Решение № 53 от 16.01.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. Варна, 16.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова

Членове:

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Мая М. П. като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно гражданско дело № 20253100502474 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. №78025/15.09.2025г. от Д. Д. А., ЕГН **********, с настоящ адрес гр.Варна, срещу решение №3261/16.09.2025г. по гр.д. №20253110100773 на ВРС, 42 състав, поправено с решение №3261/16.09.2025г. по реда на чл.247 от ГПК, с което са отхвърлени предявените от въззивника срещу „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК 202423225, със седалище гр. София, искове с правно основание чл.439 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че жалбоподателят НЕ ДЪЛЖИ на „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД сумите, за които подава информация в БНБ - ЦКР, по изпълнителен лист и заповед № 10284/11.11.2011г., а именно: сума в размер на 551.58 лв. - главница, ведно със законната лихва от 10.11.2011 г. до изплащане на вземането, сума в размер на 267.42 лв. - възнаградителна лихва, за периода 12.04.2010 г. до 30.08.2010 г., 85.01 лв. - мораторна лихва, за периода 19.04.2010 г. до 14.10.2011 г., 125 лева разноски по делото.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че първоинстанционният съд е формирал незаконосъобразен извод за наличие на вземане в полза на ответника, въпреки че по делото не са ангажирани доказателства за съществуването му. Сочи се, че по делото е останало недоказано съществуването на вземане в патримониума на ответника, а в евентуалност се твърди, че същото е погасено по давност. В жалбата не са направени доказателствени искания.

1

Отправената към съда молба е да бъде отменено решението и уважен изцяло предявения иск, като се присъдят и направените разноски.

В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата страна „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД е депозирала писмен отговор, с който се изразява становище за законосъобразност и правилност на постановеното решение.

За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявен иск от Д. Д. А., ЕГН **********, с настоящ адрес гр.Варна, против „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД, ЕИК 202423225, със седалище гр.

София, с правно основание чл. 439, ал.2 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумите по изпълнителен лист и заповед № 10284/11.11.2011 г., а именно: сума в размер на 551.58 лв. - главница, ведно със законната лихва от 10.11.2011 г. до изплащане на вземането, сума в размер на 267.42 лв. - възнаградителна лихва, за периода 12.04.2010г. до 30.08.2010г., 85.01 лв. - мораторна лихва, за периода 19.04.2010г. до 14.10.2011г., 125 лева разноски по делото, поради погасяване по давност.

В исковата молба се твърди, че на 15.05.2024г. ищецът се е снабдил със справка за липса на висящи изп.дела. По повод искане за отпускане на кредит се е снабдил със справка за кредитна задлъжнялост от 11.12.2024г., от която установил, че ежемесечно от ответното дружество до БНБ се подава информация за задължения по кредит на ответника, поради което на 20.12.2024г. изпратил уведомление до ответника, че счита вземанията за погасени по давност и няма да ги заплати доброволно. В отговора си ответното дружество заявило, че задълженията няма да бъдат заличени поради съществуваща възможност за събирането им. Твърди се, че за вземането е издадена заповед за изпълнение и изп.лист по ч.гр.д.

№17501/2022г. на ВРС, но към момента няма висящ изп.процес, а ищецът не е получавал книжа или уведомления от ответното дружество. Твърди се, че не съществуват и не се намират в държане на ответника следните документи: договор за цесия, по силата на който ответното дружество да е придобило процесното вземане от „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД, изп.лист и заповед за изпълнение №10284/11.11.2011г., издадени въз основа на документ по чл.410 от ГПК, удостоверяващи вземането.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД, в който се оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди се, че вземането произтича от договор за кредит, сключен на 15.03.2010г. между ищеца и „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД, по който за ищеца е възникнало задължение да изплати сумите по кредита съгласно условията по договора. По молба на „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД било образувано изп.дело №1682/2012г. и приведен в изпълнение процесният изп.лист по ЧГД №17501/2011г. по описа на РС Варна

Твърди се, че с образуване на горепосоченото изпълнително дело погасителната давност е прекъсната, по аргумент на противното от TP № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на 2

ВКС. Сочи се, че на 15.05.2015г. между „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД и „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД е сключен договор за цесия за прехвърляне на вземанията по посочения договор за кредит, след което цесионерът, упълномощен от цедента, е изпратил уведомление на длъжника на посочения от него адрес в гр.Варна. Уведомлението не било получено от адресата, както е видно от обратната разписка. На 22.06.2012г. било изпратено запорно съобщение до работодателя на длъжника за налагане на запор върху трудовото му възнаграждение.

Сочи се, че съобразно разрешението на ППВС № 3/18.11.2018г., в сила към датата на образуването на изпълнително дело №1682/2012г. по описа на ЧСИ Захари Димитров, по време на изп.производство давност не тече.

Различно разрешение е дадено с TP № 2/26.06.2015г., постановено по тълк. д.

№ 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, което има действие занапред, от датата на обявяване на тълк.решение. Твърди се също, че съобразно ТР №3/2023г. по тълк.дело №3/2020г. погасителната давност не тече, докато трае изп.процес относно вземането по изп.дела, образувани до приемането на 26.06.2015г. на ТР №2/26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС. Давност започва да тече от 26.06.2025г. – датата на влизане в сила на ТР.

Твърди се също, че по изпълнителното дело са поискани и предприети изпълнителни действия, които обосновават неприложимост на института на погасителната давност, на който се позовава ищцовата страна.

На 09.09.2015 г. била депозирана молба за конституиране на нов взискател – настоящия ответник „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД. На 01.02.2017г. била депозирана молба от взискателя за извършване на справка в НОИ с цел налагане на запор, на 12.06.2018г. била постъпила молба за справка в регистър на БНБ и налагане на запор върху новооткрити банкови сметки, на 30.11.2018г. бил наложен запор по банковите сметки на длъжника в „ОББ“ АД, на 24.08.2020г. била депозирана молба за насрочване на дата за извършване на опис на движими вещи.. Сочи се, че следва да се съобрази разпоредбата на чл.3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, с оглед на която давностните срокове спират да текат през периода от 13.03.2020г. до 22.05.2020г., поради което от общия срок, в който давност е текла по отношение на процесните вземания, следва да се приспадне период от 68 дни. Излага се, че на 04.12.2020г. изп.дело е прекратено с постановление на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, след което на 07.11.2023г. е депозирана молба от взискателя за извършване на справка от БНБ с искане за налагане на запор, на 13.02.2024г. е входирана нова молба за справка от БНБ с искане за налагане на запор. Твърди се, че всички изброени действия многократно са прекъсвали течащата относно вземането погасителна давност, поради което приложимият спрямо вземането 5-годишен давностен срок не е изтекъл.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

3

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Предявен е иск срещу взискателя за установяване несъществуването на правото, предмет на принудителното изпълнение, който се квалифицира по чл. 439 ГПК вр. с чл.124, ал. 1 от ГПК. Разпоредбата на чл. 439 ГПК дава възможност на длъжника по изпълнително дело да оспори чрез иск изпълняемо право. Това право може да е установено с влязло в сила решение или да е предмет на издаден изп.лист. В последния случай длъжникът по изпълнението може да оспорва дължимостта на сумите по заповед за изпълнение, като се позова на факти /погасяване по давност, плащане, прихващане и др./, настъпили след издаването му. Настоящият иск се основава на твърдения за факти, възникнали след издаване на процесния изп.лист по реда на чл.410 от ГПК /отм./, което обуславя неговата допустимост съобразно предвидените в чл.439 от ГПК условия. Правният интерес от предявяване на настоящия иск се обосновава с твърденията за погасяване на вземанията по изп.лист поради изтекла давност.

По изложените съображения предявеният отрицателен установителен иск следва да се приеме за процесуално допустим, поради което съдът дължи произнасяне по същество на спора.

Съгласно чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, когато взискателят в продължение на две години не поиска извършване на нови изпълнителни действия, изпълнителното производство подлежи на прекратяване. Съобразно задължителното разрешение на ТР № 2/26.06.2015г. по тълк.дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение, тъй като този акт има декларативно, а не конститутивно значение. Прекратяването на изпълнителното производство настъпва по право, като новата давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.

Доколкото настъпването на предвидените в чл. 433, ал.1 т.8 от ГПК последици се предпоставя от липса на инициирани от взискателя изпълнителни действия през изтеклия 2-годишен период от време, другите извършени от съд изпълнителя действия като изпращане на съобщения и представяне на делото за послужване са без правно значение. При наличието на посочените условия следва да се приеме за осъществен фактическия състав на предвиденото в чл. 433, ал.1 т.8 от ГПК прекратяване на изпълнителното производство. В настоящия случай е постановен изричен акт на съдебния изпълнител на 03.12.2020г., с който е прекратено изп.дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Постановлението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Последиците от перемирането на изпълнителното производство при продължило повече от две години бездействие на взискателя са от процесуален характер - те водят до неговото прекратяване, но предявеният за изпълнение изпълнителен лист не губи характера си на изпълнително основание. Съгласно задължителното тълкуване, дадено в т.10 на ТР № 2/26.06.2015г. по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС нова погасителна 4 давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В случая, видно от хронологията по изп.дело, валидно изпълнително действие е осъществено на 30.11.2018г. – налагане на запор на банковите сметки на длъжника. От тази дата е започнала да тече нова давност.

В изпълнителното производство давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Съгласно тълкувателното решение не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи и книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.