Решение № 12154 от 10.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12154 гр. София, 10.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20231110114909 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на „Т. срещу К. А. М., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК по ч. гр. д. № 4000/2023г. по описа на СРС, 40-ти състав, а именно: 1 803,78 лева - стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.07.2020г. до 30.04.2022г., с която ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, ведно със законната лихва от 26.01.2023г. до изплащане на вземането, 243,04 лева - мораторна лихва върху горната главница за периода от 01.12.2020г. до 16.01.2023г., 12,58 лева - стойност на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2020г. до 30.09.2021г., с която стойност ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, ведно със законната лихва от 26.01.2023г. до изплащане на вземането, и 2,30 лева - мораторна лихва върху горната главница за периода от 01.07.2020г. до 16.01.2023г.

Ищецът твърди, че между него и ответника не е подписан договор за продажба на топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, ., помещение – магазин № 2, аб.

№ ., но същият е ползвал такава, поради което се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца и следва да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Посочва, че същото важи и за услугата за дялово разпределение. Счита, че ответникът е изпаднал в забава и дължи и мораторна лихва.

Съобразно изложеното, моли за уважаване на предявените искове.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който оспорва исковете. Счита, че клиент на топлинна енергия за стопански нужди според ОУ е ползвателят на имота, с който дружеството трябва да има писмен договор.

Посочва, че при всички случаи между собствениците на имота и дружеството е налице договор. Твърди, че през процесния период магазинът е ползван от друго лице, с което ответникът има сключен договор за наем и именно то е материално отговорно за задълженията. Оспорва да е ползвал топлинна енергия.

1

Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.

Третото лице-помагач на страната на ищеца – „Техем сървисис” ЕООД изразява становище за основателност на исковете.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с правно основание с чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. Правото на иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД възниква, когато ищецът не разполага с друг иск, с който може да се защити.

Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа следните елементи: имуществено разместване в патримониума на ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, която произтича от общи факти, породили обогатяването и обедняването; липса на правно основание за имущественото разместване; липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец.

По делото не е спорно, а и от събраните писмени доказателства се установява, че ответникът е собственик на процесния недвижим имот, представляващ магазин № 2, находящ се в гр. София, ., въз основа на договор за продажба на нежилищен имот чрез публичен търг с явно наддаване от 13.10.2005г. /л. 16-19/.

По делото е допусната, изслушана и приета съдебно-техническа експертиза, от която се установява, чрез през процесния период отоплението за имота е начислявано на база екстраполация по максималния специфичен разход на сградата съгласно т. 6.5 от приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1, тъй като липсвали уреди за топлинна енергия. Начислявана е топлинна енергия, отдадена от сграданата инсталация, изчислена по формулата по т. 6.1.1 от приложението към наредбата.

Вещото лице посочва, че топлинна енергия за БГВ не е начислявана. В заключението са дадени стойностите на начислената топлинна енергия.

Настоящият съдебен състав намира, че с оглед предмета на предявения иск – чл.

59 ЗЗД, обстоятелствата, че ответникът е собственик на процесния имот и че е начислявана топлинна енергия по предвидените в Наредба № Е-РД-04-1 правила, не са достатъчни за основателност на предявената претенция, тъй като за уважаването й е необходимо реално да е доставена топлинна енергия до имота, с чиято стойност ищцовото дружество да е обедняло, а ответното да се е обогатило. На първо място, по делото не е проведено пълно, категорично, несъмнено доказване до имота реално да е доставена топлинна енергия от ищцовото дружество. Такава е начислена на база екстраполация по максималния специфичен разход на сградата съгласно т. 6.5 от приложението към чл. 61, ал. 1 от наредбата, тъй като липсвали уреди. Доколкото претенцията се основава на неоснователно разместване на имуществени блага, а не на наличие на договорно правоотношение в отношенията между страните, по силата на което ответникът е потребител на топлинна енергия, правилата за предполагаемо или фингирано определяне на потребеното количество топлинна енергия са неприложими, тъй като в хипотезата на неоснователно обогатяване от значение е реалната стойност, а не хипотетична такава. Отделно от това, не може да се приеме, че в случая правилно е приложена тази хипотеза. По делото е представен само един протокол за отчет /л. 75/, макар процесният период да обхваща почти два пълни отоплителни сезона – м.07.2020г.-м.04.2022г. В този протокол не е отбелязано да не е осигурен достъп до процесния магазин № 2. Липсва и протокол, в който изрично да е отбелязано, че не са 2 налице измервателни уреди в имота, макар да има отоплителни тела. Съдът не възприема изводите на вещото лице, изложени в откритото съдебно заседание, че „тъй като през процесния период върху отоплителните тела не са поставяне измервателни уреди и затова е нямало какво да се отчита и затова не са съставяни отчетни документи“, „не са влизали да засичат, защото знаят, че не са поставяни уреди“.

Всички тези обстоятелства следва да бъдат констатирани с нарочен протокол при реално извършена проверка. В случая тези изводи почиват на предположения, доколкото по делото няма никакви ангажирани доказателства, от които да се установи, че реално служител на ДФР е констатирал липсата на монтирани измервателни уреди в имота. В същото време, не се установява и да не е бил осигурен достъп за отчет – в протокола за неосигурен достъп не фигурира процесният имот. Ето защо е било задължително да се състави протокол за отчет, в който да бъдат отразени реално констатираните на място факти по наличие или липса на отоплителни тела и измервателни уреди. При тези обстоятелства, съдът не приема за доказано, че до имота реално е доставена топлинна енергия на претендираната стойност, за да е налице неоснователно обогатяване.

Извън изложеното, за да е основателна претенцията, основана на нормата на чл.

59, ал. 1 от ЗЗД, е необходимо да се установи обогатяването на ответника чрез консумирането на доставена топлинна енергия и спестяване на разходи за нейното овъзмездяване, което е обусловено и от установяване на факта на упражняване на фактическа власт върху имота от ответника през процесния период. Именно реалният ползвател на имота би се обогатил със стойността на потребената енергия, като собствеността в конкретната хипотеза не е от значение. От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че през процесния период ползвател на имота е било лицето Тома Михайлов Йоцев, който е бил наемател. Представен е договор за наем от 03.01.2020г. /л. 84/, който не е оспорен нито относно неговата автентичност, нито относно неговото датиране. Съгласно този договор, ответникът предоставя за временно и възмездно ползване процесния имот на наемателя за срок от 3 години, считано от датата на договора – 03.01.2020г. Разпитан в хода на производството, наемателят Тома Йоцев потвърждава, че е бил наемател на имота в периода 2020г.-2023г., като отрича в имота да е имало радиатори и да се е доставяла топлинна енергия. От това следва, че през процесния период реален ползвател на имота е било лице, различно от ответника, и именно то би могло да се обогати със стойността на доставената топлоенергия.

С оглед изложеното, съдът приема, че не са налице елементите от фактическия състав на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, поради което предявеното за установяване субективно право спрямо ответника не е възникнало. Ето защо предявеният иск подлежи на отхвърляне.

Доколкото вземанията за лихва са акцесорни, при липса на главни вземания не възникват и добавъчните – арг. от чл. 119 ЗЗД. Ето защо, исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД също следва да бъде отхвърлени.

По отношение на претендираните суми за стойност на услугата дялово разпределение следва да бъде добавено, че по делото не е доказано ищцовото дружество да е извършвало тази услуга през процесния период. Напротив, установява се, че тя е извършвана от третото лице – помагач. Не се доказва и ищцовото дружество да е плащало тази услуга в полза на третото лице – помагач за сметка на ползвателите на топлинна енергия. С оглед на това, не може да се приеме, че ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца с нейната стойност.

По разноските:

При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски има 3 ответникът. Последният обаче не е ангажирал доказателства за извършването на такива, а единствено се претендира адв. възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в полза на процесуалния му представител за извършена безплатна правна защита. Същият е представляван от адвокат, като между тях е сключен договор за правна защита, в който е уговорено безвъзмездното й предоставяне на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., поради което на адв. К. Г. – Б. следва да се присъди адв. възнаграждение в размер от 506,17лв.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т., ЕИК: ., със седалище и адрес на управление гр. София, ., срещу К. А. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ., искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 4000/2023г. по описа на СРС, 40-ти състав, а именно: 1 803,78 лева - стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.07.2020г. до 30.04.2022г. до имот, находящ се в гр. София, гр. София, ., помещение – магазин № 2, аб. № ., с която ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, ведно със законната лихва от 26.01.2023г. до изплащане на вземането, 243,04 лева - мораторна лихва върху горната главница за периода от 01.12.2020г. до 16.01.2023г., 12,58 лева - стойност на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2020г. до 30.09.2021г., с която стойност ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, ведно със законната лихва от 26.01.2023г. до изплащане на вземането, и 2,30 лева - мораторна лихва върху горната главница за периода от 01.07.2020г. до 16.01.2023г.

ОСЪЖДА „Т., ЕИК: ., със седалище и адрес на управление гр. София, ., да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на адв. К. П. Г. – Б., личен № . от САК, с адрес: гр. София, ., сумата от 506,17лв., представляваща адв. възнаграждение за извършено безплатно процесуално представителство на ответника.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца - „Техем сървисис“ ЕООД.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.