Определение № 21759 от 11.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21759 гр. София, 11.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско дело № 20261110111391 по описа за 2026 година

Производството е образувано по молба вх. № 152067/13.05.2026 г. от юрк.С., като пълномощник на „Електроразпределигелни мрежи Запад“ ЕАД. В молбата се иска възстановяване на внесената по гр.д. 11391/2026 г. на СРС, 141 състав държавна такса в размер на 25.74 евро за подаване на исковата молба, поради прекратяване на производството.

По молбата с правно основание чл. 4б ЗДТ на ищеца и по дължимия размер на държавната такса

Съгласно чл. 4б ЗДТ недължимо платените такси се връщат по искане на заинтересованата страна. Това са хипотези на платени такси, по които исково или охранително съдебно производство не е било изобщо образувано, таксите са били събрани макар че ищецът е бил освободен от заплащането им, както и надвзетите такси, т.е. таксите, които са платени, без да е налице основание за това по смисъла на чл. 3 и чл. 4, б. "а)" ЗДТ и които, като недължимо платени, следва да бъдат върнати на вносителя. Касае се за хипотеза на недължимо плащане на финансов дълг. Съдът, който се произнася се по молбата за връщане на държавна такса, изпълнява ролята на финонсовоправен държавен орган.

Съгласно мотивите на т. 10 от Тълкувателно решение от 12.07.2018 г. по тълк.д. № 5/2015 г., ОСГТК, производството по молба за връщане на недължимо платена държавна такса се развива извън исковия процес и охранителното производство. То има самостоятелен характер, а с определението си съдът дава разрешение на материалноправен спор за дължимостта на таксата – дали таксата е събрана законосъобразно от гледна точка на финансовото право. Производството по това искане има обособен предмет, като отказът на първоинстанционния съд да върне надвнесената или погрешно внесената държавна такса подлежи на въззивно частно обжалване, а въззивното определение попада в категорията съдебни актове по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

В настоящия случай, съдът намира, че не са налице предпоставките за възстановяване на внесената държавна такса, тъй като не е налице нито една от хипотезите на чл. 3 и чл. 4, 1 б. "а)" ЗДТ, поради което и внесената такса не се явява недължимо платена. Съгласно нормата на чл. 4 бук. "б" ЗДТ по искане на заинтересованата страна се връщат само недължимо платените държавни такси, а това са таксите, по които исково или охранително производство не е било образувано или таксите са били събрани, въпреки че ищецът е бил освободен от заплащането им, както и надвнесените такси. Съгласно чл. 3 ЗДТ таксата се заплаща при предявяване на искането за извършване на действието и/или при издаване на документа, за който се заплаща такса, като законодателят не е поставил заплащането на таксата в зависимост от това дали съдът ще се произнесе само по допустимостта или и по основателността на жалбата или иска. Затова ине е предвидено при прекратяване на производството по делото, връщане на заплатената държавна такса.

Съгласно чл. 71, ал. 1 ГПК, по водене на делото се събират държавни такси върху цената на иска, които се дължат при завеждането на делото, а невнасянето на държавната такса е основание за прекратяване на производството. С оглед на което щом държавна такса се дължи за образуване на производството и щом такова е образувано и по него са извършени процесуални действия, внесената държавна такса не подлежи на връщане при прекратяването му /в този смисъл е Определение № 252 от 26.05.2015 г. на ВКС по ч. гр. д.

№ 2443/2015 г., I г. о., ГК/. С оглед на гореизложеното внесената от ищеца държавна такса за образуване на гр. д. № 7101/2026 г. по описа на СРС, 39 състав не е недължимо платена, респ. не подлежи на връщане, макар и производството по делото да е прекратено съгласно влязло в сила определение на съда. Молбата за възстановяване на внесената държавна такса е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

Ръководен от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 152067/13.05.2026 г. от юрк.С., като пълномощник на „Електроразпределигелни мрежи Запад“ ЕАД за възстановяване на внесената по гр.д. 11391/2026 г. на СРС, 141 състав държавна такса за подаване на исковата молба.

ПРЕПИС от определението да се връчи на ищеца.

Определението подлежи на обжалване пред СГС с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2