Определение № 3987 от 27.10.2022, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3987 гр. Варна, 25.10.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Невин Р. Шакирова мл.с. Александър В. Цветков като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20223100502197 по описа за 2022 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на В. В. Т., чрез пълномощника адв. Н.С.- ВАК, срещу Решение №131/20.07.2022г., постановено по гр. дело №83 по описа за 2022г. на РС-Девня, с което са отхвърлени предявените от въззивника срещу „Зърнен терминал Варна Запад“АД искове с правно основание чл.128,т.2 КТ, вр. чл.13, ал.1, т.4 НСОРЗ за заплащане на сумата от 412,50лв., представляваща допълнителна социална финансова добавка, съгласно заповед № 178/23.11.2021г. на изпълнителния директор на дружеството и с правно основание чл.128, т.2 КТ, вр. чл.13, ал.1, т.4 НСОРЗ за заплащане на сумата от 400лв., представляваща еднократна коледна премия за м.

11.2021г., съгласно заповед № 198/10.12.2021г. на изпълнителния директор на дружеството и въззивникът е осъден да заплати на „Зърнен терминал Варна Запад“АД разноски за производството в размер на 100 лева, на осн.чл.78 ГПК. В жалбата се излага, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Твърди се, че преди прекратяването на трудовото правоотношение на въззивника, работодателят със заповед № 178//23.11.2021г. е разпоредил към трудовите възнаграждения на всички работници за м. 11.2021г. да се начисли и заплати допълнителна социална финансова добавка в размер на 6% от сбора на 6 индивидуални брутни трудово възнаграждения. В последствие със заповед № 198/10.12.2021г. е определен и заплащането на еднократна коледна сума в размер на 400лв., като според посоченото в двете заповеди, допълнителните възнаграждения се изплащат на основание чл.24 от Вътрешните правила за работна заплата и имат характер на допълнителни възнаграждения за всички работници.

Въззивникът счита, че според посоченото в заповедите, волята на работодателя е била да предостави посочените суми на всички работници, които към датата на издаването на заповедите са отговаряли на условията за получаването им, а именно: да не са били в период на предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение и да не са напуснали предприятието. Въззиникът е отговарял и на двете условия, тъй като прекратяването на ТПО е станало по взаимно съгласие, считано от 04.01.2022г., като не е отправяно предизвестие за едностранно прекратяване на правоотношението. Счита, че подаденото на 26.11.2021г. заявление за прекратяване на ТПО по взаимно съгласие, не представлява отправяне на предизвестие. Оспорва като недопустимо и неправилно тълкуването на първоинстанционния съд относно смисъла на понятието „предизвестие“, който работодателят е вложил в посочените заповеди, в смисъл, че то трябва да се тълкува разширително, като се приеме значението, което би имало в други житейски ситуации, извън трудовото правоотношение. Посочва, че заповедите са издадени в рамките на работодателските правомощия, засягат основни трудови права на всички работници и служители, поради което и няма правно основание при тълкуването им да се излиза извън рамките на 1 трудовото законодателство, както и да се приема въз основа на писмения отговор на ответника, че употребения в заповедите термин „предизвестие“ има друго значение, различно от уреденото в КТ.

По изложените съображения въззивникът моли за отмяна на атакувания съдебен акт изцяло, като вместо него въззивният съд да постанови ново решение, с което да уважи предявените исков, както и да присъди в негова полза сторените съдебно-деловодни разноски. Доказателствени искания не са направени.

Чрез депозирания в срока по чл. 263 от ГПК писмен отговор, въззиваемият оспорва въззивната жалба. Излага, че решението е правилно, обосновано и законосъобразно, което обуславя неоснователността на въззивната жалба. Твърди, че първоинстанционният съд правилно е приложил общите трудово-правни норми, като към датата на изплащане на двете премиални плащания, въззивникът вече е предупредил за желанието си да бъде прекратено трудовото му правоотношение, с което сам се е поставил в кръга на изключените със заповедите лица, нямащи право съгласно волята на работодателя да получат премиалните плащания. В заключение моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстнационното решение –потвърдено, като му бъдат присъдени направените съдебно-деловодни разноски. В писмения отговор не са обективирани доказателствени искания.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок, визиран в чл. 259, ал. 1 от ГПК. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана, поради което е процесуално допустима.

Доколкото въззивното производство е допустимо, то жалбата следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

Водим от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ВНАСЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито с.з. въззивна жалба на В. В. Т., чрез пълномощника адв. Н.С.- ВАК, срещу Решение №131/20.07.2022г., постановено по гр. дело №83 по описа за 2022г. на РС-Девня.

НАСРОЧВА производството за 22.11.2022г. от 9.00 часа, за която дата и час да се призоват страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2