застрахователната премия в общ размер на 3 941.96 лв. е включена в главницата по кредита.
Ако като разход при изчисляване на ГПР се включи застрахователната премия в общ размер 2 на 3 941.96 лв., то ГПР би бил 37.34 %.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
По делото не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че между „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД и П. И. П. е сключен на 11.08.2021г. договор за потребителски кредит № ***, по силата на който на кредитополучателя е отпуснат заем в размер на 15 000 лв., при ГПР 19.82 % и лихвен процент 18.37 %, с общо дължима сума в размер на 24 779.86 лв.
В исковата молба са наведени твърдения за недействителност на процесния договор за кредит на основание чл.22 ЗПК. Установената съдебна практика по чл.290 ГПК /решение № 23 от 7.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, I т. о. и др./ приема, че за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение 1/9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно чл.22 ЗПК, освен при неспазване на изискванията на чл.10, ал.1 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9. Установено е в случая изготвянето на погасителния план, инкорпориран в договора за потребителски кредит, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Съгласно чл.11 ЗПК задължителен реквизит от всеки договор за потребителски кредит е ГПР и ГЛП. По процесния договор ГПР е в размер на 19.82 %.
Неоснователно е наведеното с исковата молба твърдение за недействителност на сключения договор за потребителски кредит, на основание чл.10, ал.1 ЗПК. В тази насока съдът кредитира заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, като компетентно изготвена, с необходимата квалификация и опит, според което договор за потребителски кредит № ***/12.08.2021г., ведно с погасителен план към него и рамков договор за платежни услуги за физически лица са изписани със шрифт Arial Narrow и размер 12,00 пункта. Следователно спазено е изискването на цитираната законова разпоредба, всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12.
Налице са обаче други основания за недействителност на сключения договор. Съгласно чл.
11, ал. 1, т. 9 ЗПК договорите за потребителски кредити задължително следва да съдържат лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент. В настоящия случай това правило формално е спазено, доколкото в договора е посочен ГЛП в размер на 18.37 %, но не е ясно този лихвен процент върху коя сума се начислява. В договора е посочен размер на кредита 15 000 лв., а след това - общ размер на кредита от 18 941.96 лв., но не е конкретизирано от кредитодателя върху коя от двете суми се начислява възнаградителната лихва. В случая потребителят е 3 заставен да тълкува волята на банката, за да прецени какъв е размерът на дължимото от него възнаграждение за кредитора под формата на договорна лихва. При това положение реално приложимият лихвен процент остава неясно, неточно и не по разбираем начин посочен в договора за кредит, което препятства потребителя ефективно и обосновано да прецени какви биха били икономически последици за него във връзка с конкретното кредитно правоотношение. Изложеното обосновава извод за нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин. От съдържанието на договора не става ясно според настоящия състав каква е общата дължимата от потребителя сума. Така на стр.2 от договора е посочен общ размер на кредита от 18 941.96 лв., очевидно представляваща сбор от главница – 15 000 лв. и застраховка Bank защита на кредита – 3 941.96 лв., а на стр.2 – в чл.10 е посочена сумата от 24 779.86 лв. Освен това, годишният процент на разходите следва да включва общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит– арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК.
Следователно годишният процент на разходите изразява задълженията на потребителя в процентно отношение към размера на отпуснатия кредит, като в него се включва и уговорено заплащане на възнаградителна лихва за възмездно ползване на заетата сума от кредитополучателя, какъвто е настоящия случай. Презюмира се, че всички разходи, свързани с отпускането и използването на финансовия ресурс, предмет на договора за потребителски кредит, представляват граждански плод (възнаградителна лихва). При формиране на годишния процент на разходите, се включват не само тези, установени към момента на сключване на договора за потребителски кредит, но и всички бъдещи разходи по кредита за потребителя – арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. В чл. 19, ал. 3 ЗПК е посочено, че при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите: 1. които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит; 2. различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит и 3. за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит, разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с потребителя. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят 4 трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В случая се установява, че при сключване на договора за кредит е предвидено сключване на застраховка по застрахователна програма „Защита на кредита“, като от договора за потребителски кредит е видно, че в размера на кредита от 18 941.96 лв. е включена предоставената главница в размер на 15 000 лв., както и общият размер на застрахователната премия от 3 941.96 лв. Съдът намира, че доколкото застрахователна премия е част и формира общата стойност към плащанията по кредита, същата е следвало да бъде съобразена при определяне на годишния процент на разходите по кредита. В случая при определяне на годишния процент на разходите по кредита, посочен в размер от 19.82 %, не е взета предвид дължимата застрахователна премия. Това се установява и от заключението на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът възприема изцяло като компетентно и обективно дадено, неоспорено от страните, според което размерът на годишния процент на разходите по договора е 19.82 %, като в него като разход е включена само договорна/възнаградителна лихва. При изчисляване на ГПР не е включена като разход на кредитодателя сумата за застрахователна премия по застраховка „Bank защита на кредита“ в размер на 3 941.96 лв. Във връзка с чл.19 от договора, застрахователната премия в общ размер на 3 941.96 лв. е включена в главницата по кредита. Ако като разход при изчисляване на ГПР се включи застрахователната премия в общ размер на 3 941.96 лв., то ГПР би бил 37.34 %. Самият факт на невключване на застрахователната премия в процентното изражение на годишния процент на разходите по кредита е довело до нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съдебната практика приема, че посочването в договор за кредит на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и следователно относно цената, посочена в член 6, параграф 1, буква „г“) от Директива 2005/29. След като посочването на такъв ГПР подтиква или може да подтикне средния потребител да вземе решение за сделка, което в противен случаи не би взел, тази невярна информация трябва да се окачестви като „заблуждаваща“ търговска практика на основание член 6, параграф 1 от тази директива.
Разпечатката съдържа 29 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ec324f49-9131-438f-923b-884ca243a967