Решение № 279 от 05.06.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 279 гр. Велико Търново, 05.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Радка Цариградска

Силвия Пантелеева при участието на секретаря Албена П. Шишманова като разгледа докладваното от Силвия Пантелеева Въззивно гражданско дело № 20264100500373 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Производството по делото е образувано въз основа на подадена въззивна жалба от адв. А. Я.а, в качеството му на особен представител на Л. П., против Решение № 159/05.02.2026 г. по гр.д. № 608/2025 г. по описа на Районен съд – Велико Търново. С обжалваното решение е прието за установено, че Л. П. дължи на „Девил Синема Груп“ ЕООД, ЕИК 206299814 сумата от 345.63 евро, равняваща се на 676.00 лева – главница, представляваща дължими месечни вноски и неустойка по договор за предоставяне на обучение и участие във филмова продукция от 04.12.2021 г., както и сумата от 88.05 евро, равняваща се на 172.22 лева – мораторна лихва за периода от 31.07.2022 г. до 16.08.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението – 16.08.2024 г. до нейното окончателно изплащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 2567/2024 г. на Районен съд – Велико Търново. С решението Л. П. е осъдена да заплати сумата от 370.69 евро, равняваща се на 725.00 лева, представляваща направените в исковото производство разноски, както и сумата от 217.30 евро, равняваща се на 425.00 1 лева, представляваща разноските в производството по ч.гр.д. № 2567/2024 г. по описа на Районен съд – Велико Търново.

В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност на обжалваното решение. Счита, че процесният договор за обучение е сключен въз основа комисионен договор, който е предварителен. Посочва, че договорът за обучение е нищожен поради противоречие със закона, тъй като Агенцията не е лицензирана да предоставя професионално обучение, както и поради накърняване на добрите нрави, тъй като при всички случаи на прекратяване и разваляне се предвижда неустойка за „персонажа“. Счита, че ответникът е имал право да се откаже от договора, тъй като Агенцията не е изпълнила задълженията си по същия, като излага подробни доводи в тази насока.

Посочва, че първоинстанционният съд не е взел предвид показанията на св.

Й., от които се установяват релевантни факти за провежданото обучение и изпълнение на процесния договор. Заема становище за прекомерност на претендираната неустойка, както и че искът по чл. 422 ГПК не е предявен в законоустановения срок. Моли решението да бъде отменено.

В срока по чл. 263, ал. 1, изр. 1 ГПК ответната страна по жалбата е депозирала отговор, с който оспорва същата като неоснователна и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Счита, че по делото са установени всички релевантни факти, а именно, че е налице валидно сключен договор между страните, неизпълнение от страна на ответника и в частност заплащане на дължимите суми, като излага подробни доводи в тази насока.

Посочва, че уговорената неустойка има компенсаторен характер, не излиза от присъщите й по закон функции и е индивидуално уговорена, като ответникът се е съгласил с нейното съдържание. Излага подробни аргументи за неоснователност на възражението за нищожност на договора поради липса на съгласие, както и за това, че уговорените в договора клаузи за цена /чл. 5, ал. 1, т. 4/ и неустойка /чл. 8.1./ не са прекомерно високи. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а решението – потвърдено. Претендира направените по делото разноски.

Великотърновският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

2

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, с правен интерес да обжалва постановения първоинстанционен съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваната част. В изпълнение на тази проверка съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

При проверка за правилността на решението по реда на чл. 269, изр. 2 ГПК в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд приема следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, чл. 86 и чл. 92 ЗЗД от „Девил Синема Груп“ ЕООД срещу Л. А. П., с който се иска ответницата да бъде осъдена за сумата от 676.00 лв. – главница, представляваща дължими месечни вноски и неустойка по договор за предоставяне на обучение и участие във филмова продукция от 04.12.2021 г., както и за сумата от 172.22 лв. – мораторна лихва за периода 31.7.2022 г. – 16.8.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до нейното изплащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2567/2024 г. по описа на Районен съд – Велико Търново. Ищецът твърди, че на 04.12.2021 г. между страните е сключен договор за предоставяне на обучение и участие във филмова продукция, по силата на който е следвало да предостави на ответницата обучение в пет модула, всеки от които с продължителност от два месеца, а последната да заплати такса в размер от 1 164.00 лв. – еднократно или на дванадесет месечни вноски от по 97.00 лв. в срок от дванадесет месеца след подписването на договора. Заявява, че поради неявяване на курса за обучение и поради неплащане в срок на дължимите вноски от страна на ответницата, на 25.07.2022 г. договорът е едностранно прекратен по негова инициатива, за което насрещната страна е надлежно уведомена. Сочи, че след прекратяването 3 на договора ответницата дължи незаплатените до този момент вноски в общ размер от 191 лв., както и неустойка в размер на 485 лева, равняваща се на незаплатените вноски от стойността на обучението по чл. 5, ал. 1, т. 4 от договора.

Особеният представител на ответницата оспорва исковете. Счита, че представеният договор за предоставяне на обучение и участие във филмова продукция е недействителен, а евентуално – че същият е прекратен неправомерно от страна на ищеца. Посочва, че договорът е от 04.12.2021 г., а падежите на погасителните вноски касаят месеците от предходната 2021 година.

При тези твърдения на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, районният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото, поради което въззивната инстанция възприема като свои изложените в мотивите на атакувания акт фактически констатации и препраща към тях на основание чл. 272 ГПК.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че на 14.10.2021 г. между „Девил Синема Груп“ ЕООД, като „агенция“, от една страна, и Л. А. П., като „персонаж“, от друга, е сключен договор, по силата на който ответницата е упълномощила ищеца за неин представител на територията на Република България и по цЕ. свят, а ищецът е приел да осъществява това представителство съгласно своя предмет на дейност, посочен в договора. Съгласно чл. 7 от договора, ответницата се е задължила да участва във всички мероприятия и предварителната подготовка за тях, посочени в чл. 1, осигурени от ищеца, освен в случаите, когато отсъствието й се налага по уважителни причини. На 04.12.2021 г. между страните е сключен договор за предоставяне на обучение и участие във филмова продукция, по силата на който на ответницата е предоставена възможност за обучение в пет модула, всеки от които по два месеца, организирани от едно до четири посещения на месец, с общо времетраене на цЕ. модул от шестнадесет часа.

Съгласно чл. 5 от договора, ответницата се е задължила да участва във всички мероприятия и предварителната подготовка за тях, посочени в чл. 2, а съгласно чл. 4 се е задължила при подписването на договора да заплати такса в размер от 1 164 лева за участието си в проведения курс на обучение, плащайки таксата еднократно или на дванадесет равни вноски от по 97.00 лева след 4 подписването на договора. Съгласно чл. 8, когато поради виновно свое поведение ответницата възпрепятства провеждането на обучението, включително когато едностранно прекрати участието си в курса, без да уведоми за това агенцията, когато отсъства на повече от 20 % от занятията или не заплати в срок дължимите вноски и горното е довело до разваляне на договора от страна на агенцията, същата дължи неустойка в размер на незаплатените вноски от стойността на обучението, платима в петдневен срок от развалянето на договора.

Съдът намира за неоснователни възраженията, поддържани от особения представител на ответника, че не е ясно кой е подписал договорите. В договорите ясно е посочено, че те се подписват от представител на агенцията, от една страна, и от ответницата, имаща качеството „персонаж“ по смисъла на същите. Освен това, видно от представените присъствени листи /л. 38-41/ същата е посещавала част от занятията, организирани от агенцията съгласно сключения договор, като положените подписи не са оспорени по надлежния ред и се ползват с формална доказателствена сила, съдът приема, че са положени именно от ответницата. Съдът споделя изводите на първоинстанционния съд, че процесният договор не е нищожен поради липса на основание. Както е прието в обжалваното решение, двата договора имат различен предмет и основание, което се потвърждава и от показанията на св.

С.С. /л. 76/. Според чл. 1 от договора, сключен на 14.10.2021 г. същият има за предмет осъществяване на представителство от страна на агенцията съобразно нейния предмет и параметрите посочения в договора. Договорът от 04.12.2021 г. има за предмет предоставяне на обучение и участие във филмова продукция, поради което двата договора имат различно основание, предмет и не представляват предварителен и окончателен договор по смисъла на закона.

Неоснователни са и наведените доводи за нищожност на договора от 04.12.2021 г. поради противоречие със закона, тъй като агенцията не е лицензирана да предоставя обучение. Не се установява от събраните по делото доказателства сключеният между страните договор да касае професионално обучение по смисъла на Закон за професионалното образование и обучение, нито да е свързано с определен лицензионен режим. Същевременно по делото са представени доказателства относно това, че ищецът е осигурил квалифицирани преподаватели, притежаващи съответната квалификация и дипломи за висше образование по актьорско майсторство /л. 57-59 от 5 първоинстанционното дело и л. 25-35 по гр.д. № 5244/2024 г./, с което са изпълнени описаните в чл. 5 и сл. от договора задължения.

Както бе посочено, съгласно чл. 5 от договора, ответницата се е задължила да участва във всички мероприятия и предварителната подготовка за тях, посочени в чл. 2, а съгласно чл. 4 се е задължила при подписването на договора да заплати такса в размер от 1 164 лева за участието си в проведения курс на обучение, плащайки таксата еднократно или на дванадесет равни вноски от по 97.00 лева след подписването на договора. Според чл. 8 от договора, когато поради виновно свое поведение ответницата възпрепятства провеждането на обучението, включително когато едностранно прекрати участието си в курса, без да уведоми за това агенцията, когато отсъства повече от 20 % от занятията или не заплати в срок дължимите вноски, агенцията има право да прекрати едностранно договора. Предвид неизпълнение на задължението на ответницата да заплаща в срок дължимите вноски по договора, с покана от 25.07.2022 г. ищецът е обявил на същата, че прекратява договора, считано от посочената дата и я кани да му заплати сумата от 191.00 лева, представляваща незаплатените месечни вноски до прекратяването на договора /остатък от шеста месечна вноска в размер на 94 лева и седма по реда вноска в размер на 97 лв./, както и сумата от 485.00 лева, представляваща неустойка, включваща останалите месечни вноски. От представени банкови извлечения се установява, че ответницата е заплатила по договора сума в общ размер от 488.00 лева от общо дължими 1 164.00 лева. В тежест на ответника по делото е да докаже, че е изпълнил задължението си за заплащане вноските до прекратяване на правоотношението, като по делото не са представени доказателства в тази насока. От представените по делото присъствени листи се установява, че ответницата е присъствала само на две от организираните срещи – на 13.03.2022 г. и на 09.04.2022 г., след което е прекратила участието си в курса на обучение, като липсват доказателства да е изплатила претеднираните суми, представляващи дължими месечни вноски по договор за предоставяне на обучение и участие във филмова продукция от 04.12.2021 г.